От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

· Doganova posted: 24 May at 14:16

Включвам се пак, макар че имам и други по-важни ангажименти от това да гоня вятърни мелници, но искам да направя още един отчаян опит да обясня нещата. Без голямо желание обаче, защото досега не получих нужното разбиране и за съжаление, останахме на първоначалното ниво на комуникация – което ще рече, че липсва тотална рефлексия и емпатия (да се поставиш на мястото на другия, да съпреживяваш) особено от изповядващите различното от моята позиция. Прави ми впечатление, че тук липсва разграничението между инициация, провокация, реакция, предизвикателство.

Когато се чуват различни мнения, и ако то идва от различна категория хора (не от твоя кръг), нещата се обясняват с истерии, агресивност, емоционалност. Възможно е да има от всичко това в даден момент. Истината се ражда в спора. Не виждам проблем в начина на изказ, израз, докато не усетя двойния аршин. И обяснявам – когато се знае, че пишещият е ТР (или ДПС-ар, мюсюлманин и т.н. – нещо различно от мнозинството на аудиторията), чувствителността и наблюдателността е повишена и в него веднага се забелязват и агресивните елементи, и обидните думи… и какво ли още не. Критичността е огромна! Има създадени предварително едни нагласи във всяко съзнание, бетонирани, които не дават възможност да се погледне отвъд статуквото, което е индивидуално за всеки един от вас – по отношение на възприятието, в някои случаи и с доста прилики.

Защо, ако сметнем, че дадено мнение е обидно за някой от вас, не важи същото в обратен ред? Защо когато „обидата” идва като отговор на предходна обида, се игнорира първопричината за нея? Не поемам отговорност за обиди - нито съм имала намерение, нито стилът ми е такъв. Но все пак ако някой се е почувствал обиден, да приеме моите извинения, които ще са най-реални, ако знам какво точно го е засегнало. Но не вадете думите от контекста, моля! Кое е по-гадно: „х…”, или „дееба”? (За второто нямаше реакция досега.) Иска ми се да не стигаме дотам, но някой път е неизбежно.

Трябва да се знае, че първите ми коментари бяха в отговор на основната тема, която се разисква, включително и с на участници. Прочетох всичко и усетих този негативен нациоанализъм, който върви с отрицателните стереотипи за нас, разбира се, и е бил усетен и от Симеон, ако не се лъжа. И тогава съвсем естествено беше да се възмутя. Изтрите коментари в първия момент показаха, че има трайно неразбирателство по тези проблеми между двата етноса, сякаш говорим на различни езици, а също и между двата политически лагера (ДПС – срещу всички други!). Всъщност тъй и не разбрах нито реално „срещу”, нито „за” какво точно се борите! Корупция е много отвлечено понятие! Помолих Ви да конкретизирате, не да дадете изведнъж на съд Доган - поправям ви!, а вие затънахте в общото преповтаряне (без реално позоваване) на думите корупция, използване… и др. Казах, ако има нещо реално, то ще е конкретно, ще има следи – тогава ще има материал, и ако наистина има злоупотреби, защо да не се осъди не само Доган, а и всеки друг? Хайде да не говорите, ако може и от името на „глупавите селяни” защо гласуват, нека те си кажат за какво. Не затвърждавайте предразсъдъци. Не е нужно всеки един симпатизант да е теоретик-либерал. Останалите селяни, възползващи се от правото си на избор, достатъчно навътре ли са в теорията на политологията, икономическите въпроси, задачите на управлението? Затова се издигат компетентните хора! Достатъчни да гласуваш са и симпатии към идеята, лидера, общите насоки, а и по-малкото зло да избереш понякога. Не само да си активен функционер Ако наистина имаше конкретни случаи на корупция (с имена, дати), колкото и да не ви се вярва в независимостта на бг-съд, нямаше да им се размине току-така. Мислите наивно, че в отговорните институции (колкото и да не работят качествено) Доган няма противници? Не мисля. Напротив, такъв умен човек е особено уязвим именно с различното, което символизира. Да не би да си въобразявате, че досега е нямало един троянски кон в редиците на активистите? Да се е чуло нещо? Не! По-вероятно е да са били запленени от идеалите! Аз имам познати депесари турци, но това, което ми привлече интереса е, че те са привлекли и българи там. Ето това учудване в съчетание с други фактори, идващи пак от жалки националисти, ми обърна погледа към тази партия. Защо ме учуди факта, че и българи членуват ли? Не защото съм си мислила, че е етническа формация – това го казват само незапознати. А се учудих как някои са преодолели задръжките си и са решили да прогледнат истината. И са я направили част от себе си!

