От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2013 01 Karnegie Report

 

Морални и социални последици от войните и изгледи за бъдещето на Македония 

Първата Балканска война се характеризира с ентусиазиран отклик на призива към борба срещу поробителя. Тя показа също така безстрашието и героизма, възпети от поетите на всички времена, които светът винаги възхвалявал. Съгласуваните усилия срещу турците бяха напълно оправдани поради вековното потисничество и страдания, причинени от турците, поради безперспективните изгледи за по-добра администрация в Македония, поради съществуването на враждебни фракции в турското правителство, както и поради възможността да се създаде съюз между Гърция, Сърбия и България за постигането на една свещена цел. Селяните с готовност напускаха своите домове и семействата си, докато правителството реквизираше техните животни и каруци за нуждите на военните транспорти. И всичко това се съпътстваше от ореола на националното чувство и на патриотизма, примесен с идеята за освобождаване на техните братя от Македония. Макар инстинктите и мотивите, вдъхновили тези хора, да са примитивни, те бяха напълно реални и принадлежаха към тази категория на добри човешки качества, които според много хора се пораждат при воденето на една война.

И при двете войни, от първия до последния ден, боевете бяха толкова ожесточени, като че ли тяхната цел бе пълното изтребление на врага. Колкото и героично да звучат официалните сведения, давани за тези бойни действия, войната срещу турците и Междусъюзническата война всъщност представляват потресаващ ужас. Както сред редовните войски, така и сред нередовните формации и чети, които придружаваха армиите, имаше много хора с вулгарен, криминален или дори скотски характер, хора без никакво човешко чувство и никакво желание за цивилизовано поведение, хора които са готови по всяко време да извършват зверства. Историята на първата от двете войни, независимо колко възвишена е била нейната цел, е опетнена от много опожарявания, кланета и престъпления, за които не може да съществува каквото и да е оправдание. Може да се предполага, че в някои случаи тези действия са извършвани от войници, които са действали под заповед. Но съществува и опасението, че много млади хора за пръв път са проявили насилие и престъпления, които не са позволени при едно цивилизовано водене на военни действия.

Бихме желали да се спрем главно на втората от двете войни, тъй като при нея моралните последици са най-страшни. Народите, които бяха сключили съюз и бяха се позовали на Божията помощ за една освободителна война, изведнъж се озоваха в състояние на свирепа омраза. Националната завист и някои огорчения от историята, алчността за териториално разширение, както и взаимното недоверие – бяха все достатъчно силни аргументи, които предизвикаха и дадоха тласък на най-ненужната и най-жестоката война на нашето време. Тези, които се биха рамо до рамо при Чаталджа и при Одрин, сега бяха готови да убиват, да осакатяват и да се изтезават едни други.

За човек, който си е вкъщи, или за някой случаен наблюдател войната често пъти има известно обаяние. Тя изглежда като отворена врата за хора, които търсят слава и признание. В края на втората Балканска война нашата Комисия присъстваше в Белград на тържеството по случай завръщането на някои от елитните сръбски полкове, както и на честването на техните победи с манифестации на войници, с триумфални арки, знамена, цветя и много музика. Сръбският крал, престолонаследникът, видни офицери и цялото население се сляха в общия дух на един величав празник. Подобни сцени е имало и в Солун, Атина и Букурещ. Трудно би могло да се каже кое всъщност е било източник на по-голяма радост – победата над турците или победата над един от бившите съюзници, а именно българите. В речите, произнесени по тези случаи, се говореше твърде малко за това, че всеки от народите на Балканския полуостров бе загубил близо 100 000 млади мъже – убити, ранени, тежко болни или жертви на масови изтребления. Майките и сестрите на убитите войници, разпръснати сред многобройните тълпи, получиха твърде малко внимание, въпреки траурното им облекло. Всяка от тези три народности, които участваха във войната, както и Румъния, която се възползва от благоприятния момент, за да открадне една от най-хубавите области на своя съсед и да го принуди да подпише договор пред острието на щика, позираше пред света, като че ли е защитила една справедлива кауза.


Small Ad GF 1

Ние също така видяхме демобилизирането на сръбските войски, защото по времето на нашето бавно двудневно пътуване от Белград до Скопие срещнахме повече от 30 военни влака, натоварени с войници, коне, волове, каруци, оръдия и други военни принадлежности и – опасявам се – натоварени също така с много предмети, които незаконно бяха иззети от домовете и магазините на невоюващото население. Често пъти железопътните вагони бяха украсени с цветя или клони от дървета. Чуваха се и патриотични песни. По този начин отиването на войниците до фронта и тяхното връщане бе придружено с патриотичен жар и с изблик на радост. Това е светлата страна на картината; но тя има и обратна страна, която е много тъмна и зловеща и сме задължени да я изследваме. Изглежда че върху нея пада само един-единствен лъч от светлина.

