Снимка: Гергина Дворецка
Аплодисментите за Ицко Финци снощи в зала „Азарян“ са повече от благодарност към него. Защото човек има нужда от щастие, а неговата артистична стихия го излива с щедри шепи. Но… когато в неделя БНТ излъчи Преброяване на дивите зайци, „масово“ гледане на тази абсолютна сатира на тъпоумието на социализма/комунизма не се състоя. Защо ли?
Филмът е създаден през 1973 година, а Георги Мишев е написал сценария си години по-рано. Писателят има две събития зад гърба си. През 1968 година танковете на Варшавския договор нахлуват в Прага. Подлецът Тодор Живков е измежду най-усърдните членове на Брежневската мафия за смазване на чехите. Две години по-късно, през 1971 г. в Конституцията ни се добавя т.нар. „член 1“, който узаконява БКП като единствената управляваща „ръководна сила в обществото и държавата“. Нали се сещате какво викахме по площадите след 10 ноември! „Долу член първи“, това викахме. Разбира се, демокрацията не тръгна по мед и масло след като падна единствената ръководна сила БКП. Както и да е.
Георги Мишев и Ицко Финци превръщат Преброяването на дивите зайци в убийствено оръжие срещу номенклатурната живковиада в културния живот, в мисленето на хората, в тоталното яхване на образованието. Онези подпийнали „хубави хора“ заедно с героя на Финци играят всъщност подмолното съзаклятие срещу абсурда на това корумпирано от БКП общество. Или най-малкото, подриват манията на комунистите да създават уж нов човек, а всъщност винтче за системата.
Какъв е номерът в този филм на Ицко, на когото ръкопляскахме снощи във възторг, че го има, че е на 90 години, а е като слънце – радва всички?
Актьорският му номер е фантастичен. Събира езиковите клишета на безумния режим, съчетава ги с неуспешното усърдие да преброи популацията на дивите зайци, с каскетче и като цяло смешноват вид. Асенов на Ицко е комплексиран и дълбоко уплашен от властта човек, сам превърнал се във власт за селяните на полето, като ги кара да „гонят Михаля“. Метафората беше жестока за онова задушно време. Целият социалистически проект беше гонене на Михаля, и това ставаше болезнено ясно във филма, просмукан от несвободата на брежневско-живковския режим.
За Ицхак Финци казват, че е актьор-ансамбъл. Че страстта му по парадоксалната импровизация ни е правила зрители на невероятните му театрални изпълнения. Да, той е „виртуоз на филигранната гротеска и страдалец в телесната хилавост“, той е колоритният щурак на киното ни. Но нали няма да забравим как заедно с Георги Мишев и Едуард Захариев, Ицко участва в първото подкопаване на самозабравилия се комунизъм след старанието на България да убие Пражката пролет солидарно със Съветския съюз!
