Навръх празника на САЩ попитах американски приятели от еврейски произход, окей ли са със страната си. Не са ли вбесени от неотдавнашните решения на Върховния съд, с които се отмени позитивната дискриминация в приема на студенти в елитните университети! Нали с това ги направи по-бели и по-азиатски и по-малко чернокожи и латиноамериканци! И нали също така, това директно окуражава нашенските расисти и тези в Унгария, Словакия, Чехия! Те за друго не взимат примери от USA, но виж, сега ще забодат на щиковете си това безумно решение на консервативните съдии!
Попитах американските си приятели евреи и още нещо. Как демократичното им възпитание понесе, че същият този Върховен съд клекна пред една бизнесдама, дизейнерка и фундаментална евангелистка, която отказа услуги за еднополови сватби. Нали се сещате, как повишихте настроението на Путин и българските хомофоби! ЛГТБ правата и правата на ромите в България, например, са като недовършената симфония на Франц Шуберт.
Получих обаче неочаквани реакции. Не сме окей, казаха, но виж нещата под друг ъгъл. Вярно, трудно се понася страна, пълна с абсолютно неприемливи неща. Самият патриотизъм се превърна в остаряло понятие, което принадлежи само на фашистите, необразованите и морално тъпите. Да, Америка, като всяко свободно общество, изглежда прекалено объркана в последните години. Но, нали е ясно!Диктатурите се управляват от маниаци на контрола, а демокрациите са по-скоро разхвърляни килери!
В общи линии, рожденият ден на Съединените американски щати поставя повече въпроси, отколкото отговори пред младите демокрации. Но, да, Мартин Лутер Кинг знаеше как да обича своята противоречива страна. Когато се бореше за правата на чернокожите, той не отхвърляше Америка, а почиташе нейните основополагащи идеали и нейната Декларация за независимост. Това е умното отношение към отвъдокеанската страна. Дори най-окаяните и безправни същества у нас и по света някакси вярват в нея!
Честит рожден ден, Америка!