Забележете колко противоречия има във вашите мнения – казва се, Доган не прави нищо за хората си и т.н., а друг – който е свидетел на облагороден район, където във властта е ДПС, казва, че не е вярно – и пътищата са пътища, и парковете – паркове. И за да се обясни това: „друг е въпросът как се печелят обществени поръчки”, без обаче да знае нищо конкретно! За Серкан няма значение кой го краде, а за мен – кой върши дадена работа! Важен е резултатът! Не бих си позволила да коментирам обществените поръчки, ако не знам истината. Но който желае – има начин да се разрови. Действия, другари, не празни приказки! Клеветенето е присъща черта в този форум – и е разбираемо защо. Самата тема е такава. Говори се „срещу”. Повечето говорене в стремежа да се разрешат проблемите, не върши работа. Залавянето за работа върши работа. Не разбрах какво предлагате. Редно е като има недоволни от един политик, да се предложи друг. Следващия месия, който има изгледи да дойде на власт – в Б. Борисов ли го виждате? Има ли някой, който да не знае, че той е свързан с мафиотски структури?! (Аз имам информация от самия извор – от бизнес-кръговете за едновремешната му слава на плашило за конкуренцията.) Това е без значение, нали, стига да не се казва Ахмед. Има ли някой съгласен тук с езика му, облеклото му, поведението му? Вмества ли се той в ролята на кмет, и от на столица? А как го виждате като премиер? Аз лично – плаче ми се за България! Разбира се, че ми е мила. Разбира се, че я обичам. Да бъдеш патриот идва съвсем ествествено за човек, който има ясни ориентации за себе си, за произхода си, за бъдещето си. Всички сме част от пъзела – многоцветния живот, и ако не се самоопределиш, не можеш да си намериш мястото в него. Да казвам, че обичам родината си България, не означава, че се побългарявам, не значи, че зачерквам турското в себе си – то ми е също толкова мило Защо едното трябва да изключва другото? Аз може да съм БГ-патриот на първо място, в чужбина да се държа като български гражданин, но не мога да се отрека от корените си. И да си променя името (има такива случаи – била съм свидетел), пак ще ме сочат като ТР. Даже е едно от първите неща, които се сервират в един колектив, естествено зад гърба на човека – не мога да кажа с каква умисъл. Но фактите са си факти и от тях не можем да избягаме. Това лично не ме притеснява – не е долно да си турчин, не е долно да си депесарин и т.н. Не ме е страх, че някой ще ми лепне такъв „етикет”. Даже съм на мнение, че е хубаво да се носят табелки и с имената на чиновниците във всяко учреждение, за да знаеш Кой и Как те обслужва. Така лека-полека ще зачеркнем неистинските етикети. Аз лично не предпочитам да се крия, даже съм на мнение, че хората на високи постове не трябва бягат от самоличността си – така за масите се създава представа, че турците са тъпи, необразовани и т.н. Нека бг-народът да свиква да чува тези имена! Забележете – не казвам, че това трябва да е единствената причина за назначение, разбира се, трябват и способности. Сред всяка популация има напредничави умове. Това е дълбокият проблем на партиите на прехода, че не можаха да внедрят този цветен капацитет сред редиците си. И да ни вкарат в листите си, раната вече е отворена, и това ще дойде повече като повърхностно закърпване, но не и реално ликвидиране на патологичната тъкан. И няма ли вече да се възприема, като трамплин за по-амбициозните? Мисля, че отговорът сам изкристализира – защо и млади, и интелигентни хора гласуват за ДПС. А защо не?


Small Ad GF 1

Ако една етно-културна общност си прилича вътре помежду единиците си, и даден лидер, произхождащ от средата й, успява да долови настроенията и желанията на представителите, чисто и просто ащото му се отдава, защото е близък с всички тях, защо да не гласуват за него? Волята им е такава! Трябва ли насила да ги разделяме и разпиляваме, само и само да не са в общия кюп? Нали уж Доган разделя, а всъщност – той май ги обединява?! Става изразител на желанията им – които, отворете очите си – не са да се разграничат от българите, напротив. (Отделен въпрос вече е смесеният брак – надявам се да намеря време и за тази сложна тема.) Цялата идея се свежда до едното равноправие! Колко български имена има на високи постове, издигнати от ДПС? И аз съм „за” – нека има, стига да са с подходящия капацитет.

Едно още едно противоречие: уж идеятя е никой да не краде, но ако системата го позволява – да допуснем теоретично, защо когато се прави хипотетично от ТР, се счита за по-тежко престъпление, по е нетърпимо? Повечето инсинуации по отношение „свитата на Доган” са точно са това крадец, престъпник, приема се като човека-чудовище, който командва едва ли не цялата държава – той бил по-напред от Станишев и от другия коалиционен партньор. :)) Можете ли да си представите?! Бил мафиот, свързан с турските служби. Това ви е вечният страх на вас, българи. Може би има за какво. Може би една Турция като съсед в даден момент се превръща в заплаха, особено при съизмерване на силите. Затова нека не разпалваме етническо напрежение, това се опитвам да прокарам като една мирна идея. Разберете го. Защо изопачавате? Никой не казва да си траете, ако има за какво да недоволствате! Затова и казах – ако има корупция, незаконност – направете нещо, не говорете празни приказки само! Гражданското общество може да постигне много, дори при неработещи институции. Дайте конкретен проблем, пък бил той и само един-единствен!

