Бенямин Нетаняху, най-дълго управлявалият министър-председател на Израел и безспорно доминиращата фигура в израелската политика, не отстъпва от това, което смята за основна истина за войната в Газа.

Той предлага на Израел – и на външния свят – последователно послание още откакто „Хамас“ атакува преди почти две години. И го заяви ясно, когато на 28 октомври 2023 г., три седмици след нападенията, разпореди първата голяма сухопътна офанзива в ивицата Газа. Оттогава насам той многократно повтаря същите теми:

Ще се бием, за да защитим родината си. Ще се бием и няма да отстъпим. Ще се бием по суша, по море и във въздуха. Ще унищожим врага над земята и под земята. Ще се бием и ще победим.

Това ще бъде победа на доброто над злото, на светлината над мрака, на живота над смъртта. В тази война ще устоим твърдо, по-обединени от всякога, уверени в правотата на нашата кауза.

Речта му възприема ритъма на призива на Уинстън Чърчил от юни 1940 г. – „ще се бием по плажовете“ – след поражението на Великобритания от Германия в Северна Франция и евакуацията на повече от 338 000 съюзнически войници от Дюнкерк.

Преди Чърчил да каже на британците в знаменития си финал „никога няма да се предадем“, той не им спестява истината, че са претърпели „колосална военна катастрофа“.

На 7 октомври „Хамас“ нанесе на Израел най-тежкото поражение в един ден, а ужасът от това, че може да пробие границите, да убива и отвлича толкова много хора, и до днес е съвсем реален в Израел. Това е решаващ фактор, който оформя отношението към войната, начина, по който се води, и въпросите за нейния край.

Много малко израелци някога се съмняват, че каузата им е справедлива, но твърдението на Нетаняху, че ще бъдат „по-обединени от всякога“, не може да бъде по-далеч от състоянието на Израел почти две години по-късно.

Днешният Израел е също толкова разделен, колкото и в който и да е друг момент от историята си, а Нетаняху – дълбоко разделяща фигура още по време на атаките на „Хамас“ – днес управлява разломи, които са се превърнали в пропасти.

Израелски възгледи за страданието в Газа

По перфиерията на анти-нетаняховата демонстрация в Тел Авив няколкостотин израелци стоят мълчаливо, всеки от тях държи плакат с името на палестинско дете, убито от Израел в Газа.

По много от табелите има снимка на усмихнато момиче или момче, до нея датата на раждане и датата на смъртта. Децата, за които няма снимки, са представени с рисунка на цвете.

Мълчаливите демонстрации срещу убийствата стават все по-големи – някои от тях се провеждат пред военновъздушни бази, където протестиращите се опитват да привлекат вниманието на пилотите, излитащи за бомбардировки над Газа. Но протестиращите все още представляват малцинство.

Тимина Перец, една от организаторките им, казва, че са започнали след като Израел наруши последното примирие с „Хамас“ на 18 март и отново се върна към война.

Разбрахме колко деца загинаха само през същата седмица. Аз отказвам да мълча, докато това се случва – геноцид и гладна смърт на хора…

На улицата получаваме много добри реакции, хора ни казват ‘благодаря’. Но има и много, които ни псуват и се чувстват ужасно обидени и разстроени от тези изображения.

Попитах я дали ги наричат предатели.

Разбира се, много често. Казват, че щом мислим така или действаме така, трябва просто да отидем… да живеем в Газа.

Те не могат да разберат, че самата основна идея да критикуваш държавата е нещо, което е вкоренено в демокрацията.

Анкетите, направени след като Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) отново започнаха военни действия в Газа през март, прекратявайки последното примирие, показват, че голямо мнозинство от еврейските израелци не се тревожи от палестинското страдание.

В извадка, събрана в последните три дни на юли от Израелския институт за демокрация, 78% от еврейските израелци, които съставляват четири пети от населението, смятат, че при ограниченията на сраженията Израел „полагаше съществени усилия да избегне причиняването на излишно страдание на палестинците в Газа“.

Анкетиращите задават и по-личен въпрос: „Тревожи ли ви (или не) информацията за глад и страдание сред палестинското население в Газа?“

Около 79% от еврейските израелци, участвали в проучването, отговарят, че не ги тревожи. Междувременно 86% от палестинските араби в Израел, запитани със същия въпрос, казват, че са много или донякъде обезпокоени.