Посетихме големите военни болници в Белград и София и по-малка гръцка болница в Драма. Сред това осакатено, наранено и страдащо човешко общество ние видяхме предани жени, някои от съвсем далечни страни, някои с високо обществено положение – например съпругите на сръбския пълномощен министър в Лондон и на гръцки министър в Атина, и двете от американски произход, както и българската царица Елеонора, – които обслужваха болните внимателно, търпеливо и с много голямо съчувствие. Те го вършеха не само спрямо явно оздравяващите, но проявяваха същото благородно отношение и към умиращите. Научихме също така за примери на себеотрицание и великодушие на бойното поле и имахме голямо желание тези примери да бъдат повече.

Когато разсъждаваме върху моралния ефект от зверствата и жестокостите, които вече са подробно описани, трябва да имаме предвид както страдащите, така и тези, които са виновни за техните страдания. Когато една шайка войници или комитаджии – било по заповед или под импулсите на омраза, алчност и похот, – нападне някакво село, то като че ли самите врати на ада се отварят пред него. Няма думи, които да опишат мъките и ужасите, които съпътстват такова нападение. Многократни случаи на момичета и малки деца, умрели от страх, свидетелстват за ужаса на оргията от вършените престъпления. Около 50 души, потърсили защита в една къща в Доксат, са били заклани като животни в скотобойна, с изключение на едно малко момиче на име Хризанта Андон. Едно заможно тринадесетчленно семейство притежавало и живеело в една от най-хубавите къщи в същия град, след като изнудили главата на семейството да заплати 3000 лири с обещание, че семейството му ще бъде запазено, българите и турците избили цялото семейство. Това са характерни случаи, взети от множеството разкази, които се съдържат в показанията, включени в приложенията към нашия доклад. Можем ли да изчислим моралния ущърб на хората, които по една случайност са останали живи? Те са смаяни и безмълвни пред чудовищността на понесените от тях загуби. Лицата им изразяват отчаяние. Такъв беше случаят с един българин и неговата жена в село Бойница. Те стояха до един жалък коптор, в който се опитваха да се настанят, докато на няколко метра настрана от коптора се намираха развалините на хубавата им къща, изградена със спестяванията през целия им живот – къща, която сърбите бяха разрушили до основи. Широко разпространеното и всеобщо похищаване на жени и момичета от войниците на трите армии е оставило невъобразими морални последици.

А какво да кажем за въздействието на тези събития върху извършителите им? Кога друг път в наше време сме имали случаи войски да получават заповеди от своите офицери за извършване на такива зловещи престъпления? Че това се е вършило найстина, проличава от писма на гръцки войници, заловени от българите. Копия от такива писма са включени в приложение С. От друга страна, има гръцки офицери, които твърдят, че притежават доказателства за български командири, провинили се в бездействие и дори в организиране на изстъпления в някои гръцки градове. Не може така лесно да се заличи моралното поражение върху стотици и хиляди млади мъже, които са или участници, или присъстващи на такива официално разрешени престъпления. Това въздействие върху хора, не притежаващи стабилността на характера, която се придобива при народи от по-стари цивилизации, представлява непоправима морална загуба.

