От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

(Интервю на Ицхак Финци за списание Литература)

Това не се забравя никога. Изглежда, тъй като в дет­ството си съм усетил антисемитизма, нещо... опасност да си евреин... И то седи. Винаги може да ми мине през гла­вата: „Това, че съм евреин, дали му влияе?“ Може би за добро, може би за зло... Ако той самият е евреин, ще му повлияе ли, ако знае, че и аз съм евреин? И аз мога ли да го използвам, редно ли е?... Това винаги седи и може би за всяка нация е така, само че много повече евреи са пръсна­ти по света, отколкото българи.

Колкото по-възрастен ставам, толкова повече се ин­тересувам от еврейските работи. А на младини – никак, защото домашното ми възпитание, водено от баща ми беше такова. Той изтъкваше основанията си и внушаваше, че не е важна нацията, важен е човекът, който е висшето създа­ние и венец на природата, най-ценното нещо на света; но не националността определя неговата ценност, а качества­та му. Така че той от малък ме предпазваше, добре помня, че ми казваше: „Няма да ходиш в ционистките младежки и детски организации!“ Също и сестра ми не е ходила. Но след 9 септември ме насърчаваше да стана септемврийче и още първите дни аз самият си намерих една квартална орга­низация, отидох и се записах. Той не е бил член на Кому­нистическата партия, на младини е бил социалдемократ, но после се е оттеглил, видимо нещо не е било както тряб­ва... Защото от други негови поучения знам, че беше чо­век на ненасилието, беше кротък и искаше всичко да бъде хуманно, отношенията между хората да бъдат благород­ни. Той смяташе, че на насилието не трябва да се отвръща с насилие, че отмъщението унижава човека, помня такива негови изречения, постулати. Също така спореше с всички наши роднини, като се събирахме семейно, че не герман­ската нация потиска евреите, а нейните водачи, фюрерът и тези около него. Да, те са лоши, но не и германската на­ция, защото тя е дала на света... – и изреждаше величия в областта на науката и изкуството. Сега е известно, че и много хора на културата са знаели, приемали са и дори участвали в това насилие; но той нямаше информация, а имаше чувство, усещане, строй на мислене и вече създа­дена някаква философия за живота.

Майка ми пък беше подигравчийка, умееше да ирони­зира и се вмесваше в тия разговори със своите скептични забележки, но на мен са ми останали в главата и в душата внушенията на баща ми. Иначе майка ми беше домакиня, чистница, много работна, притеснителна, но схватлива, бързо мислеща, музикална, нервна, стисната. И не се съпротивля­ваше на баща ми, когато той насърчаваше и мене, и сестра ми да се посветим на изкуството. Помня добре, че тя би предпочела да избера нещо практично, нещо, което дава сигурност и стабилност в обществото, но също така ме го­неше да свиря – е, може би защото щом се дават пари за учител, те трябва да бъдат оправдани.

И когато реших да следвам в Театралното училище, тя не се съпротивляваше. Вярно е, тогава баща ми вече беше тежко болен и тя беше всичко вкъщи – и печелещата парите, и поддържащата домакинството. Нямаше сили да се меси в решенията ни. Така че сестра ми стана оперна певица, а аз – актьор.

Та бях започнал с това, че колкото повече остарявам, повече започвам да се чувствам не зле с другите евреи. А на младини дружах само с българи. Моята жена е българ­ка, макар че майка ми много държеше да се оженя за ев­рейка и аз й бях обещал. Но не дружах с евреи и нямах приятелки еврейки. Сега си спомням, за пръв път го каз­вам, че е имало моменти, времена, когато ми е ставало неловко да поддържам връзки с евреи, да не би да създам впечатлението, че аз търся евреите, а отбягвам български­те си приятели, че предпочитам някого само защото е ев­реин. И съм допускал за възможно и другите евреи да имат подобно отношение към мен, т.е. с всичката скрупульозност, на която съм способен, винаги съм си казвал: „Аз не бива да помолвам този човек за нещо си, не бива да искам от него еди-какво си, защото ще му бъде неловко, ако окол­ните кажат или си помислят: а, той щото е евреин, го под­държа.“ Тоест това е принципът на баща ми, че човешките качества са важни, и не трябва да допускам да бъда подо­зиран в лоялност от национално естество. Тия скрупули да бъда равен с всички и с другите да се отнасям като с равни, и ако човек е несимпатичен или неможещ, какво като е евреин?! И ако е роднина пак, и ако е приятел, а е сбъркал. Такива работи. Това е въпрос на възпитание. Но и склон­ност на характера: да вярваш на доктрина и да си верен на доктрината – било то дошла от баща ми, от организация­та, в която членувам, от някой авторитет, от книга... Това, че съм бил евреин... в клас чувам „чифутче“... някой ме обижда на тази тема и се сбиваме... Трябва да е имало нещо такова, да съм удрян от бранници, да се крия от тях – тези неща имат значение. Единайсетгодишен бях длъжен да нося жълта звезда-значка, но понеже изглеждах по-малък, майка ми казваше: няма да слагаш – да не ти нап­равят нещо, да не те подгонят. И страховете вкъщи от под­палване, от изселване в друга страна, това съм го усещал, тия страхове са витаели. Още повече че живеехме на първия етаж – минаваха групи бранници и викаха: „Вън евреите от България“, и чупеха прозорците ни, камъните падаха вътре, гасяхме лампата... Това преди да се изселим от София, преди да бъдем изселени принудително през 43 г. в трид­невен срок с няколко куфара в Разград. Там нямахме право да живеем на главната улица, имаше полицейски час за евреите, баща ми два пъти ходи принудително в еврейски лагер като трудовак. Та това го разказвам, защото след тези наслоения идва 9 септември и от баща ми знам, че настъпва времето, когато няма значение, че си евреин, няма антисемитизъм. И аз вече вярвах на доктрината, че настъпва ерата на интернационализма (не на космополитизма – имаше разлика). И така текат годините. Така че ако в мен има угризения да не се изтъква еврейското – то е, за да не пре­дизвиквам антисемитизъм у хората. От друга страна, по­степенно станах равнодушен към реплики от сорта „еврей­ска ти работа“, „чифутска работа“, „бе вие, евреите...“ не знам к'во си. Аз не се засягам, защото, казано така, за мен то не значи обида... значи ограниченост човешка... Но ви­наги съм забелязвал, много пъти – и досега, че в съзнани­ето на хората... те не забравят, че аз съм евреин. Аз бях закачлив и предизвикателен и в споровете стигахме до за­яждане и един тип състезание – кой ще надприказва дру­гия, и когато аз печеля, печеля, печеля, виждам, че кон­трааргументът на другия стига до еврейството. „Но това пък е недостойно – казвам му тогава, – аз не те забивам за това, че си българин или шоп или не знам к'во.“ Та после­дните години се интересувам от еврейска история и рели­гия, искам да разбера кое прави евреите отличителни, в смисъл – кое ги отличава. Защото, разсъждавайки съвсем повърхностно, като че ли имат някакъв особен тип санти­менталност. Как да си обясним, че има толкова известни евреи цигулари?... Както и много евреи социалисти (дето са причинили бели от най-различно естество). Както и Израел – това е ционистка идея, разбира се, обаче осъще­ствяването й е в голяма степен социалистическа работа. Много от първите заселници са руски евреи социалисти, бягащи от гоненията в Русия. Но като че ли в днешен Из­раел тази сантименталност се губи, присъща е по-скоро за онези отвън, а страната изглежда направена от твърдосърдечни евреи.