Нетаняху, неговите министри и говорители настояват, че „Хамас“, ООН, свидетели, хуманитарни работници и чужди правителства лъжат за хуманитарната криза в Газа.

На пресконференция, проведена на английски за международните медии на 10 август, Нетаняху отхвърли твърденията за глад в Газа. Той каза, че иска „да пробие лъжите… единствените, които гладуват в Газа, са нашите заложници“.

От години насам той приравнява критиката към Израел с антисемитизъм. Разкази за глад и за израелски войници, които убиват палестинци при опитите им да намерят храна – разкази, които са приети за достоверни и осъдени от съюзниците на Израел, сред тях Великобритания, Франция и Германия – според него трябва да се разглеждат в контекста на дългата история на преследването на евреите в Европа.

Казвали са, че разпространяваме зарази в християнското общество, казвали са, че тровим кладенците, казвали са, че колим християнски деца за кръвта им.

И когато тези лъжи са се разпространявали по света, те са били последвани от ужасни, ужасни кланета, погроми, прогонвания, завършили най-накрая с най-ужасното от всички – Холокоста.

Днес еврейската държава е оклеветена по подобен начин.

„Ние живеем във време на травма – заложниците умират“

Г-жа Перец обвинява израелските медии, че не показват страданието и смъртта на палестинците.

Темата обаче се приближи много повече до сърцевината на националния разговор, когато беше повдигната в популярно съботно вечерно телевизионно токшоу, водено от Еял Берович, бивш футболист на „Уест Хям Юнайтед“.

Ние не сме в посттравматично време. Ние сме във време на травма.

Една от редовните гостенки беше израелската журналистка Еманюел Елбаз-Фелпс. Те обсъждаха, както и преди, страданията на заложниците и техните семейства, както и на израелските войници, убити в боевете в Газа.

Тогава, разказва ми тя, почувствала, че дългът ѝ като журналистка е да спомене нещо, за което по израелската телевизия се говори рядко.

„Просто казах, че войната убива и много палестинци в Газа, което е едно съвсем просто твърдение, никаква политическа позиция. Нямаше никаква търпимост да се изслуша нещо такова.“

Гласовете се повишиха. Еял Берович си е изградил име като тв водещ, който не си мери думите.

Г-жа Елбаз-Фелпс, която работи и като кореспондент за френска телевизия, си спомня реакцията му: „Той каза: Не е нужно да се тревожа за хората в Газа, те са мои врагове. На което аз отвърнах: Може би ще ми позволиш да кажа, че се тревожа за ужасяващите кадри, които идват оттам.

И той каза: Разбира се, можеш да довършиш мисълта си. Това е много представително за израелското обществено мнение.“

Тя защитава работата на израелските журналисти:

Мисля, че 95% от това, което светът знае за израелското правителство и неговите решения, се донася от израелските журналисти.

Но смятам, че има огромна разлика между това да говориш за нещо и да го показваш. Ще видите кадри от Газа отвисоко, които основно ще демонстрират как ЦАХАЛ печели войната на терен.

Няма човешки истории, няма лица… защото израелците са в болка, а историите се случват и вътре в Израел.

Светът навън отразява Газа и говори за страданията на населението там. Което е правилно, но според мен няма осъзнаване на това колко силно израелският народ живее в травма.

Ние не сме в посттравматично време. Ние сме във време на травма. Заложниците умират в тунелите на Хамас. [Хората] молят правителството да намери начин и да постигне сделка за заложниците.

Едва когато заложниците се върнат у дома, може би тогава ще започне изцелението. Болката на израелската публика – колко силно тя все още живее потопена в 7 октомври – е нещо, което навън не се разбира напълно.

Твърде трудно за преглъщане

Смята се, че около 20 израелски заложници все още са живи в Газа. Израелци от всички политически убеждения бяха ужасени от последните видеа, публикувани от похитителите, на които се виждат двама силно измършавели млади мъже в тунели под Газа.

Съдбата им е в центъра на отношението на повечето израелци към войната.

В „площада на заложниците“ до военните щабове на Израел в Тел Авив се срещнах със социоложката Далия Шайндлин, която често критикува поведението на Нетаняху във войната в своята колонка в либералния всекидневник Хаарец.