Към този списък от първични последици трябва да прибавим дълга поредица от доклади, описващи изтезания, осакатявания и избиване на ранени войници. Тези случаи са издирени и събрани от външното министерство в Белград, като всеки отделен доклад съдържа имената на жертвите, името на лицето, съставило доклада, както и потвърждение от страна на командващия офицер. Има също така случаи с малтретиране на военнопленниците, по-специално на турци от български войници, както и на българи от сърби и гърци. Не по-малко тежки са страданията на турските бежанци, наброяващи над 200 000 души, които били прогонени от гръцките войници, както и на онези турци, които от страх пред настъпващите българи са напускали домовете си в териториите, които се е очаквало да бъдат окупирани от българската армия. Видяхме хиляди такива бежанци около Солун, както и други хиляди при Драма и Кавала. Те представляваха тъжна гледка със своите опити да си създадат лагери под открито небе, без никакъв сериозен подслон. Децата често пъти бяха почти голи, макар зимата да не беше далеч и никой не знаеше къде биха могли да намерят дом и минимална сигурност. Тези хора бяха изоставили своите стопанства и реколтата си, бяха взели със себе си малък брой животни, които са лесен обект на кражба, но които можеха да се продадат и на много ниски цени, за да се осигури поне елементарно препитание. Видяхме някои от тези бежанци да се качват на параходи за Мала Азия, където по всяка вероятност много от тях щяха да умрат от глад и от премръзване през наближаващата зима. Повече от 135 000 души българи бяха бежанци от територията, завзета напоследък от гърците. Сред тях имаше свещеници, учители, както и видни граждани, които открито декларираха своята българска народност. 
Достатъчно е да споменем отново нетърпимостта, която съществува между отделните народности. Едва ли има по-тъжна картина на морално и обществено падение от тази на митрополити, учители и видни граждани, които са арестувани, малтретирани и хвърлени в затвора без каквато и да е съдебна процедура. Ако на тези хора изобщо им се разреши да живеят, то става с цената на изхвърлянето от домовете им и след като ги принудят да изоставят църквите и училищата, към които са толкова привързани, както и имуществото, принадлежащо на църквите, на общините и тяхното лично имущество. Често пъти те не успяват да се свържат със семействата си, преди властите да ги изгонят. Тази безпрецедентна нетолерантност от страна на Гърция и Сърбия към образователните институции, които толкова дълго време са представлявали благодат за Македония, могат да намерят известно обяснение в националната пропаганда, провеждана от свещеници и учители. Но такова насилие и малтретиране да се прилага от една група християни срещу друга, когато всички принадлежат към една и съща източноправославна църква, не може да не бъде порицано от цивилизования свят. Това са сатанински действия както по зачатък, така и по изпълнение, и могат да се впишат само в периода на испанската инквизиция.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Съществуват впечатляващи данни за броя на българските, сръбските и гръцките училища и учители в Македония преди новото разпределение на нейната територия. Те показват предприемчивостта на българите в областта на просветата и подсказват колко огромна морална и обществена вреда е нанесена чрез унищожаването на тези институции. Отново тук моралните последици са от много по-дълготрайно значение, защото засягат 60 000 ученици и 1600 учители, като нанасят удар върху образователния и обществения напредък на съответните общества. Това представлява един обвинителен материал срещу гърците и сърбите за тяхната лоша администрация и липса на толерантност още в началото на това, което те наричат „възстановяване“ на тези области. Като си припомним, че през време на турското господство е имало твърде висока степен на свобода в областта на образованието и вероизповеданието, странно ли е, че голяма част от населението сега би се радвало, ако турците отново се върнат в тези райони? В някои отношения войната за освобождение на Македония донесе на хората от този район нов вид страдания и изпитания.

Заместник-директорът на реалната гимназия в Солун, която се е посещавала от български ученици и приемала издръжка от българската колония, разказа пред един член от нашата Комисия своите преживелици. След като бил 20 години на работа в тази гимназия, през което време той организирал химическа, физическа и зоологическа лаборатории, които били поне равностойни, ако не и по-добри от които и да било други подобни лаборатории в района, бил принуден да види цялата своя работа напълно разрушена. Той видял как войници и други граждани систематично ' ограбват цялото здание и разрушават всичко, което не биха могли да отнесат | със себе си, няколко дни преди пристигането на Комисията.

В броя си от 4.IX.1913 г. ежедневникът „The Independent“, излизащ в Солун, публикува интервю с г-н Циримокос, гръцкия министър на образованието и културата, в което последният излага подробни планове за началното и средното образование в Македония. Той обаче не споменава нищо за разрушените училища, за стотиците прокудени учители, нито пък за някакви планове да се попълнят вакантните учителски места. 
Вече говорихме за възвратния психологичен ефект на тези престъпления, извършени срещу справедливостта и човечността. Въпросът става още по-сериозен, когато го разглеждаме като нещо, което народите поглъщат и попиват в своето ежедневие – нещо като вирус, който, веднъж въведен в организма, постепенно заразява цялото обществено тяло. Ето в какво се състои целият въпрос: страхотните икономически загуби, преждевременната смърт на голяма част от населението, огромния терор и мъка, които само отчасти могат да бъдат възприети и преценени от човешкото съзнание; колективното национално съзнание за извършването на толкова големи престъпления, каквито историята едва ли познана – това е страхотно наследство за идните поколения. Ако потърсим някакви омаловажаващи причини за такива огромни отклонения от човечността и законността, бихме могли да ги намерим в ранната политическа младост на тези народи, в незрелостта на националния и гражданския характер, както и в условията, в които са живели през дългия период на робство. Чрвешки живот без никаква стойност; за тях не е съществувало нищо съвършено безопасно или сигурно; несправедливостта и насилието са представлявали нещо обикновено в ежедневния им живот; 
тях ги е съпътствала винаги опасност, грозяща живота им. Описаните събития, колкото и да са отвратителни, скоро ще бъдат забравени от външния свят. Но балканските народи са онези, които дълго ще страдат от своето вътрешно съзнание за морална деградация и от загубата на самоуважение.

