Брой думи: 9050
Шивон Мойран и Адам Раф се срещнали, оженили и създали собствена компания, като по този начин са предизвикали верига от събития, които в крайна сметка биха могли да доведат до края на епохата на Интернет-гиганти, каквато я познаваме – защото и двамата са страхотни технологически откачалки [nerds]. В края на 80-те години Адам учел програмиране в Университета в Единбург, а Шивон се занимавала с физика и компютърни науки в Кралския колеж, Лондон. Имали общи приятели, които настоявали, че са перфектни двойка. И така един уикенд двамата се срещнали и открили множество други прилики: и двамата обичали стендъп-комедията[1]. И двамата имали бащи с особена склонност към науката. Споделяли и определена слабост към игри на думи.
През следващите години тези общи интереси ги довели до съжителство, бурна сватба и паралелни кариери в големи технологични фирми. Работата обаче е следната: когато сте млади и откачени, и се влюбвате в някой друг, който/която е също като вас, то всички ваши приятели искат да им уреждате срещи с хора, подобни на тях. Така че Шивон и Адам, които приели фамилното име на Адам след брака, подходили към проблема по начина, по който го правят добрите програмисти: те създали приложение за запознанства.
Приложението е известно под името MatchMate, а идеята му била проста: вместо да се търсят хора със сходни интереси, софтуерът им ще събира потенциални двойки според редица параметри, като например в коя кръчма са в момента, дали са имали общи приятели, какви филми харесват, за какви политически кандидати са гласували, както и десетки други неща, които са евентуално важни при намирането на партньор в живота (или поне на партньор за тази вечер). Магията на MatchMate е, че тя позволява на потребителя да смесва променливи и да търси партньори в рамките на определена група – един трик, който компютърните специалисти наричат „параметризация“. „Беше като да помолиш най-добрия си приятел да те уреди“ казва ми Шивон. „Някой, който казва: ‚Е, сигурно си мислиш, че ще харесаш този тип защото е красив, но всъщност повече ще ти хареса ето този тук; той не изглежда чак толкова добре, но пък наистина е смешен.“
В рамките на компютърната наука тази алгоритмична техника се нарича понякога „вертикално търсене“ и е добре позната като трудна за овладяване. Дори Гугъл, с хилядите си докторанти, се паникьосва [spook] от проблемите на вертикалното търсене. „Гугъл е изграден около хоризонтално търсене, което означава, че ако въведете ‚Колко голямо е населението на Мианмар“, то Гугъл намира уебсайтове, които включват думите „Мианмар“ и „население“, и определя кои от тях ще отговорят с голяма най-вероятност на въпроса ви“, казва Неха Нарула, която е била софтуерна инженерка в Гугъл, преди да се присъедини към MIT Media Lab. Вие не се интересувате от това дали Гугъл ще ви изпрати в Уикипедия, в някоя новинарска статия или на друг сайт, стига резултатите да са точни и надеждни. Но, казва Нарула, „когато започнете да задавате въпроси само с един правилен отговор, като например, Кой сайт има най-евтината прахосмукачка? – то нещата стават много, много по-трудни“.
За търсачки като Гугъл, намирането на онзи единствен правилен отговор става особено трудно, когато хората включват многобройни параметри, които трябва да бъдат посрещнати: Коя прахосмукачка е най-евтината, но и най-икономичната, най-добрата за дебели килими, а и няма да изплаши кучето? За да балансирате тези конкуриращи се предпочитания, имате нужда от страхотна машина за вертикално търсене – което е именно нещото, за което Шивон и Адам са мислили особено много.
Скоро двамата започнали да си мечтаят за превръщане на идеята в средство за печелене на пари. Нямали възможности да се конкурират с огромните сайтове за запознанства като Match.com, така че кандидатствали за няколко патента, след което започнали да обсъждат проблематиката. Те вярвали, че тяхната вертикална технология за търсене е добра – всъщност по-добра от почти всичко, което са виждали онлайн. А най-доброто от всичко било, че била създадена така, че да работи добре с почти всякакви набори от данни. С малко пренагласяне тя можела да търси евтини самолетни билети, страхотни апартаменти или високоплатени работни места. Можела да се справя с трудни за сравняване променливи, например кой е най-евтиният полет между Лондон и Лас Вегас, ако се опитвам да избирам между бизнес класа или полет след 3 часà следобед?
Доколкото били в състояние да преценят, технологията им за търсене се представяла по-добре при такива проблеми, отколкото Гугъл – нещо, което Адам открил, когато се опитал да купи IPod онлайн. „Прекарах половин час в претърсване на Гугъл за най-ниската цена и той ме подлуди напълно,“ казва ми той. Било невъзможно да се разбере кои сайтове продават Айподове и кои – допълнителни принадлежности като слушалки или кабели за зареждане. Или пък Гугъл показвал някаква фиктивна цена, докато действителната била съвсем различна. В други случаи имало допълнителна такса за доставка. Адам започнал да мисли, че неговата технология ще върши много по-добра работа.
Мениджърите на Гугъл, ако биха знаели за разочарованията на Адам, вероятно не биха били чак толкова изненадани. В продължение на години Гугъл се е опитвал да направи инструмент за сравняване на онлайн цените. „Идеята беше, че би трябвало да можете да въведете всяка стока, а ние ще ви покажем най-доброто място, където да я купите“, казва Брайън Ларсън, технически ръководител на онова, което по онова време се е наричало Froogle, а днес се нарича Google Shopping, Екипът на Ларсън е малък – само той и още един програмист в началото, и около десетина души в най-високата фаза на проекта – и Ларсън редовно проверявал как Froogle се справя, в сравнение с други подобни услуги. „Понякога бяхме буквално гърди до гърди; друг път не чак толкова“, казва Ларсън. „Имахме сто милиона списъци на продукти, което беше по-добре от конкуренцията.“ Но те често били надминавани от сайтове като PriceGrabber.com, които имали много повече служители, работещи по сравненията на цените.
Ограниченията на Froogle обикновено се появявали в случаи, когато потребителите включвали прекалено много параметри за търсене. За известно време Ларсън използвал един конкретен вид търсене, при който Froogle постоянно се провалял, нещо от рода на „бели маратонки, плюс евтини, плюс безплатна доставка.“ С фатална неизбежност, първият резултат винаги се оказвал коледно джудже, носещо маратонки, което някой продавал онлайн. Колкото и да човъркали кода, инженерите на Гугъл не успявали да накарат джуджето да не се появява като най-добър резултат. В края на краищата един от мениджърите го купил, така че да не се появява повече в резултатите. „Направихме си тениски с джуджета“, казва Ларсън. „Джуджето стана наш талисман“.
Технологията на Шивон и Адам била достатъчно добра, за да разбира разликата между джудже, носещо маратонки – и истински чифт спортни обувки. Всъщност била достатъчно добра, за да разбира кои сайтове имат скрити такси за доставка и кои предлагат наистина добри сделки. Така че двамата Раф напуснали дотогавашната си работа, наели няколко програмисти, прекарали месеци в подобряване на технологията си – и в началото на 2006 г. показали на малка група приятели и сътрудници Foundem.com, вертикалната си търсачка за намиране на ниски онлайн цени. Всеки път, когато някой използвал Foundem, за да купи нещо, двамата щели да получават микро-плащане от сайта, осъществяващ продажбата. Шивон и Адам не били сигурни дали компанията им ще успее – вече съществували няколко други големи търсачки за сравняване на цени, като PriceGrabber, NexTag и, разбира се, самият Гугъл – но според тях именно това бил начинът, по който Интернет трябва да функционира: двама души с нова идея могат да се счепкат с гигантите и, ако технологията им е достатъчно добра, сами да станат гиганти.
