От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 03 UKR resistance

 

След по-малко от седмица от началото на войната изглежда все по-вероятно, че Владимир Путин върви към историческо поражение. Той може да спечели всички битки, но все пак да загуби войната. Мечтата на Путин за възстановяване на Руската империя винаги е почивала на лъжата, че Украйна не е истинска държава, че украинците не са истински народ и че жителите на Киев, Харков и Лвов копнеят за властта на Москва. Това е пълна лъжа – Украйна е нация с повече от хилядагодишна история, а Киев вече е бил голямa метрополия, когато Москва не е била дори село. Но руският деспот е повтарял лъжата си вече толкова пъти, че очевидно сам ѝ вярва.

Когато планираше инвазията си в Украйна, Путин можеше да разчита на много известни факти. Той знаеше, че във военно отношение Русия превъзхожда Украйна. Знаеше, че НАТО няма да изпрати войски в помощ на Украйна. Знаеше, че европейската зависимост от руския нефт и газ ще накара страни като Германия да се колебаят дали да наложат строги санкции. Въз основа на тези известни факти планът му беше да удари Украйна силно и бързо, да обезглави правителството ѝ, да установи марионетен режим в Киев и да се справи със западните санкции.

Но в този план имаше една голяма неизвестна. Както американците научиха от болезнения опит в Ирак, а Съветският съюз – в Афганистан, много по-лесно е да завладееш една страна, отколкото да я задържиш. Путин знаеше, че има силата да завладее Украйна. Но дали украинският народ щеше просто да приеме марионетния режим на Москва? Путин заложи на това, че ще го направят. В края на краищата, както той многократно обясняваше на всеки, който искаше да слуша, Украйна не е истинска държава, а украинците не са истински народ. През 2014 г. хората в Крим почти не се съпротивляваха срещу руските нашественици. Защо през 2022 г. да бъде по-различно?

С всеки изминал ден става все по-ясно, че авантюрата на Путин се проваля. Украинският народ се съпротивлява с цялото си сърце, печели възхищението на целия свят – и печели войната. Предстоят много мрачни дни. Руснаците все още могат да завладеят цяла Украйна. Но за да спечелят войната, руснаците ще трябва да задържат Украйна, а това могат да направят само ако украинският народ им позволи. И това изглежда все по-малко вероятно.

Всеки унищожен руски танк и всеки убит руски войник увеличава куража на украинците да се съпротивляват. А всеки убит украинец задълбочава омразата им към нашествениците. Омразата е най-уродливата емоция. Но за потиснатите народи омразата е скрито съкровище. Заровена дълбоко в сърцето, тя може да поддържа съпротивата поколения наред. За да възстанови руската империя, Путин се нуждае от относително безкръвна победа, която да доведе до относително без-омразна окупация. Проливайки все повече и повече украинска кръв, той се уверява, че мечтата му никога няма да бъде осъществена. В смъртния акт на руската империя няма да бъде вписано името на Михаил Горбачов: това ще бъде името на Путин. Горбачов остави руснаците и украинците да се чувстват като братя и сестри; Путин ги превърна във врагове и гарантира, че украинската нация оттук нататък ще се определя като опозиция на Русия.


Small Ad GF 1

Нациите в крайна сметка се изграждат върху истории. Всеки изминал ден добавя още истории, които украинците ще разказват не само в предстоящите мрачни дни, но и през следващите десетилетия и поколения. Президентът, който отказа да избяга от столицата, казвайки на САЩ, че се нуждае от боеприпаси, а не от превоз; войниците от Змийския остров, които казаха на руския военен кораб „Руский военный корабль, иди нахуй!“; цивилните, които се опитаха да спрат руските танкове, като седнаха на пътя им. Това е материалът, от който се изграждат нациите. В дългосрочен план тези истории са по-важни от танковете.

Руският деспот би трябвало да знае това толкова добре, колкото и всички останали. Като дете той е израснал с разкази за германските зверства и руската храброст при обсадата на Ленинград. Сега той създава подобни истории, но поема ролята на Хитлер.

Историите за украинската храброст дават решителност не само на украинците, но и на целия свят. Те вдъхват кураж на правителствата на европейските държави, на администрацията на САЩ и дори на потиснатите граждани на Русия. Ако украинците се осмеляват да спират танкове с голи ръце, то и германското правителство може да се осмели да ги снабди с няколко противотанкови ракети, правителството на САЩ може да се осмели да отреже Русия от [системата за банково заплащане] SWIFT, а руските граждани могат да се осмелят да демонстрират несъгласието си с тази безсмислена война.

Всички ние можем да се вдъхновим и да се осмелим да направим нещо, независимо дали става въпрос за дарение, посрещане на бежанци или помощ в борбата онлайн. Войната в Украйна ще определи бъдещето на целия свят. Ако се позволи на тиранията и агресията да победят, всички ние ще понесем последствията. Няма смисъл да оставаме само наблюдатели. Време е да се изправим и да се включим.

За съжаление, тази война вероятно ще бъде продължителна. Приемайки различни форми, тя може да продължи с години. Но най-важният въпрос вече е решен. Последните няколко дни доказаха на целия свят, че Украйна е съвсем реална държава, че украинците са съвсем реален народ и че те определено не искат да живеят под властта на нова руска империя. Основният въпрос, който остава открит, е колко време ще отнеме на това послание да проникне през дебелите стени на Кремъл.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

 

Източник

 

Ювал Ноа Харари е съвременен израелски учен-историк и писател. Най-популярната му книга е „Сапиенс – кратка история на човечеството“, издадена в 2011-та година в Израел и 2014-та на английски език. Преведена е на още 30 езика, вкл. български (ИК Изток-Запад, 2016). Книгата изследва цялата история на човека, еволюцията на Homo sapiens от каменната епоха до политическите и технологични революции на 21 век. Втората му книга, „Homo Deus – кратка история на бъдещето“ също се превръща в международен бестселър.

Pin It

Прочетете още...