Reuters
Икономически трудности
Съвсем доскоро Хаджи Бойдак е бил популярен човек. На 56 години той е управлявал няколко десетки компании, включително Ищикбал и Бойташ, две турски фирми, които се конкурират с IKEA. Политиците редовно са търсели съвета му, а в родния му град Кайзери в централния Анадол дори са нарекли местния стадион на негово име.
Но тази глава от живота му днес вече е затворена. Ако бъде волята на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, всякакви споменавания на Бойдак в Турция ще изчезнат. Миналата пролет полицията арестува бизнесмена заедно с други двама висши мениджъри от холдинг-компанията на семейството и ги въдвори в един затвор близо до Анкара. Дори „Бойдак арена“ в Кайзери получи ново име.
Ердоган подозира Бойдак във връзки с Фетула Гюлен, когото турският президент обвинява в организирането на неуспешния военен преврат от 15 юли 2016.
Случаят с този бизнесмен показва ясно посоката, която Турция пое след събитията от последното лято, а също и как Ердоган се е заел с превръщането на страната си в диктатура. Около 130,000 държавни служители или са изгубили работа, или са били временно отстранени, докато 45,000 души са били арестувани.
Сега чистката започва все повече да засяга и икономическия елит на страната. Множество бизнес-лидери са били арестувани заради подозрения, че са участвали в подготовката на преврата.
Всичко това не остава без последствия. Турското икономическо чудо изглежда се намира в процес на превръщане в точно обратното: брутният вътрешен продукт на Турция, който в един момент от управлението на Ердоган растеше с 9 процента, спадна с 1,8 процента през третото тримесечие на 2016 в сравнение със същия период от 2015. През декември безработицата се покачи до 13 процента, което е най-високото ниво от седем години. А турската лира се намира на исторически ниско ниво срещу долара, което поставя в затруднения компаниите, които имат дългове в американски долари.
Като цяло всичко това би могло да постави Ердоган в защитна позиция по-бързо, отколкото се очаква. На 16 април турските избиратели ще гласуват по конституционни промени, които евентуално ще дадат на президента значително по-голяма власт, отколкото в момента. В края на миналата година допитванията показваха, че Ердоган ще постигне желаното, но сега, когато икономиката е в затишие, победата му изглежда по-малко сигурна.
В края на краищата, милиони турци избраха Ердоган не заради националистическата програма и ислямистките му склонности. Те го направиха заради обещанията му за благоденствие. Под неговото ръководство в Анадола се появи нова средна класа – която в момента е загрижена, че стандартите ѝ на живот отново може да западнат. Според едно скорошно допитване две трети от турците са недоволни от икономическото развитие в страната си. Дори и по места като Кайзери, дълго време считани за крепости на Партията за справедливост и напредък на Ердоган (AKP), президентът е изправен пред критика.
„Град-призрак“
В един мразовит ден през този март 54-годишният бизнесмен Кена Марашли се разхожда по пазарния площад. Много от магазините са затворени, а по витрините им висят табелки „продава се“. „Кайзери се превърна в град-призрак“, казва Марашли, „Дори и при хунтата през 1980-те ситуацията не беше толкова безнадеждна, колкото е днес“.
Марашли, як мъж с мустаци и оредяваща сива коса, е имал бизнес за продажба на хранителни стоки на едро в Кайзери, но бизнесът му е западнал след опита за преврат. През декември кюрдски екстремисти са извършили атака срещу военен автобус. В отговор една националистически настроена тълпа е нападнала офисите на про-кюрдската партия HDP. Марашли, който активно е подкрепял HDP, също е получил заплахи. Видял се е принуден да закрие бизнеса си, както и мнозина други.
Кайзери се счита за рождено място на „анадолските тигри“ – мюсюлмански-консервативните бизнес-лидери, които постигнаха значително богатство при Ердоган. Градът е разположен в сърцето на Анадола, приблизително на еднакво разстояние от средиземноморското крайбрежие на запад и иранската граница на изток. През последните три десетилетия населението му е експлодирало от 500,000 на 1,4 милиона. През 2004 градът кандидатства за споменаване в книгата на Гинес, когато в течение на само един ден тук са били основани 139 компании.