Да аз съм бг-патриот, но съм близка и със съседна държава, човек - роднински и по произход. Абстрахирайте се от Турция, а си представете нещо друго – ще усетите разликата. Турция все още е много болезнена за предъвкване от повечето от вас. И това става на фона на незнание, непознаване и в съвременността! И ако моята страна ме изостави, защо да не стана турски/македонски/гръцки (…) патриот, особено ако имам и корените, и предпоставките? И без да сме на минното поле, аз мога без проблем съвместявам двете състояния – сега ми хрумва като идея, в отговор на нападките, че не било ясно какъв патриот съм. Защо на този етап да си български патриот, да означава, че си срещу Турция, и обратното? Защо като кажеш, че си син, се възприема не само, че си анти-червен, но и сякаш си застанал срещу червените и ги колиш, бесиш, сееш смърт! Няма логика. Всеки е свободен да направи своя избор – влизаш в магазина и купуваш каквото ти хареса. Трябва ли да се счита обида, дискриминация на блондините, че примерно аз предпочитам брюнети? Защо като казвам аз съм еди-каква си се възприема толкова остро? Аз не натрапвам мнения, изразявам свободно взето становище, ествествено повлияно донякъде от средата. Както и при вас. Бих искала да се съобразите с това, и да не пламвате веднага, ако видите, че нещо не се вмества във вашите норми. И особено ако касае лични взаимоотношения, личен живот, лично изживяване. Ето – в стремежа да се опознаем дори, изникват проблеми. Когато аз изнеса едно предимство на етническата си принадлежност, което не означава автоматично противопоставяне на друг етнос, нещо от личния си опит, веднага изникват хора, които да го противопоставят, или да изпъкнат и те с нещо подобно, опровергавайки, че се дължи на моите предположения. Разберете: това да си се определил като даден индивид с особености в една или друга сфера, не означава, че отричаш другите с подобни способности от друга група. Следващия път, като кажа, аз съм такава, искам да чуя аз съм пък такъв, а не унищожителни критики. „Гордея се, че съм туркиня”, нека върви с „Гордея се, че съм българин/ка” – аз с последното нямам проблем, мога да го разбера, харесвам даже положителното в българщината. Иска ми се повече хора да са в истинския смисъл на думата горди, не като реакция на компенсиране, за да се разбираме по-лесно. Известно е, че колкото повече обичаш себе си, толкова повече обичаш и другите. Аз посочвам религиозната си принадлежност и казвам защо я предпочитам – срещу това искам да чувам аргументирано защо някой е християнин, будист и т.н., а не защо не е мюсюлманин, и то, акцентирайки върху остарели предразсъдъци или неправилни схващания – като фанатизъм, тероризъм и др., без се да позова реално на учението. Интересни проучвания има на Корана и много доказателства за божествения (?) произход на книгата (откритията му е било изключено да са станали по научен път в тогавашните времена, по-късно са доказани от науката.) Тук може да се се види колко причини има човек да е мюсюлманин http://www.harunyahya.com/bulgarian/index.php , а не да си говорим наизуст. И „пенис” има връзка и право да се появи, колкото и всяка дума, до която сме опрели в дискусиите. По-голяма част от избирателите на ДПС са или турци, или мюсюлмани, може би и двете. Тази особеност – обрязване точно на този орган (само по себе си символично събитие), си има своите необходимости и обяснения в нашия бит. Което едно време беше преследвано… След като говорим за турци, защо да не говорим за техните особености? Оказа се, че вече се появиха две българки, от които една е в съпружески отношения с турчин, а друга – останала с приятно-горчив спомен за неуспяла да се реализира любов/връзка. Аз от личен опит споделих, че това е важно за мен, а и за повечето като мен може би. и отклоних търсенията си в тази посока. Цяла теория е защо държа много на толкова „незначително” нещо. И как всяка заплаха, идваща непремерено от устата на самовлюбил се медиен герой, за невъзможността да обрежа, примерно сина си, наистина ме парализира! Много повече, отколкото вас Доган. Ще е интересно да споделя важността на някои обичаи при нас. Да ние сме ние, вие – вие. Няка как да подминем разликите. Не можем да се унифицираме изкуствено, като съществува риск се загубим в една каша. Ние трябва да се опознаваме с различното. Ние-те не е непременно като противникови лагери, разберете го. Иска етно-културните различия да ги приемаме с радост – така се е родила турската баклава; българските хора, народни танци. Всеки народ е изваял нещо хубаво.

Очаквам да бъда бъда отхвърлена и неразбрана. Няма да ми е за първи път. Както и на нашия лидер. Защо да го сменяме? След като един човек е добър, нека си стои на поста и 100 години! И ако няма по-добра алтернатива… (Изкушавам се да анализирам всяко негово по-популярно изречение, за да ви оборя в мисленето за него). Искам да кажа на тези, на които не съм им приятна с нещо, нека ме отбягват, да отбягват „Доганова”. Не се натрапвам никому, не очаквам пълно разбиране. Но неоснователни нападки няма да приема – че идеите ми са празно губене на време или агресивни към някой, тотална (? – голяма дума!) липса на едно или друго? Някак си не вървят. Разбирам ви (неравносилно на оправдавам), това са защитни реакции. Но ако си позволите обиди, не очаквайте усмивки. Принципът око-за око/зъб за зъб има своето място в ежедневието. Не е официална позиция на ДПС, а мое лично отношение. (Даже ДПС проповядва да не реагираме на плоски обиди и грозни пожелания!)