Съществува и едно друго обстоятелство, което е отчасти икономическо, но всъщност е с подчертан социален характер, и което не бива да пренебрегваме. През последната година повече от милион и половина млади мъже са били свикани под знамената, като се смятат и турските войници. Няма какво особено да добавим за тези, които бяха демобилизирани веднага след войната и се върнаха по домовете си и към предишните си професии. Но съществуват все още много големи контингенти от войници, които продължават да служат в армиите. Те се състоят главно от млади мъже и съществува опасността от трайно социално увреждане. Откъсването им от полезния производствен труд е нещо твърде лошо; животът в казармите, който е твърде безцелен, както и скитането по улиците на големите градове положително имат деморализиращ и вреден ефект. В своите пътувания из балканските страни Комисията навсякъде се намираше заобиколена от войници, включително от такива, които пълнеха кафенетата и заведенията за развлечения. Войната причинява много различни видове загуби, включително загуба на човешки труд. Животът на новобранците, които служат при днешните условия в балканските държави, е неестествен и неблагоприятен за тяхното морално израстване.

Следващата част на нашето изследване се отнася до сегашните социални условия в тези страни и до перспективите за Македония. До каква степен Гърция, Сърбия и България са се показали компетентни в управляването на техните нови области? Какви са гаранциите за бъдещото развитие на тези области при добро управление и цивилизован начин на живот? Всеки народ кове своята съдба в условията на конституционно управление, при което хората са надлежно представени. Макар да съществува известна нестабилност, породена от броя на политическите партии, все пак в тези страни съществува свобода на народната воля и силно обществено мнение. Няма съмнение, че най-сигурната гаранция и най-важните лостове за напредък се намират в образователните системи, установени в няколкото балкански държави. Всяка е създала свой университет, технически училища, средни и основни училища със специално образование. Поради обстоятелството, че Гърция се е радвала на по-дълъг период независимост, страната може да разшири своята образователна система и да я свърже до голяма степен с икономическите интереси на хората. Така например Гърция има значителен брой земеделски училища, разпределени в нейните провинции. Сърбия също така направи похвални усилия да повиши обществената значимост на своите училища чрез изучаването на земеделските науки и характерните особености на вътрешното стопанство. Обстоятелството, че само около 15 % от сръбското население е грамотно, доказва неефикасното приложение на образователната система в нейния първоначален етап на обучение. По думите на един приятел на сръбския народ: „Образованието в Сърбия е силно на върха и слабо в основата.“

През своя 34-годишен независим живот България осъществи бърз напредък в организирането на ефикасна образователна система. Снижаването на неграмотността в България продължи през последните 10 години с много бързи темпове; напълно е възможно да се предвиди, че след немного години всички хора ще могат да четат и пишат. Подобни резултати могат със сигурност да се очакват и в Гърция. България е значително по-напред от своите съседи по относителния брой на училища и учители, по степен на грамотност както сред мъжете, така и сред жените в страната, по брой на новобранците, които могат да четат и да пишат, както и по възможностите, създадени в страната за получаване на средно образование. Но ефикасността на една образователна система не може да бъде преценявана само от статистически данни. Необходимо е да се проучи какви са резултатите от образованието в социалния и икономическия живот на хората. Ето защо с право бихме могли да запитаме, дали образованието е дало своя резултат при подобряване на здравните навици на хората, при възпитанието в дух на спестовност, при култивирането на добър вкус за уреждане на техните домове, при модернизирането на методите за търговия и производство, както и при повишаване равнището на общественото здравеопазване.

