От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2024 02 Bulg fairy tale

 

Единственият период в българската история, за който имаме вълнуващ, детайлен и собствен разказ за героични събития е революционното движение и Освобождението на България от османска власт. Този тип разказ напомня добрата стара вълшебна приказка, където след дълга и неравна битка между силите на доброто и злото цялото Възраждане е един славен завършек на дълга, непрекъсната и героична борба на българите срещу турците, увенчан от „happy end“ – Освобождението. По-късно създаденият наратив следва логиката и структурата на приказката, където в тъмното време на кървави битки между доброто и злото се появяват героите, чиито храброст и себеотрицание водят до победния край. Този разказ не само е в духа на вълшебната приказка, но е и откровено есенциалистки по отношение на конкретните герои и анти-герои, в случая турците. (Трябваше да се появи една нова приказка – българската публика да се залепи за турските телевизионни сериали, за да разруши есенциалистката представа за турчина като див и жесток азиатец и да възкликне днес: „Ама и те били като нас!“).

Предисторията на този разказ съдържа всички елементи на народната приказка, силно подсилена от песенния фолклор на тази тема. Всички възможни препятствия пред доброто са налице – жестокостите на турците, робството, кръвния данък, кланетата, както и силата на доброто – чрез организирането на съпротивата срещу османския гнет, хайдутството, (никой не се сеща за комитетите!) и Априлското въстание. И накрая, идва удовлетворението от щастливата развръзка, точно както става в приказките. В нашия случай това е Освобождението, изковано чрез усилието и на руси (май украинците са повече), и на българи. Няма друг такъв период в българската история, който да е разказан, преразказан и който да е станал същностна част от самоидентификацията на българина, както историческият разказ/приказка за победата над злото и добрия край на българската история през март 1878 г.

Съвременната българска историческа памет се основава не толкова на модерната историография и на постиженията на академичната наука, а на дълбоко влезлия в съзнанието на българина приказен мотив на героичния сблъсък между силите на доброто и злото и щастливото избавление. Днешният глобален процес на инфантилизиране на обществото е добре изследван. Този процес се вижда ясно и в невероятното влияние на холивудските филмови клишета върху масовото съзнание навсякъде по света, като the happy ending е задължителната рецепта за успех. Тогава никак не е чудно, че привлекателността на народната приказка, по чиито модел е тръгнал разказът за историята на България, е толкова силна днес. Крайният резултат показва, че най-устойчивите идеологически и национални митове на българския „голям разказ“ са все още много действени. Тези митове обаче могат да бъдат разглеждани и като проява на слабост, и като компенсация за тази слабост.

Що се отнася до периода на комунизма, то там съществуват множество диаметрално противопоставени различни разкази, но налагащата се тенденция е на притъпяване на спомена за остротата на противоречията, за безогледния терор и за икономическите и финансови престъпления на политическия елит. „Големият разказ“ за комунизма не се е появил, предимно защото в обществото няма консенсус за историческата оценка на този период. Най-новата академична историография, поради липсата на широк обществен дебат и истински интерес от страна на медиите, все още не успява да коригира изкривеното огледало на историческия „спомен“ за това време.

Историята на комунизма в България е гордиев възел, чието разсичане е ревностно пазено и от днешните идеолози на БКП/БСП. Ако историята на комунизма в България се напише по един възможно обективен, съвременен начин, то цялата идеологема за славното минало на партията-столетница ще рухне и тогава ще се разбере, че БКП е била една терористична организация, командвана и спонсорирана от Москва. Такъв разказ е само частично и спорадично възможен в отделни медии. Резултатът е ясен. Българското общество днес като цяло е твърде далеч от знанието за своя комунизъм, което да бъде максимално близко до историческата реалност.


Small Ad GF 1

Ако погледнем на проблема за българската историческа памет като формиран от „голямата приказка“, ще стане ясно, че всъщност за комунизма няма нито „голям разказ“, нито „голяма приказка“. Ако за първото е виновна историографията, то обяснението за второто е, че приказката не може да се случи, защото изначално българинът не е на ясно кой е добрият и кой е лошият, кой срещу кого се бори, кой кого наказва и защо и накрая щастлив или нещастен е изходът от цялото това време. Приказката е още далече, а и едва ли ще се появи. Дали новите поколения на България ще имат нужда от приказки?

 

Разказът е вдъхновен от книгата на фондация „Конрад Аденауер“ – „България и комунизмът“, по-конкретно от студията на проф. Евелина Келбечева „Без (паметността) на комунизма в България“.

 

Ибрахим Карахасан-Чънар е учредител на „Турски културен център XXI век“ и „Обществен съвет на етническите малцинства в България“. Член на редколегията на списанията „Етнодиалог“, „Кайнак“, „Планета“ и „Българе“. Автор на книгите „Турция“, „Етническите малцинства в България“, „Светът на исляма“, „Етническа и религиозна мозайка на България“ и „Мюсюлманската култура на град Никопол (края на ХІV – началото на ХХІ в.)”.

Pin It

Прочетете още...

Нашите видрици

Любослава Русева 12 Дек, 2011 Hits: 59023
Шумната нечестност в Църквата обаче е…