От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2023 12 Kids

 

Като чух в Народното събрание, зала Изток, как се обсъжда поредната реформа в образованието, ми стана жал. Не за старите и нови експерти, не за поредния министър на МОН, не заради непознатия никому зам. кмет по образованието от СОС, не дори за чаровната Яна Генова, разказваща по людмила-живковски възгледите си за учението на днешните малки и големи деца като пиршество на фантазията и свободата.

Жал ме обхвана от дочутия детски цитат. Спомена го една от ентусиазираните авторки на „Визия за детето“, важен политически документ на бъдещата промяна в училищната среда, вдъхновен от мечтателката Елисавета Белобрадова от Демократична България.

Детето казало: „Не съм по вкуса на възрастните хора“.

Точка на дискусиите, реформите и визиите. Всички те са обърнали гръб на това дете. Заедно с баща му, родната майка, „Аз съм българче и расна в дни велики в славно време“, тестовете и патриотичните грижи за него от тамплиерката-образователна синдикалистка, вечна като египетските пирамиди, забравих ѝ името.

И защо да мисли обратното това дете?

Него са го изоставили например филмовите режисьори и сценаристи, които са много сърдити на държавата, че не им дава достатъчно пари за изкуство. Знаете ли колко детски филма имаше до падането на гадния комунизъм? Над 60(!) заглавия, между които хитовете „Рицар без броня“ „Йо-хо-хо“, „Васко Да Гама от село Рупча“, „Таралежите се раждат без бодли“,“Патилата на Спас и Нели“. Знаете ли колко игрални филми и сериали са направени след падането на Берлинската стена? Броят се на пръстите на едната ръка. Някъде към 2017 година се появи „Лили рибката“, а към 2020 – „Румбата, аз и Роналдо“. За „Лили рибката“ тръгнаха идиотски анти-джендър скандали, а феновете на „Румбата…“ така и не видяха втори сезон!

Когато културни ентусиасти предлагат забавления на семейството за Коледа, те съставят меню с втръсналия на десетки поколения „Сам вкъщи“, „Извънземното“, „Кокозайо и Хамстерът на мрака“, както и „Хари Потър“, не особено разбираем за турско-ромско-помашките дечурлига. Като казах турски деца, се сетих как съседката Турция поддържа детски телевизионен канал, та из Родопските села гледат турскоезична продукция. Въпреки обещанието на Емил Кошлуков за детска програма, по БНТ няма нищо. За „Лека нощ, деца“ БНТ 2 излъчва безобразни филмчета, повечето от които са древни колкото споменатата синдикалистка-тамплиерка. Как да не предпочете то да му пуснат детския канал Nikelodeon с „Къщата на Шумникови“ или „Спондж боб квадратни гащи“. Хем се забавлява, хем си яде филията, хем учи английски!

Small Ad GF 1

Съкрушително право е детето, което казало, че възрастните хора не го харесват. Думите му са горчива рефлексия за света, в който то е принудено да обитава. Те са обратната връзка на уж грижите на много загрижените родители, на доскоро нископлатените му учители, на визионерите раздаващи с пълни шепи (не)конвертируемия училищен опит на Финландия, Ирландия или Португалия, на менажерите на неговото детство и тийнейджърство.

 

 
Юлиана Методиева е журналистка, изследователка на малцинствата. Съ-основателка на БХК (1992). Била е главна редакторка на в. „1000 дни“ (1991-1993), на сп. „Обектив“ (1994-2013), а от 2014 досега издава сайта за човешки права Маргиналия. Авторка е на книга посветена на нетрадиционните вероизповедания „Не стреляйте по Дейвид Кореш“ (1993), както и на книгата за масовите уволнения в БНР „Между микрофона и властта“ (2001), сценаристка е на документалния филм „Те, другите“ (1998).

Pin It

Прочетете още...

Повече светлина

Димитър Кенаров 20 Ное, 2013 Hits: 10638
Ще започна с една лична история, защото…