От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се чувства забързания ритъм на растежа. Мащабът на осеммилионния град е респектиращ, но той е на 15-то място по население сред китайските градове… Разположен в делтата на река Яндзъ – централно място на източен Китай – Нанкин е условна пресечна точка на северната и южната половина на страната, разполагащ с едно от най-големите речни пристанища в света, достъпно и за морски кораби. Нанкин е административен център на провинция Джянсу, която е най-богатият район в Китай по доход на глава от населението, макар и неравно разпределен между богатата южна част (в района на делтата на Яндзъ включващ Нанкин и Суджоу) и по-бедната северна част на провинцията.

Да се каже че някой град в Китай има дълга история, не е нещо забележително. Но Нанкин се откроява като една четирите велики столици на древен Китай наред с Пекин, Луоянг и Шиан. Градът води началото си от военен форт и крепост от ерата на Воюващите държави през 5-ти век пр.н.е. и е бил познат с редица имена, между които Джяннинг (мирна река) и Джинлинг или „златна могила“. Нанкин е бил столица на шест династии на древен Китай: за първи път през 3-ти век (на държавата Източна У) и накрая по време на династия Мин (1368-1421 гг.). През 6-ти век Нанкин е най-големия град в света с население от около един милион души. Нанкин, което означава „южна столица“, носи името си от ерата на Мин. Първият император на Мин, Хану, е един от малцината основатели на китайски династии, който произлиза от скромен не-аристократичен род. Джу Юенджан (по-късно император Хану) е селянин и будистки монах, който се присъединява към Въстанието на червените забрадки през 1352 г. Джу предвожда бунтовническа армия, която сваля монголската династия Юан 16 години по-късно. Хану е свързан с грандиозни проекти като изграждане на императорски дворец и градски стени дълги 48 километра, строени близо 20 години от 200,000 работници. Стената в Нанкин датира предимно от това време и е добре запазена. Династия Мин възстановява Великата стена на север, страхувайки се от ново завоевание от монголците (заплахата идва по-късно от Манджурия). Друго наследство на Мин е възстановяването на Великия канал и построяването на Забранения град – императорския дворец – в Пекин, както и морските експедиции на мюсюлманския евнух Джън Хъ, чийто флот достига бреговете на западна Африка в началото на 15-ти век.

„Синовният мавзолей на Мин“ е монументален комплекс, включващ гробницата на император Хану. Неговият син, император Йонглъ, влага огромни ресурси за строежа на мавзолея, който е включвал и 22-километрова стена. Мавзолеят е издигнат на хълма Цъджиншан (виолетова златна планина), прекрасно място в североизточната част на Нанкин. Със своята вековна гора, планината е като дихателна система на запушения град и оазис за отмора. Изкуствено езеро привлича стари и млади за плуване (нищо че табела предупреждава да не се плува защото е дълбоко 17 м.), риболов и пикници. Сакралният път, познат още като Пътя на слоновете, води към мавзолея. Алеята е осеяна с каменни статуи на войници и шест вида животни – слонове, лъвове, камили, коне, както и митическите животни кирин (с черти на дракон, който се свързва с велики владели и мъдреци) и шиеджъ (еднорог звяр, наподобяващ куче – олицетворява справедливостта и закона), които пазят императорските гробниците от зли духове.

 

Nanjing 1
Пътят на слоновете

Nanjing 2
Мавзолеят на Мин

 

