Телевизията е виновна избирателите да се плетат като пате в кълчища за кого да гласуват. При това не само заради актуалните ѝ тъпотии, но и заради придобитите завинаги журналистически стереотипи. Между тях е несъмнената хомофобия и антициганизъм. Водещ принос за това наследство има някогашният водещ на „Всяка неделя“. „Кеворкизмите“ му са вирулентни като коноравируса. Изтощават организма до оглупяване.

В неделя на референдум Куба гласува „за“ гей браковете и осиновяването от еднополови семейства! Леле! Същата онази комунистическа Куба дето едва 38% от населението доскоро ползваше интернет. И дето е по индекс на човешкото развитие горе долу с България! Явно духът на комунистическия лидер Фидел Кастро и недемократичните му методи са отлетели завинаги. След референдума президентът Мигел Диас-Канел не спря да пише в социалните мрежи, побъркан от гордост „От днес ще бъдем по-добра нация, любовта вече е закон“!

Ако попитате какво мисли за гей браковете Кеворк, бъдете сигурни, че няма да се забави и секунда. Мисли лоши работи. Гей правата са дело на либерасти, джендъри, платени НПО-та и Брюксел. Такава ретроградност Кеворк Кеворкян излъчва към публиката си за присъединяването на Македония към ЕС, както и за политиката като цяло. Една от любимите му думи е „идиот“. В старческия си маразъм агент „Димитър“ нарича Урсула фон дер Лайен „плетачка на лъжи“, а от устата му направо излиза пяна щом заговори за Кирил Петков и Асен Василев. Добри хора биха го посъветвали да отиде на психиатър да лекува причините за посткомунистическото си хейтърство. Толкова е нарцистичен, че няма да послуша.

Преди повече от 20 години бях написала в елитната „Култура“ що за домодерен журналист е водещият на „Всяка неделя“ и как заедно с хлапака Мартин Карбовски насъскват зрителите срещу ромите. Днес обаче си давам сметка, че той устойчиво „фреймва“ мисленето на хиляди читатели на колонките си в социалните мрежи. В резултат, тях все повече ги мързи и я отидат да гласуват, я не. Никой не е развил капацитета им да мислят обществото си като съставено от мъже и жени с различна сексуалност. Тяхната политическа мисъл като цяло излъчва хаос и признаци за демократична неграмотност. А иначе Кеворк Кеворкян е безспорен инфлуенсър, затова и телевизиите все така приличат на него, уви!

А дали би било възможно някой от водещите партии в България да направи референдум за правото на щастие на гей хората и желанието им да осиновяват деца, забравете! Това да не ви е Куба, където онзи ден в стаята за заседания избухвали аплодисменти, а щастливият от резултатите президент ръководеше лично кампанията, как да се подсилят включително и правата на жените!

От редакцията:

Forget it, Jake! It’s Chinatown!

Юлиана Методиева е журналистка, изследователка на малцинствата. Съ-основателка на БХК (1992). Била е главна редакторка на в. „1000 дни“ (1991-1993), на сп. „Обектив“ (1994-2013), а от 2014 досега издава сайта за човешки права Маргиналия. Авторка е на книга посветена на нетрадиционните вероизповедания „Не стреляйте по Дейвид Кореш“ (1993), както и на книгата за масовите уволнения в БНР „Между микрофона и властта“ (2001), сценаристка е на документалния филм „Те, другите“ (1998).