От октомври 2023 г. това е центърът на кампанията на семействата на заложниците за тяхното освобождаване.

Много е лесно да седиш в климатизирана стая и да съдиш хората, които правят това. Войната не е лесна работа.

„Причината, поради която мнозинството израелци последователно подкрепят прекратяването на войната, е да върнат заложниците“, казва тя.

Говорейки за липсата на загриженост в Израел за [страданието на] хората в Газа, тя ми каза:

Това е защото голяма част от израелците вярват, че страданието е преувеличено или дори частично измислено от Хамас.

Израелците, продължава тя, са склонни да вярват, че проблемът е в посланията: „Израелците отдавна са обсебени от пиара. Наричат го хасбара.

Тази склонност да се обвинява критиката към Израел в лоши връзки с обществеността е стигнала до пълна крайност по време на войната, и е особено мощна когато стане дума за обвиненията в причиняване на глад.

Крайно-дясното го нарича кампания на измислици. Те смятат, че дори начинът, по който израелските медии започват да го отразяват, подсилва наратива на Хамас.

Но мисля, че за обикновените израелци това по-скоро е потискане, защото им е твърде трудно да се справят. Това е нещо, което чуваш хората да казват в лични разговори.

Те са твърде погълнати от заложниците или от собствените си близки, които се бият в Газа, и просто не могат да понесат мисълта, че Израел може да прави нещо нередно.

„Много е лесно да се съди…“

Извън светския израелски мейнстрийм на Тел Авив и градовете по средиземноморското крайбрежие рядко намирам съмнения относно правотата на действията на Израел.

Дълбоко в окупирания Западен бряг, по един черен път, се намира еврейското селище Еш Кодеш, което е част от комплекс малки селища. Само едно поколение назад това е било сбор от каравани по хълмовете, а днес вече те са добре установени.

Аарън Кацофф, баща на седем деца, който е родом от Лос Анджелис, е създал винарна и бар, наречен Settlers, който прилича на малко кътче от американския запад. Той етикетира виното си като „течащо пророчество“.

Това е социален център не само за неговата общност, но и за преобладаващо десни и религиозни клиенти, които идват специално дотам.

Много от клиентите бяха въоръжени, когато посетих мястото. Един войник с прашна униформа ядеше бургер и пиеше червено вино, държейки М-16 на коленете си. Други бяха оставили автоматите си зад бара. Жена имаше 9-милиметров пистолет в кобур, пристегнат върху шарената ѝ рокля. Младите мъже на ъгловата маса, каза Аарън, „разтоварвали“ след мисия в Газа.

Аарън все още служи в резерва като офицер в ЦАХАЛ и е воювал в Газа. Той няма съмнения в справедливостта на действията на Израел.

Слез в тунел в Газа – каза ми той. – Виж какво означава да нямаш кислород и в жегата и влагата да се опитваш да се биеш с терористи, които се крият зад жени и деца и стрелят по теб…

Много е лесно да седиш в климатизирана стая и да съдиш хората, които правят това. Войната не е лесна работа.

Попитах го какво мисли за прекратяване на войната сега, както искат толкова много израелци.

Понякога не можеш да постигнеш всичко веднага… Искаш всичко да е Страната на чудесата… но светът не е такъв.

Нещата отнемат време, и е тъжно, но това е реалността.

„Срив на подкрепата“ преди 7 октомври

В месеците преди 7 октомври 2023 г. хиляди израелци демонстрираха по улиците срещу плановете за промяна на съдебната система, които според тях представляваха атака срещу демокрацията.

„Това беше едно непопулярно правителство още преди войната“, твърди г-жа Шайндлин.

„След като войната започна, за разлика от повечето други държави, където виждаш сплотяване около правителството, тук се случи пълен срив на подкрепата.“

Достатъчно голяма част от политическата база на Нетаняху вдясно приема настояването му, че войната не може да приключи, докато не бъде постигната пълна победа над Хамас – и това му позволи да възстанови рейтинга си от дъното. Но той все още изостава от опозиционните партии.

Те посочват доказателства, които според тях показват, че той умишлено протака войната, за да остане на власт. Като частно лице би трябвало да се изправи пред национално разследване за провалите в сигурността, които дадоха възможност на Хамас да удари на 7 октомври 2023 г.

