Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от новината, че британската супермаркетна верига „Теско“ е решила да преустанови продажбата на кроасани с формата на кроасани. Всъщност компанията оповести, че няма да продава повече „закривени кроасани“, но като имаме предвид, че „кроасан“ означава полумесец, за езиково будния наблюдател тази формулировка е малко самоанулираща се: ако това, което ви продават, не е закривено, то изобщо не е кроасан. За да бъдем честни обаче трябва да кажем, че думата е мигрирала в английския език не със значение „ронлива кифла с форма на полумесец“, а просто със значение „ронлива кифла“; една промяна, от която се е родил обичаят на нюйоркските пекари да наричат pain au chocolat – цилиндрична кифла с шоколадов пълнеж – „шоколадов кроасан“, въпреки че става дума за нещо, което е много далеч от формата на кроасана, и което прилича именно на pain au chocolat. Това ме дразни и обикновено не го крия, макар че по този начин се оказвам в една лодка с по-малкия ми брат, заклет италианофил, който, когато му поднесат biscotti, не пропуска да даде израз на раздразнението си, като напомня, че това всъщност е едно единично biscotto.
Поразителна е причината, която „Теско“ привежда като аргумент за своето решение. Шефът на компанията, някой си Хари Джоунс, оповести, че краят на кривия кроасан бил причинен от фактора „размазваемост“, уверявайки, че „повечето купувачи предпочитат да нанасят с един замах сладко или някаква друга своя любима плънка върху кифла с права форма“. Как ли не премятах тези думи в главата си, като бонбон в устата, но все още не мога да открия никакъв смисъл в тях. Толкова ли е трудно за британците, дори в тези декадентски постимперски времена, да използват нож за размазване и само с една чупка на китката да нанесат сладкото „с един замах“? Прокрадва се подозрението – без доказателства, но такова е естеството на съмнението, – че нещо свързано с допълнителната енергия, необходима, за да се направи машина, която да изплюва тестото закривено, вместо право, е истинската причина, която се крие зад решението на „Теско“.
Впрочем защо изобщо кроасанът има такава форма? Първата истина е, че това не е обезателно необходимо. Както е известно на всеки чест посетител на парижките пекарни, най-хубавите, чисто маслените кроасани се предлагат вече в права – или най-много в минимално извита – форма, докато кроасаните от по-ниско качество, с олио или маргарин, трябва по закон да бъдат много добре завити. Така понякога онези, които очакват от френските закони яснота и логика, вместо излишна усложненост, биват подвеждани да си мислят, че правите кроасани са само масло, а закривените – не са. Истината е, че масленият кроасан може да има каквато си иска форма, в съответствие с атавистичния аристократически принцип, че маслото, тъй като е по-качествено, създава свое собствено привилегировано царство.
Жалко, че го няма вече Умберто Еко, който почина миналата седмица, за да осветли този проблем, тъй като дълго преди да стане цар на летищните книжарници, Еко беше император на знаците, един от водещите световни лингвисти и семиотици. Фундаменталната логика, която изисква кроасанът да бъде с формата на полумесец – би могъл да каже Еко, – е от „сосюрианско“ естество, по името на големия швейцарски езиковед от началото на 20 век Фердинанд дьо Сосюр, който проумява истината, че езиковите знаци са произволни и придобиват смисъл само благодарение на ясното им разграничаване от други противоположни знаци. Ние познаваме „понеделник“, само защото нито звучи, нито прилича на „неделя“. Разбираме, без да сме изненадани, че П. Г. Удхаус също е усвоил това правило, когато чуваме един от неговите герои, на почивка във Франция, да казва, че му поднесли континентална закуска, състояща се от „кифла с форма на кроасан и кифла с форма на кифла“. Без придружаващото стандартно тестено изделие, нямаше да има нужда от извивка; едва кифлата с форма на кифла създава извитата такава, също както „неделя“ прави „понеделник“. В тази светлина кроасанът е извит не само, за да онагледи какво е, но и какво не е.
Със сигурност тук могат да бъдат разкрити и по-дълбоки и неясни смислови пластове, което пак би изисквало намесата на Еко. Несъмнено след век и повече ще се намери някой историк или социолог, който ще успее да изгради цяла дисертация върху факта, че в самото навечерие на „Брексит“ – надвисналата заплаха от излизане най-малко на Англия от ЕС – британските производители на стоки за масовия пазар са отхвърлили предизвикателно една форма, смятана за така недвусмислено френска, че представлява редовен съставен елемент на онзи вид ядене, което носи зловещото название „континентална“ закуска. Тъй че създаването на изцяло английски кроасан, ще изтъкне бъдещият учен, представлява утвърждаване на отказа на британците да бъдат едно цяло с Европа. (Освен това полумесецът е знакът на ислямската империя и някои депресирани, подозрителни мозъци сигурно ще видят смисъл и в това).
Готовността на британците да се откажат от формата на полумесеца ще окаже потискащо въздействие от другата страна на Ламанша; не на последно място, защото идва в момент, когато под натиск е и един друг така очарователно криволинеен детайл на френското ежедневие, циркумфлексът. Това е малкият коничен знак, поставян над много френски думи, за да обозначи озвученото ударение, и който сега е на път да бъде изхвърлен или поне да стане незадължителен при думи като coût, например. Според последния диктат на Френската академия – всъщност диктатът е отпреди двайсет години, но едва сега влиза в сила – циркумфлексът, който наистина само затруднява писането, трябва да бъде прибран в скрина с ненужната стара бродерия.
Изобщо май че вече сме в ерата на правия кроасан; тази сутрин в Pret a Manger[1] всички закуски изглеждаха подозрително вертикални. Не е нужно да бъдем безпомощни носталгици, за да усетим, че прокуждането на кроасана и обезглавяването на циркумфлекса имат определена цена, coût на френски. Лишаването на кроасана от извивката му, също като изваждането от циркулация на циркумфлекса е начин да се опитаме да изправим света, като намалим запаса от безполезна цивилизация, който обаче е съществено необходим за нейното здраве и нашия континуитет. Нека не изправяме нашите закуски, нека не опростяваме нашия правопис твърде нетърпеливо или твърде прибързано. Подобни уравниловки, колкото и полезни да изглеждат, накрая само заравняват мозъците ни.
Превод от английски С т о я н Г я у р о в
Adam Gopnik, Straightened-out Croissants and the Decline of Civilization. The New Yorker
Източник: „Императорът на сладоледа. Блог на Стоян Гяуров“ – www.icecreamst.com
[1] Британска верига за сандвичи и закуски, с магазини също в Ню Йорк и Хонг Конг.