Двамата Раф знаели, че ще трябва да разчитат на Гугъл, за да намират клиенти. От една страна, както се вижда от името Foundem, те не са маркетингови гении. („Звучи като ‚намерихме ги‘ [found them], знаете ли?“, обяснява Шивон.) Но ранните тестове показвали, че Foundem обикновено се изкачвал високо в резултатите от търсенето в Гугъл, когато хората подавали фрази като „сравни цените на мотоциклетни каски xr-1000.“ Шест месеца по-късно те отворили Foundem за всички и първоначалният трафик бил окуражаващ. „Търсачките харесваха сайта“, ми казва Шивон. „Предполага се, че това би трябвало да бъде рецептата за успех.“ Докато технологията им за вертикално търсене си оставала силна, смятали двамата Раф, Гугъл щял да насочва купувачите към тяхната врата.
* * *
Гугъл е успял там, където не са успели Чингиз хан, комунизмът и есперантото: той доминира по цялото земно кълбо. Въпреки че оценките варират в различните региони, в момента компанията извършва около 87% от онлайн търсенията в световен мащаб. Всяка година тя обработва билиони заявки, което се свежда до най-малко 5,5 милиарда дневно или 63 000 за секунда. Така че е много вероятно, по някое време през последната седмица, последния час или последните 10 минути, самите вие да сте използвали Гугъл, за да отговорите на някакъв заплетен въпрос или да потърсите някой дребен факт. При което едва ли сте отделяли и минута, за да размислите колко фантастичен, почти магически е фактът, че почти всяка частица знание може да ви бъде доставена по-бързо, отколкото сте в състояние да напишете търсенето. Ако сте на достатъчна възраст, за да си спомняте Интернет отпреди 1998, когато е основан Гугъл, то може би си спомняте какво е означавало да търсите онлайн, когато машините за това са били AltaVista или Lycos, които постоянно са ви доставяли здравословни доза спам или порно. (Господ да е на помощ на ентусиастите, които по онова време са питали [търсачката] Jeeves за неща като „аматьори“ или „стомана“).
С други думи, много вероятно е, че вие обичате Гугъл, или поне сте любители на Гугъл, или едва ли си мислите за Гугъл – по същия начин, по който едва ли мислите за водните системи, светофарите, или които и да е други неща, на които разчитате всеки ден. Ето защо може би сте се изненадали, когато през миналата година започнаха да се появяват заглавия, в което се намеква, че Гугъл и неговите колеги-гиганти заплашват всичко – от икономиката ни до самата демокрация. Законодателите обвиниха Гугъл, че е създал автоматизирана рекламна система, която е толкова голяма и фино нагласена, че почти никой не забеляза когато руските саботьори я използваха за собствени цели по време на последните избори. Критиците твърдят, че Facebook използва нашите пристрастяващи импулси и ни набутва в идеологически ехо-камери[2]. Обхватът и мощта на Амазон служат като база за обвинения, че фирмата унищожава цялата търговия на дребно; Икономическото въздействие на Apple е толкова голямо, че може да доведе до спираловидни движения, засягащи целия пазар. Тези спорове говорят за нарастващото безпокойство, че днес няколко технологични компании са станали толкова мощни, че могат да унищожат цели индустрии или социални норми, само с няколко реда компютърен код. Тези четири компании, заедно с Майкрософт, са най-големите източници на машинно-създадени новини, реклами, онлайн пазаруване, дигитални развлечения, както и инструменти за бизнес и комуникация. Те са и сред най-ценните фирми в света, с общи годишни приходи от повече от петстотин милиарда долара.
В една рядка демонстрация на двупартийна политика, законодателите и от двете [американски] политически партии започват да задават въпроси как тези гиганти са станали толкова мощни, толкова бързо. Регулаторите в Мисури, Юта, Вашингтон и другаде, призовават за по-задълбочено разследване на Гугъл и други фирми, като се позовават на анти-монополни съображения; някои критици смятат, че американските съдилища и законодателни органи трябва да започнат да преследват технологичните фирми по същия начин, по който анти-монополистите са разбили петролните и железопътни монополи преди един век. Други обаче казват, че Гугъл и сие са виновни само в това, че следват желанията на клиентите си. Ако в някакъв момент тези технически Левиатани се провалят в задачата да удовлетворяват потребностите ни, твърдят техните защитници, капитализмът ще ги накаже по същия начин, по който преди това наказа Yahoo, AOL и Myspace.
В основата на този дебат се намира въпрос, който е актуален от повече от един век насам: Кога поведението на една мега-компания става толкова нагло, че нарушава закона? В началото на 20-ти век, малко след Индустриалната революция, федералното правителство му е дало отговор, като е осъдило една от най-големите тогавашни компании в Америка, Стандарт Ойл, въз основа на една новаторска правна теория, според която големият размер се превръща в нещо лошо, когато някой гигант използва господството си не само за да победи конкурентите си, но и за да заличи възможността за каквато и да е конкуренция.
С технологичните си иновации Стандарт Ойл е бил Гугъл-ът на своето време. Основателят на компанията, Джон Д. Рокфелер, е станал най-богатият човек в Америка, като е харчил милиони долари за наемане на учени, с чиято помощ е извършена радикална трансформация на начините, по които се рафинира и транспортира петролът. И тези иновации са спечелили общественото възхищение. През 1858 г., преди да бъде създаден Стандарт Ойл, за осветлението на домовете се е използвало китово масло, което струвало до 3 долара за галон [3,78 л.], тоест цена, недостъпна за всички, освен за най-богатите домакинства. Около 1885 г., след като Стандарт Ойл е измислил нов начин за рафиниране на керосин, галонът вече струва само 8 цента. „Нека продължаваме добрата работа“, пише Рокфелер на партньорите си. „Трябва винаги да помним, че рафинираме петрол за бедните хора – и те трябва да го имат евтин и добър.“
Технологичните открития на Стандарт Ойл дават на компанията огромни предимства пред конкурентите ѝ, а Рокфелер използва тези предимства безскрупулно. Той сключва тайни сделки с железопътни фирми, така че други фирми да плащат повече за превоз. Принуждава малките рафинерии да избират между продажба на собствения бизнес или банкрут. „Рокфелер и неговите сътрудници не са построили Стандарт Ойл в заседателните зали на Уол Стрийт“, пише Ида Тарбел, журналистка от жълтата преса по онова време. „Те са извоювали контролните си позиции чрез отстъпки [за клиентите] и създаване на всевъзможни трудности за конкуренцията, чрез подкупи и изнудване, шпионаж и дъмпинг на цените и, което е може би още по-важно, чрез безмилостна, неуморна ефективност на организацията си“.