Small Ad GF 1

Аз съм от сефарадимите, т.е. които говорят испан­ски, и нямахме много допирни точки с евреите от другия клон. Ашкеназимите бяха малко в България, а и езикът е много важен: те говорят идиш, но от малък знаех, че са други и по начин на живот – немски евреи. Естествено, всяка еврейска група придобива нещо от нацията, с която живее, но без да изчезва еврейското съвсем. В Испания, както разбирам, има много интересно смесване на влияния – и испански, и мюсюлмански, но еврейската култура, или по-скоро традиция, си остава. В Унгария са си сменили имената, така че по името не можеш да ги познаеш, но те се знаят, имат синагога. Немските евреи също имат до голяма степен характеристиките на самите германци. Ние бяхме от средния слой евреи, не богати, но какво значи среден слой – ами мъжът работи, малък собственик или продавач... Моят баща беше продавач в магазин, но вкъщи имахме слугинка, която се цанеше, за да гледа децата. Майка ми беше домакиня. Сестрите на майка ми по подо­бен начин имаха слугини за децата. Имах една богата леля, чийто съпруг заедно с братята си беше собственик на две фабрики. Там отивахме на гости по много тържествен на­чин и това беше друга среда. Но сестрата си беше сестра, тя приемаше щедро своите роднини, носеше ни подаръци и плодове, каквито иначе не: можехме да си позволим. Имаше различни слоеве и вкъщи се казваше: тези, които живеят към Ючбунар, са по-прости. Смятаха ги за нагли, груби, лъжливи евреи. Имаше такъв израз – евреин коньовичар. С тях нямахме нищо общо. За средните евреи всъщност нямаше обособен квартал, но май най-еврейски беше този на запад от „Възраждане“. Средното съсловие беше пълно и с лекари, адвокати. Имаше и музиканти, но те не бяха много на почит, не като сега. Сега вече сме малко, 45 000 се изселиха, останаха към 5000, може и още да са намалели. Друго какво? Как прекарвахме? Имаше два кръга, роднините на майка ми и приятелите на баща ми. Това бяха два различни вида прекарване: едното по-артистично – приятелите на баща ми често пееха опери, рецитираха се стихове; ние, децата, също трябваше да уча­стваме. Другото – семейно: спорове, съвети, разговори за живота, за това може ли да се има доверие на хората, таки­ва неща... Не знам дали е необичайно, но всички знаят, че съм евреин, асоциират ме с това. Може би това, че съм евреин, някак ме издига в очите им, казват ми: вие, евреи­те, сте голяма работа, или: каква уредена страна е Изра­ел... Аз обаче не се чувствам блестящо в Израел. Когато съм там, не се усещам много уютно, приятно е да си сред близки, но пък не мога да попадна в среди, в които съм свикнал да се движа тук. Там съм сред роднини, които много обичам, а те имат различна нагласа от моята. Най-добре се чувствам сред приятелите си тук, но те пък не са евреи!...

Интервюто води Калина Гарелова 

Ицхак (Ицко) Финци, разбира се, не се нуждае от особено представяне, но може би не всички знаят, че покрай многото си други дарби той притежава и таланта на оригинален, добър разказвач. Тук го представяме именно в това му амплоа.

Pin It

Прочетете още...