През 1916 г. проф. Александър Теодоров-Балан прочел във вестниците, че е уволнен от софийския университет „Климент Охридски“. Изпълнен с възмущение той изпратил писмо-протест до министъра на просветата.

Господин министре,

С душесмут окосъзрях известилище във вестниците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от висшето просветилище народно, поради негодие старешко. Това вля злогорчение в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувие и матерни мръснословия.

Защото ако ме съзрете ще заключите, че съм душемлад, сърцесвеж и в прехарно якотелесие. Никакво коленоболие и кръстонемощие не са ме спохождали. Храноглътните ми желания са като у новобрачен. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите го телесни добавки са в изправност.

Сърцетупът ми е нормален, кръвотласъкът – естествен, а любощенските подсети – непрестанни. При това младосърдие и якотелесие бива ли да ме подвъргнете на изпъдица?

С настоящото си буквописно изявление ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустовремие. А в бъднедневие да ме оставите на трудотворна занимавка.

Проф. Ал. Теодоров-Балан


Послеписна доплънка:

Виж ако става реч за проф. Влахов, той макар че е в ергенски самолипс, изпада в кръстонемощие и комай в пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата изпъдица е по-належаща.

Проф Балан

Александър Стоянов Теодоров-Балан (1859-1959) е български езиковед, литературен историк и библиограф, академик на БАН.