Може спокойно да се подминат ироничните гримаси по телевизията на синдикалистката Григорова по адрес на Украйна и жертвите от войната. Да се махне с ръка, защото какво друго може да се очаква! Жената си е левичарка от онези, домашно производство. Мрази капитализма, обича Газпром, за заплати говори, но за отделния човек пет пари не дава. Типична комунистка, няма изненади.

Украинската война и бежанците от нея станаха сцена, на която се играе буквално Шекспирова трагедия. Смърт, добри хора, лоши хора. Ангели и дяволи. Точно за това са много интересни женските роли в тази протичаща и в момента трагедия. Например персоните Ваня Григорова, Корнелия Нинова и преподавателката от Софийския университет Дарина Григорова, купчина вехти автори от Дума и почти всичките членове на Съюза на журналистите, барабар с председателката им – ченге от бившите тайни служби. Една дума не са произнесли за нуждата от човечност към украинките с техните деца. Замълчаха още през първите дни от войната на Путин срещу хората на Украйна. Още когато се тълпяха из градовете ни и разтърсващо безпомощни, избягалите от Киев стотици млади жени и децата със старите им възрастни родители. Няма да намерите в публичните им участия тревога за случващото се на границата при Дуранкулак, за бедстващите украинки протягащи ръка за консерви, лекарства, обувки или друго, в разпределителните центрове. Нали са социалистки, убедени са, че държавата трябва да се грижи за клетниците.

Като цяло, тези левичарки са интелектуалки, не им върви да разпределят памперси, или да споделят апартаментите си с бездомните от Одеса. Нали на никого не минава през ума, че тези марксистки ще вземат да израждат жена, на която руските бомби са разрушили до основи къщата, за да спасяват нейното бебе! Глупости! Софистицираната реторика на Дарина Григорова, гумените приказки на шефката на БСП и синдикалистка, напълно лишена от чувствителност към уязвимите от небългарски произход като украинските бежанци, а навремето – сирийските, са особен позор за обществото. Вижте само – университет, лява партия, синдикати…

Юлиана Методиева е журналистка, изследователка на малцинствата. Съ-основателка на БХК (1992). Била е главна редакторка на в. „1000 дни“ (1991-1993), на сп. „Обектив“ (1994-2013), а от 2014 досега издава сайта за човешки права Маргиналия. Авторка е на книга посветена на нетрадиционните вероизповедания „Не стреляйте по Дейвид Кореш“ (1993), както и на книгата за масовите уволнения в БНР „Между микрофона и властта“ (2001), сценаристка е на документалния филм „Те, другите“ (1998).