В столиците на балканските държави, особено в София, Атина и до известна степен в Белград, видяхме добре павирани улици, обществена водоснабдителна система и отчасти построена канализация, както и много показатели на гражданска предприемчивост. Началото на това развитие се забелязва също и в някои от по-големите градове на тези страни. Но в селата, в които живее грамадното мнозинство от населението, все още има голямо количество мръсотия и безредие – нещо което, е продължавало векове наред и което твърде малко се е променило в наше време. Съществува доста голяма незаинтересованост у служебните лица, както и ниско равнище на домашно удобство и на благоденствие сред масите. Консерватизмът и назадничавостта, с която хората все още се придържат към начина на работа, известен от техните предшественици, могат да се превъзмогнат само с по-енергични методи на обществено образование. Всеки учител трябва да се превърне в активен радетел за социално възраждане не само в старите предели на балканските държави, но и в техните нови области. Те ще трябва не само да обучават децата в здравни навици, в чистота и спретнатост, които се предвиждат в обучението според официалната програма, но ще трябва също така.да достигнат до родителите на децата и да им помогнат с необходимото разбиране. Те ще трябва тактично да предложат нови и по-добри планове за направа на удобни и приятни домове, да поставят подходящи подови настилки и да си служат с прости, но полезни мебели. Родителите ще трябва да се грижат по-добре за здравето и за благоприличието на своите деца. Те ще трябва да им дават пример, като засаждат трева, храсти и дървета. Учителите трябва да насърчават създаването на здравословна и благородна надпревара в тези и в други насоки, така че цялото село да подкрепи идеята за отстраняване на всякакви неприятни гледки и миризми, за поддържане на улиците гладки и чисти, та всеки жител да може да се гордее със своя дом и с района около него.

Във връзка с незавидното положение на жените в балканските държави, което проличава и от високата неграмотност сред тях, трябва да се подчертае още по-ясно и тяхната заслуга в момент, когато такава голяма част от мъжкото селско население е мобилизирано, а тежката работа по полето трябва да се свърши от жените, често пъти без помощта на работен добитък. Така представените примери на вярност и преданост не компенсират обаче физическата и социалната загуба в положението им. Един народ не може да се издигне високо по социалната стълба тогава, когато жените са оставени да имат най-тежките задължения и да извършват най-трудната работа. Най-голямата обществена потребност в балканските държави днес е да се повишава равнището на домашния бит сред селяните, както и да се осигури по-високо обществено положение на жените чрез включването им в образователната система, която да е както с културна, така и с практическа насоченост.

Условията в Македония изискват приложението на всеобхватни, внимателни и ефикасни управленски методи, формите на принуда, на нетолерантност и антисоциално администриране, прилагани досега, създадоха на Гърция и Сърбия лоша репутация пред целия свят. Нищо друго освен цялостни и щедри мерки за народно образование, предприети по социална и професионална линия, не би могло да изправи извършените грешки и причинените злини. Положението е сериозно и съвсем не обнадеждващо. Необходимо е нещо много повече от прилагането на военна сила. Членовете на Комисията се срещнаха с няколко граждански и военни управители в новите области на Гърция, които показаха истинско съчувствие и разбиране, като явно правеха опити да помогнат на едни отчаяни и дълго мамени хора да възстановят своите загуби и да влязат с надежда в една ера на сигурност и мир. Трябва да се изоставят и рязко да се отхвърлят всякакви опити за връщане към предишните методи на национална пропаганда чрез чети, съставени от безотговорни авантюристи. Дейността на тези банди е по-лоша от всяка война, защото те създават непрекъснат страх и несигурност и правят нормалния живот невъзможен.

При по-старите цивилизации съществува синтез между морални и социални сили, въплътени в закони и институции, които придават стабилност на техния характер, формират обществени чувства и създават сигурност. При някои забележителни случаи е налице подкрепа на църквата при проповядването на граждански добродетели и благотворителност и при нейната практическа работа в полза на обществото. Това до голяма степен липсва в балканските държави. Църквата не се занимава със систематичното проповядване на морал или религия; нейните владици и свещеници са държавни служители и всъщност са пропагандатори на националната идея. За тях покръстването е равностойно на промяна от една националност в друга, независимо дали е извършено по пътя на убеждението или чрез сила. Религиозното убеждение или вяра нямат нищо общо с покръстването. Като случай, типичен за начините на „покръстване“, прилагани в балканските страни, един български учител от Македония разказа как една неделя сутрин сръбски войници заобиколили една българска църква. Когато богомолците започнали да излизат след края на църковната служба, те видели пред вратата една маса, на която били поставени парче хартия и револвер. Сърбите поискали от богомолците да направят следния избор: или да подпишат хартията, като по този начин декларират, че са станали сърби, или да бъдат убити. Всички предпочели да подпишат. Но каква пародия е това по отношение мисията на една църква и какво извращение на идеята за хуманно управление!

