Тук ще стане дума за „благодарните“, „принудените“ и „спящите“. Говоря за онези, които се припознават като компаси в обществото – някои ги наричат интелигенция или интелектуален елит.

Не харесвам тези думи, защото създават претенциозно разделение. Интелигенцията води, насочва ценности, норми и поведение.

Днес представителите на българската интелигенция могат да бъдат видени в три категории: едните „благодарят“ на властта; другите са принудени на „говорят на езика“ на властта, за да бъдат разбрани от нея; а третите спят – дълбоко и унесено в своето омерзение.

Българската интелигенция е толкова дъвкана и употребена

През последните години духовни водачи са изместени от псевдо-герои, наложени от медийни рупори и шоу програми. Хора със спорна репутация кичат на ревера си академични титли, хвалят се с археологически находки на фаланги на християнски светци.

Интелигенцията беше изтребена през тоталитарната епоха, която в последствие си създаде и нова „духовна номенклатура“ през 70-те и 80-те години. Началото на 90-те водачите на новата демокрация бяха употребени при голямата подмяна.

Днес българската интелигенция е създала поле на „островно мислене“, апатична към социалните проблеми, вглъбена в собствената си самота. Медиите не се интересуват от тяхното мнение, защото не са интересни. Знанието няма място там, защото не провокира интерес. Затова и ще научите повече за Златка и познанията й по география.

Тази ситуация налага нови модели. Изоставени от моралните компаси,

сред песимистичните българи упорито се налага едно благодарно мнозинство

Старейшините на управляващата ГЕРБ благодарят на премиера Бойко Борисов „човекът, който е един истински строител на нова България, изключително достоен човек, който с апостолски труд изгради структурите на нашата партия“.

И академици, и професори се присъединяват към благодарствените слова. Академик Чавдар Руменин (БАН) се обърна към премиера Борисов с думите: „Искам да ви кажа нещо интересно, д-р Борисов. Вие днес прекарахте нова магистрала – магистралата на духа“.

А ректорът на университета по библиотекознание проф. Стоян Денчев подкрепи колегата си с една лична история: „През лятото пътувах до Елхово. Аз съм родом от там и от 1973 г. пътувам, бидейки студент, на работа и т.н. Изведнъж разстоянието, което изминавах за четири-четири и половина часа до Ямбол, аз изминах за 2 часа и 10 минути без да нарушавам закона. Искрено почувствах, че България е направила нещо повече“.

Българската академична интелигенция тъче на два стана

Едни са превити от любезни слова и тънки заигравки с властта, други открито й се противоставят. Вторите обаче практикуват и играта на Двуликия Янус.

„Не си създавайте кумири измежду самообявилите се за съвременни строители на демократична България“, обяви доц. Пламен Митев, декан на историческия факултет на Софийския университет. И в последствие участва в организирането на конференция по повод 70-годишнината от рождението на дъщерята на тоталитарния лидер Тодор Живков – Людмила.

В търсачката „Гугъл“, независимо от недоверието, което изпитвам към нея,

съчетанието „благодариха на Бойко Борисов“ – има около 122 хил. връзки

Там ще прочетете за всички футболни клубове, които благодарят на премиера. Ще намерите и благодарственото писмо на природозащитници, които също му благодариха, защото лично се ангажира със спасяването на конфискуваните от митницата в Свиленград 1600 папагала.

Културният Вежди Рашидов (министър), който – ако някой е забравил – лично предложи Борисов за почетен член на Съюза на художниците, обобщи преди време: „някои си уредиха живота с подмазване“.

Ако българският интелектуалец не избере пътя на благодарността („подмазване“ – цитат по Рашидов), той е принуден да усвои реториката й. Астрономи, зарязаха звездни карти и телескопи и набързо събраха смелчаци в отбор „Роженски мечки“. И отправиха предизвикателство към премиера и неговите „Бистришки тигри“ за футболен двубой.

Те бяха принудени на този ход

след като финансовият министър Симеон Дянков отказал да осигури допълнителни 260 хил. лв. за заплати и поддръжка на апаратурата обсерваторията в Рожен, нужни за разходи до края на тази година. „Роженските мечки“ трябваше да играят футбол, за да финансират с пари от мачове и телевизионни права научноизследователската си дейност.

Премиерът оцени и разбра иновативния им подход. И отговори чрез тяхната реторика: „Нито една звезда не трябва да бъде изпусната. Мигар и след десет години да се взриви, ядреният синтез трябва да се контролира“.

Някога руският алегорист Юз Алешовски написал:

„Другарю Сталин, Вие сте велик учен, с езикознанието нямате проблем“

Третата категория български интелектуалци, не са успели да се насладят на тези етюди.

Защото спят, дълбоко

Едни мълчат омерзени, други не ядат тиквеник – „от политически съображения“ (по Димитри Иванов). През 70-те години на тоталитаризма, поетът Константин Павлов решил да се справи с инерцията на комунизма като спи до безкрай.

Днес този сблъсък на „благодарните будни“ и „сомнамбулството на неблагодарните“ поражда общество на обезверените, които намират подкрепа единствено в мъртвите поети. Защото живите са ги изоставили – те спят, подмазват се или са унижени и безгласни.

Писано за Dnevnik.bg

Източник

Илия Вълков живее и работи в София, но е израснал в Благоевград. Наближава 30 години. Завършил е „Връзки с обществеността“ в Софийския университет, а след това е защитил магистърска теза по социология, отново в Алма Матер. В момента е докторант по „Комуникация при криза“  при проф. д-р Тодор Петев в Софийския университет. Близо две години  е събирал думи като репортер във в. „Дневник“. Също толкова време е записвал звуци за „Дарик“ радио. В момента се занимава с публични комуникации и академични приключения. Пише за в. „Сега“, в. „Култура“ и E-vestnik.