Династия Цин и Великобритания подписват мирно споразумение в града (1842 г.) в резултат на поражението на Китай през Първата опиумна война. Наред с отварянето на пристанища за търговия по източното крайбрежие, договорът включва колонизирането на Хонконг и редица други наложени спогодби които подкопават суверенитета на Китай. Това е началото на съдбовни размествания в Китай и региона и началото на края на Поднебесната империя. Новите глобални империи изместват старите империи. За две хиляди години китайската империя е в процес на завоевания и колонизиране на територии на юг и на запад. Нанкин става столица на въстанието на Тайпините (най-разрушителното в историята на Китай) и тяхното Небесно кралство, 1856-1864 гг. В края на 1911, Парламентът на 17 южни провинции, който се свиква в Нанкин, избира Сун Ятсен за първи президент на Република Китай след свалянето на монархията. Възпитан в духа на конфуцианството, но образован в западен стил (включително медицина), Сун Ятсен е бащата на нов Китай, дал основа за изграждане, макар бавно и мъчително, на модерна национална държава чрез „трите народни принципа“: национализъм, демокрация (народовластие) и народно благосъстояние. Въпреки историческата си „несъвместимост“, Китай и Тайван тачат наследството на Сун Ятсен, като че ли и двата съперника са излезли от престилката на доктора. След смъртта му през 1926 г. Сун е положен в мавзолей в Нанкин. Мавзолеят на Сун е недалеч от гробниците на династия Мин на хълма Цъджиншан. След провъзгласяването републиката Сун отива на поклонение на Мин като символичен акт на сбогуване с монархичното минало. Поради не-китайския произход на последната династия Цин (която е основана от Манчу, които покоряват Китай през 17-ти век), Сун избира церемонията да се извърши в мавзолея на последната китайска династия – Мин.

Нанкин е столица на републиката от 1927 до 1937, период познат като „десетилетието на Нанкин“. Трагедията също е част от историческата памет на това място. „Клането в Нанкин“ и „Изнасилването на Нанкин“ са метафорите за японската инвазия и окупация през 1937, когато стотици хиляди жители на града намират гибелта си. Шианлин, кварталът, в който живея, е бивше село в покрайнините на Нанкин и място на масови гробове от времето на тези трагични събития. Паметта от Втората световна война в Азия все още пречи на отношенията на съвременен Китай с Япония. Раните бавно зарастват, а и могат да се използват за разпалване на национализъм.


Small Ad GF 1

Нанкин е ключов културен център от ерата на монархията до наши дни. През 4-ти век е построен императорски университет, в който се е изучавало конфуцианство и по-късно са се държали държавни изпити за назначаване в администрацията и армията. Съчетаването на класическо конфуцианско образование със заемана позиция в държавната бюрокрация (а не на наследствена титла) формира постфеодална меритокрация в Китай. Храмът на Конфуций е издигнат в академията и сегашният му вид е запазен от 19-ти век. Огромни барелефи на позлатени дракони украсяват стената на храма, която се издига на брега на река Чинхуай. От двете страни на реката са запазени сгради в традиционен стил, които създават усещане за древен свят но туптящ с ритъма на съвремието. В двора на конфуцианския храм се издига каменна статуя на Учителя и на някои от неговите ученици. На каменни плочи от двете страни на външния вход на храма са издълбани гравюри изобразяващи картини от духовния, стопанския и и социалния живот на традиционен Китай. В средата на плочите са изрисувани два йероглифа – „рен“ (хуманност) и „ли“ (благоприличие) – две от основните концепции на конфуцианството. Конфуций създава духовно течение през 5-ти век пр.н.е., наричан от Ясперс „осев век“ на света заради началото на основополагащи духовни направления (будизмът, гръцката философия, Старият завет, който е основа на Новия завет и Корана) и „събуждането“ на човечеството. В Китай това е епохата на Стоте школи когато се формират основните философски учения и религии. Идеите и практиката на конфуцианството допринасят за формиране на обща културна сфера в Източна Азия – роля, която играе християнството за европейската цивилизация.

 

Nanjing 3
Река Чинхуай в стария град

 

 

Nanjing 4 
Храмът на Конфунций

 

Nanjing 5
Рен – хуманност, буквално означава „двама души“

 