Хаджи Бойдак, бизнес-лидерът, който сега е в затвора, е един от онези основатели на компании. Неговият холдинг дава работа на повече от 12,000 души и изнася стоки в повече от 140 страни. Освен това той беше важен дарител за AKP. Тинк-танкът „Инициатива за европейска стабилност“ описва Бойдак в едно изследване като „ислямистки калвинист“, тоест човек, който комбинира исляма с модерността, капитализма и благочестието.
Подобно на мнозина други в Кайзери, Бойдак е симпатизирал на Фетула Гюлен и се смята, че е дарил значителни суми за движението му, което управлява множество училища, медийни канали и застрахователни компании по целия свят. Последователите на Гюлен почитат дълбоко свещеника, който от 1999 живее в изгнание в САЩ като мюсюлмански реформатор, макар че опонентите му го обвиняват, че е водач на ислямистка секта.
Безразличие по върха
Гюлен и президентът Ердоган бяха съюзници в течение на доста дълго време, но се разделиха враждебно през 2013. Днес правителството смята, че свещеникът стои зад опита за военен преврат от 2016 и ожесточено преследва последователите му, включително и онези, които са подпомогнали превръщането на страната в икономическа сила.
През последните месеци Ердоган е разпоредил конфискацията на около 800 компании, на стойност общо 10 милиарда долара. Само в Кайзери по обвинения за участие в преврата освен Бойдак са арестувани около 60 бизнес-лидери, включително и шефът на местната търговско-индустриална камара. Износът от региона около Кайзери е спаднал с поне 4 процента през миналата година, като два от всеки пет магазина в центъра на града са били затворени от опита за преврат насам, казва Марашли.
Ердоган изглежда не се тревожи много, а освен това демонстрира безразличие към статистиките. Дори напротив – в речите си той представя образи на силна Турция, която се е освободила от зависимостта от Европа и скоро ще се превърне в една от най-големите икономики на света.
Истината обаче е, че страната се намира в процес на икономически спад. Държавните репресии са създали атмосфера на страх и недоверие – а това има огромно влияние върху бизнеса.
В Левант, истанбулския банков квартал, анти-терористични полицейски патрули обикалят улиците, а сградите са окичени с про-референдум портрети на Ердоган. Толга Игит, турски мениджър на американска инвестиционна банка, минава през строго охранявания вход на местното Старбакс-кафе, в сянката на околните небостъргачи. За да даде това интервю той представи две условия: първо, да не се използва реалното му име и, второ, да не се разкрива кой е реалният му работодател. В противен случай, безпокои се той, би могъл да се превърне в цел за правителствено преследване. „Никой, който критикува Ердоган, не може да се чувства сигурен в днешна Турция“, казва той.
Някога Игит е бил поддръжник на президентската партия AKP и казва, че когато Ердоган е станал премиер-министър през 2003, той е модернизирал турската икономика, включително и чрез мерки като намаляване на бюрокрацията и отваряне на пазарите за частни инвеститори. Чуждите финансисти са се втурнали да инвестират в местни компании, наливайки около 400 милиарда долара в Турция между 2003 и 2012. Сумата е повече от 10 пъти по-голяма от всички инвестиции, направени в страната през предишните 20 години.
„Рискът просто е прекалено голям“
Но след опита за преврат – масовите арести на опозиционни активисти и конфискацията на компании – много от инвеститорите са се оттеглили. Рейтинг-агенциите Moody's и Standard & Poor's намалиха турския кредитен рейтинг до най-ниския статус и само през миналата година инвестициите са спаднали с повече от 40 процента.
Игит казва, че вече почти не може да намери хора, заинтересувани от правене на бизнес в Турция. „Рискът просто е прекалено голям за инвеститорите“, казва той. А междувременно клиентите, икономически ангажирани в страната в течение на години, малко по малко изтеглят парите си.
Бягството на капитал е пуснало в ход една спадаща спирала, която е особено забележима в строителната индустрия. Високите нива на растеж в Турция от последните години са били поддържани най-вече от строителни проекти – Ердоган е наливал пари в строителството на магистрали, болници и летища. Сега обаче няма достатъчно чужд капитал и растежът стагнира.
Освен това политическата нестабилност е довела до рязък спад в приходите от туризъм, като през последната година той е възлизал на около една трета. По турската Ривиера, на югоизточното крайбрежие на страната, има стотици хотели за продан, а около 600 от 2000-те магазина в истанбулския Голям пазар са били принудени да затворят от миналото лято насам, според търговската асоциация на пазара. Турските авиолинии са извадили от употреба 30 самолета.
