От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Социалната работа в България – кучешка работа или кацнала на рамото пеперуда

Има недовършени дневници. Няма незапочнати. И все пак, когато си социален работник от 15 години, попълнил си купища анкети, формуляри, ваучери, социални доклади, преживял си стотици необикновени истории от обикновения живот, можеш поне да се опиташ да откриеш отговора на въпроса – кучешка работа или пеперуда на рамото.

Преди месец участвах с група социални работници от проекти за предотвратяване на изоставянето в един преживелищен тренинг за социална работа по приемна грижа. Тренингът завърши с нережисиран разказ за коте, куче и социален работник – и груповият извод, че социалната работа у нас си е кучешка работа. Финалът остана отворен за дописване. И вече месец ме гложди тази тъжна фиксация на синдрома, наречен „черна неблагодарност“. Защо кучешка работа?

От памтивека се знае, че кучето е най-добрият и най-верният приятел на човека. И как се отблагодарява човекът на добрия си и верен приятел? Видно как – с унизителното понятие „кучешка работа“! Под кучешка работа се разбират мръсни неща, недостойни за човека постъпки, най-долни деяния. Емоционалната оцветеност на изразите кучешко време, кучешка работа, кучешки държава, кучешки живот не им пречи да не слизат от топ листата на най-употребяваните за ежедневието ни характеристики. И книга за прехода, от който май още не сме се измъкнали излезе  „Кучешки времена“ на Илия Троянов – отричана или приемана с овации все едно. Кучешките размисли за това, че няма значение колко си голям, а само колко големи са кучешките ти мечти, защото само те са останали безплатни в бакалницата на живота, карат всяко уважаващо себе си куче да погледне жално, когато хората поставят човешките си пороци под кучешкия знаменател. Пороци, на които сами робуват. Куче, възпитано правилно, не краде, когато не е гладно – както правят много от хората; кучето не оставя новородените си в контейнери за боклук, както правят някои женски екземпляри от биологичния вид ЧОВЕК; мъжкото куче не пребива женското или кутретата, подобно на много съпрузи и бащи; кучето не продава приятелите си или принципите си за 3 или 30 кокала, както се случва доста често между хората. Дали този „кучешки“ морал би бил удобен за повечето човеци? Кучетата не нападат в гръб, не познават думата донос. В различни времена – от това на диктатора Сула, до това на Сталин, един устен донос е бил достатъчен, за да резнат нечия глава или собственикът й да бъде изпратен на дълга сибирска почивка. И най-ревностни клеветници са или освободените роби, или тези, на които си сторил добро, не по мярка на тяхната завист. Кое куче на света може това? И какво общо има тук социалната работа.

Преди 15 години, когато научих, че съм спечелила конкурс за социален работник, подскочих от радост, а после се уплаших. Тъкмо навлизаше масовото американско кино и правомощията на социалните работници да отнемат деца от неуравновесени и негрижовни майки, звучаха фантастично за нашите уши. За сведение тогава у нас нямахме кучешки приюти, но имахме над 30 хиляди деца в сиропиталища и домове. По-късно щях да виждам как неуравновесени, болни и безработни майки предлагаха секс или просеха, държейки в скута си невръстни деца. Щях да описвам в социални анкети как в една стая, на едно легло и едно пробито корито живеят двама родители, осем деца и едно бебе. Щях да си спомням американските филми, когато инспекторите в Детска педагогическа стая върнаха обратно при бащата осемгодишната Златка, която той беше качил на нощния влак за Русе, за да припечели с просия или джебчийство, а пред органите на властта обясняваше, че тя била своенравна и често правела щуротии. Още толкова неща щях да науча за потайностите на обществото, че да се запитам – какво е помагаща професия? Тогава още нямаше Закон за закрила на детето, нито пък широко популярни екодвижения за толерантно отношение към животните. То май и бездомни кучета нямаше. След няколко години приеха закона, момичето беше защитено от грижовния баща, натрошил от бой и двете й ръчички, защото не откраднали достатъчно. Метафора на какво е „кучешката работа“? На собствените ни възгледи за света, за семейството, за социалната структура, за правата на другите, за механизма на намеса или разпределение на социалните блага. Сега паралелно в обществото ни вървят дебати както за деинстуционализацията на социалната система за детска закрила, така и за това дали кучешките приюти са достатъчно хуманни, дали кастрацията е адекватно решение, дали собственикът на домашен любимец може да му осигури щастлив живот. За кучета иде реч, но всъщност аналогиите са от нашия, човешкия свят. Културната глобализация в световен мащаб роди движенията на аболиционизма, антиколониализма, феминизма, екологизма – за да възстанови нарушеното социалното равновесие. В национален мащаб у нас, докато се преструктурира социалното пространство и се търсят по-адекватни негови модели, акцентът „кучешка работа“ всъщност пада върху другата, „човешката работа“…


