От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2023 10 Arab girl

 

Ако израелци убият 400 бебета (или 4, или едно, примерът е условен), не с погрешка паднала ракета, а поединично и методично – ще ненавидя тези израелци. Ако палестинци убият бебетата – ще ненавидя тези палестинци. Ако украинци направят същото някъде из Русия – ще ненавидя тях. И обратното. Точно както ако утре пишман възрожденци тръгнат да линчуват турските ни съграждани някъде из селцата, понеже „те някога еди-какво си“, аз ще бъда на страната на жертвите, а не на „българите“, само защото съм българка – логиката на всички онези, които бълват оправдания, които черпят със сладки за случилото се, които виждат в това възмездие. Дори възмездието трябва да има структура, смисъл, целесъобразност.

Понеже тези дни чувам много за това, че ако си „някакъв“, то трябва задължително да се идентифицираш с другите „някакви“, независимо какво правят. Чувам изискването да говорим и за другата страна, да показваме и другата история, чувам онова „ама пък те…“. Чувам го от хора уж нежни, чувствителни, поетични, благи и човечни, живеещи от десетилетия в цивилизования свят, ползващи благата и правилата му, очевидно неготови да бъдат при народа си, както казват, и да се бият из тунелите, да влачат жени и да съсичат деца. Защо така, ако толкова се радват на тези действия? Кога в добрите им иначе сърца се включиха спящите клетки? И нима близкоизточните арабски медии, които те следят, с готовност и небивала обективност показват каквото и да е от „другата страна“, тази на израелците в случая? Нима техните познати и приятели са склонни да говорят за нея и да я признаят в моменти като този с бебетата, както ние отсам, от които това се изисква по цивилизовано задължение?

Ето, давам им една проста дилема. X е убил тяхното дете в операция N. Ще се почувстват ли отмъстени, успокоени, зарадвани, удовлетворени, ако идат и убият неговите две деца, докато спят? Ще бъдат ли по-близко до каузата си? ДА или НЕ, всичко друго е от дявола, както казва продължението на книгата, в която окото е за око.

Има действия, в които няма „друга история“. Такива, в които няма израелска или палестинска страна, захапали опашките си, а само една – на недопустимото самодоволно, себесластно, възбудено тържествуващо зло, отвъд което като ядка се е свило наивното добро от приказките. Има фронтови линии, в които целенасоченото избиване на малки телца не е част нито отляво, нито отдясно.

Изчела съм какво ли не за палестинската кауза някога, та даже Папе и ненормалници като Финкелщайн, ненавиждам наглите ултраортодоксални националистически идиоти, които самите нормални израелци не понасят, с тяхната тотална неадекватност и неграмотност, с опитите им да превърнат светския, технологичен, демократичен Израел в следващ Иран, с изтриването им на жените от снимките, с неходенето им в армията, но използването ѝ да ги защитава и в последното квадратче „библейска земя“, в което са забили знаменцето си. Искам това безумно правителство да си иде, когато отмине този ад. Отрезвяването от назрялата до скоро гражданско-политическа война в Израел, буквално, сега стана на несъразмерно по-висока цена (а те, видиш ли, щели да продължат с орязването на демокрацията по план). Е, и те ще получат своето, но то няма да е разстрел, няма да е линч – ще е политическо, демократично мотивирано действие на отпор. Защото има едно – израелският народ е единен организъм в такива моменти и човешкият живот в него значи всичко. Не само собственият – този базов минимум, който сякаш липсва у архивраговете им. И да, „справедливостта“ не е страна, ако тази справедливост включва радостта от злото и екстазът от унищожението на най-лесните жертви.


Small Ad GF 1

На снимката от личния архив: арабско момиченце някъде из Израел. Дали някъде из Газа може да има еврейско момиченце в същата ситуация?

 

Антония Апостолова е родена в Бургас, където завършва английската гимназия и издава първата си книга („Солена ябълка“, 1994). По-късно учи английска филология в СУ и оттогава живее в София, а в момента дели времето си между България и Холандия. Има 15-годишен опит като редактор във водещи български медии. През 2017 г. окончателно напуска медийния свят и създава сайта „Литературни разговори с Антония Апостолова“ и Фейсбук-страница към него, където публикува рецензии за най-новите издадени у нас книги, интервюта с писатели, новини на предстоящи заглавия и преводи на израелска поезия. Освен че е автор на две книги, последната от които – дебютът ѝ в прозата „Потъване в мъртво море“ (изд. „Жанет 45“, 2019) – тя е преводач и на израелския поет Амир Ор у нас. Публикува редовно критика и в „Литературен вестник“.

Pin It

Прочетете още...

В подготовка за промени

Гари Каспаров, Лука Лисяк Габриелчич 10 Авг, 2016 Hits: 8368
Някога считан за стабилизираща сила, особено…

Страх 2.0.

Лидия Стайкова 14 Фев, 2010 Hits: 18127
Всички знаем, че китайското правителство…