Мигаш, клепаш с уши и ресници, свиваш се
като настъпена жаба, мъчиш се да върнеш казаното назад, но – не! Казана дума –
хвърлен камък. Влакът вече е заминал и ти с учудване осъзнаваш, че комай си
единственият останал тука на девета глуха и шансовете ти да бъдеш приет обратно
май-май към нула клонят.
Е, не мога да го приема това нещо като
нормално, и това си е! Майка ми, да е жива и здрава, е жена с много силен
характер, но инак не особено учена, та в момента е станала най-върлата
антикомунистка, ако и преди двайсет години да ми опяваше, че трябвало да стана
член на партията, защото инак кариера нямало да направя. Ама на – криво дупе в
прави гащи намъква ли се? Не рачих аз тогава комунист да ставам, днес пък не ща
да ставам антикомунист. И тъй ядосвам милата си майчица, не дай боже, някой ден
и с отворени очи може да си отиде, да не чува дяволът.
Та да си дойда пак на приказката. Ще
речете – широко му е на него около врата там в Германията, затова се бара
либерал. Ама я да дойде тука да го видим колко време ще изтрае и дали и той
няма да започне да псува на майка като види червено. Сигурно сте прави, братя,
ама то и не се знае съвсем точно кое яйце и кое – кокошка, тоест дали съм
либерал защото съм в Германия или съм в Германия защото съм либерал. Кой как ще
– тъй да си го тълкува, аз вече казах веднъж: седя тук надалеко и си пея
песничката, пък който не му харесва, да не ме слуша.
Добродетелта, казва Ницше, има особени
привилегии: например, да прибави последното снопче дърва към кладата на
осъдения. Ей богу, не мога да се накарам да стана добродетелен, пък ако ще и
като последния лицемер да изглеждам! Сърце ли не ми дава или ми е малко слаб
ангелът, не знам, но все ме тегли настрана и все гледам да се дърпам от
агитката, че нещо „мурашки на спине“ ми излизат като почувствам груповото
опиянение и не му ща ни кефа от всеобщото пиянство, нито махмурлука, който го
следва.
Такива значи работи. Повече ако говоря,
най-много съвсем да се оплета, та затова ми се ще тук накрая само да ви разкажа
един от ония кисели руски вицове, дето човек като ги прочете и му се скоминясва
устата.
„Пред съда палачът се защищаваше.
– Нас така ни учиха!
– Нас всички ни учиха – отвърна съдията. –
Но защо точно вие, господине, се изхитрихте да станете отличник?“
Хайде със здраве!
Искрено ваш,
Златко Енев
