Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че постигането ѝ не е особено лесна работа. Особено когато става дума за нещо толкова необятно и все още езотерично, колкото е шахматната игра. Разбира се в наши дни, когато компютърните програми са достигнали степен на съвършенство, напълно немислима за който и да е човешки играч, много хора са на мнение, че древната игра е изгубила тайнствеността си, а заедно с това и цялата привлекателност на непознатото. Но този тип мнения обикновено се оказват свързани с обичайната липса на достатъчна информация, тъй като за всеки човек, потопен истински в древната игра, е напълно ясно, при това от собствената практика, че шахматът си остава все така необятен и необясним – с или без помощта на компютри. Казано по-конкретно, за играчите на кореспондентен шах днес е напълно ясно, че в огромната част от случаите става дума за борба на човек и машина срещу човек и машина. Но, първо, това е валидно и за огромно количество други спортове и спортни игри, и, второ, познанията, необходими за участие на сериозно ниво в такъв тип турнири, са от много специално естество (човек трябва да познава добре както древната игра, така и модерните шахматни програми и бази данни). А това означава, че подценяването на „кентавърския шахмат“ е, казано най-просто, резултат от недостигащи знания. И качеството на някои от партиите, създадени по този начин, може спокойно да се сравнява с всичко най-добро, изиграно някога от хора, машини или комбинацията от двете възможности.
И така, днес бих искал да предложа на вниманието ви едно произведение на шахматното изкуство [sic!], което ми се удаде да създам с помощта на изключително силен противник, в областта на „кентавърския шахмат“, и което намирам също толкова важно, колкото и всяка друга част от творческата ми работа. За да не прозвуча голословно ще спомена само, че се занимавам с шах от много десетилетия насам и, макар да съм скромен клубен играч на „класически“ шахмат, в областта на кореспондентния, тоест „кентавърски“ шах, съм солиден противник, част от листата на стоте най-силни играчи на сървъра, на който играя. За онези сред вас, които имат някакво понятие от древната игра, следващата партия – според мен изключителна във всяко отношение – може да послужи като доказателство (или опровержение) на онова, което казвам.
Златко Енев – Виталий Аструх
Защита Пирц-Уфимцев [B09]
Кореспондентна партия, при която и двамата противници играят с помощта на компютри (Става дума за така наречения „кентавърски шахмат“ – човек и машина срещу човек и машина – популяризиран на първо място от бившия световен шампион Гари Каспаров).
Начало на партията 31.03.2019, край на партията 16.07.2019
Lechenicher SchachServer
1.e4
Започваме, както се казва, „без ръкавици“. Откриването с царската пешка обикновено сигнализира готовност за безкомпромисна борба, което в случая не е съвсем без значение, тъй като играя срещу противник, който не е губил нито една партия в продължение на пет години. В „кентавърския“ шахмат това не е чак толкова необичайно постижение, тъй като модерните шахматни програми са толкова силни, че с тяхна помощ един добър играч е в състояние да играе почти безпогрешно, при това в продължение на много дълго време.
1…g6
Първата изненада. Виталий избира сравнително рядката защита Пирц-Уфимцев, която има реноме на безкомпромисно начало, свързано с много рискове и за двете страни. Международните гросмайстори обикновено я избират в случаи, когато им е необходима победа с черните, тъй като тази защита е сравнително по-слабо изследвана в сравнение със „Сицилианката“ и обещава малко по-неясна, изпълнена с взаимни изненади игра. Като голям майстор на тази защита обикновено се посочва украинският гросмайстор Василий Иванчук, който е спечелил с нея не една или две решаващи партии, като заедно с това е допринесъл значително за теоретичното развитие на това начало.
2.d4 ♗g7
3.♘c3 d6
4.f4
Като ще играем, да играем! Така наречената „Виенска атака“, започваща с хода 4.f4, справедливо се счита за най-острия вариант в това начало. Тъй като черните все още не са поставили нито една пешка в центъра, белите правят опит за пълно превземане на централните полета, надявайки се да избутат противника още повече чрез евентуалното e4-e5.
4… ♘f6
5.♘f3?!
Но това вече е лека неточност, идеща от недостатъчно познаване – в онзи момент – на тънкостите на тази позиция. Работата е там, че при тази последователност на ходовете черните получават възможност да отговорят с 5… c5, което води до напълно различни в сравнение с партията, и по мое мнение много по-добри за черните, позиции. Ако човек би искал със сигурност да играе вариантите, които се получават в тази партия, е задължително да се играе първо 5.а3, а едва на следващия ход да се поставя коня на f3. Примерните варианти включват 5...c5 6.♗b5+ ♗d7 7.e5 ♘g4 8.♗xd7+ ♕xd7 9.d5 с остра и трудна игра и за двете страни.
