На 30 януари в храма „Александър Невски“ ще се отслужи панихида за д-р Желю Желев. Януари е знаков месец за първия ни демократично избран президент. На 22 януари 1997 година приключва неговото президентстване, започнало през бурната 1990-та. Пак през януари 2015 е и смъртта на човека, оставил невероятна следа за ставането на българската демокрация. Десет години по-късно изглежда твърде трудно да се състави коректен разказ за човека, философа и лидер на СДС, президентът д-р Желю Желев.
Обичам историята около скандалната му книга „Фашизмът“ (Тоталитарната държава). Тя е написана през 1967 година, когато в българския комунизъм просветваше известно икономическо оживление, а вратата към западната култура видимо се пооткрехваше. Беше времето на Леонид Брежнев и на Тодор Живков, които си приличаха с тежък обскурантизъм. Над идеологията на марксизма-ленинизма не можеше пиле да прехвръкне. И двамата партийни лидери насърчаваха културния и социалния консерватизъм, патриархалност лъхаше отвсякъде, а за свобода на словото можеше само да се мечтае. Мрачната сянка на лагера в Белене витаеше над семействата, стигматизирани като буржоазни останки. Нямаше дори и мъничък белег за дисидентство. В училището тийнейджърите се бяхме превърнали в показни маймунки играещи по фестивали и олимпиади, усърдно весели от „рая“, който ни бяха построили.
Няколко години преди роденият в шуменското село Веселиново Желю Желев да се посвети на изследвания върху тоталитарните системи (1967), вече е избухнало Унгарското въстание против комунизма, който тогава смъртно разклаща (за малко) дори Живковска България. Над страната са полетели балони, пускани от Запада, които изсипват пропагандни листовки. Години по-късно Радичков ще напише пиесата „Привързаният балон“, в която действието е свързано с тези балони. Масовият човек в София и страната все така предпочита уюта на кухнята и сигурната заплата. Главоболия с властта не иска, каквито и бунтове да се случват при съседите. Година по-късно това страхливо поведение ще проличи по време на нахлуването на съветските войски в Прага. Протести срещу агресията осъществена и с помощта на българската армия почти няма. Трима студенти от СУ правят изключение. Наказват ги строго.
Софийският университет носеше загадъчната власт да дава сертификати за наука, строго дисциплинирана спрямо догмите на ЦК на БКП. Когато в Университета четат на закрито партийно събрание речта на Хрушчов за култа към личността на Сталин и за репресиите в Съветския съюз, някои от присъстващите припадат и са изнесени от аудиторията. Както казах по-горе, режимът e започнал леко да омеква. Леко.
Тъкмо в този университет през 1962 г. Желю Желев пише статия „против ленинизма и сталинизма, против култовските поразии във философията“. Тоталитарният социализъм, който уж прави решителен опит да се раздели със сталинизма, не може да преглътне тази първа критика на Ленин от Желев, човека влязъл без връзки в Алма Матер. Със статията си младият учен нарушава свещеното табу. Затова и го изгонват далеч от сърцето на комунистическата Цитадела на науката. В немногобройните спомени за него има разказ как са го завели в родното му село с въоръжен конвой. Френският философ и екзистенциалист Жан Пол Сартр, който по това време още разглежда комунизма като шанс за социалната справедливост, не би могъл да си представи подобно нещо: милиционери с автомати да охраняват човек, който е казал, че не е съгласен с Владимир Илич Ленин!
Разбира се, че през цялото време на принудителния му престой в с. Грозден Държавна сигурност души около него.
Ще цитирам негов забавен разказ.
Текстът излезе 20 стандартни машинописни страници. Докато го диктувах на машинописката, която беше и секретарка на Катедрата по философия, тя ме запита: – Ти знаеш ли какво ще стане тук след прочитането на този текст? Страх ме е да го помисля… – Какво може да стане? Най-много да ме изгонят, като ми анулират аспирантурата. В затвора няма да ме пратят… Все пак сега не сме 1953 г… – Това едно на ръка. Но не е изключено да разформироват и партийната група, и Катедрата по философия… Горе трудно могат да преглътнат такива горчиви истини, които им се хвърлят в лицето“ Секретарката му отвръща: „Повече се страхувам, че никой няма да посмее да те подкрепи“.
Така и става.
Все пак дисертантът Желев става доктор на философските науки. Преди това вече е постъпил в БКП, воден от идеята за промяна „отвътре“, която ще му даде и бонус за аспирантурата. Когато отпечатва на циклостил дисертацията си и я размножава в 200 екземпляра, в университетските среди настъпва „нещо като брожение“. През 1965 г. го изключват от БКП като антимарксист и антиматериалист. Оттук нататък пътят към написване на книгата „Фашизмът“ е открит, трънлив и супер геройски, от гледна точка на днешния разказ.
Вижте само.
Комунистите му отнемат софийското жителство и Желю Желев заживява в с. Грозден. Там пише „Тоталитарната държава“, която много години по-късно излиза със заглавието „Фашизмът“ (1982). Перипетиите на книгата са широко известни след падането на комунизма. Тази книга обаче е същинското „рождение“ на уникалния за България дисидент. Ако него, д-р Желю Желев го нямаше, историците нямаше да могат да напишат и ред за „съпротивата“ на съветския режим у нас през онези години на кошмарен застой. А и като цяло през всичките 45 години комунизъм.
Както вече споменах, през 60-те и 70-те години обществото ни живееше под тотален културен контрол и отвратителна пропаганда. Държавата на Тодор Живков и семейния му кръг, както всяка комунистическа държава, упражняваше строг надзор върху медиите, литературата и изкуствата. Публикуваха се произведения, които подкрепяха официалната идеология и потискаха критичните гласове. Точно поради това, Желю Желев успя да докаже приликите на фашизма с комунизма. Няма как да му простят това! Официално иззетите от печат копия са унищожени. Въпреки забраната, книгата продължава да се разпространява неофициално чрез вече продадените около 6 хиляди екземпляра и е преведена на 10 езика.
И днес образованите хора четат описаните пред повече от 40 години от д-р Желю Желев сходства и различия на двете тоталитарни системи. По онова време този интелектуален акт е твърде опасен за комунистическия режим в България, защото изводите във „Фашизма“ подкопават легитимността и идеологическата основа на властта. Паралелите между тоталитаризмите се възприемат като критика на „развития социализъм“, нещо повече – като истинска заплаха за режима. През 21 век обаче, интерпретацията на тоталитаризмите в тази книга звучат силно и актуално.
Ето какво е най-важното от изводите в научните си изследвания на д-р Желев:
– Комунизмът и фашизмът са едноутробни, но разнояйчни близнаци. Те тръгват от различни и даже противоположни идеи и идеологии: комунизмът – от крайно леви, фашизмът – от крайно десни. Когато завладеят държавната власт и се изградят като политически режими, те обаче започват да си приличат.
– Комунизмът е по-пълният, по-завършеният и по-съвършеният тоталитарен режим, тъй като, за разлика от фашизма, разпростира властта си и върху икономическата база на обществото. Затова комунизмът е с по-дълъг живот и съответно избива много повече хора, отколкото фашизма.
Завидна рефлексия и прозорливост, нали! Ученият, който ще стане след 10 ноември първият президент на свободна България, написва редове, който прострелват в сърцето самочувствието на държавниците, които лъжеха народа си, че живее в рая на възможностите, правата и свободите.
Изселеният от комунистите д-р кфн. Желю Желев тръгна от с. Грозден да сваля комунизма. И успя, в последна сметка.