Последиците от спада в икономиката могат да се видят и в ежедневието: компании са принудени да уволняват работници и намаляват заплати; хората имат по-малко пари. Вътрешното потребление, което през миналата година съставляваше 60 процента от БВП, е намаляло.
В същото време турската парична единица, лирата, бързо изгуби стойност, а инфлацията се покачи на 10 процента. „Насочваме се към най-тежкия възможен сценарий: икономическа стагнация, комбинирана с устойчива инфлация“, казва истанбулският икономически автор Мустафа Сьонмез. „Турция се намира на ръба на банкрута“.
Голям потенциал
Наблюдателите се страхуват, че Турция може да завлече със себе си и други страни. Страната има 270 милиарда долара дългове към международни банки, от които 87 милиарда са в Испания, 42 милиарда във Франция и 15 милиарда в Германия. Ако страната обяви пълен или частичен банкрут, смята Сьонмез, тя би могла да пусне в ход поредна финансов криза в Европа.
Германия също е засегната от турските икономически трудности. Почти 7,000 германски компании са активни в Турция: търговският баланс между двете страни възлиза на 37 милиарда евро за 2016. Фолксваген например е продал в Турция една трета по-малко камиони през 2016, в сравнение с предишната година. „Пазарът в Турция се намира в застой поради политическите проблеми“, казва Андреас Реншлер, шеф на отдела Volkswagen Truck and Bus. В друг пример, хамбургският оператор на шопинг-молове ECE е бил принуден да се оттегли от мениджмънта на един мол в Истанбул след като турската фирма-партньор, която притежава мола, е била конфискувана от държавата.
Шефът на германско-турската Търговска камара Ян Ньотер, чийто истанбулски офис гледа право към Босфора, намира ситуацията трудна. Турция, казва той, притежава потенциала да се превърне в успешна икономическа сила: младо население в комбинация с модерна инфраструктура. „Всичко е налице“.
Но сегашната посока на страната, казва той, е трудна за разбиране за международната индустрия. Германско-турските търговски отношения са кризисно-устойчиви, но рано или късно компаниите ще започнат да търсят други места, ако стабилността в Турция стане ненадеждна.
Ердоган, напротив, описва кризата като конспирация на международни сили срещу страната. „Няма разлика между терорист, който държи в ръце оръжие или бомба, и терорист, който държи долари, евро и лихвени проценти, от гледна точка на целите“, каза той през януари. „Целта е Турция да бъде повалена на колене“.
В продължение на седмици Анкара води вербална война срещу онези европейски страни, които забраниха провеждането на предизборни митинги на турски министри. Самият Ердоган обвини германското правителство в „нацистки практики“, „расизъм“ и „ислямофобия“. Миналата събота той обяви, че след предстоящия конституционен референдум ще свика втори такъв, за да попита турския народ какво мисли за присъединяването към Европейския съюз.
Живот в свой собствен свят
Става все по-очевидно, че Ердоган се опитва да отклони вниманието на народа си от факта, че не разполага с план за справяне с икономическите трудности, пред които страната е изправена в момента. А междувременно отчаяно се опитва да набере капитал. Анкара въведе специален данък върху бензина и реши да увеличи данъка на добавената стойност. За същата цел финансовият министър Мехмед Шимшек се срещна през февруари с германския си колега Волфганг Шойбле, все в търсене на подкрепа за разклатената икономика на страната си.
Икономистите предупреждават вече месеци, че Турската централна банка трябва да повиши лихвените проценти по-бързо, за да подкрепи лирата. Но Ердоган се страхува, че в резултат на това икономическият растеж ще спадне дори още по-бързо. Вместо това той обвинява за спада на лирата и повишената инфлация някакво „лоби на лихвения процент“, като призовава сънародниците си да обменят спестяванията си в долари и евро в турски лири. „Нека не допринасяме за още по-голямото засилване на чуждите валути“ е неговата доктрина.
Игит само клати глава. През последните месеци инвестиционният банкер е участвал в няколко конферентни разговора с политици от AKP и смята, че правителството недооценява сериозността на ситуацията. Ердоган, отбелязва той, продължава да твърди, че Турция е глобална сила и че всички останали страни просто завиждат на успеха ѝ. „Нашият президент“, казва той, „живее вече в свой собствен свят“.