5...0–0
6.a3
За мое щастие противникът допуска този ход, така че въздъхвам с облекчение и продължавам напред.
6...♘a6
7.e5 ♘d7
Във всеки случай оттук нататък той играе в съгласие с най-новата теория и не дава никакви ненужни шансове, както и би трябвало да се очаква от първокласен играч. Когато се играе с помощта на огромни бази данни и високо специализирани шахматни програми, всичко друго е напълно немислимо.
Показвам тази позиция, защото тук идва първата голяма изненада за противника. На следващия ход избирам продължение, което до този момент не е играно никога и – ако може да се съди по настоящата партия – може би ще се окаже доста многообещаващо за белите.
8.h4!?N
Нов ход в тази позиция, който изглежда заслужава сериозно внимание. Започвайки незабавна атака на царския фланг, белите създават определен натиск и напрежение, с който противникът трябва да се справя и теоретично, и психически. Както показват партиите на най-добрата в момента шахматна програма, AlphaZero, такива ранни инициативи много често се оказват изключително трудни за отразяване, не само сред човешките играчи. Досега тук най-често се е опитвало 8.♗e3, което, след 8...c5 9.♕d2 cxd4 10.♗xd4 dxe5 води до сравнително бързо и лесно изравняване за черните.
8...c5
9.♗e3
Изглежда е още сравнително рано за 9.h5?!, например: 9...cxd4 10.♕xd4 dxe5 11.♕f2 e4 12.♘g5 ♘f6 13.hxg6 hxg6 14.♗e2 ♕b6 15.♕xb6 axb6 16.♗e3 ♗g4, с взаимни шансове.
Същото важи и за директното 9.e6?!, например: 9...♘f6 10.exf7+ ♖xf7 11.h5 gxh5 12.♗c4 d5 13.dxc5 ♕a5, с равенство.
9...h5
Черните бързат да неутрализират по-нататъшното напредване на крайната флангова пешка, но този ход в никакъв случай не е задължителен, например: 9...cxd4 10.♗xd4 dxe5 11.fxe5 ♘db8 12.h5 ♘c6 13.hxg6 hxg6, с равенство. Имайки предвид следващия ход на белите, този вариант дори може да се окаже значително по-добър.
10.e6!?
Типичен за подобен род позиции удар, който въпреки това прави силно впечатление, включително и естетическо. Бялата централна пешка се хвърля в центъра на вражеските сили без оглед на това, че веднага ще бъде унищожена. Да видим какво ще последва…
10...fxe6
Правилно решение, доколкото отказът от приемане на жертвата не дава на черните никакви преимущества, например 10...♘f6?! 11.exf7+ ♖xf7 12.♘g5 ♖f8 13.♗d3 ♕e8 14.dxc5 ♘xc5 15.♗c4+ ♔h8 16.0–0, с по-добра игра за белите.
11.♘g5
Ок, всичко е ясно, от своя страна белите атакуват пешката на e6. Тя трябва да бъде защитена, инак черната позиция се срутва. Но по какъв точно начин? Черните разполагат с няколко различни отговора… повечето от които са незадоволителни. Именно в това се състои важността на целия вариант, струва ми се. Черната позиция си остава напълно защитима, но за тази цел трябва да се правят само и единствено най-точните ходове. Както показва настоящата партия, това не е много лесно, дори и с помощта на шахматни програми, значително по-силни от който и да е човешки играч.
11…♘b6?!
Колкото и странно да звучи, след този неточен ход позицията на черните се оказва напълно незащитима, и то на една още толкова ранна фаза от развитието на играта. Оттук нататък атаката на белите се развива от само себе си, при това с изключително ефектни, жертвени ходове. Пропускайки да осуетят следващия ход на белите, черните не получават по-нататъшна възможност за изравняване, поне според собствения ми анализ.
Както вече казах, целта на единадесетия черен ход трябва да бъде да се защити пешката на e6, но заедно с това и да се предотврати следващия ход на белите, а това прави избора повече или по-малко задължителен. Както изглежда, правилният защитен ход тук е 11...♘f6 (тъй като той предотвратява 12. g4), например: 12.♗d3 cxd4 13.♗xd4 e5 14.fxe5 dxe5 15.♗xe5 ♕a5 16.♘f3 ♗g4 17.♕e2 ♘b4 18.0–0–0 ♘xd3+ 19.♖xd3 ♗h6+, с равенство. Ще отбележа само, че е възможно да се играе още и 11...♘c7, докато „супер-активният“ ход 11….♕b6 води отново до преимущество за белите.
12.g4!