Намерила съм си и ”рязания фес” (преди години, когато наистина бях „госпожица” – благодаря за подмладяването!), който е на мнение, че си губя времето в безсмислена кауза и малко недоволства, че го пилея за едни глупости, а не за други (с чувство за хумор!) Щастлива съм – !не означава, че другите не са с техните си половинки!! Който търси, няма начин и да не намери. Важното е да знае какво иска. Разбира се, „този” белег трябва да върви и с други важни черти – не е на първо място. Човек обаче трябва да знае какво иска, за да го разпознае, като го срещне, а не да го отмине или да се лута без координати.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Иска ми се още да пиша, да отговоря на всички поотделно – виждам, че толкова се изопачават нещата, че даже ми е болно и жалко за някои – за буксуващите на едно място, но сега слагам край с надежда да намеря време по-нататък продължа. Съгласни сте, нали, че с нетолерантността трябва да се води борба на всички фронтове, с всички допустими средства?

P.S. Мерси за върнатите коментари! Така е по-добре - черно на бяло. Сложени са по-горе от последните ми включвания, но това от контекста ще се разбере. предполагам.

 

totenlicht posted: 24 May at 17:25

г-жа Доганова, ще Ви дам един пример. конкретен проблем, както казвате. ще го кажа възможно най-общото, защото наистина нямам време в момента да задълбавам в ситуацията.

Министерството на външните работи отдавна преговаря с Турция относно построяването на язовир, за да се ограничат щетите от наводненията в областта. това е предимно турски проблем, а причината да преговарят с нас е, че ще им излезе без пари - ние за това взимаме пари от еврофондовете.

до тук всичко е добре и чудесно - ако наистина сме в добросъседски отношения е чудесно да си помагаме, но стигаме до момента с договореностите.

първо, ние плащаме цялата работа, а и такси за водоползване Турция няма да плаща. второ, ние наводняваме 6 000 хектара защитена земя. от своя страна те наводняват 2 000 хектара за изграждането на язорива, който пак повтарям им трябва НА ТЯХ. трето - ключът от язовира (метафорично казано) ще е в техни ръце, което пък от своя страна значи, че във всеки един момент екологичното равновесие в региона може да бъде застрашено, само с едно завъртане на кранчето.

тази тема се обсъжда и се договарят равни (държа силно да подчертая думата) условия и за двете страни от около две години. сегашното правителство обаче, е дало зелена светлина на проекта с първоначалните условия, които поставят България в една изключително неприятна и несправедлива ситуация.

всички знаем кой е човекът, договарящ каквото и да било с Турция. след подобни факти как мога да имам доверие на този човек, че работи за моите и на страната ми интереси?

Линкът по-долу е част от информацията, излязла в пресата. както може да се сетите не е съвсем пълна, но го слагам, за да илюстрирам поне донякъде думите си.

http://www.rumeliturk.net/novinibg/07.08.207.htm

п.п. г-жо Доганова, може ли да ми обясните и още едно нещо. защо като БЪЛГАРСКА туркиня се идентифицирате толкова повече с Турция, отколкото с България?

и да, моето отношение КОНКРЕТНО към Вас, като българска туркиня, е като към различна, но това в никакъв случай не се дължи на етническата Ви принадлежност, а на непрестанното Ви желание да противопоставяте нас - “ограничените” (и каквито още там бяхме) българи, на вас - интелегентните, щедри и просветени, горди наследници на Турция.

ще ме прощавата, ама като сама слагате разделителна черта не си мислете, че някой ще си прави труда да я трие или прескача.

 

Зелен Бетон posted: 24 May at 18:56

@Доганова:

Оценявам опита ти да влезеш в по-цивилизован тон на дискусия. Благодаря.

Напълно съм съгласен, че има “създадени предварително едни нагласи във всяко съзнание, бетонирани, които не дават възможност да се погледне отвъд статуквото”. Точно тях ми се иска да започнем да разрушаваме. Защото тях ги има И ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ (вярвам, че няма да оспориш това). И защото тези нагласи са bricks in the wall: тухли в оная стена, която задължително трябва да се събори, ако въобще искаме да свършим заедно някаква полезна работа.

Надявам се, наясно си, че в написаното от теб също има доста неща, които дразнят. Не само в първоначалните ти постинги, а и в последните. Но в името на смисления разговор ще ги подмина без коментар (както правех и досега).

По повод на това, което си написала:

_____________________________________

1) Смяташ за особено важно да има “рефлексия и емпатия (да се поставиш на мястото на другия, да съпреживяваш)”. Мисля, че подобно очакване е нереално, защото различията във вижданията очевидно са сериозни. Но това не изключва рационалния обмен на мнения. И именно рационалният обмен на мнения може да доведе до повече “рефлексия и емпатия”. Това е и ЦЕЛТА на този разговор (поне както аз я виждам).