През 1906 г. президентът Теодор Рузвелт нарежда на министерството на правосъдието да съди Стандарт Ойл за нарушения на анти-монополните закони. Но правителствените адвокати се сблъскват със затруднения: [по онова време] за Стандарт Ойл не е незаконно да бъде монопол. Не е незаконно дори да се конкурира безмилостно. Така че правителствените прокурори изнамират друг аргумент: Ако някоя фирма е по-мощна от всички останали, казват те, тя не може просто да действа като всички останали. Вместо това, тя трябва да функционира въз основа на специален набор от правила, така че другите компании да получават справедлив шанс. „Теорията е, че конкуренцията е нещо добро, и че, ако монополът задушава конкуренцията, той е нещо лошо“, казва Хърбърт Ховенкамп, съавтор на известен труд върху анти-монополното законодателство. „Щом станеш монопол, трябва да започнеш да действаш по различен начин – и ако не го направиш, то онова, което си вършил през цялото време, се превръща в нарушение на закона.“
Върховният съд се съгласява с това и Стандарт Ойл е разкъсан на 34 по-малки фирми. (Рокфелер получава акции от всичките и става още по-богат.) В десетилетията след разпадането на Стандарт Ойл, анти-монополното законодателство обикновено спазва един основен принцип: Когато една компания стане толкова силна, че се превръща в контрольор на целия трафик, и използва тази власт за подкопаване на конкурентите си, то трябва да се намеси правителството. А през миналия век, докато съдилищата разрушават и други монополи, хората от академичните среди и юристите забелязват определен шаблон: монополите и технологиите често изглеждат взаимно обвързани. Когато някоя компания открие някакво технологично предимство – подобно на иновациите на учените на Рокфелер – понякога това я прави толкова мощна, че тя става монопол почти без да полага кой знае какви усилия. Много от най-важните дела за нарушаване на анти-монополните закони в американската история – срещу IBM, Alcoa, Kodak и други – имат основанията си в искове, според които една компания е направила технологични открития, които ѝ позволяват да задмине конкуренцията.
В продължение на десетилетия сред политиците и лидерите в бизнеса (макар и не винаги сред съдените компании) изглежда е налице определен консенсус за това как трябва да се прилагат анти-монополните закони. Но към края на този век се появяват редица технологични компании, които карат някои хора да се питат дали анти-монополната формула все още има смисъл. Фирми като Гугъл и Фейсбук стават все по-полезни, докато стават все по-големи – характеристика, известна под названието „мрежови ефекти“. Нещо повече, някои твърдят, че онлайн-светът се движи толкова бързо, че никакъв анти-монополен съдебен процес не може да поддържа темпо заедно с него. Днес и най-големият технологичен титан може да бъде победен от някой малък стартъп, ако само новодошлият има по-добри идеи или по-бързи технологии. Анти-монополните закони, казват дигиталните мениджъри, вече не са необходими.
Помислете например за Майкрософт. Правителството прекара по-голямата част от деветдесетте години в опити да осъди фирмата за нарушения на анти-монополните закони – едно съдебно преследване, което мнозина днес смятат за пълна загуба на време и пари. Когато Бил Гейтс, главният мениджър на Майкрософт, подписа документ за съгласие с едно от анти-монополните разследвания през 1994, той каза пред репортер, че по същество то е напълно безсмислено за различните отдели на компанията: „Никои от хората, които управляват тези отдели, няма да променят онова, което правят или мислят.“ Дори и след като федерален съдия нареди Майкрософт да бъде разкъсан на отделни компании през 2000 г., наказанието не влезе в сила. Майкрософт се борѝ срещу решението и спечели чрез обжалване. А след това правителството предложи споразумение, което беше толкова слабо, че девет щати помолиха съда да отхвърли предложението. То беше одобрено.
Това, което в крайна сметка сдържа Бил Гейтс и сложи край на монопола на Майкрософт, беше не анти-монополното преследване, смятат наблюдателите, а една по-пъргава млада фирма, на име Гугъл – търсачка, проектирана от двама незавършили докторанти от Станфордския университет, които бяха успели да задминат собствените изследвания на Майкрософт в областта на интернет-търсенето (първо под названието MSN Search, а сега Bing). По-късно тези двама незавършили въвеждат поредица от нови приложения, като Гугъл Документи и Гугъл Таблици, които в крайна сметка започват да се конкурират с почти всички аспекти от бизнеса на Майкрософт. И Гугъл прави всичко това не като разчита на държавни прокурори, а просто чрез по-добра интелигентност. На дигиталния пазар няма нужда от анти-монополно законодателство, твърдят критиците. „Когато нашите продукти не работят или самите ние правим грешки, за потребителите е лесно да отидат на друго място, защото нашата конкуренция е само на едно щракване разстояние“, казва през 2012 съоснователят на Гугъл, Лари Пейдж. Или в превод: правителството трябва да престане да се тревожи, защото никой онлайн-гигант няма да оцелее по-дълго, отколкото заслужава.
* * *
Но след като Foundem.com се оказва на разположение на всички, меденият месец на компанията продължава точно два дни. През първите 48 часа, двамата Раф наблюдават наплив от потребители, които са направили търсения на продукти в Гугъл и други търсачки. Но след това трафикът изведнъж престава. Разтревожени, Шивон и Адам започват да търсят причината. И бързо откриват, че сайтът им, който до този момент се е появявал близо до върха на резултатите от търсенето, сега вече е потънал дълбоко в списъка на Гугъл, изгубен някъде с 12, 15, 64 или дори 170 страници по-надолу. На други търсачки, като MSN Search и Yahoo, Foundem все още се класира високо. Но в Гугъл той по същество е изчезнал. А Гугъл, разбира се, е мястото, където огромното мнозинство от хората претърсват онлайн-пространството.
Семейство Раф се питат дали това може да е някаква техническа грешка, така че започват да проверяват кода си, след което пращат имейл до шефовете на Гугъл, молейки ги да поправят нещото, което кара Foundem да изчезва. Самото откриване на адресите, на които трябва да се пише, тоест как да се свържете с тях, е вече само по себе си предизвикателство. Въпреки че компанията-майка на Гугъл се представя като диверсифицирана фирма с около 80 000 служители, то почти 90% от приходите на компанията идват от реклами, като онези, които се показват при всяко търсене. В резултат на това няма почти нищо, които да е по-важно за шефовете на Гугъл, от защитата на господството на фирмата в търсенето, особено сред най-печелившите видове търсения, като онези на потребителите, които искат да купят стоки онлайн. Всъщност, по същото време, по което двамата Раф стартират Foundem.com, мениджърите на Гугъл започват да се безпокоят все повече от заплахите, които вертикалните търсачки представляват за бизнеса на фирмата.
„Каква е реалната заплаха, ако не се представяме добре по вертикала?“, пита един от мениджърите на Гугъл в имейл до колегите си от 2005 (според вътрешни документи, по-късно споделени с Федералната търговска комисия). „Загуба на трафик за Google.com, защото хората ще извършват определени видове търсения другаде“, пише той, в отговор на собствения си въпрос. „Ако някой от големите ни конкуренти направи система от висококачествени вертикали, ние ще пострадаме зле“, продължават вътрешните документи. Друг мениджър формулира нещата още по-категорично: „Основната дейност на Гугъл е да генерира приходи от комерсиални търсения. Ако потребителите отидат при конкуренти като Amazon за търсене на продукти, то дългосрочните ни приходи ще пострадат.“
Ръководителите на Гугъл започват заседания за обсъждане на плановете за вертикалната война. Малко след като Foundem.com излиза онлайн, един мениджър издава заповед: Отсега нататък собствените резултати на Гугъл при сравняването на цени трябва да се появяват най-горе в много страници, възможно най-бързо, дори ако това означава да се игнорират нормалните резултати от алгоритъма за търсене. „В дългосрочен план ще трябва да се ангажираме с по-агресивни подходи, мисля“, пише високопоставен служител на Гугъл до колегите си. В крайна сметка разрешението идва от главния мениджър: „Лари мислеше, че търсенията на продукти трябва да получат по-голяма видимост“, пише друг висш служител.
