– „Селя“ означава предци. За моите внуци и аз ще бъде „селя“. Оттам идва селяфизъм – да вярваш в Аллах и разказите на предците ни за неговите ангели. Вярвам в книгите, в Съдбата, в Съдния ден. Спорим помежду си има ли Всевишния човешки качества или не. Къде му е тронът. Служил съм войник, нямам нито едно прегрешение или наказание. Помагаме на изпадналите в бедствия хора от с. Бисер, където няма нито един мюсюлманин.“
Това каза в съдебната зала на Пазарджишкия окръжен съд на 17 март 2014 година 33 годишният имам Иззет Джалев от с. Кочан. Завършил е теологическото си образование в Саудитска Арабия и е един от подсъдимите в процеса за радикален ислям, образуван през 2012 година. Обвинението срещу него е за членуване в нелегалната организация Ал Уакф Ал Ислами, която според държавното обвинение е имала за цел да разпространява салафизъм[1] и антидемократична идеология и да подбужда към религиозна омраза. Иззет има три деца. Едното е било болно, когато в 6 часа сутринта в дома му нахлуват маскирани служители от Държавната агенция за национална сигурност. Агентите на ДАНС го извличат от къщата му полуоблечен. Преди това са иззели от библиотеката му книги, ровили в компютъра му. Пред съдия Ивета Парпулова обвиняемият каза: „Не сме убили дори едно птиче, а ни изкарват най-големите престъпници. Чувствам се невинен.“
Въпросите породени от дело 330/12 са твърде много. Например, имаха ли политическите сили необходимост от това на подсъдимата скамейка да се изправят духовни лица, обвинени в разпространението на радикален ислям в България? Откъде дойде мантрата за унищожаване на „спящи клетки на Ал Кайда“, олицетворени в религиозната дейност на 13 българо-мохамедани от затънтени селца и малки градове на Източните Родопи? Имаха ли медиите полза от тиражирането на дискредитиращи и насъскващи публиката текстове и снимки на забулени в бурки жени, брадати мъже и стотици техни братя и сестри по вяра? Бяха ли спазени европейските правни стандарти през всичките 30 заседания на Пазарджишкия окръжен съд и беше ли справедлив съдебния процес, завършил с осъдителни присъди над тези хора?
Шпиономанията започна преди десет години
След трагедията от 2001 с кулите-близнаци в Манхатън западните демокрации идентифицираха нов враг. Ислямската религия се превърна в основна тема за мейнстрийма, а злощастният тогавашен президент на САЩ Джордж Буш отвори война срещу „ислямофашизма“. Терористичният акт, отнел живота на 3 хиляди американци, отключи огромна вълна от страхове спрямо мюсюлманите, практикуващи неразбираеми за християнския свят религиозни ритуали. В очите на обществото арабскоговорящите квартали в Ню Йорк и Вашингтон се превърнаха в злокобни носители на потенциален тероризъм. Последвалите атентати в Лондон и Мадрид мобилизираха ЦРУ, Интерпол, а по-нататък практически всички служби за сигурност на страните от Европейския съюз. Те включиха на пълен оборот тайните си и явни агенти за битка с несъмнено фанатичния уахабит и ловък бизнесмен Осама Бен Ладен. Заедно с поддръжниците на неговата Ал Кайда се произведоха новите врагове на либералните демокрации. Светът заговори за опасността от радикален ислям, за ислямисти, спящи клетки на терористични организации, за тренировъчни школи по ислям, за интернет сайтове, разпространяващи религиозен фундаментализъм и джихад срещу неверниците от запада.
Ислямофобията не подмина и България. През 2004 година бе публикувана статия със заглавие „Кой плете мрежите на радикалния ислям в Родопите“.[2] В текста за пръв път се заговори за имама от Сърница Саид Мутлу. Той е описан като тих, проникновен проповедник, интелектуално извисен и влиятелен сред съгражданите си от малкото градче край язовир Доспат. Религиозното училище, което Мутлу ръководи, се свързва с организацията Ал Уакф Ал Ислами. За нея се твърди, че финансира преводи на ислямистки книги, Коран-курсове, участие на ходжи и имами в задгранични семинари. Любопитно е, че преди 10 години медии заговорват за сириеца Муафак Ал Саади. Подчертава се, че е лице с двойно гражданство и подозрително обвързан с организацията Ал Уакф Ал Ислами, която финансира училището в Сърница. И така, през 2012 година Саид Мутлу и Муафак Ал Асаади ще станат едни от основните действащи лица в безпрецедентното съдебно дело в Пазарджик. Единият ще бъде обвинен в насаждане на религиозна омраза, участие в нелегална организация и разпространяване на антидемократична идеология, другият – Муафак, ще бъде основен свидетел по делото. В публикацията на „Капитал“ се говори не само за бедните помаци и „алчните“ им ходжи. Тя се основава на категорични български и холандски полицейски източници на информация, „доказващи“ връзките на българските мюсюлмани с ислямистите.