Бум! Почти невъзможно е да се повярва в момента каква блестяща кариера ще направи тази пешка в хода на партията, докато се катери все по-нагоре, под непрекъснат обстрел от страна на черните. И все пак, о да, тя ще достигне последния хоризонтал и ще се превърне в… Хм, нека не изпреварваме хода на събитията.
12…e5
Най-добрата защита. От своя страна черните заплашват да спечелят фигура на следващия ход. Във всеки случай отстраняването на борбената пешка не води до нищо добро, например: 12...hxg4 13.h5 ♘d5 14.♘xd5 exd5 15.♗g2 ♘c7 16.hxg6 c4 17.♘f7 ♖xf7 18.gxf7+ ♔xf7 19.♖h5 ♗f6, със солидно преимущество за белите.
13.gxh5!
Упс! Оказва се, че белите са готови да игнорират заплахата и продължават плана си с атаката на царския фланг (и жертва на фигура на следващия ход). Впрочем, за отстъпление вече е прекалено късно, например 13.dxc5 ♗xg4 14.♗e2 ♗xe2 15.♕xe2 ♘xc5 16.0–0–0 ♕c8 17.♖hg1 ♕f5 18.fxe5 ♕xe5 19.♖de1 ♖ac8, с двуостра и неясна игра без видимо преимущество за белите.
13...cxd4!
Черните осъществяват двоен удар срещу белия кон и офицер, което трябваше да се изчисли предварително. Но ударът трябва да се осъществи правилно, тоест именно с тази пешка, а не с другата! Слабият ход 13...exd4? губи веднага, например 14.hxg6 dxc3 15.♕h5, с огромно преимущество за белите, докато ходът в партията поставя пред белите значително по-сложни задачи.
14.hxg6 dxc3
Но в какво точно се състои разликата? Сравнително просто е: във варианта с 13...еxd4? черната пешка вече не се намира на полето e5, което прави невъзможен защитния ход, който би последвал тук след 15.♕h5, а именно: 15…♖xf4!, което, след 16.♗xf4 exf4 17.b4 ♔f8 18.♘h7+ ♔g8 19.♘g5 води единствено до равенство чрез повторение на ходовете. (Нека отбележим, че е рисковано за черните да играят за победа чрез 18… ♔e8 19.♘g5 ♔f8, тъй като белите могат да „размътят водата“ след 20.♕f3!?).
(Друга важна тънкост е, че на предишния ход може да се вземе единствено белия кон, но не и офицера: 14…dxe3?? 15.♕h5 ♖xf4 16. ♕h7+ ♔f8 17.h5, с напълно спечелена за белите позиция.)
* * *
И така, ходът с дамата на h5 се оказва неизгоден в тази позиция. Черните са с фигура в повече и заплашват да вземат пешката на b2, с удар върху топа на a1, което прави отговора на белите на практика принуден. Но бялата пешка на b2 може да бъде придвижена напред с едно или с две полета. Коя от двете възможности да се избере? И дали изобщо това има някакво значение? Както ще видим след малко, отговорът е „да, значение има, и то още как!“ Работата е там, че единият от тези два хода печели, докато другият губи преимуществото. В шахмата случайности няма!
15.b3!
Именно така и само така! Поставянето на пешката на b4 би било груба грешка, както се вижда от следния вариант: 15.b4 ♖f5 16.♕h5 ♔f8 и белите нямат нищо по-добро от повторение на ходовете (17.♘h7+ ♔g8 18.♘g5=), тъй като опитът да се играе на печалба както в главния вариант води до загуба, например 17.0–0–0
17...♘xb4! и белите са изгубени: 18.axb4 ♕d7! 19.♖d3 ♕a4 20.♔d1 ♘c4 21.♕f3 exf4 22.♗h3 ♘b2+ 23.♔e1 ♘xd3+, с ясна печалба за черните.
* * *
Но нека се върнем към главното русло на партията.
15...♖xf4
Неприятно, но трябва да се връща част от материала, тъй като по-добра възможност няма. Изведнъж се оказва, че след 15.b3 черните вече не разполагат с лукса да отговорят с 15...♖f5, тъй като след 16.♕h5 ♔f8 17.0–0–0! (тук вече няма пешка на b4, която да бъде ударена с решаващо въздействие, тоест трябва да се играе) 17…exf4, на което следва 18.♗d3 ♘d5 19.♗xf5 ♘xe3 20.♗e6 ♘c5 21.♗f7 e5 22.♘h7+, с ясно спечелена позиция за белите.
Не помага също и 15...e6, на което следва 16.fxe5 ♘d5 17.♕h5 ♖f5 18.♕h7+ ♔f8 19.♘f7 и черните трябва да пожертват дамата си: ♘xe3 20.♘xd8 +–, тъй като опитът да се избяга с 19… ♕а5 води до още по-тежки последици: 20.♗h6 ♗xh6 21. ♕h6+ с пълна доминация на белите.