От всичко видяно и чуто членовете на Комисията не хранят никакъв оптимизъм относно непосредственото политическо бъдеще на Македония. Сърбия понастоящем води война с Албания, България не се е примирила с извършената спрямо нея несправедливост, а Гърция все още не се чувства достатъчно сигурна във владението на някои от частите на своята нова територия. Никоя от тези държави не може да намали своите армии до мирновременния им размер, защото нейните съседи са готови да нарушат договорите толкова лесно, колкото ги подписват. Няма съмнение, че най-голямата заплаха за моралното и социалното благополучие на балканските държави е засилващата се тенденция към милитаризъм, при която те стават жертва на производителите на оръжие и на други военни съоръжения, а това предполага огромни разходи от страна на тези държави, с което те крачат по пътя на националната мизерия. В един район на света, където икономическите интереси на хората са съсредоточени главно в областта на земеделието, където научното земеделие не е достатъчно добре развито и където повечето от хората са относително бедни, ясно е, че годишният производствен излишък е твърде скромен. А ако този излишък е необходим за заплащане на лихвите по националния дълг, както и за посрещане на изключително високите разходи за една война, то националният прогрес явно ще бъде забавен, а предприемчивостта на хората – задушена. Това, от което балканските страни се нуждаят днес повече от всичко друго, е дълъг период на гарантиран мир, така че индустрията и образованието да могат да получат по-широко и по-богато развитие.

Предпоставка за това е едно задълбочено и окончателно проучване на отношенията между балканските държави и новото световно движение за международно сътрудничество и международна справедливост. Ние вече обсъдихме значението на международното право върху начините за водене на война и върху отношението спрямо мирното население и частната собственост от страна на воюващите. Тук се касае за много по-голям морален проблем, от който зависи бъдещата съдба на балканските народи. Ако Букурещкият договор бе сключен в съгласие с човешкото чувство за справедливост или ако въпросът за границите можеше да се реши чрез посредничество, тогава щяхме да имаме по-големи надежди, че взаимоотношенията между балканските народи може да се подобрят и да укрепнат, че чрез културен обмен, търговия и приятелско общуване тези народи могат да започнат да проумяват това, което други народи вече са открили за себе си, а именно, че техните интереси са взаимни, че в един високохуманен смисъл те представляват единство и че не биха могли да понесат рани, ако се нараняват едни други. При настоящите условия, които се постарахме напълно да разкрием в нашия доклад, случаят изглежда почти безнадежден; и все пак във всяка страна намерихме мъже и жени с висок обществен ранг и образователен ценз, които изразиха най-съкровено желание и надежда, че омразата и завистта може да се превъзмогнат и че могат да се заменят с чувство на добра воля и сътрудничество. При това положение какъв е дългът на цивилизования свят към Балканите, специално дългът на народите, които поради своето местоположение и история са свободни от международни обвързаности? Ясно е, че на първо място те трябва да престанат да експлоатират тези малки народи за своите собствени печалби. Те трябва да ги насърчат да сключват договори на базата на арбитраж и да настояват за тяхното спазване. Те трябва да дадат добър пример, като търсят юридическо уреждане на всички международни спорове. Последиците от току-що приключилите две войни – икономически, морални и социални – са достатъчно ужасни, за да могат да оправдаят всякакво почтено усилие от всеки човек и от всяка нация за облекчаване на това наистина отчайващо положение.

Наскоро откритият Дворец на мира в Хага е свидетел на създаването на един нов и по-широк тип патриотизъм. Както в далечното минало отделни хора са принасяли своите ценни дарове на своите любими светилища, така и днес народите по света от Изток и от Запад донесоха в този храм своите дарове в разнообразни и красиви форми, като по този начин заложиха и своята вяра, че мир ще царува на земята, основан на справедливостта. Комисията изпълни една сериозна и тежка задача дотолкова, доколкото й бе възможно. При разкриване на своите констатации пред света тя се чувстваше задължена да си служи с обикновени думи и да прави разкрития, които са едновременно изненадващи и болезнени. Но нейните членове апелират пред. света за по-голямо съчувствие и помощ за тези народи, които сега са обременени с големи тежести и които трябва да извлекат тъжни поуки. Една от тях е за върховната ценност на мира и на добрата воля.

Източник

Pin It

Прочетете още...