Няма как обаче да изискваш безпрекословно рефлексията и емпатията като предварително условие. Ако искаш да комуникираш, ще трябва да започнеш без тях. Точно това означава да поемеш своята част от отговорността в един такъв разговор - онази отговорност, за която си говорехме със Серкан. Отговорност, която други в тази дискусия вече поеха.

Предубежденията не са непременно злоумишлен “двоен аршин”. Факт е, че те съществуват. Но това не значи, че няма желание да бъдат преодоляни. Желанието обаче трябва да е двустранно. Иначе не става.

Не е лесно обидата и пренебрежителното отношение да се преглътнат. Много по-лесно е да скочиш на този, който смяташ, че те е обидил. Аз също умея да се изразявам значително по-рязко. И много неща в писаното от теб мога лесно да приема като лично засягащи ме, и да реагирам подобаващо. Но в случая предпочитам да не го правя, защото е контрапродуктивно.

_____________________________________

2) “ако наистина има злоупотреби, защо да не се осъди не само Доган, а и всеки друг?”

Това е задължително и едва ли някой тук ще възрази. Не става дума за очерняне на Доган, а представяне на всички останали като ангели, това е глупаво. Става въпрос за методите, които Доган използва, за да се задържа във властта.

Сериозно подозирам ДПС и лично Ахмед Доган в умишлена, грижливо планирана, дългосрочна и масова манипулация на турската етническа общност в България. И това, което ти пишеш, за съжаление, задълбочава тези ми подозрения. Много се надявам да не съм прав.

Това не е нещо, което ми е хрумнало снощи; то е впечатление, образувало се постепенно, въз основа на всичко, което съм виждал и чувал пред последните 20 години. Не ми е било цел да трупам доказателства и да помня факти. И е безсмислено да си ровя из паметта, та да извадя нещо, което случайно съм запомнил. Което не значи, че впечатлението ми е неоснователно. Още повече, че Доган в началото на прехода за мен беше една от позитивните личности в опозицията - с ясната си мисъл и логичните си, прагматични изказвания. Но полека-лека в моите очи стигна до това, за което го смятам в момента: тоталитарен лидер, криещ се под маската на демократ и народолюбец.

Оценявам хората по два основни признака: първо, способността и желанието да мислят, и второ, целите, за които използват тази си способност. По първа точка Доган е категорично на плюс. По втора обаче е (вече) категорично на минус.

От писаното от теб ми се потвърди впечатлението, че Доган е изградил връзката между себе си и електората си на принципите на родовата общност. ОК, това също е фактор. Но в политиката то може да бъде само ЕДИН ОТ факторите - и в никакъв случай основният. Именно на основата на родовия принцип мафията и сега продължава да контролира италианските Сицилия и Калабрия, примерно. Това не е единство около политически принципи и убеждения, а система за зависимост и контрол, която няма нищо общо със свободното волеизявление. Система, която позволява (по-скоро - симулира допускане на) алтернативно мислене само в строго определени рамки. Тоест - система, за която в едно истински демократично общество няма място.

Можеш да ме разубедиш, ако ми посочиш примери как в ДПС се насърчава изказването на алтернативни мнения, защитаването на алтернативни позиции и/или оспорването на обявени от партийното ръководство решения. Тоест - какво се прави, за да може, когато някой мисли другояче, да каже какво мисли, без да го е страх. И да бъде чут, разбира се.

_________________________________________________

3) “Хайде да не говорите, ако може и от името на „глупавите селяни” защо гласуват, нека те си кажат за какво.”

Така е най-правилно, съгласен - но при едно условие: ако имахме времето и възможността да ги изслушаме; ако не всички, поне достатъчно представителна извадка от тях. Такава възможност обаче няма. Затова поне аз бих предпочел да чуя обяснението на някой, който притежава достатъчно интелект и аналитично мислене, за да ми обясни направо причините. Дали ще се съглася с него, е отделен въпрос - но мнението му би било при всички положения валиден аргумент за мен. Затова те и питам - съдейки по правописа и начина ти на изразяване, си точно такъв човек, а и очевидно имаш “вътрешен” поглед върху нещата.

_________________________________________________

4) “Достатъчни да гласуваш са и симпатии към идеята, лидера, общите насоки, а и по-малкото зло да избереш понякога.”

Именно това ме интересува: КОЕ от тези неща е определящо за мнозинството от гласоподавателите на ДПС, според теб. Защото четирите неща са съвсем различни, а все някое от тях със сигурност преобладава. Кое е то? BTW ако е идеята или общите насоки, ще те помоля да ги дефинираш с няколко изречения. Защото си признавам, че идеята и общите насоки на ДПС не са ми особено ясни. Още по-малко пък ми е ясно какво разбира под тези понятия един средностатистически избирател на тази партия. (Само недей ме праща на сайта им да чета програмата. Важно за мен е как тази програма се вижда от хората, другата справка мога да си я направя и сам.)

