Има една много типична черта на левите хора преди и сега.Те са проклети демагози дори в най-интимен кръг. Например, казват всекиму според възможностите, всекиму според потребностите. Ами то не само е откровено невъзможно заради спецификите на хомо сапиенса, но е било и долнопробна лъжа в личното им битие. Дори в най-дисидентските времена било в Чехословакия, било в Народна Република България, леви интелектуалци например, казваха на всеослушание как вярват в социалистическия проект. После или емигрираха окончателно на Запада, или си оставаха у дома заради куп облаги. Употребяваха ги за гумен печат на партийните решения на управляващите компартии. След 10 ноември написаха в мемоарите си, че това им било много неприятно и психически некомфортно.
Първи май като празник на труда си остава дестинация за солидарни маршове на пролетариата. Днес левите отиват в Борисовата градина, която до 10 ноември се казваше Парка на свободата. Те преглътнаха преименуването и празнуват в градинското пространство носещо името на компрометиран цар. Градската легенда гласи, че паркът е прекръстен не на „онзи“ фашистки цар Борис Трети, а на цар Борис, дето направил народа християнски къде с добро, къде с отрязване на главите, включително на най-верните си хора.
Комунистите преглъщат по принцип много работи. Още навремето например, когато Енгелс ги прецакал и въпреки че го очаквали, не дошъл за честването на 1 май, за ужас на местната партийна организация – домакин. Преглътнали и още нещо. В София след мача на игрище „Юнак“ имало внушителна манифестация на работници по бул. „Цар Освободител“. Правителството на Богдан Филов се изхитрило. Отбелязало Първи май с речи на фашистките министри, депутати и лидери на легионерски организации. В крайна сметка, българският клон на Националсоциалистическата партия на Хитлер, промотирал успешно съставката „социалистическа“ в наименованието си. Още по-забавно е, че про-нацисткото правителство на цар Борис Трети обявило през 1943 г. 1‑ви май за неприсъствен ден! Един вид, не само приватизирало идеята на празника, за който работници през годините проливали кръв, но и го чествали заедно с комунистите в новия политически контекст. А когато на празника ти дойде някой негодник, а ти ядеш и пиеш с него, негодник ставаш и ти!
Българските социалисти от всички възрасти ще отбележат празника с шествия, концерти и отдаване на почит пред личности с принос към борбата за работнически права в България. Така пише в официоза им. Няма лошо. Лидерите им нито са работници, нито до девето коляно семействата им са били пролетариат. Хитреците изпратиха Елена Йончева да стане евролевица в Брюксел, колкото да не подписва санкциите срещу Русия. Това им е лявото днес: един куршум за Украйна да не позволят да изнесем!