Философия на новата българска история:
Опит за логико-исторически анализ на българския национален проект

Златко Енев

Интерлюдия III:
Към дългата българска Фаза C

Българският случай следва друга логика. Тук фаза C не възниква като естествено узряване на националното движение, а като структурен отговор на напрежение, натрупано още в самото раждане на държавата. Разминаването между санстефанския образ и берлинската реалност, превръщането на държавността в носител на незавършеност, изграждането на институции, които мобилизират, но не нормализират – всички тези елементи оформят национален проект, който не може да намери равновесие в мирно време.

Към началото на второто десетилетие на XX век България вече не е просто млада държава. Тя е политическа конструкция, функционираща в режим на постоянно историческо напрежение. Териториалното възстановяване не присъства като една цел сред други, а като централна мярка за легитимност: без него държавата изглежда непълна, обществото – временно, а настоящето – морално недостатъчно.

В този контекст фаза C не се открива като рационален политически избор, а като изход от структурна задънена улица. Когато нормалността не може да легитимира държавата, легитимацията се търси в действие с исторически мащаб. Войната се мисли не просто като инструмент, а като средство за преход от условна към „истинска“ държавност.

Оттук произтича и специфичната продължителност на българската фаза C. Вместо кратка кулминация, тя се разгръща като дълъг революционен процес, белязан от повтарящи се опити за довършване на националния проект, прекъсвани от поражения, опити за реванш и външни геополитически ограничения. Годините след 1912 не представляват поредица от несвързани кризи, а вътрешно цялостна динамика, в която една и съща цел се преследва с все по-нарастваща цена.

Така преходът към фаза C не трябва да се мисли като рязка смяна на посоката, а като логично следствие от фазата, която я предхожда. Държава, организирана около собствената си незавършеност, рано или късно стига до момент, в който движението напред изглежда единственият възможен начин да оправдае самото си съществуване.

В следващата част тази логика ще бъде разгърната в нейната пълна историческа динамика.

Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал седем книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011),  есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Книгите му могат  да се намерят в безплатни електронни издания тук на сайта.