_________________________________________________

5) “По-вероятно е да са били запленени от идеалите!”

Както по-горе: би ли могла да опишеш накратко тези идеали - така, както ти ги виждаш. Ако добавиш и свои разсъждения за това как ги вижда основната маса от избиратели на ДПС (които със сигурност са значително по-ниско образовани от теб и вероятно ги приемат по-опростено), ще е полезно.

_________________________________________________

6) “Всички сме част от пъзела – многоцветния живот, и ако не се самоопределиш, не можеш да си намериш мястото в него. Да казвам, че обичам родината си България, не означава, че се побългарявам, не значи, че зачерквам турското в себе си – то ми е също толкова мило Защо едното трябва да изключва другото? Аз може да съм БГ-патриот на първо място, в чужбина да се държа като български гражданин, но не мога да се отрека от корените си.”

Тук съм напълно съгласен с теб. И ако има някой, който изисква от теб да се отречеш от етническите си корени, аз съм му също толкова голям противник, колкото и ти. Говоря сериозно. Това е въпрос на принцип.

Единственото опасение, което имам, е дали наистина в самата теб няма конфликт между патриотизма ти на български гражданин и турските ти корени. Ако за теб двете неща са в непротиворечиво единство, чудесно. Но ако все още са дилема, по която водиш вътрешна борба, не е добре.

__________________________________________________

7) “Това е дълбокият проблем на партиите на прехода, че не можаха да внедрят този цветен капацитет сред редиците си. И да ни вкарат в листите си, раната вече е отворена, и това ще дойде повече като повърхностно закърпване”

Абсолютно съм съгласен - а и не само аз, като се вижда от някои от другите коментари. Но ми се струва, че това е резултат или от някаква договорка между ДПС и другите партии още в началото на прехода, и/или от съзнателна (макар и не демонстративна) политика на самото ДПС да обезкуражава обществената изява на етнически турци в други политически формирования освен самата себе си. Как мислиш ти?

__________________________________________________

Пак ти благодаря за приемането на дискусионния тон и се надявам този разговор да продължи (въпреки че в момента работя върху един доста тежък проект и имам много малко свободно време - но пък ми е наистина интересно и полезно).

 

Doganova posted: 24 May at 21:16

@totenlicht: Написаното по-рано от мен офлайн по-горе беше по-дълго, но не можах да го пусна цялото (ще се опитам пак по-долу) - може би там вече съм отговорила на човъркащия въпрос “Защо аджаба толкова и така, това турско, бре…” Знаела съм, че вероятно пак ще ми се зададе точно този въпрос. Не се противоставям като антагонизъм - идентифицирам се. Равноправие не значи сливане, или изчезване на специфични черти, образували се дълго-дълго във времето. Защо да ги зачеркваме - можем да се възползваме. Например, като ви омръзне българската музика, пускате си турска - не? – ОК! - тогава руска, финландска - каквато на ВАС ви харесва. И обратното - ако сте турчин, хърватин, поляк… и т.н. Забележка - не казвам, че българите са ограничени, има много достойни и сред тях, както и сред останалите нации! Евала на добрите! Аз лично познавам всякакви хора сред българите, както и сред турците- от-до. Човешкото като че ли няма етнос, и народопсихологията е малко условно, обобщаващо понятие. Не абсолютизира, а се опитва да дефинира без претенция за съвършенство. Вижте, грозните действия, идващи от българи спрямо турци, са черна точка за тях, както и обратното. Трябва много да внимаваме за имиджа си – когато създаваме образа си, особено пред хора, отличаващи се от нас, непознаващи в пълна степен нравите ни и поради това с риск да останат с грешно впечатление. Колкото сме еднакви, толкова и различни. Аз обясних при кои случаи човек може да си помисли въпросните неща, при к а к в о поведение. В никакъв случай не идва като едно клише без мотивиране. И не означава, че в даден момент не може да се промени. Който иска - да го разбере, който не иска – негов си проблем. Ако се тълкува като черта, поставена от мен, така да е. Свободни сме в мислите и убежденията поне от 20 години официално. Нямам намерение да се опитвам да изстържа насила, вече затвърдили се схващания. Цялата ми идея е, че не бива различията, които, дали в психиката, дали в традициите имаме в една или друга степен, да ни разединяват – трябва да ги уважаваме в себе си, и то двустранно, и да извличаме максимално положителното от допира на две различни култури, но и близки (нали сме на Балканите всички). А който така си е преценил – да не трие невидимата черта, чувствана по-скоро субективно от някои, нека да не я прескача! Няма да се разсърдя – светът е широк и все ще се намери друго другарче, с което да си делим поневолите, така да се каже.

Грубата дискриминация не е задължително да се даде на съд – има още безброй варианти да се реагира на нея – единият е да се чака Божието възмездие. На дълбоко вярващи хора, дори да не спазват безупречно всички норми, и това би дало чувство за удовлетворение. Някои от нас биха били войнствено настроени, възможно е – аз лично не пожелавам да се случва този вариант. Не плаша никого, просто искам да обърна внимание, че в България преходът мина без кръвопролития. Трябва да оценим високо това. Аз виждам заслугите на Доган. Който иска да види смъртен враг в негово лице - нека. Когато няма криза, човек става някак си по-голям сербезин. Негово право.