Един от начините да се получи такава видимост е да се повлияе върху правилата, определящи как Гугъл показва резултатите от търсенето. През 2006 г. Гугъл въвежда поредна промяна в алгоритъма си, известна под названието „Big Daddy“. Чрез нея се наказват уебсайтовете с голям брой подстраници, но само с няколко входящи връзки. Няколко години по-късно друга промяна, известна като „Панда“, наказва сайтовете, които копират текстове от други уебсайтове. Когато се въвеждат такива корекции, обяснява Гугъл на потребителите, те са насочени към борба срещу „физически лица или системи, които се стремят да ‚надхитрят‘ нашите системи, за да се качват по-високо в резултатите от търсенето – използвайки нискокачествени ‚Генератори на съдържания‘, скрити текстове и други измамни практики“.
Не се споменава, че всеки ден самият Гугъл генерира милиони нови подстраници без входящи връзки – по една нова страница всеки път, когато някой извършва търсене. И всяка от тези подстраници е запълнена с текст, копиран от други сайтове. Чрез програмирането на търсачката си да пренебрегва други сайтове, които правят същото, каквото прави Гугъл, казват критиците, компанията е направила почти невъзможно за конкурентните вертикални търсачки, като Foundem, да се появят високо в резултатите.
Шивон и Адам изпращат мейл след мейл до мениджърите на Гугъл, но никой не отговаря с нещо полезно. И така двамата Раф започват да звънят по телефона. Но това също не помага особено много. Затова пък те са работили в областта на технологиите в продължение на десетилетия. Добре познати са и имат връзки с важни хора вътре в Гугъл и други големи фирми. Но изглежда, че всичко това няма никакво значение.
И докато месеците минават, а банковите сметки на Foundem намаляват, Шивон и Адам, отчаяни, започват да се обръщат към други сайтове, предлагайки да адаптират технологията си по такъв начин, че да бъде използвана като машина за търсачките на тези сайтове. Скоро те предоставят базисната технология за популярен сайт за мотоциклети, както и голямо издателство на списания. В крайна сметка всеки месец около 2,5 милиона души виждат резултати от търсенията на Foundem. Сайтът Foundem е обявен за един от най-добрите британски туристически сравнителни сайтове от The Times of London и се възхвалява на популярно британско шоу за технически изобретения. Но без трафик от Гугъл, фирмата едва се държи над вода.
По този начин изминават три години. През някои нощи Шивон седи пред компютъра си, изтощена, изпращайки в търсачката на Гугъл фраза след фраза – Как се премахва наказание, наложено върху някой уебсайт от Гугъл? Кой в Гугъл преглежда грешките? Гугъл и дез-индексиране, и телефонен номер, и помощ – надявайки се, че някаква магическа комбинация от думи може би ще доведе до ново решение. „Просто се чувствах толкова несправедливо третирана“, казва ми Шивон. „Имахме страхотна технология. Тя печелеше награди. Но дори не можехме да получим обяснение от страна на Гугъл за причините, поради които не се появяваме на страниците им.“ В крайна сметка те потърсили фирма за връзки с обществеността, с надеждата, че една вестникарска статия може би ще привлече вниманието на Гугъл. Но там изведнъж получили друго предложение: а защо не подадете жалба за нарушаване на анти-монополните правила? На Шивон и Адам това се струвало като загуба на време. Ако Майкрософт е успяла да отблъсне анти-монополните атаки дори на правителството на Съединените щати, то защо Гугъл ще се загрижи от жалба, подадена от малка фирма?
Но не се виждали много други възможности. И така двамата извадили лаптопите си и започнали да набират дълъг документ, в който подробно описали всичко, което са преживели. А след това отишли в Брюксел, в седалището на Европейската комисия и в агенцията, натоварена с регулирането на конкурентното поведение, където подали жалба, обвиняваща Гугъл, че е нарушил анти-монополните закони.
* * *
С течение на годините Шивон и Адам придобили навика да посещават Интернет-групи, в които хората обсъждали многобройните особености на Гугъл. Те започнали да забелязват интересно повторение сред компаниите, които се оплаквали от гиганта на търсенето: много често засегнатите страни представлявали по някакъв начин заплаха за бизнеса на Гугъл. И като че всички претърпявали тежки последствия.
Да вземем например фирмата Skyhook Wireless, която е създала нова навигационна система, която се конкурирала с картовия софтуер на Гугъл [Google Maps] и сключила големи сделки с производителите на мобилни телефони Samsung и Motorola. Точността на Скайхук „е по-добра от нашата“, пише един мениджър на Гугъл във вътрешен имейл, по-късно разкрит в съдебен процес, подаден от Скайхук срещу Гугъл, Не дълго след като тази бележка е написана, според съдебния процес, високопоставен служител на Гугъл е оказал натиск върху Самсунг и Моторола да прекратят връзките си със Скайхук – и намекнал, че ако не го направят, Гугъл може да направи невъзможно за тях да доставят телефоните си на време. (Гугъл отрича, че е извършил каквото и да е неправомерно действие.) Скоро Самсунг и Моторола отменили договорите си със Скайхук. Скайхук подал жалба срещу Гугъл, и въпреки че единият иск е отхвърлен, в края на краищата Гугъл платил 90 милиона долара, за да уреди иска за нарушение на патента. Но тогава е вече твърде късно. Основателите на Скайхук, лишени от други опции за партньорство, са принудени да продадат компанията си с голяма отстъпка.
