ПРИКАЗКИ ЗА ОБЯД (Обяда раздели с приятеля си…)
5. ПРИКАЗКА ЗА ТАРАТОРА
В началото на лятото, щом ветровете подухнели от пустинята и горещините се спуснели над страната, любимката на пашата, голямата сребърна лъжица, точно по пладне била отвеждана на масата. Там, в един голям кастрон й приготвяли разхладителна вана от кисело мляко, разредено със студена изворна вода и поръсена с копър за благоухание. За омекотяване слугите добавяли малко зехтин и в зависимост от настроението на господарката – повече или по-малко сол. Солта се смятала за много ценна подправка на Изток и дори някога за нея се водели войни. Скришом от погледите на околните, лъжицата се плакнела съвършено гола в кастрона и заоблените й форми ту се показвали, ту се скривали под прохладната млечна повърхност, посипана с венчета от свеж копър и с кръгчета от най-скъп зехтин; да не говорим, че понякога, когато се чувствувала отегчена, поръсвали цялата вана с начукан орех, който придавал допълнителна прелест на къпането.
Както става в подобни случаи, сред простолюдието от кухнята се носели истински легенди за забавленията на принцесата. Някои твърдели, че не била сама в тези къпания, но истината била, че само тя, най-прекрасната и най-заоблената от всички, имала правото, а и удоволствието да се разхлажда първа и чак сетне, по милостта на пашата, разрешавали съдържанието на кастрона да бъде разпределено по равно в няколко чинии, където можели да се изкъпят, но само след нея, и някои от придворните. Сам готварският нож не споделял това удоволствие, а се миел по войнишки: направо под чешмата. Но му било приятно, че първата от жените му била такава чистница.
По същото време в градината се подвизавал един дребен, обеднял благородник – Краставицата. Макар и да произхождал от знатно семейство – негови роднини били Тиквата, Динята и дори Пъпеша, – сам той бил скромен и предпочитал да дружи и расте с обикновени зеленчуци. Когато му дошло времето да иде на служба в двореца, Краставицата се обърнал към своя приятел Чесъна, който и без подкана отдавна чакал момента да напусне лехата.
– Защо не дойдеш с мене – рекъл му той. – Казват, че там има какво да се види, ще те вкарам като мой слуга, но ще си останем приятели. И без това е вече сухо наоколо, да вървим на сянка в Двореца, да се порадваме на живота!
Речено-сторено. Когато стигнали, Краставицата бил отведен в кухнята, а с него попаднал там и Чесъна. Точно тогава слугите на принцесата подготвяли млечната баня и в суматохата и препирнята двамата приятели били забравени на мивката, откъдето могли да наблюдават какво става на масата. Широко отворили очи, прикрити зад ръба й, те станали неволни свидетели на най-вълнуващата гледка, която можело да се види по обяд в кухнята: точно в дванадесет без четвърт под тържествения звън на кухненските съдове голямата лъжица била извадена от харема, така както я бил изковал майсторът на сребърни съдове, и спусната в кастрона. Пашата собственоръчно нарязал копъра и поръсил ваната; после застанал забит на един крак да гледа, докато лъжицата се потопила в бялата мътеница. Краставицата занемял от възторг. Той никога не бил виждал по-красиви форми, по-грациозен танц; лъжицата блестяла ослепително в очите и още с първите бавни, изпълнени с наслада движения в кастрона, разбрал, че е завинаги, безумно, безутешно влюбен в нея. Той въздъхнал шумно, Чесъна го сръгал да мълчи, но Краставицата още по-силно простенал, показал се над ръба на мивката и едва не паднал от възбуда на пода. Толкова се увлякъл във въздишките, че принцесата го забелязала и изпищяла от уплаха; миг след това четирима от придворните се намерили зад гърба му и страшен вик процепил обедната тишина:
– Стража! Насам! Нечувана дързост! Смутиха банята на нейно сиятелство! Помощ!
Мигом дотърчали слугите, десет пъргави пръста, и хванали Краставицата и Чесъна и ги отвели пред пашата. Ножът, като разбрал какво се е случило, потреперил от гняв и се нахвърлил върху тях.
– Ще ви накълцам на салата! – крещял. – Негодници! Простаци! Ще ви удавя в оцет и ще засипя раните ви със сол! Донесете ми една плоска чиния. Бързо! И дръвника!
– Господарю – тихо прошепнал единият от черпаците. – Малко им е! Те видяха нейно сиятелство съвсем гола в банята, така че, мисля, най-добре е да ги удавим! Удавете ги в нейната баня, само така ще почувствуват в пълна мяра наказанието и ще доставят удоволствие на нейно сиятелство. Наредете на поданиците си да присъстват на екзекуцията. Това за Краставицата… А този селяк Чесъна просто изхвърлете на боклука – само ще умирише кухнята…
– Така да бъде – рекъл пашата. – Само че му одерете кожата най-напред и го накълцайте на парчета, не виждам как иначе ще се събере в кастрона. Действувай, палачо!
Няма да описвам какво се случило след това. Краставицата се простил с живота си за по-малко от пет минути, без дори да извика – обичам я! Той бил толкова млад и зелен и влюбен, че смъртта му се сторила по-сладка от невъзможността да бъде обичан, и само мократа дъска останала да напомня за него на мивката. Мислите ли, че някой се спуснал да му помогне или че принцесата се застъпила за него – нищо подобно: сърцето й било от сребро, студено като на всички красавици!
– Вие сте тиранин и изверг! – извикал единствен Чесъна пред лицето на нечуваната несправедливост, която се извършила в кухнята. – Ако наистина ме пуснете, както ви съветват вашите лакеи, ще вървя и навсякъде ще разправям за зверствата ви и за това, как убихте първия ми приятел. По-добре убийте и мен!
Така казал и заплакал.
– Никъде няма да вървиш! – засмял се ножът. – Няма да си цапам ръцете с теб, смръдльо! Одерете го жив! – заповядал на слугите. – Посолете го! Хвърлете го в дървената гаванка и смачкайте този размирник с чукалото! Нито скилидка да не остане от него, нито следа! После го добавете към млякото, нека се търсят вечно с приятеля си, парче по парче, нека подлютява страданията му и потъне с него в забрава!
Ето какво се случило в град Таратор преди много-много години на Изток и само преданията разказват за това как загинали двамата другари и как заради една сребърна лъжица платили с главите си. Такива били времената. Не вярвам днес някой да пострада за такова нещо – плажовете са свободни. А и истински сребърни лъжици вече няма, най-много от алпака или никелирани. И най-голямата лъжица днес си остава лъжица и служи като всички прибори, за ядене. Но тогава било друго, когато на власт били ятаганите. Що се касае до гибелта на Краставицата и Чесъна, по традиция и по името на града, където е станала случката, таратор се нарича съдържанието на всеки кастрон с онова, в което, според легендата, се къпела принцесата. Нито мътеница, нито супа, студен като сърцето й, с парченца от влюбена краставица и счукан лютив от мъка чесън, подправен с копър и зехтин, той наистина е незаменим в горещите летни дни. Между другото знам една тайна, която не е била известна дори на персите: разреден не с вода, а с прясно мляко, тараторът е още по-вкусен!
