Докато се е катерил по йерархията на Китайската комунистическа партия, в една от крайбрежните провинции, Си Дзинпин – човекът, който днес води настъплението на Китай, за да изпревари Съединените щати – е държала на бюрото си стихотворение, което помага да се обясни защо реагира толкова яростно срещу президента Тръмп в търговската им война.

Стихотворението – патриотична ода на свещеността на националния интерес – е написано от Лин Дзъсю, имперски комисар от Фудзиен, в същата крайбрежна провинция, който е ръководел външната търговия на Китай в началото на XIX век. Днес той е възпяван в китайските учебници и в речите на Си като национален герой, изправил се срещу тогавашната световна сила – Великобритания – в сблъсък, породен от търговски спор.

Този сблъсък, предизвикан от усилията на Лин да спре контрабандата на опиум, завършва с катастрофа за Китай – съкрушително военно поражение, което дава на Великобритания контрол над Хонконг и, според китайската историческа интерпретация, поставия началото на „века на унижението“ – срамно петно, чието изтриване президентът Си е поставил сред най-важните си цели, откакто пое властта през 2012 г.

Миналите унижения тежат силно, докато Си се готви за срещата си в четвъртък в Южна Корея с президента Тръмп – среща, която подчертава пропастта между двамата лидери, далеч по-дълбока от разправиите им за митата, редките метали и соята.

„Тръмп вижда Китай като победителя в съвременния международен ред, а Си Дзинпин – като негова жертва,“ казва Джулия Ловел, авторка на The Opium War: Drugs, Dreams and the Making of Modern China. Тези противоположни възгледи, добавя тя, могат да доведат до „дълбока нестабилност“ в преговорите им.

„Не знам доколко Тръмп познава историята, но е много важно той да разбере емоционалното значение на тази история за Китай,“ казва Ловел, преподавателка в Лондонския университет, колеж „Бърбек“. „Тази история оформя действията и стратегиите на Китай тук и сега.“

За Си наследството на Лин носи двойно послание: Китай никога не трябва да се поддава на външен натиск, но и никога не трябва отново да преговаря от позиция на слабост. Неуспехът на Лин се е дължал на това, че Китай от времето на династията Цин е изоставал далеч зад Запада по военна и икономическа мощ. Стратегията на Си да се противопостави на Тръмп показва, че той вярва, че Китай най-сетне е натрупал сила да успее там, където Лин не е могъл.

Докато отпразнува възхода на Китай миналия месец с грандиозен военен парад в Пекин, Си заяви от трибуната на портата Тиенанмън, че страната му е „сложила край на националното унижение на Китай, понесъл поредица от поражения от ръцете на чужди агресори в модерната епоха“.

Пекин реагира гневно и на това, което възприема като опити на американски лидери – включително Тръмп – да поставят Китай в ролята на западните търговци на опиум от XIX век, обвинявайки го, че изостря американската наркотична криза, като изнася химикали, използвани при производството на фентанил. Миналата седмица Тръмп заяви, че това ще бъде „първият му въпрос“ към Си при срещата им. Китай обвини Вашингтон, че използва проблема с наркотиците, за да „изнудва“ Пекин.

Сблъсъкът между Китай и Запада през XIX век е започнал, подобно на днешния, с нарастващо западно недоволство от огромния китайски търговски излишък. Китай е изнасял големи количества чай, ревен, порцелан, коприна и други стоки, но е внасял съвсем малко в замяна.

Великобритания се обърнала към опиума, за да балансира търговския дефицит, като западните търговци продавали на Китай все повече от забранената дрога, въпреки официалната забрана, наложена още през 1729 г.

Комисарят Лин пристигнал в южното пристанище Гуанджоу (тогава Кантон) през 1839 г. с нареждане от императора в Пекин да спре търговията с опиум и да възстанови финансите на династията Цин, разклатени от изтичането на сребро за плащане на дрогата.

Решимостта на Лин да се противопостави на британската мощ го превърнала в герой на съпротивата срещу западния натиск за поколения китайски лидери след рухването на династията Цин през 1911 г.

Той е най-известен в Китай с това, че конфискувал и унищожил чуждестранен опиум на стойност стотици милиони днешни долари, като го изгорил в изкопани окопи на брега на Перлената река при Хумен, близо до Гуанджоу. „Чужденците, които станаха свидетели на унищожението, се почувстваха дълбоко засрамени,“ докладвал той на императора.