Неговият дългогодишен процес за корупция – с обвинения достатъчно сериозни, за да доведат до затвор – също би се ускорил от сегашното си ледниково темпо.

Ултранационалистите в коалицията му, финансовият министър Бецалел Смотрич и министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, заплашиха да свалят правителството, ако той сключи каквато и да е сделка с Хамас.

Те искат не само разгрома на Хамас, но и анексирането на Газа, изселването на палестинците и замяната им с еврейски заселници.

Семействата на заложниците, от своя страна, призоваха Нетаняху да постигне сделка с Хамас, преди задържаните мъже да умрат.

Но премиерът, удвоявайки линията за борба до пълна победа, обяви нова офанзива – решение, което ужаси много от семействата на заложниците и бе осъдено от редица съюзници на Израел.

Плановете на Нетаняху бяха оспорени и от сегашното ръководство на ЦАХАЛ. Началникът на генералния щаб генерал Еял Замир даде да се разбере, че се противопоставя на плана за нова офанзива в Газа, като според съобщенията е казал на кабинета, че това би застрашило заложниците и би влошило хуманитарната криза.

Замир бе назначен през март, след като неговият предшественик подаде оставка заради конфликт с премиера относно воденето на войната.

Сега израелските медии спекулират, че Нетаняху ще принуди и Замир да подаде оставка. Според едно съобщение Замир е убеден, че е „белязан за уволнение“ заради това, че е оспорил плана на премиера.

„Това е като време на чудеса“

Войната разшири и най-горчивото разделение в Израел – онова между светското население и религиозната десница. Да се придвижваш между демонстрациите на светските израелци в Тел Авив и религиозните им съграждани в Йерусалим е като да пътуваш между две различни държави.

Войната винаги е болезнена. Но за някои в твърдата религиозна националистическа десница на Израел тя е и възможност, дори време на чудеса, предвещаващи идването на месията.

Орит Строк, министърка от партията „Религиозен ционизъм“ на Смотрич, заяви миналото лято, че войната е обърнала хода на събитията в тяхна полза. „От моя гледна точка това е като време на чудеса“, каза тя.

Някои виждат даден от Бога шанс да превърнат Израел в държава, управлявана от Тората – закона Божи, разкрит на Мойсей и изложен в петте книги на еврейските писания.

Войната може също да ускори стремежа им да променят картата. Те вярват, че Бог е дал на евреите цялата земя между Средиземно море и река Йордан.

Не може да има пространство за намаляващия брой палестинци, които все още вярват, че е възможно да се постигне мир с Израел чрез създаването на независима държава в Газа и на Западния бряг, със столица в Източен Йерусалим.

Смотрич е казвал, че еврейската държава трябва да бъде и от двете страни на река Йордан, да обхваща Йордания и да се простира чак до Дамаск, столицата на Сирия.

Разширяването на религиозния закон не е официална правителствена политика, също както и разширяването на границите на Израел отвъд река Йордан. Но блокирането на палестинска държава е крайъгълен камък в коалицията на Нетаняху.

А коалицията може да остане на власт само докато Смотрич и Бен-Гвир са съгласни да я подкрепят. Това им дава непропорционално силно влияние върху премиера.

Визията на Смотрич

На 6 май Смотрич изложи своята визия за Газа и Западния бряг – териториите, които палестинците искат за своя държава. Повечето западни правителства, включително Великобритания, смятат палестинската държавност редом с Израел за единствения изход от конфликта, продължил повече от век за контрола върху земята, която араби и евреи желаят еднакво.

Вместо това Смотрич заяви, че в рамките на шест месеца населението на Газа ще бъде ограничено в тясна ивица земя. Останалата част от територията ще бъде „напълно унищожена“ и „празна“.

Палестинците в Газа щели да бъдат „напълно отчаяни, осъзнавайки, че няма надежда и че в Газа няма за какво да се борят, и ще започнат да търсят преместване, за да започнат нов живот другаде“.

Напрежение в Стария град

В окупирания Стар град на Йерусалим в неделя, 3 август, много палестинци затвориха магазините и бизнесите си и останаха по домовете си, докато израелски евреи отбелязваха Тиша бе-Ав.