Пак през тези години тръгна и окончателното сатанизиране на споменатата вече Ал Уакф Ал Ислями. Никой не се съмнява в политическата вредност, което обуславя и „нелегалните“ й дейности. Въпреки че българските власти са отказали регистрация за образователна и религиозна дейност на Ал Уакф, нейните пипала са навсякъде. Според тогавашните страхове сред мюсюлманите у нас практикуващите от столетия ханефитски ислям се настанява селафизмът/ухабизъм. Селафизмът е доктрината на Бен Ладен. Последователите му са дипломирани в американски и западни университети американски или европейски мюсюлмани. За сравнение – ходжите и имамите в България по-често са хора с ограничени образователни възможности и години наред не са излизали извън границите на страната си.[3] Когато човек види вестникарските снимки на Саид Мутлу, го обземат тежки съмнения. Първо, че този дълбоко ерудиран имам непременно взима пари, за да промива мозъците на децата и да ги превръща в бъдещи камикадзе. Второ, че било сигурно, че именно в Родопите и сред помашките групи се изграждат клетки на Ал Кайда защото хората там гледат предимно турски филми и новини по сателитната телевизия. Населението е почти сто процента мюсюлманско. Голяма част не знаят български, следователно те са „чужди“ на българския етнос и православието. Етническият и верският им контекст са очевиден ресурс за „диверсионните“ действия на фундаменталистите срещу западната демокрация и християнството. Открит остава въпросът дали именно сред това население, от векове икономически изостанало и препитаващо се предимно от низане на тютюн, има почва за радикален ислям, каквото и да означава това.[4]
Всъщност, какво е Ал Уакф Ал Ислями?
През 90-те години бедната посткомунистическа държава не мисли и няма откъде да заделя пари за мюсюлманите и образованието на децата им[5]. Има нужда от ходжи, от квалифицирани млади имами. Повечето от обвинените имами са изучили ислямска теология в Саудитска Арабия. Някои са посещавали образователни курсове в Турция. Конкуренцията между арабския и турски ислям е неизбежна. Ал Уакф Ал Ислами е предлагала да финансира образованието на желаещите от по-бедните региони. Организацията дарява средства и за преводи на книги – с одобрението на Министерството на образованието. Знае се, че тогавашният главен мюфтия Неджим Генджев е протежирал „емисарите“ от Саудитска Арабия. Впоследствие обаче бившият офицер от Държавна сигурност изпада от играта, като започва задкулисни игри срещу новите главни мюфтии – Фикри Сали (1993-1997), както и срещу днешния ръководител на мюсюлманското вероизповедание Мустафа Алиш Хаджи. Заговорва се,че в различни страни срещу клоновете на организацията Ал Уакф Ал Ислами се правят стъпки за отнемане на регистрацията, поради очевидни връзки с уахабитски среди. В интернет може да се намери информация за възбуждане на дело срещу холандския клон на Ал Уакф Ал Ислами. През 2004 г. делото пада, нищо от представените доказателства не издържа на обвиненията.[6]
Съмненията за връзките на организацията с фундаменталистки настроени кръгове в България обаче са устойчиви. Затова и в Обвинителния акт (154 стр.) срещу 13-те имами прокуратурата държи на нелегалния характер на организацията, на нейните несъмнени опити да оказва финансова и логистична помощ за обучението на отделни имами в Саудитска Арабия. Целта изглежда ясна: през тези обучени в селафизма/уахабизма фанатици да се подкопае основите на светската държава и да се отвори пътя на халифата – управление на българите по законите на Шериата.
