ако след изгубения с 0:1 мач Вие не бяхте коленичил на терена, полегнал напред, с чело, а може би и лице заровено в тревата, ако всички ние не бяхме ви наблюдавали в тази поза по екраните, на два пъти, и то не само за миг, а толкова дълго, че позата ви да се запечата в паметта ни, ако всичко това не беше се случило именно по този начин, аз не бих могъл да ви пиша. Сега обаче се чувствам задължен да реагирам на този грандиозен футболист, който след поражението може да коленичи, да се преклони, по такъв начин. Как сте се изправили отново не ни беше показано. И така коленичещият Бастиан Швайнщайгер си остава нашият основен спомен за това 0:1-събитие. Когато ви гледах, аз не си мислех: сега той плаче. Или: сега се моли. Или: сега проклина. Всичко това би било разбираемо.

Аз си мислех: да коленичи, да се прекланя по този начин може само някой, който току-що е изгубил. А ето и още нещо, което мога да ви кажа след доста дълъг опит в гледането на телевизия: тези, които са спечелили, не са дори наполовина толкова впечатляващи като онези, които са изгубили. Един прочут пример: Борис Бекер. Когато печелеше, той протягаше стиснат юмрук към едно празно небе и имаше лице като някой от нашите предци по времето, когато те още са живеели по дърветата. Но когато губеше, той изглеждаше като дете, което не може да си помогне с нищо.

Вие, драги Бастиан Швайнщайгер, разбира се не сте мислили за нас, милионите. По света има – това може да го пресметне всеки – много повече губещи, отколкото печелещи. И онзи, който притежава мъничко опит с бойните полета на този свят – а спортните площадки са само част от този свят на бойни полета – онзи, който е преживял в собственото си обкръжение начина, по който обикновено се държат победителите, може само да се надява, че ако някой ден и той успее да спечели, ще успее да не изглежда по онзи наперено-глупашки начин, по който изглежда Победителят.

Нямам нищо против чудесното салто на Клозе след вкарания гол. Това е великото усещане за мига. Това е нещо, което се открива единствено в спорта. Там тялото е изразното средство. Но всичко това не може да се сравнява с вашата поза. Искам да знаете, че чрез никоя победа не сте успявали да ни очаровате, да ни завладеете и спечелите до такава степен, както чрез това коленичене. Драматургията на съдбата беше се погрижила за величие в загубата. Отначало един след друг красиви мачове – и всеки път Вие като човека, който осигурява на колегите си грандиозни шансове за гол – а после тази загуба. И тогава Вие коленичите толкова дълго, колкото още никой не ви е виждал да коленичите. И в масивно-оживената обстановка директно след нещастно протеклия мач Вие коленичите съвсем сам, никой не идва, за да ви помогне да се изправите. Това говори много за всички, които тичаха там наоколо.

Мисля, че картината, която се получи по този начин – прославеният футболист, коленичещ сам, с чело в тревата – заслужава да бъде съхранена, навсякъде. А че тя ще си остане съхранена вътре в нас, зрителите – в това Вие можете да бъдете напълно сигурен.

С приятелски поздрави,

Мартин Валзер