Това е ден на траур за разрушаването на първия Еврейски храм от вавилонците и на втория от римляните.

Мястото, където са стояли храмовете, по-късно става третото по святост за мюсюлманите – днес доминирано от джамията „Ал-Акса“, където мюсюлманите вярват, че пророкът Мохамед е завършил своето нощно пътешествие от Мека, и от златния „Купол на скалата“, откъдето се е възнесъл на небето.

За да се запази мирът в тази зона, която е религиозен и национален символ както за израелци, така и за палестинци, трябва да се спазва набор от закони и обичаи, известни като статукво.

Едно от правилата забранява на евреите да се молят в комплекса на „Ал-Акса“, известен на палестинците като „Благородното светилище“. През последните години то бе нарушавано с насърчението на Бен-Гвир.

На Тиша бе-Ав той сам отиде там, за да води молитви – действие, което в крехкия и напрегнат свят град бе възприето от някои като провокативен политически акт.

Десетки негови последователи – а също и тежко въоръжени полицаи, които той контролира като министър на националната сигурност – го последваха, докато минаваше през тесните улички на Стария град и през портите на мястото, което израелците наричат Храмовия хълм.

Освен молитви той произнесе и реч, в която свърза своето присъствие и молитви в Йерусалим с войната в Газа и с визията си за промяна на Израел.

Видеата с двамата гладуващи израелски заложници, каза той, били опит да се постави държавата Израел под натиск – нещо, на което трябва да се устои.

От Храмовия хълм – мястото, където доказахме, че суверенитет и управление са възможни – именно оттук трябва да изпратим послание и да се погрижим още днес да завладеем цялата Ивица Газа, да обявим суверенитет над цялата Ивица Газа, да унищожим всеки човек от Хамас и да насърчим доброволната емиграция.

Само така ще върнем заложниците и ще спечелим войната.

„Искаме си дома обратно“

След като Бен-Гвир си тръгна, голяма група негови млади религиозни поддръжници остана да се моли в дълга, покрита аркада.

Звукът на молитвите им отекваше от каменния сводест таван. Две млади жени, Атерет и Тамар, тъжни заради религиозния ден на възпоменание, но сякаш развълнувани от бъдещето, обясниха защо вярват, че Храмовият хълм е сърцето на юдаизма.

Атерет каза, че разрушаването на храмовете означава:

Това е като да имаш тяло, но сърцето ти да го няма. Просто искаме да кажем, че искаме заложниците си обратно. Искаме всички да имат мир. Това е сърцето на целия свят, не само нашите сърца. Когато Бог бъде тук, светът ще има мир.

Те обясниха, че се молят всеки ден за построяването на трети храм на това място. „Това е нашият дом от хиляди години, и сега, когато сме се върнали тук, си искаме дома.“

Когато попитах какво ще стане с мюсюлманските светини, които днес стоят там, те казаха, че не знаят.

Атерет и Тамар изглеждаха кротки души, изпълнени с религиозен плам.

Според висши дипломатически източници най-големият кошмар за службите за сигурност както в Израел, така и в арабските му съседи е, че някой насилствен еврейски екстремист може да опита да повреди джамията „Ал-Акса“, за да предизвика построяването на третия храм – акт, който би рискувал да подпали целия регион.

Между тези две позиции няма Израел. Израел е разпокъсана, счупена, разкъсана социална тъкан.

„Разкъсани сме отвътре“

На другия край на политическия спектър е Аврам Бърг – писател и остър критик на Нетаняху, който някога бе един от най-видните централно-леви политици на Израел. Той бе председател на Кнесета, парламента, между 1999 и 2003 г., а преди това оглавяваше Еврейската агенция и Световната ционистка организация – две авторитетни ционистки институции.

Днес той е сред онези, които не виждат във войната чудодеен шанс за преобразяване на страната.

Израелците, разсъждава Бърг, са „някъде между религиозно въодушевление и психологическо отчаяние“.

Няма среден път, твърди той. „Няколко израелци, мнозинството от правителството, вярват, че живеем в чудодейно време. За тях това е възможност. Това ни е дадено от Бог. То е шанс веднъж в живота да се пренареди, преорганизира, пре-нещо-си, историята.