Нанкин преживява бум на висшето образование през 20-ти век. Само в района на Шианлин са построени модерни километрични кампуси на осем университета, включващи най-престижния Национален университет на Нанкин, Университет по телекомуникации, Институт по традиционна медицина, Финансов университет и прочие. Старият кампус е издигнат в центъра на града когато той е столица на републикански Китай. Новият кампус в покрайнините е впечатляващ комплекс, който включва общежития, спортни съоръжения, изкуствени езера и канал, наподобяващ река. Естествено е мащабът да бъде приоритет при проектиране на кампуса, за да поеме огромна маса студенти, но архитектурата също е амбициозна. Сградите на централната библиотека (под формата на отворена книга) и студентския съюз с витиеватите си форми създават усещане за футуристичен град. Тази нация гледа напред. Китай инвестира 100 милиарда долара годишно в образованието и напоследък увеличава средствата в тази област с по 20% годишно. Понастоящем в Китай се записват около 6 милиона нови студенти годишно в над 2,000 университети и колежи, което е 37% от една кохорта. Китайските ВУЗ-ове привличат все повече чуждестранни студенти. Китай се превърна в най-популярната дестинация за образование в Азия и е на трето място в света по брой на чуждестранни студенти.

 

Nanjing 6
Библиотеката в Нанкинския национален университет

 

Nanjing 7
Общежитие в Университета за традиционна медицина; по четирима в стая, за чужденците – по двама

 

Строителната мания не секва в Китай години наред. Летище Лукоу на юг от Нанкин е хъб на делтата на река Яндзъ; то е строено преди 20 години, а новият терминал е открит за Лятната Младежка Олимпиада през 2014. Всичко се строи със замах но и с афинитет към оригинална архитектура. Китай се превърна в мерило за модерна инфраструктура. (По време на първичните избори за президент в САЩ Доналд Тръмп недоволстваше от изоставането на Америка в модерната инфраструктура, давайки за пример летищата в Китай и ОАЕ.) Магистралата от летището до града е осеяна със строителни площадки, кварталът Шианлин (означаващ „фееричната гора“) се е превърнал в гора от кранове, бизнес и увеселителен комплекс, жилищни блокове, училища; строи се всичко и навсякъде. Понастоящем 70% от строителните кранове в света работят в Китай… Въпросът е докога може да се строи в такова темпо: докато има пари или докато балонът на пазара на недвижими имоти се спука? Голям брой общини и строителни фирми са и големи длъжници на банките, освен изпълнителни на големи проекти. Държавата налива пари в банките, банките дават „лесни“ кредити, за да стимулират растежа, невъзвръщаеми инвестиции стават лоши кредити в банките и магическият кръг на развитието може да се превърне в омагьосан кръг. Растежът се забавя, двуцифрените числа на икономическо развитие са в миналото, но все още Китай е една от най-бързо развиващи се икономики в света (през 2015 – 6,5%).

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Според икономическата теория, ние не знам за съществуване на балон (на имоти) докато той не се спука. Дали Китай е очакван от съдбата на Япония от края на 80-те години (финансова криза тръгнала от срив на имотния пазар) или Южна Корея от края на 90-те години на миналия век (финансова криза провокирана от корпоративна задлъжнялост и регионалната криза по пътя на доминото), предстои да видим. Държавата разполага с огромен резерв, който може да служи като буфер за „черни дни“. Но това разчитане на държавните финанси за неутрализиране или омекотяване на бъдеща криза е нож с две остриета. Ако финансовата система стане твърде „пристрастена“ към постоянно наливане на нови средства, за да се поддържа бизнеса на повърхността, тя започва да създава паралелна икономика на измислен растеж, който може да се срути всеки момент. Китай е избягвал логиката на песимистичните сценарии заради огромния потенциал за развитие на вътрешния си пазар и търсене. Но всичко има граници, включително и китайската икономика. Може да се очаква сътресение през следващите 5 години. Освен стопански ефект, кризата (не непременно рецесия, достатъчно е ръстът на развитие да падне до 2-3%) би имала тежки социални и дори политически последствия. Никой не може да предвиди какво ще се случи ако евентуалното забавяне на икономическия растеж подкопае осигуряването на работни места на милиони работници мигранти дошли от селата в градовете. Политическата цена на едно забавяне (не дай си Бог отрицателен растеж) като че ли е най-големият стимул на правителството да продължава наливане на реки от пари в мелницата на общини и фирми. Колкото повече толкова по-добре.