Или пък случаят с Yelp – уебсайт с милиони генерирани от потребителите рецензии на местни бирарии, автомобилни сервизи и други фирми. Йелп расте бързо, тъй като локалните заявки – като например „най-добрият наоколо стейкхаус“ – се превръщат в една трета от всички онлайн търсения. В продължение на години, Йелп се появява близо до или в началото на милиони търсения в Гугъл. Самият Гугъл, с надеждата да се възползва от този трафик, се опитва да купи Йелп през 2009 г., но основателите на Йелп отхвърлят тези аванси. А след това Гугъл започва да извлича съдържанието на Йелп в собствените си резултати, което означава, че много от потребителите вече не трябва да посещават уебсайта на Йелп. Йелп подава жалба – пред самия Гугъл, а по-късно и пред Федералната търговска комисия (ФТК) – но, според документи, подадени от федералните регулатори, Гугъл е заявил, че единствената алтернатива е Йелп да премахне изцяло съдържанието си от тяхната търсачка. Същото се случва и с други бързо развиващи се сайтове за рецензии като TripAdvisor и Citysearch, които също са се оплаквали пред ФТК „Ние все още съществуваме“, казва Лутър Лоу, вицепрезидент на Йелп, „но Гугъл направи всичко възможно, за да осигури, че ние никога няма да ги застрашаваме. Това е тормоз, но пък те са голямата горила тук.“
Колкото повече Шивон и Адам наблюдават, толкова повече примери намират. Getty Images е създал популярна търсачка, която помага на потребителите да се ориентират сред 170 милиона фотографии и друго визуално съдържание на фирмата. А след това, през 2013, Гугъл коригира показването на изображения по такъв начин, че, вместо да бъдат пренасочвани към уебсайта на Гети, потребителите могат лесно да гледат и изтеглят високо-разделителните изображения (на Гети) от самия Гугъл,. „Нашият трафик веднага падна с 85 процента“, казва Йоко Мияшита, заместник-шефка на Гети. „Писахме на Гугъл и им казахме: Хей, това не е гот.“ А техният отговор беше: „Е, ако не сте съгласни с тези условия, ние просто ще ви изключим“, тоест ще оставят Гети да се отстрани изцяло от търсачката, казва Мияшита. „А това всъщност не е избор, защото ако не сте в Гугъл, вие по принцип не съществувате.“
TradeComet.com, която е създала вертикална търсачка за намиране на бизнес продукти, първоначално процъфтява чрез купуване на реклами в Гугъл, но когато сайтът се уголемява, Гугъл „повиши цените ни с 10 000%, което задуши бизнеса ни почти моментално“, казва Дан Савидж, тогавашният главен мениджър на фирмата, когато подава дело за анти-монополно нарушение през 2009 г. KinderStart.com, вертикална търсачка за родители, съди Гугъл, след като е получила нулева класация на страницата в Гугъл, което я прави по принцип неоткриваема. (Делото на TradeComet.com е отхвърлено по технически причини, а онова на KinderStart.com – поради недостатъчни доказателства.)
Шивон и Адам запълват цели бележници с имената на компании, които са се оплаквали от тактиката на Гугъл. Сред тях са: eJustice – вертикално търсеща машина за правна информация; NexTag, място за сравняване на цени между приятели; BDZV, група от германски вестници. Те продължават да разпечатват съдебни искове и регулаторни оплаквания, докато холът им се превръща в лабиринт от хартия.
В крайна сметка двамата се обръщат към ФТК, която, както знаят, е американският еквивалент на анти-монополната служба на Европейската комисия. Регулаторните органи на САЩ ги канят на посещение. Оказва се, че експертите на ФТК тихо са събирали жалби против Гугъл вече в продължение на години. През 2012 г. тези служители пишат поверителен доклад от 160 страници, според който Гугъл „е възприел стратегия за понижаване или отказ за показване на връзки към определени вертикални уебсайтове във високо-комерсиални категории“. В тази бележка, около половината от която е била „случайно изпратена“ на репортери в The Wall Street Journal, след като те са изпратили питане според Закона за свобода на информацията, се заявява, че „поведението на Гугъл е довело – и ще води – до реална вреда за потребителите и новаторството“.
„Гугъл е засилил монопола си в областта на търсенето и рекламите в него чрез анти-конкурентни средства“, което „ще има трайни отрицателни последици за благосъстоянието на потребителите“, пишат служителите на ФТК. Те цитират случаите, в които Гугъл изглежда целенасочено е привилегировал по-малко полезна информация, както и връзки, които не съответстват на резултатите от търсенето и/или са неоптимални. „Въпреки че показва [резултатите] от собственото си търсене на самолетни билети над всички останали сайтове за резервация на полети, Гугъл не предоставя най-много полетни опции за пътниците“, пишат регулаторите. Докато преди десетина години човекът, който е търсел примерно стейк-ресторанти, би видял дълъг списък от уебсайтове, то днес най-забележимите резултати сочат към собствените списъци на Гугъл, включително и Гугъл карти, Гугъл местно търсене или рекламодатели, които са платили на Гугъл. Някои от служителите на ФТК препоръчват „Комисията да издаде оплакване срещу Гугъл“ за копиране на материали, както и определени рекламни и договорни практики, но не и за уклон при използването на технологиите за търсене.
Гугъл отговаря на твърденията в доклада, като заявява, че направените от него промени в търсачката са от полза за потребителите. „Нашите тестове непрекъснато показват, че потребителите искат бързи отговори на заявките си“, се казва в изявление на Гугъл, свързано с тази статия. „Ако питате например за времето, то вероятно искате синоптична прогноза, а не просто връзки към сайтове за времето.“ А когато става дума за онлайн пазаруване, в изявлението се казва: „Ако хората търсят някакви продукти, те вероятно искат информация за цената и къде могат да ги купят. Също толкова вероятно те не искат да бъдат отведени на друг сайт, където отново трябва да повторят търсенето си… Ние абсолютно не правим промени в алгоритъма си за търсене, за да пречим на конкурентите.“ Твърденията в полза на противното, като онези, правени от Foundem, са неверни, поддържа Гугъл. „Правим стотици промени [в алгоритъма] за търсене всяка година, всички с една и съща цел: да предоставяме на потребителите най-добрите и най-подходящи резултати“, продължава компанията. „Всяка промяна, голяма или малка, засяга милиони сайтове, някои от които виждат класацията им да се подобрява, а други – да се влошава.“ След което Гугъл заключава: „нашата крайна отговорност е да предоставим най-добрите резултати на потребителите си, а не конкретни позиции на сайтове в рамките на нашите резултати.“
Когато политически назначеното ръководство на ФТК разглежда препоръките на експертите си, то отказва да съди Гугъл, с което изненадва много хора в агенцията. „Макар че не всичко, което Гугъл е направил, е полезно, в крайна сметка ние не вярваме, че доказателствата подкрепят призива на ФТК“, заявява Джон Лейбовиц, председателят на агенцията по това време, когато обявява решението през 2013 г.
Решението на ФТК, според представители на агенцията, е мотивирано отчасти от един дебат, който разпалва битки в анти-монополните съдилища вече около 40 години: Трябва ли законът да защитава потребителите или да насърчава конкуренцията? Тези две неща не винаги са в унисон. „Не потребителите са били онези, които са се оплаквали от Стандарт Ойл“, казва Ховенкамп, изследователят на анти-монополното законодателство. „Това са били другите петролни компании.“ По същия начин, само малко потребители се оплакват от Гугъл; оплакванията идват предимно от други технологични фирми. Съдиите от Съединените щати все по-често считат, че правителството трябва да докаже вреда за потребителите, ако иска да спечели в съда.
За Шивон и Адам не било нужно да изчакат официалното изявление на ФТК, за да разберат, че случаят им няма да стигне доникъде. Срещайки се с държавни служители във Вашингтон, те вече предусещат: тези хора няма да започнат съдебно преследване. Двамата са дошли в САЩ на собствени разноски. Писали са писмо след писмо, в които са твърдели, че Гугъл ги третира несправедливо и в резултат на това вреди на потребителите. Направили са всичко, за което са били помолени. По времето, в което Върховният съд го разчупва на десетки по-малки фирми, Стандарт Ойл е контролирал 64% от пазара на рафиниран нефт. Гугъл и Фейсбук днес контролират около 60 до 70% от американския пазар на дигитални реклами. А ФТК изглежда охотно ги оставя да продължават да го правят. За Шивон и Адам това изглежда така, сякаш историята се повтаря, сякаш безполезният, неефективен случай с Майкрософт се случва отново. Усещането им е, че никой не се вълнува от това.
