Преди две седмици по моя покана, направена през декември миналата година, в Културна Асоциация АРТХОСТАЛ в Барселона, която имам честта да ръководя, гостува небезизвестния писател, сценарист, участник в популярното телевизионно Шоу на Слави Трифонов и от днес бивш мой приятел Иван Кулеков. Нареждайки името си до такива като на Деян Енев, Румен Леонидов, Палми Ранчев, Георги Борисов, Емил Андреев и др. български интелектуалци, оставили своя ползотворен принос към българо-каталонските отношения, очаквах, че г. Кулеков също ще продължи традицията на културен обмен и създаване на атмосфера на доверие към българското изкуство в местната българска диаспора и сред испанските приятели на асоциацията.
За съжаление, след като гледах излъчения на 24.03.2013 от 10,30 часа по БТВ филм в началото на шоуто на Слави, останах изумен от начина по който Кулеков, автор и водещ, е интерпретирал и манипулирал казаното от мен по време на кратката ни разхока по Барселона. Не можех и да допусна, че думите, жестовете и искреното ми желание да го запозная с града на Гауди и Дали, ще станат прецедент за такава необуздана предизборна реклама на Партия Герб. А когато след заминаването му открих в невинния стрък кромид лук, който в разсеяността си размахвах през цялото време пред камерата му, специално откъснат за него от личната ми леха в малката квартална градинка, миниатюрен гласов модулатор, (вид подслушвателно-възпроизвеждащо устройство, побългарен модел на базата на микрочип за домашни любимци), поставен с цел да преиначава смисъла на казаното от мен, възмущението ми нямаше предел!
Когато не е на режим подслушване, модулаторът е така настроен, че да реагира на всяко произнасяне на словосъчетанието „тройна коалиция” или с фрази като „управлението на герб” и „Бойко Борисов” с дължина приблизителна на произнесеното,за да не се почувства разликата по устните, или да заменя „Барселона” с „Люлин” и обратно. Запазвайки гласа ми на дигиталния запис на камерата, смисълът обаче е винаги преиначен в полза на въпросната политическа формация, управлявала страната в продължение на близо четири години.
Като се има предвид отрицателното ми отношение към това управление на бивши агенти на държавна сигурност и милиционери, както и факта, че еднакво ненавиждам и предишното, пряк наследник на партията довела страната до необходимостта от „агенти” „промени” и „преходен” период, отново аспирант за властта, искам да се разгранича от открито хвалебствения текст на репортажа. А фактът, че красивия град в който живея от десет години е приравнен в жалкия телевизионен пасквил на Кулеков с един от най-занемарените квартали на София, забравени от бога и властта, като езикът на Веласкес и Гоя е наричан „люлински”, може само да бъде повод за обяснение, което той и господарите на най-гледания канал в страната без друго ще трябва да дадат на Испания.
Долу ръцете от Барселона! Боже спаси България!
От АРТХОСТАЛ БАРСЕЛОНА:
Красимир Дамянов