Години преди връчването на обвинителния акт на Саид Мутлу, Иззет Джалев, Ахмед Муса, Хайри Шарифов, Ахмед Ходжов, Мустафа Камбер, Ахмед Караахмедов, Найме и Юсуф Горелски, Абдулла Салих, и Байрам Ушев, се случват обаче няколко симптоматични за българската съдебна и изпълнителна власт акта.
През 2007 година ДАНС претърсва компютъра на бившия софийски мюфтия Али Хайредин. Полицията „открива“ и разбива „ислямистки сайтове“, които Хайредин е притежавал. Той е обвинен по чл. 108,109 от Наказателния кодекс. Тогава за пръв път се формулира и предявяване на наказателна отговорност за „разпространение на уахабитска и джихадистка идеология по интернет“. Тези обвинения не са издържани и представляват грубо нарушение на човешките права.[7]
През 2008 година отново се провеждат шумни акции срещу Али Хайредин. Прибрани са осем души, между които жени и непълнолетни. С „убедителните“ основания, че фондация „Вяра“ на Хайредин застрашава националната сигурност, тя е заличена. Срещу бившия софийски мюфтия отново се представят обвинения за пропагандиране на уахабизъм и джихадизъм, които предполагат действия за въвеждане на шериатска държава. Производството се прекратява, до съд така и не се стига. Засегнатите обжалват делото пред СГС.
През 2009 година отново в ранна утрин ДАНС атакува дома на кмета на Рибново Андрей Башев. Обвинен в притежаване на „незаконна“ литература и преподаване на отклоняващ се от канона ислям е и учителят на селото Мурад Бошнак. От зрелищната акция не излиза нищо и до обвинения не се стига.
Обвинителният акт срещу 13-те: никаква връзка със здравия разум
Първото заседание на наказателния съд бе посрещнато с митинги организирани от ВМРО и Атака. Лозунгите „Вън исляма от България“ бяха по същество опит за натиск върху независимата съдебна система. Нееднократно в съдебната зала се отправяха молби служебните лица да осигурят тишина. Мегафоните на националистите мобилизираха гражданите на Пазарджик. Коли със знамена и гръмко звучащата песен „Стани, стани, юнак балкански“ обикаляха улици и улички на града. Телевизионни репортажи облъчиха максимално българската аудитория с основните цитати от „свидетелските“ показания от първите заседания: „ще се режат глави на гяурите“, „жените нямат еднакви права с мъжете“, „Аллах е над държавата“. В общественото тяло бе поредно провокиран страха от ислямизъм, без да е ясно какво точно е това. В търсенето на „спящите клетки на Ал Кайда“ се включваха изтъкнати експерти като американския гражданин Алекс Алексиев, служител на ЦРУ, видни националисти като Красимир Каракачанов и Ангел Джамбазки, новоизлюпеният фашист Симеон Костадинов и хората на Боян Расате. В национален ефир през двете години докато траеше съдебния процес, тези „експерти“ пропагандираха неотклонно необходимостта от битка с ислямския тероризъм. Масово се вярваше, че чужди емисари от забранени в Европа организации нахлуват в Родопите, където простодушното население става лесна плячка за промиване на мозъците им.