 

Nanjing 8
В метрото на Нанкин

 

Партията-държава е гръбнакът и на политическата и социална система. На строителна площадка на жилищни блокове в квартала е изписан плакат – „има ли държава, има и семейство“. Ехото на конфуцианството се долавя в модерната епоха под различни форми, например интерпретацията на държавата като семейство и обществото като хармонично цяло. Преведено на съвременен практически език, хармония е това, което партията разрешава. Държавата разрешава колко жилища може да притежава едно семейство (официално по едно и за срок от 70 години); тя разреши миналата година семействата да имат по две деца; „политиката на едно дете“ продължи над 30 години, за да се ограничи прираста на населението. На практика онова, което не се разрешава е дори по-важно – да няма опозиция… Но под похлупака на доктрината за държавата-майка функционира едно индивидуалистично общество, открило и следвайщо с ентусиазъм правилата на пазарната икономика. Администрацията постоянно разтяга правилата на имотния пазар, за да се поддържа търсенето. Размахът на строителството се отразява върху качеството на жилищните блокове. В Шианлин, сгради построени само преди 10-15 години изглеждат морално остарели, въпреки динамиката на общностите които живеят в тях. Това е въпрос на изпипване на детайлите при строежа, както и на добро поддържане – като че ли това остава на заден план както за строителите, така и за семействата, които живеят в апартаментите. Например прозорците на блока, в който живях (жилищният комплекс може да се характеризира като „среден“ стандарт), са проектирани така, че някои крила не могат да се измият с наръчни средства, необходимо е специално чистене отвън, което обаче не се е случвало от години.

Жилищните блокове са групирани в привидно затворени малки квартали с огради (както в древен Китай градове и села са били ограждани със стени) и портали с охрана. На някои от оградите (на скъпите комплекси) са опънати жици, вероятно за сигнализационна система при нарушение. Тези битови локали са бледо огледало на комуните на Мао Дзъдун от края на 50-те и началото на 60-те години на миналото столетие. Вечер местен отговорник минава по алеите между блоковете и пуска по високоговорител запис с призив хората да пазят тишина, да внимават за сигурността, да затварят вратите си. Градини запълват междублоковите пространства, често с малки изкуствени езера (когато закрякат жабите и патиците през нощта или когато запеят птиците рано сутринта, може да се почувствате сред природата). Изглежда всяко парче земя се използва за нещо. Правят впечатление и друг вид градини – малки обработваеми парцели в ниши на обществена земя, пръснати покарай булеварди, алеи, строителни площадки, дерета, дори в кампусите на университети. Работници-мигранти от обекти в близост използват земя, за да отглеждат нещо „настрана“ – царевица, домати и други насаждения. Може би това е начин да се заличава разликата между града и селото…

 

Nanjing 9
Вход на жилищен комплекс в квартал Шианлин

 

Голяма част от градските пътища са булеварди, които са строени през последните няколко десетилетия и са с по няколко ленти в едната посока. Затова движението по улиците не изглежда натоварено. Колелото, мотопедът, триколките, са популярни средства за движение и превозване на стока при необходимост, но и броят на автомобилите расте главоломно. Освен местните модели се виждат доста японски, корейски и западни марки, такситата например са предимно леки коли на Хюндай. Въпреки модерната инфраструктура и сравнително не-натовареното движение културата на движение може да ви отчая. Забравете за предимство, особено за пешеходците, и спазване на правила по пътищата. Сякаш шофьорите (много от тях новоизлюпени) носят някакво устройство за ограничено виждане, първо карат, завиват, и след това се оглеждат… И са нетърпеливи. Всички, които са на някакво возило, обичат клаксоните. Само да им се изпречи или да ги забави нещо малко – и вече натискат бибитките. Това, което определя трафика, е характерно и за функционирането на други области в това общество. От хаоса в крайна сметка се ражда някаква посока и подреденост, хората импровизират и неписани правила възникват в движение.

