През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран току-що бе се случила революцията, бушуваше война [с Ирак]. Повечето от пътуванията ни бяха до вилите на семейни близки и приятели. На няколко пъти ходихме до Шомал, както се нарича гористата област на юг от Каспийско море.
Веднъж наехме къща близо до морето. Всички имаха конкретни задачи. Жените готвеха. Аз трябваше да внимавам за жаби и котки – те в никакъв случай не трябваше да попадат близо до параноичната ми леля. Следобедите, когато чичо ми отиваше на ежедневния си крос, аз трябваше да тичам след него, носейки касетофон, от който се носеше [песента на групата Сървайвър] „Окото на тигъра“. Той току-що се беше върнал от фронта и обичаше „Роки“.
Но такива неща се случваха рядко. Вкъщи и по време на пътувания ние често се криехме от хората. Криехме се зад стени и вътре в къщите си, за да избягваме строгостта на Ислямската революция. Общественото пространство не беше за развлечение: винаги имаше някой, който да смущава спокойствието ни, който да ни кара да се чувстваме неудобно.
А сега гледам към днешната [иранска] младеж – хора, които пътуват на автостоп из страната, откриват островите ѝ, планинските проходи и пустините с променливи цветове. Изминаха повече от три десетилетия, преди иранците отново да се осмелят да излизат навън; днес те изглежда не могат да се наситят на това ново усещане.
— Невша Таваколиан
През 330 пр. н. е., когато Александър Велики завладява Персия, той разрушава столицата Персеполис. Днес ирански ученици посещават древната столица и с възхищение мислят за времената, в които Персийската империя е била една от най-могъщите на света.
© за всички фотографии: Невша Таваколиан/MAGNUM FOR THE NEW YORKER
Новруз, иранската нова година, се пада по време на пролетното равноденствие. В селището Масуле селяните отбелязват случая като пускат овцете си на паша
Иранците се подготвят за Нова година чрез хане-текани, традиционно пролетно почистване. Близо до царските гробове в Накш-е-Рустам, професионални перачи почистват килими и ги оставят да съхнат на слънце.
Долината на звездите, на остров Кешм, най-вероятно е оформена вследствие на праисторическа ерозия, но според легендите е била създадена от падаща звезда.
The island of Hormuz sits in the Persian Gulf, near where the Eurasian and Arabian tectonic plates collided. The pressure has squeezed subterranean deposits of salt to the surface, where they form colorful mountains.
Махтаб, млада туристка от Техеран, си прави селфи в солените планини на Ормуз.
Работник от Ормуз си почива, преди да започне отново да събира червена охра – пигмент, който се използва за оцветяване на платове и в козметиката.
През пети век пр. н. е. най-почитаните персийски царе са били погребвани в каменистите планини в Накш-е-Рустам. Криптите отдавна са ограбени от разбойници, но туристите все още идват за да разглеждат релефите, издълбани в скалите.
През седемнадесети век шах Абаз I е изградил джамията Лотфолла в Исфахан, вероятно като частно убежище за харема му. Днес джамията е отворена за посещения и туристите обикалят из района на файтони.
Островът Кешм някога е бил посещаван от иранските хипита и търсачи на приключения. Днес екотуристите идват тук, за да разглеждат кораловите му рифове, солни пещери и гори от мангрови дървета.
