Публикуването на данни колко от българите са прочели поне една книга през миналата година, звучи като че ли зле за издател на елитна литература. Добре, 72,6% от различни по възраст и образование хора не са посетили библиотека нито веднъж през 2023 година, а 40% не са прочели нито една книга през изминалата година, но да не е краят на света!
Казвам „елитна“ и веднага се сещам за щанда на Комунитас на Панаира на книгата миналата Коледа. В него имаше заглавия „За благодатта“ на Блез Паскал, „„Несвоевременно християнство“ на Майкъл Едуардс“ и невероятно дълбоките за българската философска мисъл „Прочити на Данте“ на Владимир Градев, „Пътища към философското мислене“ на Йозеф Бохенски.
Новото заглавие на Комунитас е „Преломена самота“, на католическия норвежки писател Ерик Варден. Книгата съдържа включително размишления за Содом и Гомор, библейския Лот и неговата любима жена, превърнатата в стълб от сол, защото не се подчинява на забраната да не се обръща назад. Колко тази монашеска рефлексия е нужна на богати и бедни, вкупом погълнати от интернет, социални мрежи и лъстивостта на изкуствения интелект, ще кажа по-долу.
Четящият човек е красив, каза преди време Георги Господинов. Ако погледнем през неговите очи данните от изследването, ще излязат няколко неща. Първо, че образът на четящия човек е претърпял съкрушителна инфлация и онези 40% вече прескачат книгата като незначителна и маловажна. Второ, очевидно е, как да се чете не е престижно занимание и не се мери според библиотеката на човека колко струва. Четенето се е превърнало неусетно в остатък от аналоговите времена, а дигиталните хора не четат. Точка по въпроса. Между другото, според изследването, над 80% не са ходили и на концерт на класическа музика, опера и балет, а 62% не са били на театър нито веднъж.
Всъщност, книгите от щанда на „Комунитас“ са особено предизвикателство. В повечето от тях се съдържа християнска философия, което ще рече, че се изисква минимум познания на Стария и Нов завет. Изисква се също така любопитство към странстванията на духа, както и дръзки интерпретации на сюжетите от пра-времената когато хората и светът са били млади и любознателни. Какво означава любознателност е интересен, дори неприличен въпрос. Когато под ръка е Гугъл, отговорите на Библията изглеждат като динозаври. Дали?
Та, за Лот, Содом и Гомор и „Преломената самота“. В книгата тази свещена история е подложена на авторова интерпретация как и защо жената на Лот се е обърнала назад. Да, тя е пожертвала живота си с непокорството пред забраната, но го е пожертвала по важни причини. Защото е искала да погледне още веднъж поне света, който е обичала, където е родила децата на Лот. Как сега да забрави всичко това! Поуката на сравнително младия норвежки монах, бивш преподавател в Кеймбридж, е, че не е достатъчно да се тръгва само веднъж. Трябва да бъдем готови да тръгваме отново и отново, да изоставяме дори онова, което ни се струва ужасно важно. Защото, в противен случай човек загнива отвътре, обраства със старостта на стереотипите и предразсъдъци. На подпетените чехли, удобните домашни дрехи и вкусните миризми от бабината кухня.
Социологическите данни може и да са страховита диагноза как сме го закъсали духовно тук, в страната с най-много университети на глава от населението, внушителен брой библиотеки и читалища. Те обаче никак, съвършено никак, не могат да уплашат издателите на елитна литература. Нямаме и няма и да имаме читатели? Толкова по-зле за тях.
