В световните новини честа гледка са протестиращи хора, най-често на фона на заседаващи политици по глобални и жизненоважни проблеми. Нормално е различни слоеве в едно съвременно общество да не са на едно също мнение по основни въпроси. Непознато е обаче явлението в някоя от неспокойните точки на планетата чиновник да забрани едното ли или другото събитие да се случи. Съвременният живот предполага право на съществуване на различни състояния на обществото, особено 20 години след падането на Берлинската стена. Този начин на функциониране на модерните общества има още един белег – провокацията на модерното изкуство. В нормалните държави творците, интелигенцията, не обслужват удобни за обществото и властимащите визии, те имат независима гледна точка, която показва нелицепрятни истини. В тази динамика и противопоставяне се балансират процесите на развитие и напредък. В момента сме наясно, че България е още далече от този нормален климат и правила в днешния свят. Малкият пазар и ограничените възможности за реализация държи на верижка близо до бизнеса и властта голяма част от талантливите ни творци. Как стана така, че сме на светлинни години от културната ситуацията дори в Чехия, че е чуждо за широката ни публичност европейското разбиране за мисията на твореца в днешния свят, който е антипод на познатото, приемливото и конюнктурното? Може би отговорите на тези въпроси ще обяснят защо обществото ни е толкова заглъхнало за ново и провокативно мислене и поведение, ще обяснят липсата на ярки водачи на общественото мнение, които безкомпромисно да показват кривините на богатите и властниците. Може би затова ни липсва динамика, раздвиженост и истински културен плурализъм.
В последните дни кметът на Пловдив стана емблема на този тревожен проблем, който превърна България в страна извън европейското и демократичното. В никоя от другите страни, изобразени с не по-малък сарказъм в инсталацията „Ентропа“ от Давид Черни, нямаше подобни реакции. Защото в тези страни именно творците са наложили своята провокативност и неконюктурност, спрямо властимащите. Такъв е културният стандарт на Европа, от който явно ние сме се откъснали. Никой в цивилизованият свят не използва културата за обслужване на властта, за красива брошка на ревера на някой кариерист или като форма на конформизъм, печелене на пари или просто забава. Как стана така, че у нас хората на изкуството като цяло стоят зад врата и си мълчат? Как у нас подобно поведение като това на Славчо Атанасов стана възможно? При това той толкова гордо се пъчеше със забраната си да допусне един художник от европейска страна на изложба в Пловдив. Ето тази възможност, широко показана в медиите ни, сложи още едно черно петно на България. Та дори затворниците ги пускат в градската баня! Тук не говоря дали Славчо разбира от изкуство и въобще от какво разбира, тук става дума за това, че подобен факт е възможен у нас. Нещо като в африканска диктаторска държава, където на художник се предлага охрана, за да се движи в един град на художниците. Нещо като остров Тамбукту! И на фона на премиера и областния управител на Пловдив, които не пожелаха да се присъединят към забраната на Пловдивския кмет, наш Славчо приличаше на Бай Ганьо в банята, викащ : „Булгар, булгар!“ Мислещ се за най-най-по! Като прибавим инфантилното му поведение и нескриван провинциализъм, този Славчо изплаши Черни. Той наистина си е примитив от племето на най-опасните. Не че Черни не е виждал враждебни реакции в собствената си страна или като модерен човек би се стреснал от агитка на „Атака“. Не, Черни е в големия свят – в този динамичен и оспорван свят. Той показа още веднъж, че е прав, че в България порядките са от преди 20 години, след като кмет на град като Пловдив може да си разреши подобно поведение. И то по патриотични подбуди! Да не говорим, че тази акция не постави България в добра позиция. Големият българин и неясен политик Славчо Атанасов явно не е разбрал ежедневните забележки на Брюксел за това, че България е на опашката на Европа. Черни даде само едно обяснение за този общоизвестен факт – спекулациите на властта в България, превърнала я в политическа тоалетна – от сини, червени и жълти. Именно те, политиците, бяха посочени като виновници за изостаналостта на България. И ако Славчо не е разбрал, именно тези политици сринаха авторитета на България, с вековна история и култура. Явно нищо не е разбрал горкият Славчо! И нека се разберем – турската тоалетна е белег на изостаналост, а не реализъм, който показва, че в България има такива тоалетни. Примитивизмът ни залива и това изисква творците, интелигенцията да говорят, да крещят! Да ритат срещу ръжена на властта, бездушно плашеща с полицейщина.
С това не отричам дори и Славчо да има мнение, но като кмет в нормална европейска страна той не може да постъпва така! Ама Славчо, от квартал „Тракия“ в покрайнините на Пловдив откъде да знае, че трябва да спазва определени норми? Освен това може би иска в града на художниците да открива само паметници на български царе и да държи патетични речи. Славчо, майна, светът е отишъл далеч. Модерният свят има вече модерно изкуство и модерни художници, които не са като тези, дето ти се усукват да им направиш някоя откупка.
Най-ясно изразяваше разбирането на Славчо за културата доскорошния зам.кмет по културата на Пловдив – некой си Георги Шопов. Безхаберник, който имаше отношение към всичко друго, но не и към хората на културата и самата култура. През март му бях поискала оставката и изненадващо наш Славчо го отстрани. Не че ме послуша, но стана ясно, че Шопов се занимава с всичко друго – разбирай далавери, но не и с културата на град като Пловдив. Проблемът с културната ни деградация е очеваден в случая с Пловдив. Градът на Златю Бояджиев, Димитър Киров, Слона, на Стария град, на Начо Културата стигна дотам, че да не приеме един художник... Славчо, знаеш ли за кого и за какво ти говоря? За Пловдив като европейска културна столица! За това, че полицията пред галерия е една инсталация на тоталитарното ти мислене! И безпомощност! Ясно е, че това не се прави така! И накрая, да ти кажа Славчо, че освен, че Пловдив е един мръсен и тъмен град, сега е един опозорен град! Не знам дали пловдивчани трябва да те допуснат да продължаваш да го управляваш!
Освен Миразчиев и може би някои останали истински пловдивчани и модерни хора, разбира се ние ще приемем Черни. Защото искаме да бъдем в модерния свят и да имаме модерно изкуство. Ти му мисли, Славчо!
P.S. От практиката си на театрален критик знам, че творците искат да бъдат главно харесвани. Но сега виждам, че най-много искат да бъдат харесвани политиците. Никой да не ги репликира и да тънем в домораслите си критерии и нашенски уют. Първото – води до застой и затъпяване на интелигенцията, която трябва да бъде най-будна и динамична част на обществото. Второто обаче е опасно, защото води до полицейщина и ни връща към старата българска максима: Срещу ръжен не се рита! Е, най-после трябва да забравим робската си психика! И това трябва да го направи първа интелигенцията ни, защото все пак сме в 21 век и в Европа!