Колкото до информацията – попрегледах я, но наистина не съм компетентна по проблемите, но виждам и български имена! Българи да предават БЪлгария?! Източникът на информацията също е важен. На съда не вярвате, че е независим – а на пресата – да?

Според мен българския съд е зависим от „допълнителни доходи” - не от доганови команди - не е изключено и повечето медии да са така. Както е известно, това, което не може да се купи с пари, се купува с повече. Доган и поддръжниците му – както и други амбициозни формации, поотделно сякаш са безсилни да ликвидират проблема. ДПС не е панацея, нито перфектно във всяко отношение. И една птичка пролет не прави. Но много капки правят вир. И, мисля, не бива да се набляга на . Така се губи ефекта на взаимо/помощта. Не смятате ли, че когато съседите печелят, печелим и ние. Не веднага броени пари на масата. Може в друго да ни подкрепят или подпомогнат – защо не чакате нищо добро от Турция?! Както направиха при членството ни за НАТО! Или забравихме вече? Само защото е имало време, в което поради доминиране на военна мощ са ни превзели земите? Хайде да оставим тези неща в миналото, да си простим поражението, и да си говорим в сегашно време – как е сега? България се е променила неизбежно с времето, както и Турция. Не е останала в 14-ти или 19-ти век. Сигурни ли сме обаче, че не забравяме това? Нека не забравяме историята - реалната, не пропагандната, да я помним, да се учим от нея, да не забравяме уроците й. Нито се гордея с 5-тях века, нито се срамувам от това. Отбелязвам само един исторически факт, който и да искам, не мога да променя по свое усмотрение и вкус.

Можем да се поучим много от организираността на турците, трудолюбивостта, самоизмъкването от блатото, нечакането на спасителя Иван, от начина на организация на съда им, полицията, армията! Може би и те от нас за друго? И да не забравяме как можем в един хубав слънчев ден да минем от другата страна и ние да им се молим за вода. Тогава какво ли щяхме да говорим… Ето един пример за това каква е разликата да си от двете страни на барикадата, или колко е различно от коя страна на тоалетната си – в нея, или чакаш пред нея. Бесарабските българи са превъзхвлявани, че са запазили една или друга българска традиция, езика си, а ние – когато защитаваме и развиваме идентичността си по същия начин – без с това да пречим с нещо на страната си (като например кюрдските сепаратисти-терористи), не срещаме пълно разбиране.

Може би не лично от вас, но има такива тук. Ако не се триеха и чисто „атакистките” мнения, щеше да се види една грозна страна на българите, която не ми е понятна. Лично аз се кефя много на чисто български обичаи, традиции (на положителните явления естествено). И сякаш очаквам същото по отношение на нашата положителна страна. Била съм в Турция, там няма толкова голям негативизъм към българите. По-скоро приятелски настроения, особено след падането на комунизма. Самите българи ли имат заслуги за това, или идва отвътре на турците - не мога да кажа. Това е европейската идея – заедност с различното. Но както каза един от участниците – всеки народ си мисли, че е най-най. Аз се боря с това изкушение и като българка (в смисъл на гражданство), и като туркиня ( по отношение етнос). Ако зависи от мен, никога да не изчезват от картата на света и България, и Турция! Интересно какво предлагате за страната ни – каква позиция да изповядва по въпроса, след като считате, че посочената от Вас е неправилна.

 

totenlicht posted: 25 May at 09:22

госпожа Доганова, няма да се хващам за думите Ви, че “Забележка - не казвам, че българите са ограничени”, най-малкото защото нямам време да търся из старите Ви коментари и да Ви цитирам. приемам, че сте била афектирана от нещо и на това се дължи ненужно острата Ви реакция тогава.

на същото (изказванията от предни коментари) се дължи и забележката за невидимата линия.

относно идентифицирането - не говоря за идентифициране с турски черти, а за идентифициране със самата държава Турция. това ми направи голямо впечатление и именно то провокира въпроса ми какъв точно патриот сте.

по отношение на информацията и достоверността и - както сама сте наясно, никой няма да ви извади документация с правителствен печат. и, разбира се, не се позовавам единствено на информацията в медиите, просто тя е общодостъпна. и както аз мога да приема на доверие думите Ви, в по-горен коментар, които в най-общ смисъл бяха “имам информация от един източник..”, така просто приемете, че хората могат да имат повече от един извор, от който да черпят информацията си.

и никъде не съм споменала, че пресата е независим и обективен източник. просто, отново казвам, това е общодостъпен източник на информация.

“Българи да предават България?!” - госпожо Доганова, никой не твърди, че страната ни е в цветущо положение. а нали и Вие също се водите БЪЛГАРКА? поне по паспорт предполагам.. да не споменаваме за голямото количество турци, които носят български имена. във Вашата партия има и българи, както Вие нееднократно споменахте.