Саид Мутлу, Иззет Джалев, Хайри Шерифов, Ахмед Муса, Абдула Саллих, Байрам Ушев, Неджми Дъбов, Али Ходжов, Ахмед Абдулрахмед, Найме и Юсуф Горелски са обвинени в членуване в нелегална организация и разпространяване на антидемократична идеология. Трима от тях са обвинени и в насаждане на религиозна омраза. Прокуратурата не представи нито едно доказателство,че индивидуално всеки един от тези хора е призовавал към насилие и е бил против демократичния правов ред. Иззетите от домовете на имамите книги бяха на арабски език. За целите на досъдебното производство бяха поканени вещи лица – арабисти (трима), политолози (един), историци (един), православен експерт (един). Арабистите не разбираха от ислям нито в арабския му, нито в турския му вид. Това не им попречи да „преценят“, че става дума за селафизъм. В отделните експертни доклади се твърдеше, че селафизмът е насилническа религия, проповядваща към джихад срещу неверниците, както и че е забранена в ред страни. Стотици път бе повторено, че уахабитите желаят доминация на религиозната над светската държава. Политологът и историкът не знаеха и дума на арабски, не знаеха и ислямска теология. Бяха изготвили становище, че е налице сериозна опасност от радикален ислям по произволни откъси от книгите, преведени им от арабистите. Православната експертка каза, че познава отлично Корана и че той е войнстваща религия. На свой ред свидетелите на обвинението или се отказаха от показанията си от досъдебната фаза – какъвто бе случаят с вече споменатия Муафак Ал Саади – или бяха агенти на ДАНС със защитен статут. Разпитите на тайните агенти създадоха усещане за срамен фарс в съда.Прочетените показания на тези защитени свидетели, повечето от които бяха без завършено средно образование, звучаха като написани от академици…
Защо бяха избрани и „пакетирани“ в едно наказателно дело точно тези 13 души си остава неясно и до днес. Известно е, че Ал Уакф ал Ислям е помагала да бъдат реставрирани много джамии: означава ли това, че навсякъде са били прокарвани опасни за държавата идеи? Защо членуването на подсъдимите в Ал Уакф Ал Ислами да е криминална дейност? Как се стигна до там, че дори момчетата от футболния отбор в град Мадан, водени от имама Хайри Шарифов, бяха заподозрени и обвинени в радикален ислям!? Както в Конституцията, така и в Закона за вероизповеданията, няма никаква пречка хората да се сдружават в организации, да събират дарения за образование или за други цели. Ако не нарушават данъчните закони на страната, тези сдружения, фондации или организации могат да извършват дейността си в областта на духовното, стига да не отправят призиви за насилие[8]. Недопустимо е да се инкриминират книгите, които организациите са внасяли отвън и са превеждали! В България няма индекс на забранените книги. Религията не може да заплашва националната сигурност[9] на една страна. Ако съществуват някакви опасни за здравето и вярата отклонения, това попада в компетентността на съответните ръководни структури по духовните въпроси. Главното мюфтийство и комисията по фетва са оценявали и съветвали имамите по проблемите на вярата и богослужението, в какво да вярват и как да вярват. Тълкуванията на Корана са дело на всяка религиозна общност, точно както Светият Синод следи дали е канонична проповедта на православните свещеници, дали отговарят правилно на въпросите на паството си, как извършват ритуалите, спазват ли евангелските обреди.
ДАНС и пазарджишката прокуратура имаха не само широка медийна подкрепа. Националистическите партии взеха своя реванш в битката си с ДПС. Старите вражди срещу турци и помаци се завърнаха на бял кон. Съдебният процес устройваше всички. Преди изборите през 2012, когато стартира този позорен процес, той бе използван от ВМРО и Атака срещу Бойко Борисов, тогавашния министър-председател, провалил се според тях в битката с престъпността. На свой ред управляващата тогава ГЕРБ имаше ясна необходимост да докаже пред партньорите си в Брюксел и Вашингтон, че полага всички усилия да се бори с тероризма. БСП избра позорно мълчание по това несъмнено скалъпено дело.
Преди съдът да даде последната дума на обвиняемия Иззет Джалев, обществото трябваше да си зададе въпроса защо държавата съди 13 човека за религиозната им дейност! Как се съотнасят духовните им възгледи, преценките им за въпроси от теологичен характер, ритуалите им към член 108,109 от Наказателния кодекс на Република България? Някой замисли ли се, че тези членове са напълно архаични, защото са създадени по времето на комунистическа България и по тях хора са били осъждани за разпространяване на политически вицове? И какво означава „антидемократична идеология“ когато става дума за ислям, за религия? Религията ислям, както и юдаизмът, а и християнството, са религии. Религията се занимава с отношението между човек и Бог и няма нищо общо с идеологиите! Какво е „опасност от насаждане на враждебна на либералната идеология“? Та в България няма доминация на една политическа идеология. Дали пък прокуратурата не си е помислила, че са се върнали онези времена, когато Конституцията постулираше политическия монопол на една партия! Проповедите на Саид Мутлу, Абдула Саллих, Неджми Дъбов са свободно достъпни в интернет и всеки може да се убеди сам, че в тях не става дума за промяна на законно установения ред в страната ни!