* * *
Ако сте по-млад/а от 29 – което е средната възраст на служителите на Гугъл, според проучване, извършено от PayScale – то вероятно не си спомняте особено много за анти-монополните битки на Майкрософт от 90-те години на миналия век. Така че, нека набързо опресним паметта си: В продължение на почти цяло десетилетие, започвайки през 1993 г., множество федерални и държавни прокурори обсаждат Майкрософт в съдебните зали в цялата страна, като твърдят, че компанията е действала по хищнически и нечестни начини, за да запази софтуерния си монопол. Един от мениджърите на Майкрософт е цитиран в съда да заплашва, че ще „прекъсне доставката на въздух“ за конкурент. „Дали Бил Гейтс не е еквивалентът от 90-те на Дон Корлеоне?“, пита списание Time. „Очаквах да намеря в леглото си кървав компютърен монитор“, казва свидетел пред следователите.
Между другото Майкрософт е обвинен още и в широко разпространено заплашване, принуда и изобщо гадност в поведението. Онова, което по принцип фирмата казва е: Ако щете. „Има долу-горе един човек, от отдела за лицензите“, казва Бил Гейтс пред репортери, след като подписва договор за съгласие с Министерството на правосъдието през 1994 г. „който ще прочете това споразумение“. Разбира се, намекът е, че всички останали ще го игнорират.
Дори когато през 2000 г. един съдия постановява, че Майкрософт нарушава анти-монополното законодателство, общественият здрав разум все още твърди, че тази победата е до голяма степен пирова. Майкрософт успешно обжалва и в крайна сметка прокурорите хвърлят кърпата, като се съгласяват да се откажат от атаките си и да търсят споразумение, ако Майкрософт се съгласи на символични реформи, като например да направи продуктите си по-съвместими със софтуера на конкурентите и да даде на трима независими наблюдатели неограничен достъп до архивите, служителите и изходния код на компанията. Мениджърите на Майкрософт смятат, че трима наблюдатели, срещу 48 000 служители, звучи като доста добра пропорция.
Това е историята, която Шивон и Адам си припомнят, когато чуват, че ФТК изоставя разследването. Но след това те си спомнят и една друга дискусия, която някога са имали с адвокат на име Гари Ребак, който им казал, че всичко, което са чували за съдебните процеси на Майкрософт, е всъщност погрешно. Ребак е нещо като легенда в Силициевата долина, както заради постиженията му като анти-монополен преследвач, така и заради неспокойния му – някои биха могли да кажат, дори параноичен – светоглед. За Ребак е известно, че се обажда на други адвокати късно през нощта и им оставя дълги, маниакално-подробни гласови съобщения, касаещи правни аргументи и икономически теории. През 1997 г. той е представен във водеща статия на списание Wired. Заглавието е „Този адвокат е най-тежкият кошмар на Бил Гейтс“ – една раздувка, която не е много далеч от истината. Работейки от името на клиенти като Netscape и Sun Microsystems, Ребак е успял да накара Министерството на правосъдието да съди Майкрософт за монополни практики.
По времето, когато Шивон и Адам са започнали да посещават ФТК, Ребак вече е заменил антипатията си срещу Майкрософт с друга, този път насочена срещу Гугъл – и ги е придружавал при посещенията им в регулаторните органи. [Днес в Америка] има една свободна коалиция от икономисти и правни теоретици, които наричат себе си „Новото движение Брандайс[3]“ (критиците ги наричат „анти-монополни хипари“), които смятат, че днешните технологични гиганти са също толкова значителна заплаха за прогреса, колкото и Стандарт Ойл е бил преди век. „Всички пари, похарчени онлайн, отиват само при няколко компании“, казва Ребак (който презира етикета „Нов Брандайс“). „Те вече нямат нужда от динамит, нито пък от платени копои, за да унищожават конкурентите си. Всичко, което им е нужно, са алгоритми и данни“.
Ребак казал на Шивон и Адам, че за тях е важно да продължат борбата си, независимо от неуспехите – и като доказателство им посочил именно процеса срещу Майкрософт. Всички, които казват, че преследването на Майкрософт от 1990-те не е постигнало нищо – че всъщност компании като Гугъл, а не правителствените адвокати, са били онези, които в края на краищата са научили Майкрософт на скромност – не знаят за какво говорят, казва Ребак. Всъщност според него е вярно точно обратното: Анти-монополните атаки срещу Майкрософт са онези, които са осъществили промяната. Съдебният процес срещу Майкрософт като монопол е причината, поради която Гугъл съществува днес, казва той.
Изненадващо, но някои хора, които са работели в Майкрософт през 90-те и началото на 2000-те, са съгласни с него. В дните, когато федералните прокурори са атакували Майкрософт денонощно, отстрани може и да е изглеждало, че компанията е отбила атаките, казват вътрешните лица. Но на самото работното място отношението е било съвсем различно. Докато правителството ги съди, мениджърите на Майкрософт са били толкова тревожни и притеснени, че по същество са подкопали собствения си монопол – най-вече от страх, че могат отново да бъдат приковани на позорния стълб. Не решенията за съгласие или съдебните постановления са били онези, които са довели до промяна, според много настоящи и бивши служители на Майкрософт. Това са направили „непрекъснатото наблюдение и постоянните появявания във вестниците“, казва Джийн Бърус, бивш адвокат на Майкрософт. „Хората започнаха сами да се поставят под въпрос. Никой вече не искаше да тества регулаторите.“
Публично, Бил Гейтс обявява победа, но в Майкрософт мениджърите настояват адвокатите и другите служители, отговарящи за спазването на правилата – тоест видът хора, които преди това винаги са били игнорирани – да бъдат канени на всяко заседание. Софтуерните инженери неочаквано започват да се отбиват в офисите на адвокатите и да описват нови софтуерни функции, а след това да питат, с отчаяни въздишки, дали нещото, което са споменали, може да доведе до призовка. Един старши мениджър на Майкрософт сложил в кабинета си допълнителен стол, така че по време на прегледи на продуктите до него да седи служител по съблюдаването на правилата. Всеки път, когато някой програмист разяснявал нова идея, мениджърът се обръщал към този служител, който посочвал с палец нагоре или надолу, като капризен римски император.
В началото на 2000-те висшите ръководни кадри на Майкрософт казали на някои отдели, че плановете им ще бъдат активно споделяни с конкурентите – тоест буквалните описания на онова, което компанията възнамерява да създава, още преди софтуерът да е създаден – за да има увереност, че няма да се причини вреда на най-вероятните ищци. Инженерите на Майкрософт били възмутени. Но накрая и те се съгласили.