Улиците в Шианлин изобилстват с малки магазини и закусвални за бърза храна с по една-две маси и няколко стола; някои са само с плот, през който се продава храна на улицата. Собствениците на този малък бизнес обикновено живеят в стаи към помещенията, където готвят и продават, всичко е на едно място. Понякога възрастни хора танцуват на кварталната „чаршия“. Семейства се разхождат с децата си, особено привечер и в почивни дни. Често водят децата си и в ресторантите. „Малките принцове и принцеси“ както наричат децата по време на ерата на едно дете в семейството, получават специални грижи от родители и баби. Сигурно изглеждат разглезени в очите на външния наблюдател. Станах свидетел на показателна (макар и нетипична) „сцена“ в една пицария. Хлапе на около 6-7 години беше недоволно от пицата и вдигна лют скандал на майка си. Горката жена се видя в чудо и помоли персонала да върнат пицата. Така и направиха (без да се плати) и малкият принц напусна заведението под пара. Вероятно няма да станем свидетели на „бум“ на новородени след отмяната на политиката на едно дете (данните за 2015 година отбелязват дори спад на раждаемостта). През последните години започна да отпада ограничението за отделни райони и групи; имало е и доста начини да се заобикаля правилото. По демографска динамика Китай малко или много навлиза в нормата на индустриалните общества, която включва ниска раждаемост и застаряващо население.

Китайците са прегърнали дигиталната революция, макар връзката с интернет да е далеч от желаната. Блокирането на сайтове като Фейсбук, Ютюб и като цяло трудната работа с Гугъл, включително и електронната поща, действа като изолатор. Затова си има решения, например чужденците ползват „частни мрежи“ (VPN) за достъп до тези сайтове. Китайците ползват популярна и ефективна местна платформа за комуникация, Уичат (Wechat), която според тези, които я ползват е по-добра от нам познатите Вайбър и други системи по света. Уичат включва поща, смс – текстови и аудио съобщения, безплатни телефонни разговори, включително международни, и прочие. Използването на пазаруване по интернет е доста популярно. Влизаш в търговски сайт (по телефона), избираш стока, поръчваш, доставят я в дома почти светкавично (обикновено за по-малко от 24 часа) и обикновено плащаш когато я доставят. Ако те няма вкъщи когато се обадят за доставка, идват когато си прибереш. По този начин синът ми си купи повечето необходими за новото жилище неща, включително и бюро, което се доставя на части в кашони и се сглобява (по принципа на ИКЕА). Китайските производители на смартфони като Шиаоми (фирма създадена едва през 2010 година) и Хуауей вече доминират местния пазар, изпреварвайки Самсунг и Епъл. Шиаоми достигна трето място в света по производство на мобилни телефони, докато Хуауей е най-големият производител на телекомуникационна техника в света, като неотдавна изпревари Ериксон.

Както светът свиква с издигането на Китай – къде със страх, къде с откриване на нови възможности – така и Китай се учи да привиква със света. Увеличаващият се брой на чужденците в страната е един от аспектите на тази глобална интеграция. В това отношение Нанкин играе специална роля заради възможностите за образование; увеличава се броят и на чужденците, които изучават китайски език. Смесените бракове стават все по-често явление. Китайците учат усилено английски от ранна възраст в училище. Колко го научават е отделен въпрос, но официалната програма и желанието са налице. Типична сцена: седяхме със сина ми (който живее в Нанкин от три години) в едно кафе, докато студенти от университета наблизо се надпреварваха да го интервюират на английски и да си правят селфита с него. Имали домашно по английски да разговарят с чужденец. Отношението към чужденците не е непременно радушно, но може да се определи по-скоро като отворено и прагматично. Веднъж по улицата се разминахме майка с дете; тя му каза, че сме чужденци с хладно-назидателен тон. Синът ми разказа и за случаи на по-приветливо отношение; в сходна ситуация майка обяснила на детето си: „Ето това са чужденци, и те могат да са наши приятели.“

Аврам Агов е специалист по далечна Азия с основно направление Корея. Той е асистент по световна история на ХХ век в Университета във Ванкувър, Канада, и автор на книгите „Страната на утринната свежест“ и „Самсунг или пътят на трите звезди“, публикувани в България.

Pin It

Прочетете още...