От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 10 Malkovich

 

Пардон, толерантност!

Етническият хърватин и американски киноактьор Джон Малкович ще влезе този сезон в Народния театър. Супер! Ще го посрещне главният режисьор Александър Морфов. „Здрасти, пич“, ще каже Малкович, с онзи израз и поглед, дето му печелят сума награди. „Здрасти, пич“, ще му отговори Морфов, който е слабост на хилядите си зрители и на почти всички директори на Народния театър. Главният режисьор се чувства пред американската звезда като равен с равен, макар че току що е отървал кожата след вандалските си изцепки срещу пиарката на Народния театър.

Джон Малкович идва от света на голямата битка срещу расизма, антисемитизма и омразна реч на джендър основа. Казали са му най-вероятно, че България е добро място за театър. Тука няма афроамериканци, които да се жалват от дискриминация. Евреите са шепа хора, а ромите Софи Маринова и Азис правят добра кариера.

Обаче…Джон Малкович, я по-полека с илюзиите! Вярно, сградата на театъра ни са я правили миналия век виенски архитекти и е за чудо и приказ. Вярно, че десетилетия вече в България се поставят Шекспир и Стриндберг, а актьорите ни в последните години гонят върховете на световната слава. Христо Живков се снима във филма на Ермано Олми „Занаята на оръжието“, който получи наградата „Давид на Донатело“. Мария Бакалова пък партнираше на Саша Коен в „Борат-2“, който има номинация за Оскар. Тия дни Захари Бахаров го поканиха да играе след Том Круз в Матрицата 6. Такава е истината. Александър Морфов поставя дори в Руската федерация. Казват, че руските зрители са луди по него. Сигурно е вярно. Неговата постановка „На дъното“ би накарала и Максим Горки да се разплаче. То щедър талант, то хуманизъм, то съчувствие към бедните и унизените…

Но, Джон Малкович! Ако и да сте се въплъщавали в образите на големи европейски негодници и сте играли в онзи чуден филм „Да бъдеш Джон Малкович“, който ви докара безброй номинации; ако и да сте имал желание да застреляте журналиста Робърт Фиск и политика Джордж Галоуей, защото сте ги подозирали в симпатизиране на ислямския тероризъм, още нищо не знаете за нас. Главният режисьор на Народния театър, да, същият с който се здрависахте във фоайето, наскоро потресе феновете си. Представяте ли си! Александър Морфов гледал на монитора в кабинета си своята великанска постановката „Хъшове“. Гледал и… душата му по детински се разбунтувала. Актьорите-хъшове драскали по стените „Смърт на султан Абдул Азис“ и той, главният режисьор се сетил за прадедите си, за обидната дума „гяур“ и за априлското въстание, за петте века робство и ах, да му се не види, ДПС ли ще ме командва тук, в моя театър! Избрал Морфов вратата на кабинета на пиарката, симпатизантка и служителка от години наред на същата тази партия, за да напише нещо гадно. От Абдул Азис тръгнало всичко, нали разбирате! Вандалските изцепки на главния режисьор Морфов, гласели „Изчезвай!“ Те адресирали ДПС и одиозния му някогашен лидер Ахмед Доган.

Та, такива работи, Джон Малкович. В скоби, да знаете, че исторически ДПС е партия на българския комунистически срам, защото сме насилвали турци и помаци да си сменят имената. Драсканиците на Морфов нямат нищо общо с културата на толерантност, нито с гражданската етика, както и с джентълменството. Нямат нищо общо, защото той, така да се каже, е над тези неща. Даже тази сутрин, от Ню Йорк една българска еврейка припомня как в ранните години на демокрацията, същият този гальовник на Мелпомена бил писал нещо антисемитско в елитната „Народна култура“.


Small Ad GF 1

Какво да се прави, имаме и такива звезди! Ние очакваме да са модели за подражание, да бъдат нашите герои по морал и етика, те пък да вземат да изпадат в най-долен национализъм. Но пък са талантливи, ето това ни е утехата.

 

Юлиана Методиева е журналистка, изследователка на малцинствата. Съ-основателка на БХК (1992). Била е главна редакторка на в. „1000 дни“ (1991-1993), на сп. „Обектив“ (1994-2013), а от 2014 досега издава сайта за човешки права Маргиналия. Авторка е на книга посветена на нетрадиционните вероизповедания „Не стреляйте по Дейвид Кореш“ (1993), както и на книгата за масовите уволнения в БНР „Между микрофона и властта“ (2001), сценаристка е на документалния филм „Те, другите“ (1998).

Pin It

Прочетете още...