Майките от Кочани не чуват молитвените думи на тежко болния папа Франциск, които снощи им изпрати. Не са на себе си. Някои от тях не дават дори телата на децата им да бъдат транспортирани до Скопие. Настояват медиците да дойдат на място за аутопсията. Не съм сигурна дали мъката им ще отмине някога. Казвам го от личен опит.
Когато станат катастрофи, специалисти по скръбта поникват като гъби след дъжд. Стараят се да утешат професионално хората, загубили дете при злощастни обстоятелства. Катастрофата в дискотеката в Кочани е неописуемо злощастно обстоятелство. Бруталност, хаос, танцуващите под звуците на хип-хопа са тичали на тълпи в търсене на изходи. Собствениците на тези увеселителни заведения са затънали до шия в корупция и фалшиви лицензи, затова и изходът е винаги един-единствен. Така беше в българската дискотека Индиго, в букурещенския нощен клуб Колектив, така и в македонското мини градче Кочани. Сатанинската им търговска алчност ги кара да продават билети за 1500 човека, вместо за 200 колкото е капацитетът на дискотеката. В ада ще им потърсят сметка за тези свръхпродадени билети.
Майките, които ще погребат след броени дни своите 14 годишни деца, не вярват обаче в инферналното наказание на злодеите. Не защото не са вярващи, разбира се. Когато загубиш дете, губиш и Бог.
Телесно изнемощял и с несравнима за него слабост, Папа Франциск е изпратил в късната вечер телеграма до майките, подписана от кардинал държавния секретар Пиетро Паролини. Написаните думи от върховния глава на римокатолическата църква изразяват казаното в Библията „Блажени, които тъгуват, защото те ще бъдат утешени“.
Вечерта през тази фатална за македонците неделя, под прозорците на болница „Джемели“ и в съпровод на акордеон, хора танцували любимото на Хорхе Марио Берголио аржентинско танго. Мъже и жени превърнали площада в сцена на молитва за оздравяването на папа Франциск. Един танцьор е чут да казва колко е важна вярата и човешката връзка между страдащите. Католиците винаги насищат жестовете си теологически.
Съболезнованията на папа Франциск към македонските майки са акт на милосърдие и състрадание. Боледуващият папа, останал сам и без сили, извършва своето духовно приношение както само той може – насърчава чувството за общност и взаимопомощ сред вярващите.
Майките, които стоят пред останките на дискотеката и които не дават още телата на децата си, смазани от подлудялата тълпа, едва ли ще почувстват признателност към солидарния с тяхната мъка папа Франциск. Той все още е жив, нали, а нашите деца са мъртви.
