От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2024 05 Yuliana DS

 

Новата порция имена на кандидат депутати за евроизборите с агентурно минало, е като посткомунистически евъргрийн хит. Наше момче, готино, от попкултурата, чаровник, пък взе, че се оказа ченге. При това от Шесто управление, значи по дефиниция е слухтял сред интелигенцията (разбирай, художествена и творческа, според номенклатурния език на ДС). За Етиен Леви, професор от НБУ, Комисията по досиета е открила регистрационна бланка, документи от ръководил го щатен служител, съдържащи се в лично дело ІА-33330; регистрационен дневник; картони. Борец един вид, срещу „идеологическата диверсия“ сред журналисти, музиканти, писатели, включително и сред хората от здравеопазването!

Годината на вербуването на известния музикант е 1988ма. Това е особен период за комунистическата партия, защото е свързан с организирането на дисидентски групи за противодействие на най-бруталния ѝ замисъл за отнемане на имената на турци и помаци и трансформирането им в български. Кулминацията на „възродителния процес“ е през следващата година, когато диктаторът Тодор Живков първо призна по радиото и телевизията, че са турци, а после ги прогони в „родината им майка“.

Интересно съвпадение е, че ако Етиен Леви е станал ченге през декември 88ма, през август същата година бива вербуван и Антони Георгиев, впоследствие популярен журналист, глас от Радио Свободна Европа и издател впоследствие на българския Плейбой. Двамата са супер елитни момчета от музикалната и езикова гимназии. Причините за включването им в душегубките на Държавна сигурност вероятно ще бъдат разказани в мемоарите им. Антони, между другото, ми е приятел и също като Етиен Леви допринася с фотографиите си за артистичния чар на София.

Какво още се случва през 1988?

Както казах, започва организираната съпротива срещу кръволоците от БКП. В януарската зима се създава първата антикомунистическа организация Независимото дружество за защита правата на човека. Сред създателите му има много известни имена като Едуард Генов, който заедно с още двама студенти се бореше срещу участието на българските танкове за смазване на Пражката пролет. Въздухът по това време вече не се дишаше от пропагандното насъскване и медиен национализъм на българи срещу мюсюлмани. Спомням си, как в приятелски кръг съпруг-инородец остро спореше с жена си има ли разлика между турци и българи. Казваше“ако тръгнеш да раждаш, а акушерката е мюсюлманка, аз решително няма да съм съгласен!“ Попитаха го защо, а той, въпреки че беше от друга вяра и етнос, подчерта „Рязаните нямат място тук“.

Всъщност, Независимото дружество дори закъсня със създаването си. Бяха минали повече от 10 години от Корнишките протести и кланетата на помаците от Лъжница, Корница и други родопски села. Живеещата днес в Турция Зейнеп Зафер, депортирана заедно с други заради участието си в съпротивата срещу черните офицери на Петър Дюлгеров, публикува наскоро книга по темата. Ето кратък пасаж: „Срещу намиращите се на площада и излезлите от къщите хора се стреля, убити са трима души, десетки са ранени, някои от които умират в последствие от раните или изтезанията. Конната милиция тъпче хората, кучета се насъскват и се оставят свободно да късат месата на хората. Газейки светините на мюсюлманите, конете се вкарват в джамията, превърната следващата нощ в конюшня. Изпадналите в ужас жени и деца се обливат с ледена вода от пожарни коли. Площадът и улиците около него са залети с кръв“.


Small Ad GF 1

Разбира се, през 1988 година аз също не подозирах какво се е случвало. Срам и за мен. Поне обаче не станах ченге най-вече заради баща ми, царски офицер. Бях гърмян заек, иначе кой знае…

Дано не я закрият Комисията по досиетата. Сторят ли го, така ще си умрат тайните ни кой кой е. Потомците на партията, извършила най-масовото зло със своите съграждани мюсюлмани, ще изпращат в националния и европейския парламенти бивши ченгета.

 

Юлиана Методиева е журналистка, изследователка на малцинствата. Съ-основателка на БХК (1992). Била е главна редакторка на в. „1000 дни“ (1991-1993), на сп. „Обектив“ (1994-2013), а от 2014 досега издава сайта за човешки права Маргиналия. Авторка е на книга посветена на нетрадиционните вероизповедания „Не стреляйте по Дейвид Кореш“ (1993), както и на книгата за масовите уволнения в БНР „Между микрофона и властта“ (2001), сценаристка е на документалния филм „Те, другите“ (1998).

Pin It

Прочетете още...

Борис(ов) III

Антоний Тодорoв 13 Май, 2017 Hits: 8857
Третият поред кабинет с министър-председател…