А толкова много израелци се питат – за какво? Какво означава това? Защо аз трябва да плащам цената? Това е безсмислена война. Между тези две позиции няма Израел. Израел е разпокъсана, счупена, разкъсана социална тъкан.“

От повече от година насам, преговарящите на Хамас предлагат да върнат всички заложници, ако ЦАХАЛ се изтегли от Газа и САЩ и други гарантират, че Израел няма да поднови войната, след като си върне хората.

Това психологическо отчаяние – и гняв – към израелското правителство може да се види на редовните демонстрации с искания за оставката на Нетаняху.

На една от тях, в гореща и влажна нощ в Тел Авив, светски противници на правителството размахваха синьо-бялото знаме със Звездата на Давид, скандираха и биеха тъпани, докато не замлъкнаха за националния химн.

След това слушаха речи на пенсионирани военни и полицейски командири, които настояваха за прекратяване на огъня.

Зад кулисите Нава Розалио, организаторка на много от масовите митинги срещу правителството на Нетаняху, изрази позицията им.

Желаем да сменим правителството на Нетаняху, но конкретно да върнем всички заложници с една сделка, да прекратим войната на Нетаняху в Газа, която на този етап е станала напълно политическа и служи само за политическото оцеляване на Нетаняху и партньорите му.

Казах ѝ, че някои може да я обвинят, че повтаря позицията на Хамас. (От повече от година насам, преговарящите на Хамас предлагат да върнат всички заложници, ако ЦАХАЛ се изтегли от Газа и САЩ и други гарантират, че Израел няма да поднови войната, след като си върне хората. Израел обаче настоява, че Хамас трябва да бъде напълно разоръжен, да няма бъдеща роля в Газа и че Израел ще запази контрола върху сигурността в Газа, със свободата да решава какво следва.)

Но г-жа Розалио отхвърли твърдението, че сделка за прекратяване на огъня би могла да е някаква победа за Хамас. „Това е пропаганда. Имаме велика армия… която може да остане извън Ивицата Газа и просто да пази границата.

Няма причина да стоим вътре, освен ако не си въобразяват или не желаят да завладеят Газа и да изселят хората оттам.

Просто не вярваме на оправданието, че „ние ви пазим, народа на Израел“. Ако искате да ни пазите, щяхте да сте приключили тази война, за да позволите на израелския народ да се възстанови, на обществото да се изцели.

Разкъсани сме отвътре.“

В Божиите ръце

През последните три седмици пътувах между двете страни на Израел – от левичарите в Тел Авив, които мълчаливо протестираха срещу убийството на палестински деца, показвайки „психологическото отчаяние“, описано от Аврам Бърг, бившия председател на парламента.

Но от другата страна на Израел станах свидетел на мощно усещане, че страната трябва да игнорира нарастващия натиск и осъждане както от някои свои съюзници, така и от враговете си, и че действията ѝ са оправдани от всичко, което Хамас извърши на 7 октомври, както и от продължаващото държане на израелски заложници в ужасяващи условия в тунели.

Израелският премиер, все още публично подкрепян от президента на САЩ Доналд Тръмп – въпреки слуховете, че той се изнервя от отказа на Нетаняху да позволи сключването на сделка за заложниците, – планира нова офанзива и обвинява съюзниците на Израел в дълбоко вкоренен антисемитизъм.

Месианските религиозни ционисти, които го подкрепят, вярват, че Бог е с тях и върши чудеса.

Дълбоко на Западния бряг, с изглед към долината на река Йордан, Арън Кацоф и приятелите му в бара „Заселниците“ вярват, че изпълняват пророчествата на писанията, докато пият вино от грозде, за което той с гордост казва, че е отгледано по библейски методи.

Неговите спокойни и щастливи клиенти вярват, че светските либерали, протестиращи срещу Нетаняху в Тел Авив, са вчерашните израелци. Сега бъдещето на тяхната държава е в техни ръце – както и в Божиите – и те са уверени, че всичко ще завърши добре.

Източник

Джеръми Боуен (род.1960 г.) е уелски журналист и телевизионен водещ. Боуен е бил кореспондент на BBC в Близкия Изток, базиран в Йерусалим между 1995 и 2000 г., а от 2005 до 2022 г. е бил редактор на BBC за Близкия Изток, преди да бъде назначен за международен редактор на BBC News през август 2022 г.