Дълго време Холивуд се държеше така, сякаш стриймингът е някакво дребно раздразнение. Netflix беше просто куриозен аутсайдер – видеотека, която се прави на студио, нарушител без родословие, без система от звезди, без „истинско“ място в културната йерархия. Големите студии се утешаваха с познати от миналото мантри: хората винаги ще ходят на кино; премиерните прозорци са свещени; икономиката на филмите не може да бъде прекроена от алгоритми.

Както всички гигантски грешки, тази също изглеждаше много логично. Докато престана.

Нещото, което изглеждаше като дуел между два модела на забавление, се оказа всичко друго, но не и дуел. То беше структурно несъответствие – сблъсък между стар бизнес, който продава отделни единици, и нова екосистема, която продава достъп. Едната страна разчиташе на приходи от премиерния уикенд, линейни маркетингови кампании и звездни митологии. Другата – на задържане на абонати, предсказваща аналитика, глобално разпространение и търпението на дългосрочната амортизация. Основната разлика беше не в съдържанието, а в икономическата логика.

Днес, петнайсет или двайсет години по-късно, всичко изглежда пределно ясно: кралят умря, да живее кралят. Най-яркият пример за това бяха двата големи филма от края на 2025 г. – „Frankenstein“ и „One Battle After Another“. И двата бяха амбициозни, силно рекламирани, замислени като зрелищни световни събития. И двата – изключително добри филми. И все пак само единият беше публично наречен „провал“. Защо? Защото „Frankenstein“ беше част от стрийминг икономиката: глобална премиера в един ден, разходи, разпределени през годините, успех, измерван не в билети, а в задържане на абонати и в часове на гледане. „One Battle After Another“, напротив, живееше в стария модел: огромна зависимост от уикенд №1, огромен риск от недостатъчна възвръщаемост (въпреки че филмът спечели над 200 милиона долара), маркетингова експлозия и жестока видимост на всяко колебание. Не качеството реши съдбата им, а структурата на пазарите, в които съществуваха.

Но нека говорим за бъдещето. Ако трябва да бъдем разумни реалисти, едва ли може да се твърди, че в бъдеще кината ще изчезнат и всички ние ще се превърнем в нарицателните „картофчета на дивана“. По-вероятно е, че те ще оцелеят като вид музейно-курирани пространства, като културни ритуали, като бутикови преживявания. Но икономическият двигател, който някога ги е поддържал – моделът на масовото кинопосещаване – вече го няма. Стриймингът едва ли ще убие киното; просто той изцяло ще пренастрои икономическата логика, на която то се обляга от времето на изобретяването си до наши дни.

А сега – към основната тема на това кратко размишление:

Днес издателският бизнес се намира точно там, където Холивуд беше преди петнайсет години.

Той си разказва същите успокоителни истории. Чуваме ги непрекъснато: книгите са вечни; хората обичат мириса на хартия; четенето не може да бъде измервано; абонаментните модели са опасни; качествената литература винаги намира публиката си. Нищо от това не е стратегия. Това са защитни мантри – последните заклинания на една индустрия, която се опитва да отложи неизбежното.

А истината е проста: издателският бизнес влиза в същия капан, само че с много по-слаба защита.

За разлика от Холивуд, той няма милиардни франчайзи, няма увеселителни паркове, няма машини за мерчандайзинг, няма глобални премиери, които изкарват стотици милиони за броени дни. Разполага с ниски маржове, застаряваща читателска база, търговска мрежа, зависима от физически книжарници, и хронична съпротива към повечето технологични промени. Но докато филмите си остават скъпи и сложни за производство, книгите са евтини – което означава, че щом веднъж дигиталното ускорение започне истински, то ще бъде бързо и безмилостно.

Абонаментният модел за книги вече съществува, макар и в разпокъсан, половинчат вариант. Kindle Unlimited, Scribd, Storytel, Kobo Plus – това са някои от прототипите. Но нито една от тези платформи не е постигнала доминация, сравнима с онази на Netflix, защото никоя не може да принуди издателите да участват. Големите издателства отказват да включват нови заглавия в абонаментни каталози. Те се страхуват – с основание – че неограниченият достъп ще смачка модела на единично заплащане, който ги храни от XIX век насам. В тези компании думата „абонамент“ се произнася със същото притеснение, с което Холивуд някога произнасяше „стрийминг“.