Small Ad GF 1

По дефиниция социалната работа е професионална дейност, насочена към социалното включване на най-уязвимите групи хора в обществения живот на страната. Тя е комплекс от подпомагащи дейности за постигане на по-добро качество на живот, достойнство и отговорност на човеците. 500000 души от 83 страни по света празнуват световния ден на социалната работа. Подобна цифра кара всеки социален работник да се чувства обнадежден и окуражен в това, на което се е посветил – човешките права и социалната справедливост. Кучешкото в цялата работа е усещането, че някой измъква всичко изпод носа ти и го заменя с нещо неистинско, с кожен кокал за 5 лева. Социолозите ще намерят оправдание във феномените, съпътстващи прехода – бедност, безработица, престъпност, изолация на уязвимите групи, неадекватно законодателство. С тях и с кризата на ресурси (разбирай – липсващи пари за нормални заплати на социалните работници!) ще се „проговорят“ – за кой ли път от 15 години насам поставените на изпитание етични и морални норми на професионалистите в сферата на социалните услуги. Същите, които са принудени да вземат ежедневно решения за оцеляването на особено уязвими групи клиенти – деца в неравностойно положение, улични деца, самотни родители, хора с увреждания, етнически малцинства. Същите, които са подписали Етичен кодекс на социалната работа с водещ принцип „Социалният работник трябва да служи на клиента с отдаденост, лоялност, решителност“.

Какво е социалната работа днес у нас? Позволявам си да цитирам свободна обява от интернет: „Търси: СОЦИАЛЕН РАБОТНИК. Описание и изисквания – Работа с хора с увреждания, изисква силна мотивация. Седмична заетост – 40 часа. Необходима квалификация – минимум бакалавър. Категория – Обществени услуги. Тип работа – пълен работен ден, постоянна. Ниво – експертен персонал без ръководни функции. Населено място – Варна (област Варна), България. Дата – 21.08.2008. Тип обява Free (безплатна). Заплата – 200-250 BGN на месец. Струва ми се стигнахме до една от кучешките дилеми – свободен, но гладен кучешки живот на улицата, дори да си с порода, или осигурен, но окаишен живот. Дори и тя не покрива цитирания по-горе парадокс – ако си минимум бакалавър по специалността, спокойно можеш да си намериш добре платена работа, но не в сферата на помагащите професии. Тогава кой ще се грижи за мен, за детето ми, за родителите ми… ако са или пък утре придобият увреждане?!? Нали всички искаме висок стандарт на социално обслужване, т.е обслужване от добри и кадърни специалисти – социални работници, социални педагози. И още – силна мотивация?! Това със сигурност означава, че нормален човек не би го работил. Българските медицински сестри и социални работници, които заминават, за да станат санитарки в Англия, действително тръгват със силна мотивация, измерена в британски лири…

И преди да напиша, че днес се борим кучетата да имат свои паспорти, че за тях пазарът формира верига от специализирани магазини за храни, лекарства, играчки, козметика, че за тях има не само ветеринарни клиники, но и фризьорски салони, курсове по дресировка и кучешки хотели, да напиша и за пеперудата… Да, не се чудете. Болката, кучешката болка в човешките очи е нещо, което не се вписва в социалните анкети. Нещо, с което не се свиква. Дванадесет години минаха и нито за миг не съм забравила лицето на 18-годишния Цветомир, оживено, напук на мъртвата хватка на левкемията. Приятелката му седи до него и погледите им чертаят затворен кръг. В единствената отоплена стая на жилището светят като малки слънца няколко портокала. „Да поговорим навън“ – казва майката, а той я спира: „Не, останете, аз знам, че умирам, задавайте вашите въпроси на мен“. Какво да питам, когато в гърлото ми всичко се е свило? Пък и кой да помогне? Нормативите за социално подпомагане са спазени, изчерпани за всички законови начини, открита е дарителска сметка, която остава празна и студена като останалите стаи на жилището, които, слава богу, той не може да види. Лекарите са го отписали, майката не. И продумва на вратата, че не може да намери дарители на кръв, че всяка банка кръв е още седмица живот. Подарих му тази седмица, защото само това можех да направя. След погребението, когато майката дойде в тогавашния Регионален център за социални грижи, говорихме дълго за нещата от живота, социалната работа и… равновесието във Вселената. Запомних думите и „че една пеперуда, кацнала на рамото ти може да промени баланса на Вселената. И може би към по-добро. За мен вие бяхте това.“ Не бях чувала по-страшна благодарност.

Може много финали да има оня недовършен разказ за куче, коте и социален работник. Дали „кучешка работа“, дали кацнала на рамото пеперуда е социалната работа в България днес. Читателите са достатъчно интелигентни, за да си отговорят.

Незапочнитият дневник ще започна с новината на Асошийтед Прес, че четириногите филмови звезди ще бъдат обезсмъртени в новооткритата Кучешка алея на славата във Великобритания, южен Лондон, Батърсий парк. Спонсор е Кенъл клъб, за които обезсмъртяването на тези кучета ще популяризира значението им в нашия живот. Те ще бъдат отличени с първите награди „Файдо“, смятани за кучешки еквивалент на наградите „Оскар“.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

ТОГАВА ЩЕ ПРОДЪЛЖА СЪС СОЦИАЛНАТА РАБОТА.

Албена Прокопиева е завършила българска филология, а после социални дейности. В момента  тя работи като социален работник в България, където, по собствените ѝ думи, „е моето място“.  

Pin It

Прочетете още...

Будапеща – София

Любослава Русева 09 Авг, 2012 Hits: 9889
„Моят колега в Унгария Виктор Орбан, понеже…