Министърът на обществената сигурност Ван Сяохун, който стои в центъра на споровете с Вашингтон за фентанила, тази седмица посети Хумен и музея там, посветен на борбата на Лин срещу наркотиците през XIX век. Министърът обеща да води „победоносна народна война срещу наркотиците в новата ера“ и заяви, че всички китайци трябва да „поддържат и продължават духа на Лин Дзъсю“.

Си възприе примера на стария чиновник с особена страст – по време на 17-те си години във Фудзиен той ръководил реставрацията на места, свързани с Лин, включително родната му къща и фамилната му мемориална зала.

Днес залата е разширен музей, подчертаващ западното коварство, праведния гняв на Лин и това, което каменен надпис в сенчест двор нарича „непрестанната борба на Китай срещу чуждата агресия“. В съзвучие с възгледите на Си, че Китай трябва да бъде отворен към Запада, но при свои условия, експозицията хвали Лин и за това, че е насърчавал западната наука и технологии като средство за укрепване на страната.

Родното място на Лин във Фуджоу, столицата на Фудзиен, е превърнато в своеобразен Витлеем на съвременния китайски национализъм – малката стаичка, в която той е роден, е централната част от държавно финансирания мемориален маршрут, възхваляващ неговия непреклонен патриотичен дух.

„Толкова съм горда с моя предшественик,“ казва Лин Яни, негова потомка от седмо поколение, която работи във фондацията „Лин Дзъсю“, управляваща родното място. Тя подчертава, че той „никога не е отхвърлял добрите неща от Запада, но винаги е поставял интересите на Китай на първо място.“

Историкът Мао Линли от Фуджоу, съветник на фондацията, казва, че поуката от сблъсъка на Лин с Великобритания е ясна: никога не се огъвай пред чужд натиск и не отстъпвай моралното превъзходство.

„Ако беше жив днес,“ добавя той, „Лин, който е служил в Гуанджоу между 1839 и 1841 г., никога не би приел американските искания. Той винаги е стоял на страната на правдата. Америка започна тази битка, не Китай. Америка трябва да я спре.“

Предвещавайки сегашните усилия на Пекин да накара Тръмп да отстъпи по въпроса с митата, като ограничава износа на редки метали, жизненоважни за съвременното производство, Лин се е опитал да притисне Великобритания и другите държави, участващи в незаконната търговия с опиум, като е заплашил да спре износа на китайски стоки, които е смятал за незаменими за Запада.

Според книгата The Opium War Through Chinese Eyes, класическо изследване на конфликта, основано на дневниците и писмата на Лин, тогавашното китайско мислене е било, „че британците ще умрат от запек без ревен и чай от Китай“ и бързо ще се предадат.

В писмо, което подготвил до кралица Виктория през 1839 г., Лин я призовал да спре търговията с опиум, отбелязвайки, че наркотикът е забранен и във Великобритания. Той предупредил, че Китай може да прекрати износа на „неща, без които вашите чужди страни не биха могли да преживеят и един ден“.

Контрабандистите предали над 1000 тона опиум, но поискали компенсация и отказали да приемат китайските ограничения върху легалната търговия. Те лобирали в Лондон да изпрати бойни кораби.

Лин унищожил конфискуваната дрога, като я смесил със сол и вар близо до Гуанджоу, при Хумен, и отказал да плати обезщетение за нея.

Но Великобритания, далеч по-малко зависима от китайския ревен и далеч по-силна военно, отколкото Лин си е мислел, изпратила бойни кораби към китайските брегове и атакувала Гуанджоу и други пристанищни градове.

Въпреки това официалният китайски разказ за Опиумната война се фокусира не върху това дали Лин е надценил позицията си, а върху неговата честност и морална твърдост.

В ресторант във Фуджоу, тематично посветен на Лин Дзъсю, миналата седмица 9‑годишният син на собственика, Ван Икъ, забавлява обядващите с патриотични стихове, възхваляващи унищожаването на британския опиум през 1839 г. като акт, който „въздигна правдата на нашата нация“.

Момчето, облечено в червената кърпа на организацията „Млади пионери“ – комунистическото младежко движение, – рецитира един от най-известните стихове на комисаря – от стихотворението, което Си държал на бюрото си:

„Ако е за доброто на нацията – ще живея и ще умра за нея.“

Източник

Андрю Хигинс е ръководител на бюрото на в. „Ню Йорк Таймс“ за Източна и Централна Европа във Варшава. Той е в екипа, удостоен с наградата „Пулицър“ за международен репортаж през 2017 г., и ръководи екипа, спечелил същата награда през 1999 г., докато е шеф на московското бюро на The Wall Street Journal.