Моите хербаризирани прозрения. Долетели неизвестно откъде, уловени без мрежа, летящи накъдето си поискат...

31
{sidebar id=46}За източника. – Ако блъскаме с глава срещу стена и се дочува звук на кухо, това не означава непременно, че звукът иде откъм стената.

32
Imago. – Книгите, които не превъзхождат авторите си, едва ли заслужават да бъдат написани.

 
33
Сит на гладен вяра не хваща. – Източникът на проблема най-често е не в липсата на ресурси, а в разпределението на ролите.

34
Разпни го! – Неспособността да разберем нещо и някого почти винаги води до силното желание да ги накажем за това.

35
À la guerre … – Добродетелите на нашите противници ни оставят безразлични. Едва техните пороци ни заставят да се вгледаме по-внимателно в самите себе си.

36
Повод, не причина. – Всеки афоризъм разделя публиката на две групи: едните са във възторг от собствената си интелигентност, а другите горят от желание да накажат автора за това, че говори глупости. И двете емоции имат само отдалечена връзка с автора.

37
Новите дрехи на царя. – Хората, които търсят потвърждение на значимостта си, трябва да се държат настрана от деца.

38
Игла без ухо. – Там където всички предават, но никой не приема, не може да съществува комуникация. Това е простата логика зад повечето политически, религиозни и морални дебати.

39
Различията в подхода. – Има два начина за стремеж към възвишеното (1: да се стремим нагоре към него; 2: да го теглим надолу към себе си), но само единият от тях е лесен, и може да се практикува групово.

40
Не всяко питане води до Цариград. – „Мамо, много ли те обичаше татко?“, попитало Знанието Повторението. „Да, много.“„Аха. А колко пъти?“

41
Аз знам, че нищо не знам. – Най-важният резултат от образованието е, че то премахва неуважението към непознатото.

42
Камък за препъване. – Понякога едно приятелство не може да бъде спасено само защото, след като сме простили всичко, ние не успяваме да преглътнем именно обидите, които сме нанесли сами.

43
Бумерангът на Сократ. – Унижението е нещо, което хората винаги връщат тъпкано. Ето защо иронията, насмешката и сарказмът са словесни оръжия, които – ако не бъдат използвани с пределна пестеливост – рано или късно се стоварват обратно върху главата на притежателя си.

44
Ранно предупреждение. – Най-добре е да се държим настрана от приятели, към които сме престанали да изпитваме уважение. В противен случай рано или късно ще им дадем повод да ни намразят със сила, която единствено пренебрежението е в състояние да предизвика.

45
Посмъртна слава. – Да се надяваме, че следващите поколения ще оценят по достойнство онова, което не е оценило нашето собствено, е удобен начин да оставим отворена вратичка за приклещеното си от неуспехи его. С едно уточнение: вратичката най-често е нарисувана на стената.

Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал седем книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011),  есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Книгите му могат  да се намерят в безплатни електронни издания тук на сайта.