Бюлетин

Няма само едно определение, което да описва всички, които се идентифицират като евреи. Религия ли е еврейството? Или може би ген? Култура? Националност? Юридически статут? В объркването на тези припокриващи се и взаимно противоречиви идентичности, съвременен Израел е изковал свой собствен, безпрецедентен синтез – сплав от пет елемента, никога досега напълно слети в еврейската история: религия, земя, власт, език и суверенитет. Продуктът на този израелски тигел е културна мутация, която дръзва да се нарича юдаизъм.

В този момент от израелската история три от тези елемента – религия, власт и земя – са метастазирали в злокачествени образувания. Властта е станала прекомерна и днес се използва в служба на най-патологичните интерпретации на юдаизма, насочени към завоевание и доминация. Незабавната цена на този рак е разпадът на израелския суверенитет. Властта е предадена на насилнически месиански милиции; техните бандитски водачи днес са правителствени министри. Заедно – отгоре и отдолу едновременно – те са разградили израелската държава. Тази страна вече не съществува.

Тези разрушителни елементи винаги са присъствали в еврейското цяло, но обикновено са били държани под контрол, маргинализирани, ограничавани. Днес, след две хиляди години, те са завзели властта и осъществяват най-мрачните си импулси. Днес всеки евреин трябва да се изправи пред два основни въпроса:

Каква е моята еврейска идентичност?

Аз с тях ли съм – или срещу тях?

Средно положение няма. И не бива да има.

Да застанеш с тях означава да се подредиш до гибелните сили от нашето минало. До онези, които започнаха безразсъден и заблуден бунт срещу Римската империя, довел до разрушението на Втория храм и неизказано страдание за нашия народ. Да застанеш с тях означава да прегърнеш библейските заповеди за унищожение на местните народи и мита за масовото самоубийство в Масада. Да следваш една сепаратистка, върховистка култура: свят, в който неевреите са презирани, а евреите са избрани и възвишени.

Има дебели, непрекъснати линии, които се простират от високомерната гибел на Бар Кохба до побойничеството на Бен-Гвир; от месианската лудост на рави Акива до грубостта и фанатизма на Смутрич. Господарите на разрухата в еврейската история никога не са изчезвали напълно – днес те дори убиват.

Но юдаизмът винаги е носил в себе си и друга цивилизация. Онази, вкоренена в самоанализа, критиката, състраданието и моралното действие. Пророкът Натан застава пред цар Давид, най-могъщия владетел на Израел, и го обвинява в корупция и кръвопролитие. Векове по-късно пророк Йеремия предупреждава декадентните елити на Йерусалим за предстоящото разрушение на Първия храм. През 70 г. от н.е. рави Йоханан бен Закай бяга от града на фанатиците и кръвожадността и въвежда новия, алтернативен юдаизъм: вяра на поклонение без храм, на идентичност без територия, на сила без насилие и на духовна власт без политически суверенитет.

Това е юдаизмът, който по-късно приема идиш – езикът, който Исак Башевис Сингер някога описваше като

език на изгнанието… език без земя и без граници, неподдържан от никое правителство, език без думи за оръжия, за боеприпаси, за военни маневри или тактики. В гетата, говорещите идиш живееха това, което великите религии само проповядваха: всекидневна практика на изучаване на човечността и човешките отношения.
Това, което те наричаха Тора, Талмуд, етика и мистика.
Гетото, далеч от това да бъде просто убежище за преследваните, беше грандиозен експеримент в мирно съжителство, самоосмисляне и грижа за другите.
И то все още оцелява, отказвайки да се предаде, въпреки жестокостта, която го обкръжава.

Това вътрешно напрежение в еврейската душа е все още живо. То трепти между силите на доминацията, кръвожадността и заглушаването на другите – и онзи юдаизъм на толерантността, откритостта и диалога.

Сега се изисква велико морално въздигане от всички, които отказват да приемат диктатурата на властта и корупцията, водена от „Цезаря“ Нетаняху и неговата коалиция от апокалиптични фанатици.

Сега е моментът да излезем от града, както направи Йоханан бен Закай, и да възродим юдаизма на морала и човечността. Нямаме институции, нямаме огромни ресурси. Пръснати сме, често сами. Не притежаваме военна или държавна власт. Но имаме духовната и етична сила на нашето минало. На наша страна е еврейската история.

Ето защо можем и трябва да спрем потока на кръвта.

Ето как можем да започнем:

Нужни са ни един милион евреи – по-малко от десет процента от световното еврейско население – които да подадат съвместна жалба до Международния съд в Хага. Колективна правна жалба срещу Държавата Израел за престъпления срещу човечеството, извършени от нейно име и под фалшивото знаме на нашата еврейска идентичност.

Време е да кажем: достатъчно!

Две слънца ще изгряват в този ден. Едното ще грее в еврейския небосвод, хвърляйки светлина върху нашия вътрешен мрак и заменяйки фанатизма с морална яснота. Другото ще грее по целия свят, заявявайки, че сред евреите има такива, които приличат на най-лошите престъпници на народите, и такива, които без страх или пристрастие се изправят срещу тях.

Да, Хамас извърши чудовищни престъпления срещу човечеството. Но нищо от това не оправдава действията на Израел в Газа след това.

Това е момент на равносметка. Не бива да бягаме от него.

Ето моят апел:

Ако сте индивид, общност или еврейска организация където и да е по света и сте потресени от това, което прави Израел; ако се отъждествявате с ценностите на хуманистичния юдаизъм, с базисната морална почтеност и колективна отговорност – присъединете се към тази историческа инициатива. Чрез обръщане не към оръжия или властови структури, а към съвестта на човечеството. Обърнете се към Хага.

В нашия апел ще заявим:

Няма да позволим Държавата Израел, която систематично нанася насилие върху цивилно население, да говори от наше име. Няма да позволим юдаизмът да бъде прикритие за престъпления. Това не е отхвърляне на нашия народ – това е защита на неговата душа. Не разрушение, а поправление.

Ние сме хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди. Един милион евреи, които просто казват: Ние сме тук, и ние сме против.

Съвестни личности, чиито души са развълнувани; мислители, учени, духовници, артисти, юристи – моментът е сега. Свържете се. Подпишете. Организирайте се. Издигнете еврейския глас на моралната съпротива. Светлината съществува. Трябват ѝ само много свещи.

Искрено се надявам активните читатели да откликнат на този призив и да го осъществят.

Да чуят най-древния зов – „Къде си?“ – и да отговорят така, както отговори Леонард Коен:

Хинени, хинени

Готов съм, Господи мой

Източник

Аврам Бърг е автор, учител, обществен и политически активист, основател и съпредседател на партията „Всички граждани“, маратонец, бивш председател на Кнесета.