И най-важното, тъй като по онова време Майкрософт живее под непрекъснатото наблюдение на правителството, служителите се отказват от онези тогава едва възникващи вътрешни дискусии, касаещи възможността за смачкване на един млад, едва възникващ конкурент – Гугъл. Имало неофициални предложения за препрограмиране на уеб браузъра на Майкрософт, популярния Internet Explorer, по такъв начин, че всеки път, когато хората пишат в „Гугъл“, да бъдат пренасочвани към MSN Search, според вътрешни лица от компанията. Или да се появява предупредително съобщение: „Знаете ли, че Гугъл използва данните ви по начини, които не можете да контролирате?“
[По онова време] Майкрософт е толкова мощен, а Гугъл толкова нов, че младата търсачка е можела да бъде унищожена много бързо, смятат някои вътрешни лица от двете компании. „Но тогава се появи нова култура за спазване на правилата, а и ние не искахме отново да се забъркваме в съдебни дела, така че не се случи нищо“, казва Бърус. Митът, че Гугъл е смирил Майкрософт единствено чрез собствената си изобретателност, е погрешен. Правителственият анти-монополен съдебен процес е една от причините, поради които в крайна сметка Гугъл е успял да прекъсне монопола на Майкрософт.
„Ако Майкрософт не беше съден, всички технологии щяха да бъдат различни днес“, казва ми Ребак. Още от времена на Стандарт ойл знаем, че прогресът в технологиите улеснява появата на монополи. Но онова, което е по-малко известно, е значението на анти-монополното законодателство при гарантирането, че тези нови технологии ще се разпространяват и сред всички останали. През 1969 г. Министерството на правосъдието започва дело срещу IBM за нарушения на анти-монополните правила, което продължава 13 години. В крайна сметка правителството се предава, но в опита си да успокои прокурорите, IBM премахва практиката си да предлага хардуера и софтуера си в пакет – промяна, в резултат на която по същество възниква софтуерната индустрия. Най-неочаквано, начинаещите фирми могат да започнат бизнеси просто като пишат програми, а не да изграждат [много по-скъпи за разработване] машини. Майкрософт е основан няколко години по-късно и новата фирма скоро изпреварва IBM.
Или да разгледаме случая с AT&T, която е съдена от правителството през 1974 г., след което се бори в съда в продължение на осем години, а накрая лукаво се съгласява да се откаже от някои бизнеси, ако в замяна може да запази най-ценните си активи. Критиците се оплакват, че AT&T е получила сделката на живота си. Но тогавашните нови телекомуникационни компании като Sprint и MCI правят милиони, надграждайки технологии, поддържани от AT&T, а за самата AT&T се оказва трудно да се конкурира с тях. Така че е напълно погрешно да се говори, че анти-монополната политика няма значение, твърди Ребак. „Интернет съществува само защото разчупихме AT&T. А софтуерната индустрия съществува, защото [президентът] Джонсън започна да съди IBM.“
От критична важност е двамата Раф да продължават борбата, казва им Ребак. Социалните неудобства и постоянните атаки имат силата да успяват там, където се провалят съдебните зали или политическите агенции. След разочарованието с ФТК Шивон и Адам се прибират в Англия, за да обмислят опциите си. И една вечер, докато гледат телевизия, телефонът им зазвънява. Един човек, с когото са се срещнали в Брюксел, им се обажда, за да сподели важна новина. Европейската комисия е взела решение по жалбата, която те са подали преди шест години.
* * *
Онова, което променя всичко, се оказва една датска политичка на средна възраст, Маргрет Вестагер, която наскоро е назначена за комисар по конкуренцията на Европейския съюз. Вестагер е необичаен избор за този пост. Тя не е нито популистки кръстоносец, нито про-бизнес прислужник; вместо това тя е умерена политичка, чиито претенции за слава в онзи момент се базират единствено на факта, че е послужила като вдъхновение за телевизионното шоу „Borgen“, една от най-успешните датски серии за политиките в страната. Но Вестагер получава комисарския пост през 2014 г., след като е заявила, че европейските пазари трябва да вършат по-добра работа, предоставяйки на всички еднакви възможности за успех. Откак е встъпила в длъжност, Вестагер най-неочаквано се е превърнала в най-изявеният анти-монополен служител на света, тя е редовно канена да говори на конференции и преследвана от ловци на автографи.
По времето, когато Вестагер встъпва в длъжност, Гугъл вече е преоформил услугата си за сравняване на цените в сегашното ѝ въплъщение, което по същество представлява рекламна система, която показва ясно и еднозначно единствено връзки към компании, които плащат за услугата. (Потребителите се уведомяват за това чрез малък символ, който казва „спонсорирано“.) След като преглежда жалбите, подадени от Раф и други страни, Вестагер съобщава, че възнамерява официално да обвини Гугъл в нарушения на анти-монополните правила. (Освен това тя започва разследване и на европейските данъчни практики на Starbucks, Amazon и Apple, както и на анти-конкурентни тактики във фирми като Qualcomm, Фейсбук и Газпром).
През следващите две години щабът на Вестагер преглежда данните от 1,7 милиарда търсения в Гугъл. Те проверяват какви са резултатите при търсения по теми, в които Гугъл има определени интереси, в сравнение с онези, при които компанията няма какво да спечели. А след това, през юни миналата година, комисията издава окончателната си присъда: „онова, което Гугъл е направил, е незаконно съгласно анти-монополните правила на ЕС“, казва Вестагер в изявление, публикувано по това време. „Той отказва на други компании възможността да се конкурират по заслуги и да въвеждат реални иновации. А най-важното е, че отрича на европейските потребители истински избор на услуги и пълните предимства на техническия напредък“. На Гугъл е разпоредено да престане да дава на собствените си ценови сравнения незаконни предимства, а освен това компанията е глобена с гигантската сума от 2,7 милиарда долара, най-голямата такава глоба в историята на Европейската комисия и повече от два пъти по-голяма от всяка подобна глоба, налагана някога от Съединените щати.
Присъдата разтърсва Силициевата долина. Някои хора смятат, че европейската решителност ща направи по-вероятно американските регулатори да действат по същия начин. И вече има указания, че нещата се движат в такава посока. Доналд Тръмп се хареса на гласоподавателите отчасти и защото атакува технологичните монополи. В един случай, който може наистина да се счита за много странно партньорство, това го поставя в съгласие с Елизабет Уорън и Бърни Сандърс, които отдавна призовават за по-задълбочено проучване на технологичните компании. Миналата година група депутати от Демократическата партия в Конгреса, ръководена от сенатор Еми Клобухар от Минесота, подкрепи законодателство за засилване на анти-монополните правила, което принуждава компаниите да поемат бремето да покажат, че евентуалните сливания помежду им няма да навредят на обществеността.
Междувременно, една двупартийна група от прокурори призовава ФТК да открие наново разследването срещу Гугъл. Повечето големи анти-монополни битки, включително федералните дела срещу Майкрософт и Стандарт Ойл, са започнали като щатски действия. Проучването в Мисури е особено забележимо, тъй като тамошният щатски републикански прокурор Джош Хаули, който кандидатства за Сената на Съединените щати, е поискал информация, с цел да се види дали Гугъл е манипулирал търсенията, за да пречи на потенциални конкуренти. „ФТК от времето на Обама не предприе никакви законодателни мерки срещу Гугъл, не преследва случая и по същество им даде свободен пропуск“, казва Хаули пред репортери, след като е оповестил разследването си през ноември. „Няма да позволя на потребителите и бизнеса в Мисури да бъдат експлоатирани от индустриалните гиганти“.
