Пасажерите на Титаник треперят от възмущение,
защото някакво момиче си позволило
да изкрещи на капитана, че отсреща идва айсберг.

1986. Аз съм на 25 години. В мазето на кооперацията, в която живеех тогава, на две крачки от университета, бяха се завъдили доста котки, а от тях навсякъде плъзнаха бълхи. Просто да подлудееш, събуждат те бълхи през втората половина на 20 век! Видях се в чудо, по едно време се обадих в СНП (така се наричаше тогавашната санитарна служба) и поръчах да дойде специален екип, който да напръска долу в мазето. Дотук всичко добре, само че имах глупостта едновременно с това да сложа бележка на входа, в която съобщавах на маститите си съжители (все големи клечки, кооперацията беше баровска) какво съм направил. Че и се подписах най-отдолу.

Ще ли ми повярвате, когато ви кажа, че тия върнаха екипа обратно, без да се напръска каквото и да било? „Как може един вчерашен пикльо да ни казва тук какво да правим? Позор, срамота!“

Така си и останахме с бълхите, докато се изнесох от кооперацията.

Та, да ви попитам в края на тази кратка история: докато си се възмущаваме така от невъзпитаното момиче Грета Тунберг, накъде точно ще се изнесем след някое и друго десетилетие, когато общата ни планета-кооперация започне да се разпада по шевовете?

Или може би ще ми кажете, както обикновено, „Бе я се разкарай оттука, ти ли ще ме учиш?“

Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал седем книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011),  есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Книгите му могат  да се намерят в безплатни електронни издания тук на сайта.