От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

В продължение на 100 години българските историци и писатели единодушно и категорично оценяват Балканската война като освободителна. За нея се пише и говори преди всичко като за неувяхваща бойна слава. Насилието и страданията, които неизбежно съпътстват всяка война, са напълно скрити под дебелата сянка на героизма. Естествено, в научните трудове терорът на чуждите армии и администрации по отношение на мирното българско население е отразен до най-малката подробност. Българските учебници по история изобилстват с факти за турските, гръцките и сръбските зверства към българите. Никъде обаче не се обелва и дума за българските жестокости спрямо съседите. Никъде не се изразява и грам съмнение в хуманността на действията на българската армия и воюващите на нейна страна македонски и тракийски чети. Преекспонирането на чуждото насилие и пълното мълчание по отношение на извършените от нас жестокости е основен похват на патриотичната пропаганда.

Това, което ние не виждаме, го виждат обаче безпристрастните чужди наблюдатели, какъвто е Лев Троцки. Лейба Давидович Бронщайн, един от най-радикалните болшевишки революционери, останал в историята като Лев Троцки, е роден през 1879 г. в Яновка, Украйна. Той е един от водачите на първата руска революция през 1905 г. След разгрома и живее дълги години в емиграция. Завръща се в Русия през 1917 г. и заедно с Ленин ръководи октомврийската революция. След победата е народен комисар на външните работи. През 1927 г. е отстранен от ЦК на ВКП (б), а от 1929 г. е в изгнание. Живее в различни държави. Най-накрая се установява в Мексико, където е убит от агент на НКВД на 20 август 1940 г.

В богатия и трънлив житейски път на революционера Балканите заемат особено важно място. През септември 1912 г. във връзка с очертаващата се война радикалният вестник „Киевская мысль“ му предлага да замине за Балканите да отразява предстоящите бурни събития. Лев Давидович приема предизвикателството и още същия месец се установява в Белград. След кратък престой в сръбската столица на 5 октомври в 6 часа сутринта Троцки потегля от Белград за София с влак, претъпкан от войници, офицери, медицински сестри и чуждестранни журналисти. Повечето от тях слизат на гара Ниш, откъдето заминават за фронта в Македония. На другата сутрин към 6 сутринта влакът пристига в София. Между другото, едно от първите неща, които правят впечатление на Троцки, е контрастът между мръсния и неугледен Белград и чистата и модерна София. Този ненужен комплимент обаче ще се окаже един от малкото на фона на многото негативни оценки, които журналистът дава за българската политическа система и за поведението на страната ни по време на войната.

Троцки отсяда в хотел „България“, където резидират представителите на големите европейски печатни медии. Предишния ден Фердинанд е издал манифеста за обявяване на война на Турция и българската армия е преминала границата. Към 8,00 сутринта на 6 октомври ентусиазирани хлапета-продавачи на вестници, огласят града с вестта за началото на войната. Още същия ден пристигат новините за първите български победи. Народът е силно възбуден. Троцки също не е особено критичен в началото. Той вярва в справедливостта на лозунга „Балканите за балканските народи“. Като марксист е убеден, че войната ще ликвидира остатъците от феодализма на Балканите. Това, което му прави лошо впечатление, е, че и сърби, и българи хранят любов и надежда за помощ към руския цар.

Следващото му разочарование е породено от сблъсъка с ограниченията на българската цензура, която подхвърля на чуждестранните кореспонденти кратки и старателно редактирани сведения за бойните действия и гледа под лупа репортажите, които те изпращат. Не всички чужди журналисти обаче са принудени да работят под натиск. Някои, които защитават каузата на домакините, са привилегировани и много добре хранени. Такъв е например кореспондентът на „Таймс“ Джеймс Баучър. Троцки не е към тази група, но първоначално успява да се възползва от предимствата, които му дава руското поданство, за да се добере до някои алтернативни източници на информация. Получава разрешение да посети пленените турски войници в казармите на 4 артилерийски полк и пленените офицери в хотел „Стара Загора“. Успява да запише и разкази на ранени български войници. Така след близо двумесечен престой в София той написва повече от 70 статии за вестниците „Киевская мысль“, „Одеские новости“ „Луч“ и „Ден“, които подписва с псевдонима Антид Ото.