Тези въпроси обаче не бяха зададени извън съдебната зала. А в нея присъстваше твърде крехък брой публика и още по-малко журналисти. „Ройтерс“ и Агенция Франс прес следяха редовно заседанията. „Ройтерс“ публикува мнението на експерта по религиозните въпроси Михаил Иванов: „От това дело целият ислямски свят вижда как България е безразлична към един милион души от своя народ“.
В заключителните си думи прокурорката Недялка Попова, номинирана за наградата „Прокурор на годината“ формулира обвинителната си теза още веднъж. По Глава първа от НК се обвиняват Ахмед Муса, Саид Мутлу, Иззет Джалев, Хари Шерифов, Байрам Ушев, Неджми Дъбов, Абдула Салих, Ахмед Ходжов, Наим и Юсуф Горелски, Ахмед Караахмедов. Съдът постанови „виновни“[10]. И се обоснова: защото са свързани с нелегалната организация Ал Уакф Ал Ислами, имала за цел да превърне контрагентите си в носители на радикална идеология. Проповядвали са тази религия, за да формират днешни и бъдещи кадри на селафизма/ухаббизма, които ще се противопоставят с действията си на либералната идеология от съвременен западен тип“.[11] Произнесена бе присъда и по чл.164 от НК – за насаждане на религиозна омраза е осъден Ахмед Муса. Този член почти не се прилага от разследващата и съдебна власт, независимо от кървавите сблъсъци на верска основа пред храма „Свидетели на Йехова“ в Бургас и пред джамията „Баня Баши“ в София.[12]
Кв. „Изток“, където проповядва Ахмед Муса, заприлича на разбунен кошер. Всички говорят, че имамът им се е превърнал в мъченик на вярата. Гражданите от Сърница споделят пред медиите, че за тях се мисли само като електорат по време на избори. Огорчени, затворени са помаците от Горно Краище, Смолян, Мадан, с. Пчелица, с. Брезница, Гоце Делчевско.
Прокуратурата днес иска да обжалва пред Пловдивския апелативен съд присъдите. Намира ги за малки, а наложените глоби – ниски.
[1] Салафизъм (селяфизъм) – течение в исляма от 19 век.Последователите му разбират религията такава, каквато е проповядвана от Пророка Мохамед. В последната половина на миналия век и особено след терористичните атаки в САЩ през септември 2001 г. го свързват го с конкретното проявление на уахабизма, което е негово ултраконсервативно течение.
[2] Вж.в. Капитал, „Кой плете мрежите на радикалния ислям“, Яна Йорданова, Йово Николов, март,2004
[3] Вж. Евгения Иванова, „Невидимите плашила“, Либерален преглед, 2014
[4] Фатме Мюхтар, „Оставете на мира помаците“, Обектив, 2004
[5] Биралли Мюмюн, зам.главен мюфтия: „Разбра ли някой какво се случи в Пазарджик“, Дойче Веле
[6] Даниеа Горчева, „Радикален ислям у нас няма, но ДАНС ще ни го натресат“, Фрог нюз, 2012 г
[7] Вж. Годишен доклад за ситуацията на правата на човека в България – 2008 г.“ БХК
[8] Вж. Решението на ЕСПЧ по делото „Гюндюз срещу Турция“-2004 г. Обвинен за разпространяване на антидемократична идеология, Гюндюз съди държавата в Страсбург. Съдът намира,че правото му на публично изразяване идеи, дори те да са фундаменталистки, е нарушено, щом не призовават към насилие
[9] Вж. Декларация на Главно мюфтийство, 27 март,2014
[10] Съдът се произнесе „виновен“ за всички 13 обвинени. Ахмед Муса трябва да изтърпи едно общо наказание от 4 г.лишаване от свобода при строг първоначален тъмничен затвор. Прокуратурата поиска дори задържане под стража. Саид Мутлу е осъден на 1 година затвор (условна) и глоба от 3 хиляди лева. Абдула Саллих – 10 месеца затвор с 3 години изпитателен срок и 3 хиляди лв. глоба; на останалите – глоба от по 2 хлд лв.Мярка за неотклонение – „подписка“
[11] Вж. Протоколи от заседанието на Пазарджишкия окръжен съд, дело 330 „За проповядване на радикален ислям и антидемократична идеология“
[12] Вж. БХК, Годишните доклади за ситуацията с правата на човека – 2009, 2010, 2011, 2012, 2013