Но защитните инстинкти не могат да променят траекторията.

Читателите вече живеят в абонаментен свят. Те плащат месечно за всичко: филми, музика, игри, новини, облачно пространство, софтуер. И в замяна очакват неща като незабавност, изобилие, липса на триене. А най-младите – аудиторията, за която издателите се борят на думи – вече консумират фикция в екосистеми, които следват логиката на стрийминга: Wattpad, Webtoon, AO3, различни сериализирани приложения. Те четат така, както гледат сериали: в поток, а не като внимателно подбрана редица от самостоятелни обекти.

В същото време структурните напрежения в издателския бизнес се засилват. Amazon диктува цените и дистрибуцията. Книжарниците се борят с наеми и намалял трафик. Авторите виждат как авансите се топят, а средният слой – някога гръбнакът на литературата – изчезва. Читателите са парализирани от невъзможността за избор. И цялата производствена линия – писане, редактиране, превод, дизайн – се пренарежда от AI. Това, което преди е изисквало месеци, ще отнема седмици; това, което е изисквало екипи, ще изисква един-двама души; това, което е разчитало на недостиг, ще разчита на скорост и ангажираност.

В такава среда абонаментният модел не е заплаха. Той е нещо като физически закон, който постепенно навлиза в действие. Гравитация, променена по необратим начин от приближаването на огромна, ако и засега трудно видима звезда.

Погледнете отново Холивуд. Студиите загубиха позиции, не просто защото Netflix правеше по-добри филми. Загубиха ги, защото Netflix имаше по-добър модел: глобална дистрибуция, стабилни периодични приходи, висока честота на нови заглавия и пряка връзка с аудиторията. Филмът за киноразпространение се превърна в бутиков продукт. Стриймингът стана самата индустрия.

Същото пренареждане се задава и при книгите.

Хартията едва ли ще умре, както не умря и киното. Но печатната книга ще се изтегли към периферията – към специални издания, най-вече под формата на красиви предмети, внимателно подбрани артефакти. Масовият пазар ще се премести в дигитални екосистеми, където читателят плаща веднъж месечно и чете без ограничения. Икономиката е твърде силна, а навиците – твърде утвърдени, за да бъде този процес удържан.

Как ще изглежда този „прекрасен нов свят“?

В рамките на десет-петнайсет години шепа глобални абонаментни гиганти ще държат по-голямата част от книжния пазар. Amazon е очевидният кандидат, но Apple или някоя китайска платформа също могат да поемат водачеството. Тези гиганти ще финансират „оригинали“ по модела на Netflix: големи аванси, изчислени според прогнозите за задържане на абонати, едновременни премиери на различни езици, бърз превод, алгоритмично поръчване на заглавия, редакционни решения, основани на данни. Издателствата ще оцелеят, но в различни от сегашните роли – по-скоро като куратори и брокери на права, отколкото като производствени центрове. Книжарниците ще се превърнат в културни салони. Авторите или ще се приспособят към новите ритми, или ще потънат в забрава, защото системата ще награждава постоянството, ангажираността и изграждането на аудитория, а не бавно трупания престиж и „чистия“ литературен авторитет.

Добро ли е всичко това или лошо? Въпросът е почти лишен от значение.

По-дълбоката истина е, че традиционният модел на издателския бизнес – този, който дефинираше литературния живот през последния век – вече не е структурно съвместим със съвременния начин, по който се потребява култура. Холивуд научи този урок по трудния начин. Издателският свят все още има шанс да го научи по умния: като приеме, че бъдещето му няма да бъде оформено от носталгия или романтични представи за четенето, а от същите сили, които преначертаха всяка друга културна индустрия – мащаби, платформи, алгоритми, технологично ускорение.

Книжният свят може да влезе в това бъдеще доброволно – или да бъде завлечен в него късно и неподготвен.

Резултатът ще е един и същ.

Единственият отворен въпрос е дали преходът ще бъде извършен с достойнство – или с отрицание.

Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал седем книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011),  есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Книгите му могат  да се намерят в безплатни електронни издания тук на сайта.