Small Ad GF 1

Очакванията му за справедлива, освободителна и хуманна война се изпаряват още при първите сведения за жестокостта на завоевателите, на които се натъква. Един от най-потресаващите материали на Троцки е „Разказът на ранения“. Статията, която се основава на разказа на български войник очевидец, описва сражението при река Бююк дере малко преди българската армия да влезе в Лозенград. След ожесточените нощни боеве на сутринта българите заварили не по-малко от 200-300 убити и няколко десетки тежко ранени. По заповед на командващия трета армия генерал Радко Димитриев ранените били избити, за да не се затруднява транспортът. „Не ме питайте за това – разказва войникът, – непоносимо е да си спомня за избиването на невъоръжени, осакатени, полумъртви хора…“

Освен този случай Троцки разказва в статиите си за унищожаването на цяло помашко село в Родопите с артилерийски огън, за убийствата на пленници и мирни мюсюлмани от български кавалерийски отряд в Димотика, за жестокостите на македонски четници в Кърджалийско, за безсмислени екзекуции в Свиленград, за нехуманното отношение към ранените и пленени войници и т. н. Разкритията на болшевишкият водач не остават незабелязани от българската цензура. Троцки е арестуван и принуден да напусне страната. На 26 ноември под полицейски съпровод заминава за Букурещ, откъдето продължава да изпълнява своята мисия на кореспондент. Верен на своя хуманен подход, по време на Междусъюзническата война той проявява съчувствие към българите и осъжда зверствата на съседите.

В своите кореспонденции Троцки е безпощаден и към българската цензура. Като главен убиец на свободното слово той посочва Симеон Радев, но не пропуска и представителите на българската демократична интелигенция, посветили се на тази срамна професия, какъвто писателят Петко Ю. Тодоров. Последният е доста противоречива личност. В миналото неведнъж е проявявал гражданска смелост. Бил е подсъдим за обида на „Особата“. През Балканската война обаче негодният за военна служба Петко Ю. Тодоров се превръща в свиреп цензор. Почувствал се засегнат от критиката на Троцки, на 19 ноември Тодоров пише до него отворено писмо, в което оправдава напълно участието си в тази мракобесническа институция с клишето за „изпълнения дълг към родината“. Изгоненият кореспондент му отговаря с отворено писмо, публикувано в „Киевская мысль“ на 27 ноември. „Вие определяте вашата война като кръстоносен поход на цивилизацията срещу варварството – пише Троцки в писмото. – Сега Европа ще научи, че пътят на кръстоносната армия е белязан с такива злодеяния, които могат да предизвикат отвращение в сърцето на всеки културен, на всеки чувстващ и мислещ човек.“

Статиите на Троцки възмущават не само българската цензура, но и руските управляващи среди, които не само подкрепят Балканския съюз във войната срещу Османската империя, но се опитват и да му дърпат конците. В своите кореспонденции от Балканите Троцки остро критикува балканската политика на руския царизъм. Главната мишена на неговите нападки сред руския елит е най-изявеният българофил Павел Милюков. На 30 януари 1913 г. във вестник „Лъч“ Троцки публикува „извънпарламентарно питане“ към него, където между другото казва: “Не ви ли заставиха неоспоримите факти да стигнете до извода, че българите и сърбите в своите национални стремежи да поправят не съвсем благоприятните за тях данни на етнографската статистика се заеха със систематично изтребване на мюсюлманското население?“Статиите на болшевишкия лидер предизвикват остра полемика в руското медийно пространство, която продължава няколко месеца. Появяват се предположения, че зад псевдонима Антид Ото се крие руски емигрант и австро-унгарски агент.

Кореспонденциите на Троцки от Балканите са доста обективни и аналитични. Авторът разкрива недъзите на местните общества. Не спестява нищо от ужасите на войната и от жестокостите на всяка от воюващите страни. Тези негова хуманна позиция обаче рязко контрастира с поведението му след Октомврийската революцията, когато Троцки се превръща в същия жесток убиец като тези, които критикува по време на Балканската война.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

100 годишнината на войната стана повод в българското публично пространство за първи път да се заговори и за насилието, вършено от българската армия. По-рано това беше недопустимо. Сега обаче настъпи моментът българското общество да се раздели с илюзията за освободителния и хуманен характер на Балканската война. В следващите месеци „Европомак“ ще запознае българския читател с военните кореспонденции на Лев Троцки, които са безценен извор за новата ни история. Защото истината за събитията отпреди сто години е доста различна от това, което знаем от учебниците. Защото това, което ни се предлага като интерпретация на войната, е абсолютно неприемливо за образования и мислещ гражданин на съвременния глобализиращ се свят. Защото, ако искаме да променим настоящето, първо трябва да променим миналото.

Източник

Георги Зеленгора е български историк и изследовател.

Pin It

Прочетете още...