никой от нас не е тръгнал на някаква лична вендета само и единствено срещу турците. нито пък говорим за асимилация и претопяване на културните особености на малцинствата.

ако ще се хващаме за думата - “Емилия Краева от министерството на Джевдет Чакъров”, “Елисавета Петрова, шефка на политическия кабинет на ДПС-министъра” - след като вие самата сте “с отворени очи” (перефразирам част от коментара Ви за помощта, която се опитвате да ни дадете), вероятно ще можете да видите от чие министерство и чий кабинет идват предложенията.

а за “броени пари на масата” изобщо не става дума. дори обратното. и пропускате (вероятно поради незапознатост), че тук въобще не става въпрос за “молене” за вода. нас никой не ни моли. но съдейки от коментара Ви, не виждам смисъл да задълбавам повече в темата. ако случайно имате възможност да се запознаете със ситуацията и успеете обективно да ми кажете какво точно печели България (освен моралното удовлетворение, че е помогнала на страна в нужда), тогава с удоволствие ще я обсъждам с Вас отново. сега е безсмислено, защото каквото и да Ви кажа, няма да се приеме.

по отношение на позицията - не смятате ли, че правата и задълженията на двете страни трябва да са РАВНИ? особено задълженията. пак повтарям, никой не ни моли, от нас се изисква. по отношение на плащането - както казах, това е маловажно, има европейски субсидии именно за такива неща. но когато искаш услуга, дори и от най-близките си приятели, не го правиш за тяхна сметка и в техен ущърб, нали?

“И, мисля, не бива да се набляга на “…НА ТЯХ ще им дойде добре, наготово и т.н”” - а на какво да наблягаме при това положение на нещата?

аз много искам да виждам всичко в цветя и рози, но действителността е малко по-различна.. за съжаление.

п.п. винаги съм се чудела на особеността на думите.. “бесарабски българи”, това хубаво. ама “български турци”? защо не “турски българи”? може да е проста семантика, но прави огромно впечатление именно по въпроса за разграничаването.

 

Златко Енев posted: 25 May at 22:29

Между другото, мислейки за личността на Ахмед Доган, току-що ми хрумна нещо, което може би ще ви се стори интересно. Маркс беше казал някъде, че историята, започвайки нерядко като трагедия, също толкова нерядко завършва като комедия. В такъв смисъл думите на Доган “Който не му харесва, да си върви!” са точно едно такова трагикомическо изявление: жертвата на терора отпреди двадесет години сега използва точно терминологията на бившите си палачи. Не е ли това повод човек да се замисли?

Вижте, моята позиция тук е малко по-различна от общата, тъй като аз вече много отдавна не съм български гражданин (наистина много отдавна) и в такъв смисъл проблемите и болежките не родината ме интересуват донякъде безстрастно (само донякъде, слава Богу). И все пак се чувствам дълбоко обезпокоен от изострящото се разделение между двата най-големи етноса в страната, което доскоро ми беше трудно да разбера. Сега вече ми е малко по-лесно: на 23-ти и 24-ти май в София (където съм в момента) присъствах на първия семинар, целящ да отбележи историческата двадесетгодишнина от времето на “възродителния процес” и “голямата екскурзия” (за които господин Доган ни напомня по такъв елегантен начин). Имаше шестима гости от Турция, все заслужили хора, които тогава не на шега са поставили главите си в торбата и които са се борили до смърт за запазване на честта и достойнството си. Чух ужасяващи истории, очите ми нерядко се просълзяваха. Но онова, което в края на краищата разбрах, е фактът, че сред турското малцинство в България има огромен страх от нова вълна от репресии, въпреки новото време, въпреки европейското членство, въпреки всички заявления на добра воля от отделни хора. Вълните на агресия срещу тях имат вече почти вековна история – първата вълна от преименувания е от 1912. Всъщност, дали не е време вече да помислим над факта, че от век насам терор на етническа основа има само от страна на българите към турците, помаците и циганите, но не и в обратна посока. Мантрата за петвековното робство се повтаря непрекъснато, но дали тук не става дума за едно ново, едновековно робство? Питам, разбира се, в ироничен план, моля не ме вземайте сега дословно, но въпросът не е напълно безсмислен. След като в продължение на един век те карат да изплащаш вината на някакви деди, за които пише само в учебниците по история, то не е ли оправдано да не вярваш вече на никакви добронамерени приказки? В такъв смисъл май ще трябва да изпишем още много дигитално мастило, преди някой/някоя от тях (ако все още живее в България) да пожелае да ни вземе на сериозно. Госпожа Доганова пише сърдито и драстично, аз не съм привърженик на такъв стил на комуникация, но след тези два дни вече го разбирам малко по-добре. Не знам как бих реагирал самият аз, ако от един век насам турци биха ме тормозили в регулярни промеждутъци от време.

Материал за размишление, един вид.


Източник
Никола е доктор по математика от Станфордския университет. Освен с математика, запълва времето си с пътуване, четене и разговори с познати и непознати хора. Интересува се от ЕС, индивидуалните и икономически свободи, рок музика и футбол.

Pin It

Прочетете още...