Тази сутрин четох Mrs Dalloway; Peter Walsh седи на сянка и пуши, наблюдава минаващите по улицата лекари, бизнесмени, жени – способни, енергични, добросъвестни – добри хора, на които можеш да се възхищаваш и да повериш живота си. Първо си казах, че никога не съм се чувствала така, но после си казах, че няма как да съм израснала с пълно недоверие към възрастните. Въпросът, тогава, е как съм изгубила по-голямата част от него, за да се стигне дотам, че компетентността и добросъвестността неизменно да ме учудват в последните не-помня-колко години. Струва ми се, че повечето хора тук не смятат, че е необходимо да бъдат компетентни и добросъвестни, не възпитават децата си така, че да развиват компетентността и добросъвестността си, но в същото време очакват тези неща срещу високо заплащане. Вярват, че ако имаш пари, няма как да не си купиш компетентно и добросъвестно обслужване.
Свикнахме да оправдаваме липсата на компетентност и добросъвестност с ниското заплащане, и малко хора си дават сметка, че е нужно време, вдъхновение и любов, а не просто предвкусване на високо заплащане, за да се изгради добросъвестен и компетентен професионалист. Дали от чирак, който не се старае много и пести усилията си, тъй като на този етап не получава пари, ще излезе добър майстор? Струва ми се, че на младини се стараех да бъда добра в работата си, защото бях наясно, че ще получавам малко и ще се налага да работя и друго, т.е. не бях мотивирана на първо място от заплащането, а от възможността да правя това което обичам. Вероятно ставам все по-добра заради това, че не измервам всичко, което правя в работата си, в пари.
Не се изморявам да повтарям на прохождащите в някоя област, че вместо да се оплакват от заплащането е добре да си дадат сметка, че чираците всъщност плащат на майсторите, за да се учат на занаят от тях. Познавам немалко студенти, които предпочитат да мързелуват през ваканциите вместо да стажуват за 400-500 лв. на месец. В същото време, разбира се, познавам и такива, които се борят за да ги вземат на стаж без заплащане, но те в повечето случаи учат някъде другаде.
Струва ми се, че докато предпочитаме да получим пари вместо акъл, компетентните и добросъвестни хора у нас ще намаляват.
Лидия Стайкова е учител по английски език и образователен консултант. Живее в България. Търси връзките между бизнеса, киното, храненето, политиката, религията, литературата, науката, околната среда, философията, емоциите, интелекта и др. Споделя откритото в блогове, разговори и писма.