16.♗xf4 exf4
17.h5
Тук вече позицията става истински заплетена. Черните играят най-добрия защитен ход:
17...♗h6
Всичко останало губи още по-бързо, например:
17...♗f6 18.h6 ♕f8 19.♕h5 +–
17...e5 18.♗c4+ d5 19.♘f7 ♕f6 20.♗xd5 +–
17...♕e8 18.♗c4+ ♘xc4 19.♕d5+ e6 20.♕xc4 ♘c5 21.h6 ♕xg6 22.hxg7 ♕xc2 23.♖d1 f3 24.♖xd6 ♔xg7 25.♖d8 +–
17...e6 18.♘f7 ♕f6 19.♕xd6 +–
18.♘f7 ♕f8
19.♕d4
Белите заплашват с мат в един ход. Как да се парира заплахата?
19...e5!
Отново най-добрият защитен ход. Другата възможност, 19...♕g7 (19... ♗g7? 20.♕xf4+–), губи още по-бързо: 20.♘xh6+ ♕xh6 21.♗c4+ ♘xc4 22.♕xc4+ e6 23.0–0–0 d5 24.♖xd5! exd5 25.♕xd5+ ♔h8 26.♕d8+ ♔g7 27.♕e7+ ♔h8 28.♕e8+ ♔g7 29.♖g1 +–
20.♘xh6+
20...♔g7
Колкото и нахален да е този кон, засега той не може да бъде наказан: 20...♕xh6 води, след 21.♗c4+ ♘xc4 (21...♔g7 22.♕xd6 ♘xc4 23.♕e7+ ♔h8 24.♕f6+ ♔g8 25.♕f7+ ♔h8 26.♖g1+–) 22.♕xc4+ ♔h8 23.♖g1 ♗f5 24.g7+ ♕xg7 25.♖xg7 ♔xg7 26.♕d5 +– до тотална доминация на белите.
21.♕f2 ♔xh6
22.♖g1
22…♗f5
Вече няма спасение. Тук четири различни варианта, всички пагубни за черните:
22...♕f6 23.g7 ♗f5 24.g8♘+! +–
22...♕e7 23.g7 ♗f5 24.g8♘+ +–
22...♗e6 23.g7 ♕f5 24.0–0–0 ♘d5 25.♕h4+–
22...♕f5 23.0–0–0 ♗e6 24.♕h4 f3 25.♕e7 ♕f4+ 26.♔b1 ♗g8 27.g7 +–
23.g7 ♕f6
Колкото и неприятно да е, черната дама трябва да се подложи на шегичката, свързана със следващия ход на белите. Алтернативите са по-лоши, например: 23...♕f7 24.0–0–0 d5 25.♕h4 f3 26.♗xa6 ♖g8 27.♗d3 ♗xd3 28.cxd3 ♘d7 29.♖g6+ ♔h7 30.♕g5 +–
24.g8♘+ (!)
Юхууу, бялата пешка достигна последния хоризонтал, но вместо в дама избира да се превърне в… конче. Лека усмивка посред грохота на битката. Конят, разбира се, трябва да се премахне, тъй като се появява с двоен удар срещу черния цар и дама. Позицията ми се струва достойна за отделна диаграма.
Оттук нататък нещата са въпрос на чиста техника, което, с помощта на компютъра, не е особено голям проблем. И все пак човек трябва да играе с пълна концентрация до края, разбира се.
24...♖xg8
25.♖xg8 ♗h7
26.♖g1 ♘c5
27.0–0–0 ♘c8
28.♕g2 ♘e4
29.♗d3 d5
30.♗xe4 ♗xe4
31.♕h3 ♘e7
32.♕xc3 d4
33.♕c7 f3
34.♕d8 ♗h7
35.♔b1 a5!?
36.♖df1
Директното вземане на пешката е малко по-бавно, например: 36.♕xa5 ♘f5 37.♖df1 ♘e3 38.♖f2 e4 39.♕d2 ♗f5 40.♖g8 ♔h7 41.♖b8 +–
36...e4
37.♕xa5 ♘c6
38.♕d5♗f5
39.♖f2 b6
40.♖e1 ♘e7
41.♕d8 ♗h7
42.♖xf3!
Последният впечатляващ ход в тази партия. Черните се предават, тъй като след вземането на топа позицията им е очевидно изгубена във всички варианти, например:
42...exf3 43.♖xe7 43.f2 ♖xh7+ 44.♔g5 ♖g7+ +–
42…♕xf3 43.♕d6+ ♔xh5 44.♕xe7 ♗f5 45.♕e8+ ♔g4 46.♖g1+ ♔f4 47.♕b8+ ♔e3 48.♕h2 d3 49.♖e1+ +–
1–0