От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 10 Otec Jakov Krotov

 

Хиляди или дори десетки хиляди хора днес се питат как е възможно патриарх Кирил (Гундяев) да е съучастник в лъжите на Кремъл, подкрепяйки нахлуването на Русия в Украйна? Може би най-оскърбителни за патриарха бяха думите на папа Франциск, който в началото на май не се сдържа да не нарече главата на Руската православна църква „олтарното момче на Путин“, нарушавайки всякакво благоприличие. В руската православна традиция вероятно би било по-точно да се напише „клисарчето[1] на Путин“, но [в Източноправославната църква] клисарите (известни още като „олтарни момчета“) могат да бъдат само възрастни хора, докато при католиците обикновено това са тийнейджъри, които носят свещи и помагат на свещеника по време на службата. В този въпрос има много лукавство от страна на папата (а и не само от него), защото той много добре знае защо патриархът е подвластен на Кремъл. Той знае и винаги е знаел, само се е преструвал, че вярва в независимостта на патриарха.

По принцип, за да се разбере поведението на патриарха, е достатъчна една подробност: той не е служил в армията, а е учил в Ленинградската духовна семинария. Теоретично той би трябвало да бъде призован, но на практика военните комитети „се съгласяват“ със съветското църковно ръководство. В този случай ръководител се е оказал митрополит Никодим Ротов, който признава големите способности на ученика Гундяев и му разрешава да вземе изпитите си като външен студент. На 23-годишна възраст Ротов ръкополага Гундяев за свещеник и го прави свой секретар, година по-късно го изпраща в Женева като представител на Световния съвет на църквите, а след три години го назначава за ректор на Ленинградската духовна семинария и академия. Светкавична кариера.

„Патриарх Кирил не е някакво момче за поръчки, не е шестокласник, той е истинският патриарх на милитаризма.“

Трябва да се отбележи, че предшественикът на Гундяев в Патриаршията, Алексий Ридигер, прави също толкова бърза кариера: той също не е служил в армията, сключва брак (фиктивен или не), завършва рано семинарията, става свещеник на 21 години, а на 32 години става епископ и един от най-висшите ръководители на Патриаршията. Но самият Ротов счупва всички рекорди, като става свещеник на 20-годишна възраст. А каноните – 14-то правило на Трулския събор – забраняват ръкополагането за свещеници на хора под 30-годишна възраст. Така че е възможно да смятаме всички тези персонажи за лъжесвещеници, лъжеепископи и да смятаме всички техни тайнства за лъжливи. Може, но защо да ставаме буквояди?

Добре известно е и защо тези млади мъже са направили такава блестяща кариера: те са сътрудничили на тайната политическа полиция или по-скоро на контраразузнаването, представлявали са интересите на Кремъл на „църковния фронт“, доказвайки на чуждестранните християни, че в Русия има пълна свобода на вероизповеданията. Не е случайно, че дори през септември тази година Световният съвет на църквите не посмя да изключи Руската православна църква на Московската патриаршия от състава си, а се ограничи само с беззъб призив за мир. Как би могло да бъде иначе, ако настоящият патриарх е започнал като представител на Руската православна църква в тази организация? Колко чай сме изпили заедно, колко резолюции сме написали…


Small Ad GF 1

„Фактът, че Гундяев става патриарх, показва колко твърдо Кремъл контролира живота на патриаршията.“

Случаят на патриарх Кирил обаче е уникален в друго отношение. Примерът на неговото семейство показва какво означава „подбор“: как властите отсяват непокорните и насърчават послушните. Дядото на Гундяев, железопътен работник и ревностен вярващ, излежава 18 години в затвора за борба с „обновленците“ – така в началото на 20-те години на миналия век се наричат православните, които започват да служат на Кремъл и неговата тайна политическа полиция. Бащата на Гундяев изкарва само три години в лагерите, като попада там по време на общата вълна от репресии срещу „социално чужди елементи“ след убийството на Сергей Киров. Той участва във войната (което, между другото, го прави негоден за свещенически сан, защото човек, който е извършил убийство, дори на фронта, не може да бъде свещеник), а след войната става свещеник. Става свещеник в една църква на Смоленското гробище в Ленинград – златното дъно. Той никога не е протестирал срещу преследването на църквата. Вярно е, че през 1960 г. по някаква причина е преместен от тази църква в една не много печеливша църква в региона, но веднага след като синът му става секретар на митрополита, той се връща в северната столица.

[Значи, да направим сметка]: [първият]: 18 години – [вторият]: три години – [третият]: нито една година в затвора, а 52 години в коридорите на властта. Такава е семейната му динамика. При това трябва да се каже, че съвсем не е било достатъчно просто да не протестираш. Гундяев има по-голям брат – Николай (1940-2021), който не прави особено голяма кариера. По-малкият брат явно дърпа по-големия със себе си. След това започва да дърпа сина на по-големия брат, като го прави свещеник (на доста зряла възраст – 36 години) и го изпраща – правилно! – Изпраща го в Женева да представлява Световния съвет на църквите, а от 2010 г. – да представлява Руската православна църква в ООН по въпросите на правата на човека. Дърпането си е дръпане, но явно нито по-големият брат, нито племенникът са били известни с талантите си. Има много кариеристи, между тях има силна конкуренция и най-добрите си проправят път към върха.

