От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2008 08 Russ propaganda

 

Империалистическата пропаганда на Русия през 1490–1917-те години се изграждаше върху православието. Православието не е виновно – във всички останали православни страни, включително и Византия, то не е пораждало милитаризъм и империализъм.

Империалистическата пропаганда на Русия през 1917–1991-те години се изграждаше върху марксизма. Маркс не е виновен, марксисти в една или друга степен днес са немалко социолози по света, пък и просто университетски интелектуалци на Запад, но те не мислят да строят каквито и да било империи.

Империалистическата пропаганда на Русия след 1991 г. се изгражда върху подражанието.

Започне ли потенциалният противник да използва понятието „геноцид“ – моля: чеченците осъществяват геноцид над руснаците, евреите осъществяват геноцид над арабите, грузинците осъществяват геноцид над осетинците, правозащитниците осъществяват геноцид над милиционерите.

Думата „екстремизъм“ беше поета от ръцете на световната общественост с алчен възторг. Запитваш властите къде отиват данъците? Екстремист! Искаш да избираш губернатор, кмет, началник на жилищния фонд? Трикратен екстремист!


Small Ad GF 1

Иска ми се да се надявам, че пределът на подобна пропагандистка игра беше достигнат в речите, прикриващи завоюването на Абхазия и Южна Осетия. Вие си имате Ирак, ние си имаме Грузия. Вие свалихте Садам – ние ще свалим Саакашвили. Вие завоювахте Косово – ние завоювахме Абхазия.

Руският милитаризъм се държи точно като юноша, който лошо играе шахмат и започва да повтаря ходовете на противника, бидейки убеден, че по този начин ще постигне най-малко реми. Взел е няколко пешки – означава ли това, че партията е спечелена?

Не, не означава. Опитният шахматист с лекота ще надхитри юношата, който си е наумил да прави симетрични ходове. По парадоксален начин, за това е нужно да се премине от игра на изтребление на вражеските фигури към игра на съхранение на собствените фигури.

Въпросът е единствено в това, кое може да се счита за свое. Когато Англия и Франция предадоха през 1938 година Чехословакия, те считаха за „свои фигури“ не чехите, а англичаните и французите. Сгрешиха и получиха солиден урок.

Ето и отговора. Не е толкова важно дали западните страни ще въведат своите войски в Грузия, важно е те да въведат Грузия в състава на западните мирни и военни съюзи.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Още по-важно е противоположното движение – жителите на Грузия, Украйна, пък и самата Русия, да станат европейци.

Кремъл претендира да защищава своите граждани? Бъдете граждани не на Кремъл, бъдете граждани на Европа, граждани на света!

За това е нужно да се получи не паспорт, за това е нужно много повече.

Ежедневно да бъдеш защитник на правото. Не на закона, а на правото. Ако разликата не ви е ясна, то значи ще трябва доста да се потрудите, за да получите гражданство на света.

Ежедневно да бъдеш привърженик на първенството на личността над държавата, на свободата над безопасността, на справедливостта над лъжата.

Ежедневно да бъдеш не циник, а хуманист във всякакъв смисъл. Ежедневно да бъдеш пацифист – не да умиротворяваш агресора, а да изобличаваш агресията, лъжата и милитаризма. Да изобличаваш, не да стреляш.

Това е нужно на руснаците, нужно е и на европейците. Защото проблемът е не в това, че сега те се страхуват да помогнат на Грузия във войната с Русия, а в това, че те прекалено рядко бяха европейци както по отношение на Русия, така и на Грузия – и ето, не можаха да предотвратят войната. Ако само европейците винаги живееха по европейски! Но и те по съветски се опитваха да икономисват, отлагаха всичко за утре – така се получи трагедията на Балканите, така и в Ирак се получи трагедия. Войната е опит да се постигне със сила онова, което не е било извършено със сърцето.

Виж, когато европейците станат напълно европейци, когато престанат да отлагат за утре, надявайки се на силата на оръжието, усилията по строителството на мира и справедливостта, които могат и трябва да бъдат полагани ежедневно – тогава вече ще може да се спи спокойно, без страх от това, че агресорът ще продължава подражанието. Нека продължава – тогава ще му се наложи да престане да бъде агресор и да стане нормален човек. Което всъщност е и необходимото.

Източник

Отец Яков Кротов (род. 1957) е руски свещеник и публицист, обявяващ се последователно и от християнски позиции против цензурата, ограниченията на свободата на съвестта, милитаризма и деспотизма.

Pin It

Прочетете още...