Снимка, публикувана от руската космическа агенция „Роскосмос“, на която се вижда как миналия месец в северозападната част на Русия е изстреляна междуконтинентална балистична ракета.
Западни служители обсъждат мотивите на Кремъл да не се опитва да спре доставките на оръжие в Украйна още по-усилено. Анализаторите се чудят дали на хоризонта не се задава по-голяма мобилизация от страна на Москва.
Войната на Русия срещу Украйна изравни със земята градове, уби десетки хиляди хора и принуди милиони други да напуснат домовете си.
Но в тишината на кабинетите си някои военни анализатори и западни служители се питат защо атаката не е била още по-тежка.
Русия би могла да атакува по-агресивно украинските железници, пътища и мостове, за да се опита да спре потока от западни оръжия към фронтовата линия. Тя би могла да бомбардира по-усилено инфраструктурата около столицата Киев, за да направи по-трудно за западните лидери да посещават президента Володимир Зеленски в знак на единство и решителност. И би могла да направи много повече, за да причини проблеми на Запада, било то чрез кибератаки, саботажи или повече прекъсвания на износа на енергия за Европа.
Част от причината изглежда е чиста некомпетентност: Първите седмици на войната показаха нагледно, че руската армия е много по-малко компетентна, отколкото се смяташе преди инвазията. Но американски и европейски официални лица твърдят също, че тактиката на президента Владимир Путин през последните седмици изглежда забележително предпазлива, белязана от бавно развиваща се офанзива в Източна Украйна, сдържан подход към унищожаването на украинската инфраструктура и избягване на действия, които биха могли да ескалират конфликта с НАТО.
Очевидната сдържаност на място контрастира силно с бомбастичните изказвания по руската държавна телевизия, където Москва се представя като цивилизация, вкопчена в екзистенциална борба срещу Запада и където открито се обсъжда използването на ядрени оръжия. Въпросът е дали с напредването на войната Путин няма да промени курса и да засили яростта на военните действия.
Този въпрос е особено актуален преди празника на победата в Русия, който идва в следващия понеделник, когато Путин по традиция председателства грандиозен парад, отбелязващ съветския триумф над нацистка Германия, и произнася милитаристична реч. Миналата седмица Бен Уолъс, британският министър на отбраната, прогнозира, че Путин ще използва речта за официално обявяване на война и масова мобилизация на руския народ.
Но американски и европейски официални лица казват, че не са видели никакви движения на терен, които да дават основания да се мисли за някакво много по-голямо настъпление с допълнителни войски, започващо на 9 май или скоро след това. Тези служители сега очакват по-бавна, изтощителна кампания в Украйна. Но те не възразяват срещу идеята, че Путин може да използва речта, за да обяви по-широка война и по-задълбочени национални усилия за борба с нея.
За момента Путин изглежда е в режим на военна сдържаност, който позволява на Украйна да се прегрупира и да се снабдява със западно оръжие. В понеделник високопоставен служител на Пентагона нарече последната офанзива на Русия в Източна Украйна „много предпазлива, много хладна“. В Русия има недоволство от това, че военните се бият „с едната ръка вързана зад гърба“, а стратегията и целите им не се разбират от обществеността.
„Това е странен, особен вид война“, заяви Дмитрий Тренин, доскорошен директор на мозъчния тръст „Карнеги“ в Москва, в телефонно интервю. „Русия си е поставила някои доста строги ограничения и това не се обяснява по никакъв начин – нещо, което поражда много въпроси, на първо място сред руските граждани.“
Тренин е един от малкото анализатори от неговия мозъчен тръст, закрит миналия месец от руското правителство, които избраха да останат в Русия след началото на войната. Той казва, че се мъчи да си обясни защо Кремъл се бие с „по-малко от половината от силите си“.
Защо Русия не бомбардира повече мостове и железопътни мрежи, пита той, с което всеки изминал ден позволява на украинската армия да получава все повече от все по-смъртоносни оръжейни доставки от Запада? Защо западните лидери все още могат да посещават безопасно Киев – както го направи в неделя председателката на Камарата на представителите [американския Конгрес] Нанси Пелоси?
„Намирам това за странно и не мога да си го обясня“, каза Тренин.
Разбира се, руските ракети нанасят непрестанни удари върху инфраструктурата в цяла Украйна, сред тях важен мост в югозападната част на страната в понеделник или пистата на летището в Одеса в събота. Но от другата страна на Атлантическия океан официални лица и анализатори си задават въпроси, подобни на тези на Тренин.
В продължение на седмици официални лица във Вашингтон обсъждат защо руските военни не са били по-агресивни в опитите си да унищожат снабдителните линии, по които се изпращат западни оръжейни доставки в Украйна. Част от отговора, казват служителите, е, че украинската противовъздушна отбрана продължава да заплашва руските самолети и колкото по-дълбоко те навлизат в Украйна, толкова по-голям е шансът да бъдат свалени.