Какво е „по-доброто“ на Гундяев? Така например през 1975 г. свещеникът Глеб Якунин успява да накара асамблеята на Световния съвет на църквите да разгледа писмото му за преследването на вярващите в СССР. Те искат да осъдят преследването, но… се задействат задкулисни механизми и не го осъждат. Зад кулисите се намират митрополит Никодим Ротов и архимандрит Кирил Гундяев. Якунин е арестуван и хвърлен в затвора, Гундяев е повишен в епископ, след това в архиепископ, заместник-председател на Външноцърковните отношения. По време на пуча през 1991 г. именно Гундяев написва двусмисленото послание на патриарх Алексий Ридигер, което може да бъде изтълкувано и от двете страни в тяхна полза.

Фактът, че Гундяев става патриарх, показва колко твърдо Кремъл контролира живота на патриаршията. Повечето епископи са слабо образовани, не са били в Женева или във Ватикана и компенсират (в най-добрия случай) липсата на поглед върху света с благочестие. Но Кремъл назначава за патриарси „европейци“. Точно такива са патриарх Алексий Ридигер, патриарх Алексий Симански и патриарх Сергий Страгородски. На върха на тортата се поставя нещо специално, което да привлича гостите.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Кирил напълно оправда оказаното му доверие. В началото на 1990-те години той започва да произнася речи, в които осъжда западната демокрация и свободата като цяло, но истински обрат настъпва, когато става патриарх и активно изгражда мрежата на „руския свят“ – както идеологически, в речите си, така и организационно, създавайки енории на Руската православна църква по целия свят с помощта на Кремъл. Именно той, по указание на Кремъл, организира завоюването, пардон, „обединяването“ на емигрантските енории.

Така че папата все още е много деликатен. Патриарх Кирил не е някакво момче за поръчки, не е шеф, той е истинският патриарх на милитаризма, шовинизма и национализма. Не е някакъв неудачник на полето, а сеяч, който 54 години сее лъжи и насилие. В края на краищата, първите си фалшиви изказвания той прави през 1968 г. Да, в годината на нахлуването на Кремъл в Чехословакия Гундяев, все още 22-годишен мирянин, участва във Всехристиянския конгрес за мир в Прага. Да, да, точно в Прага.

През 2014 г. патриарх Кирил не протестираше срещу нахлуването в Украйна, но и не даваше горещото си одобрение. Мнозина биха искали да вярват, че това е показало, че той е нормален, християнски, „некремълски“ човек. Въпреки това той продължава да води кремълска политика: ругае Константинополския патриарх за предоставянето на автокефалия на Православната църква в Украйна и ругае украинците за предполагаемото насилие срещу енориите на Московската патриаршия. Това е логично продължение на дългогодишната му дейност. В крайна сметка именно той през 1996 г. прекъсна отношенията си с Константинополския патриарх, когато последният подкрепи решението на естонските православни да се върнат от Московската патриаршия, където са регистрирани след съветската окупация на Естония през 1940 г., в Константинополската патриаршия. Именно Гундяев през 1990-те години активно тормози украинските православни, когато те организират Киевската патриаршия и Украинската автокефална православна църква. Именно Гундяев организира отлъчването (неканонично и следователно невалидно) на Глеб Якунин, включително заради контактите му с независимата от Москва Украинска православна църква. Но от амвона Гундяев говореше и говори за себе си като за мъченик, който е бил преследван от безбожните власти, а за Якунин… Той просто не говори за Якунин и това е много умно. Що се отнася до освещаването на оръжията, благославянето на войната и други подобни, и тук Гундяев не е променил позицията си от 1968 г. насам. Ръководството на Руската православна църква винаги се е „борило за мир“ според методиката на Кремъл: то осъди агресията на САЩ във Виетнам, но премълча агресията на Кремъл в Афганистан и други страни.

Днес Гундяев едва ли е щастлив от факта, че е обявен за персона нон грата в много страни по света. Но да очакваме, че един закоравял номенклатурен играч – истински олигарх, а не измислен – ще се противопостави на Кремъл, на който е служил през целия си живот? Това би било наивно и дори лукаво. Най-вероятно патриарх Кирил, а той не е сам, се утешава с факта, че един ден войната ще свърши, един ден санкциите ще бъдат отменени, папата ще стисне ръката му, а другите ще последват папата. Той има богат опит, който показва, че изострянето на отношенията идва и си отива, докато елитите остават и предпочитат да са в добри, „работни“ отношения помежду си. Дали поддържането на добри отношения с такива хора може да се нарече работа, зависи от онези, които са свободни да решат, че могат да влияят на политиците си чрез избори, а чрез открита и свободна дискусия – дори на църковните си водачи. Руските граждани, включително вярващите, нямат такива възможности и това устройва патриарх Кирил, а и не само него. Това е основната точка, от която се поражда несвободата. Как да се отървем от тази точка и да достигнем до границата на свободата, зависи от всеки от нас, поединично.

 

Източник

 

[1] В руския оригинал се използва думата „пономарь“ – служител на православната църква, задължен да помага при богослужението и да бие камбаните. Бел. пр.

 

Отец Яков Кротов (род. 1957) е руски свещеник и публицист, обявяващ се последователно и от християнски позиции против цензурата, ограниченията на свободата на съвестта, милитаризма и деспотизма.

Pin It

Прочетете още...