От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2023 01 Vasil 01

 

Добре е човек да гледа с очите на емигрант българо-испанската продукция „Васил“ с копродуценти Mina Mileva и Vesela Kazakova. Поне да се опита. Дори когато премиерата му тече в претъпкана до козирката зала, а организаторите пренасочват към друга зала феновете на носителя на най-новите награди за кино Иван Бърнев. Както се казва в любовта, ще търпиш, няма къде да ходиш…

Та, знаете ли какво е да си емигрант? Ако не сте го преживявали със собствената си кожа, сигурно поне са ви разказвали за презрителното отношение към етноса ни. Свиване на рамене когато чуят, че имало държава България. А, да, дето била най-корумпираната. В Испания добавят, как сме уволнили и Христо Стоичков от световен отбор. Всички тези bias-и, предразсъдъци и стереотипи се стоварват на главата на тръгналия да търси другаде дом под слънцето българин. Защото вкъщи няма хляб, или защото децата му трябва да получат по-сносен живот.

 

2023 01 Vasil 02

 

Васил във „Васил“ е точно такъв. Преживява гореописаните дистанции към него самия и родината му. Понеже е адски умен, играе шах като Гари Каспаров, а в състезанията по бридж е незаменим за дамите в презряла възраст, тикащи в неговото емигрантско неглиже елегантните си облекла и перлени огърлици. Бриджьорките харесват да бъдат екип с Васил, но не дълго. Точно от тях той получава шамари. Да се маха, не е от нас, дърпа ни надолу, вижте само как се облича, съскат, еднакво мъже и жени от дребната испанска буржоазия. Един мъж, при който Васил е отседнал, за да не спи на улицата, дори го изхвърля навън отново, след като го е приютил. Защото не е проявил точност за среща с него, а Васил си вади хляба в гостилница, но се крие непрестанно от имигрантските власти. Такива като него по принцип биват сритвани тъкмо на най-крехкото място – човешкото достойнство. Нещо като негрите някога в Америка. Можеш да ги унижаваш, като преди това си ги дехуманизирал така, че престават да са homo sapiens в дневния ти ред. После ги изхвърляш, ако вече не ти вършат работа. Така постъпват и с Васил, българина от онази страна, дето…Виж по-горе. Въпреки че е удивително способен не само да играе шах и бридж, но и да оправя водопроводни тръби. Буржоазките от Мадрид гледат със снизхождение как върти инструментите и поправя разваленото, заврян в смрадливия шкаф. Българин. Емигрант. Не е човек, в смисъл.

Филмът „Васил“ е невероятно събитие на софийския екран! Дебютантката Авелина Прат е направила една изящно заснета творба на тишината, излъчвана от малкия човек сред клокочещия от шум и празни приказки свят. Иван Бърнев е актьор от европейска класа. Той се превъплъщава съвършено във фината личност на героя си. Срамливите му стъпки из испанското пространство са стъпки на дискриминирания човек, който се пази властта да не го прокуди заради липса на виза. По-незабележим няма как да стане. Когато накрая все пак върху него се стоварват имигрантските закони и пълното бездушие къде ще отиде човек на средна възраст, напуснал от безизходица страната си, някои от персонажите лекичко се засрамват. Много лекичко. Досещат се за миг как им е подредил захвърлените в кашони книги, каква вкусна мусака са похапвали, колко интелигентен, боже мой, колко интелигентен е този българин, и го забравят. Той пък ги излъгва, че всичко е наред и прокуден тръгва за канарските острови…

 

2023 01 Vasil 03

 

В световното кино има такава естетика на дискретното, неагресивно послание. То хуманизира зрителя повече от тежките социални филми, защото деликатно му говори как емигрантът е човек, който е чужд на обществото, в което живее, и блуждае встрани от него, скита сред неговите покрайнини, непрестанно е самотен, а пък другите…другите го възприемат като отрепка. Васил на Иван Бърнев и Авелина Прат е като цивилизован шамар на света, превърнал пришълците и бягащите от злото, в досаждащи на скуката на ежедневието им нищонезначещи сенки.


Small Ad GF 1

Браво, браво Мина, браво Весела! Поклон на Иван Бърнев!

 

Юлиана Методиева е журналистка, изследователка на малцинствата. Съ-основателка на БХК (1992). Била е главна редакторка на в. „1000 дни“ (1991-1993), на сп. „Обектив“ (1994-2013), а от 2014 досега издава сайта за човешки права Маргиналия. Авторка е на книга посветена на нетрадиционните вероизповедания „Не стреляйте по Дейвид Кореш“ (1993), както и на книгата за масовите уволнения в БНР „Между микрофона и властта“ (2001), сценаристка е на документалния филм „Те, другите“ (1998).

Pin It

Прочетете още...