Освен това Русия изпитва затруднения с прецизните си боеприпаси – ракети или снаряди със системи за насочване. Много от тези оръжия засега не успяват да функционират достатъчно прецизно, а руските доставки на оръжия са ограничени. Ударите по железопътни линии или движещи се конвои трябва да бъдат изключително прецизни, за да бъдат ефективни.
Други официални лица твърдят, че Москва се стреми да избегне твърде сериозното разрушаване на инфраструктурата на Украйна, вероятно с погрешната надежда, че все още може да поеме контрола над страната. Русия би се нагърбила с огромна работа по възстановяването, ако поеме градовете, опустошени от собствените ѝ бомбардировки.
Високопоставен американски служител в областта на отбраната заяви, че Путин може би е избегнал разрушаването на украинската железопътна мрежа, защото не е искал да навреди на собствената си способност да придвижва оборудване и войски в страната. Руснаците са се съсредоточили повече върху унищожаването на местата за съхранение на оръжия, отколкото върху железопътната мрежа.
Освен това възниква въпросът защо Русия не е отвърнала по-твърдо на Запада. Кремъл разказва за екзистенциална война с НАТО, която се води на украинска земя, но Русия е тази, която понася военни загуби, докато Западът се държи на безопасно разстояние и доставя оръжия, които убиват руски войници.
„Много хора тук се питат защо все още руснаците не са отвърнали с по-тежки удари“, казва Самюел Чарап, бивш служител на Държавния департамент на САЩ във Вашингтон и анализатор на Русия в корпорацията RAND. „Изглежда малко вероятно САЩ и техните съюзници да не получат никакъв ответен удар за това, че са положили в гробове толкова много руски войници.“
Русия разполага с инструменти за нанасяне на мащабни щети на Запада. Недостигът на газ, причинен от кибератаката срещу газопровода Colonial Pipeline миналата година, показа какви смущения може да причини руското хакерство на американската инфраструктура. Берлин предупреди, че спирането на руския газ може да доведе до рецесия на германската икономика.
А навръх всичко това идва фактът, че Русия разполага с водещия в света ядрен арсенал, с приблизително 5 977 бойни глави: Техният катастрофален потенциал се рекламира в руските медии с все по-страховити думи.
„Мислехте, че можете да ни унищожите с чужди ръце и да наблюдавате отстрани от безопасно разстояние?“ заяви в събота Сергей Миронов, един от откровените ястреби в руския парламент, твърдейки, че новата междуконтинентална балистична ракета на страната му може да унищожи Великобритания с един удар. „Няма да се получи, господа – ще трябва да платите за всичко това!“ – добави той.
Путин също предупреди за възможност от ответни действия, но освен това той цени и двусмислието. Миналата година той заяви, че онези, които пресекат „червената линия“, ще бъдат изправени пред „асиметричен, бърз и твърд“ отговор – индикация, че отговорът ще дойде по време и на място, избрани от Москва.
„Никой не знае къде е тази червена линия“, казва анализаторът Чарап. „Дори не мисля, че го знаят и руснаците, защото всички се намираме в толкова неизследвани води“.
Американски и съюзнически служители обсъждат защо Путин не е опитал широкомащабни или по-вредни кибератаки. Някои казват, че той е бил ефективно възпрян. Руските военни, които се борят за успехи в Украйна, не могат да се справят с по-широка война с НАТО и не искат да дадат на алианса повод да влезе по-пряко във войната.
Други твърдят, че евентуална кибератака срещу страна от НАТО е една от малкото карти, които Путин все още може да разиграе, и че той може би изчаква по-късен етап от кампанията си, за да го направи.
Въпреки че Путин не се страхува да изостри реториката, действията му подсказват, че не иска да прави нищо, което би могло да предизвика по-широка война.
„Общото усещане е, че той иска да изтръгне някаква победа от този свой провал“, каза американският служител в областта на отбраната, като предположи, че Путин не се интересува от „поемането на повече проблеми“.
Преди нахлуването на 24 февруари Тренин от центъра „Карнеги“ прогнозира, че украинските военни ще окажат ожесточена съпротива и че Путин ще открие [с изненада] липсата на политическа подкрепа за Русия в Украйна. В това отношение Тренин се оказа прав.
Това, за което е сгрешил, според Тренин, е фактът, че информацията, която помощниците и командирите ще предоставят на Путин за възможностите на Русия, би могла да се окаже толкова погрешна.
Тренин казва, че все още смята Путин за принципно рационален човек, а не такъв, който е готов да участва в ядрена война, с „маниакална решимост да унищожи човечеството“.
„Това не би било грешка – това би било пълно отклонение от рационалността“, казва Тренин. „Надявам се, че този път не греша.“