И докато атаките срещу Гугъл са усилват, компанията се опитва да ограничи щетите. След като Йелп се оплака пред ФТК, че Гугъл краде съдържанията им, Гугъл обеща да направи по-лесно за уебсайтовете да се откажат от автоматичното копиране – едно обещание, което фирмата потвърди преди няколко месеца. А по-рано този месец, в замяна на оттеглянето на жалбата от страна на Гети пред Европейската комисия, Гугъл подписа лицензионен договор с Гети, обещавайки да показва по-ясно информация за авторските права върху изображенията. Други гиганти като Фейсбук се опитват да се изправят по подобен начин срещу критиките, като доброволно обещават по-голяма прозрачност и по-активно сътрудничество с регулаторите.
Заключението е достатъчно ясно: Гугъл и другите технологични гиганти разбират, че обстановката се променя. Те осъзнават, че образите им на светци са потъмнели, че аргументите, които те някога са изтъквали като „дигитално изключение в американската икономическа история“ – тоест, че Интернет-икономиката е някаква уникално-самокоригираща се система, тъй като конкуренцията е само на едно щракване разстояние – вече нямат толкова голяма тежест. „Когато станете толкова големи като Гугъл, ставате и толкова силни, че пазарът започва да се върти около вас“, казва Вестагер. Идеята, че анти-монополното законодателство вече не е необходимо, че трябва да избираме между подпомагането на потребителите или стимулирането на конкуренцията, вече не изглежда като достатъчно основание да освобождаваме технологичните гиганти от влиянието на стари и добре проверени законови кодекси. Нещо повече, отсъждането на Вестагер и щатските разследвания показват, че компании като Гугъл може би имат повече общи неща с монополистите от старо време, отколкото си мислят повечето хора. Големите клечки в Силициевата долина с право трябва да се страхуват.
„Ако Европа може да преследва Гугъл, тогава можем и ние“, казва Уилям Ковачич, професор по право и бивш председател на ФТК. „Сега вече това е просто въпрос на готовност.“
* * *
Но ако феодалите на Интернет са наистина уплашени, те добре прикриват страховете си. Гугъл обжалва решението на Европейската комисия и енергично се защитава онлайн. Аргументите на фирмата са същите, които тя е излагала по блоговете на компанията в хода на разследването. „Ние не сме съгласни с аргумента на Европейската комисия, че подобрените резултати от Гугъл Пазаруване [Google Shopping] нанасят вреди на конкуренцията“, пише в един пост водещият адвокат на Гугъл. Комисията „направи толкова тясно определение на онлайн-пазаруването, че то изключва дори услуги като Амазон“, а с това тя е подкопала твърдението, че Гугъл доминира. „Гугъл е предоставил повече от 20 милиарда безплатни щраквания за агрегаторите [сайтовете, генериращи автоматични съдържания] през последното десетилетие“, пише той в друга публикация. Принудата да „насочва повече щраквания към [други] машини за сравнение на цените, ще субсидира сайтове, които са станали по-малко полезни за потребителите“. Данните на Гугъл показват, че потребителите оценяват високо начина, по който търсачката се е променила в хода на годините. „Това не е ‚изместване нагоре‘“ на интересите на Гугъл, казва компанията. „Това дава на клиентите и рекламодателите нещото, което те смятат за най-полезно.“
Някои правни теоретици смятат, че Гугъл може и да има право. „До каква степен потребителите, а не конкурентите, са пострадали от Гугъл?“, Казва Ховенкамп, анти-монополният изследовател. „Ако отговорът е ‚не много‘, то аз се съмнявам в ефективността на анти-монополните средства.“ Други твърдят, че рисковете са твърде високи. „Има много реални разходи, свързани със съдебните процеси срещу компании като Гугъл“, казва Джефри Мане, изпълнителен директор на Международния център за право и икономика, независим изследователски център. „Възможно е да навредите на фирма, която предоставя жизненоважни услуги на милиони хора – и потенциално да извършите услуга на нейни конкуренти, които не заслужават тази подкрепа“.
Това са справедливи аргументи. Но в известен смисъл те са и неточни. Анти-монополните правила никога не са касаели единствено неща като разходи, полза или справедливост. Никога не е ставало въпрос за това дали обичаме монополите. Хората са обичали Стандарт Ойл преди един век и Майкрософт през 90-те години на миналия, също както днес обичат Гугъл.
Анти-монополните правила винаги са касаели преди всичко друго възможностите за осъществяване на прогрес. Анти-монополното преследване е част от начините, по които се развиват технологиите. При този вид закони в крайна сметка става дума не толкова за справедливост (сякаш, от чиста завист, успехът изведнъж се е превърнал в нещо, което трябва да бъде осъдено); вместо това те са инструмент, който обществото използва, за да помогне на стартиращите фирми да растат на базата на технологическите пробиви, осъществени от различните монополи, без в крайна сметка да бъдат смазани от тях. И тогава, ако тези стартиращи компании просперират и направят собствени открития, те евентуално сами ще станат монополи, и цикълът започва отново. Ако Майкрософт беше смазал Гугъл преди две десетилетия, никой не би го забелязал. Днес щастливо щяхме да използваме Бинг, без да знаем, че някога е съществувала по-добра алтернатива. Вместо това всички имаме късмет, че едно анти-монополно дело, което по онова време е изглеждало толкова безнадеждно, все пак е помогнало този сценарий да бъде предотвратен. Имаме късмет, че анти-монополните адвокати неволно са направили така, че Гугъл да преуспее.
Казано другояче, ако обичате технологиите – ако винаги си купувате най-новите джаджи и мислите, че научният напредък е мощна сила за правене на добро – то може би ще трябва да се радвате на действията на анти-монополните прокурори. И това е така, защото няма по-добър метод за поддържане на пазара в конструктивно и творческо състояние от една правна система, която се намесва, когато някоя компания, без значение колко любима, стане толкова голяма, че да засенчи слънцето. Ако обичате Гугъл, то трябва да се надявате, че правителството ще го осъди за нарушения на анти-монополните правила – и трябва да се надявате, че това ще се случи скоро, защото кой може да знае колко и какви чудни нови технологически творения чакат търпеливо реда си в сянката на гигантите.
За Шивон и Адам, обаче, вероятно е вече твърде късно. По времето, когато Вестагер обявява присъдата си, заедно с рекордната глоба, през миналата година, вече са изминали 12 години, откакто двамата са стартирали Foundem.com. През това време животите им бавно, но неумолимо са се превърнали в нещо, посветено най-вече на борбата срещу Гугъл. Те са прекарали хиляди часове, отговаряйки на различни регулаторни агенции по целия свят. Подали са гражданско дело срещу Гугъл в британски съд, което е все още в ход. По принцип те са закрили Foundem, за да имат повече време за съвети, давани на други компании и регулаторни органи, които се борят с Гугъл. Тази консултантска работа, част от която е финансирана от конкурентите на Гугъл, им е помогнала да се задържат на повърхността. И ако спечелят делото срещу Гугъл, то може да им донесе милиони. „Но това не е бизнес-моделът, който очаквахме“, казва ми Адам. „И това също е нещо дълбоко разочароващо, тъй като ние бяхме избрали професиите на технолози, за да създаваме нови технологии. Никога не сме имали намерение да бъдем професионални ищци или анти-монополни кръстоносци.“
Едно от най-трудните неща за двамата през последното десетилетие е било как да обяснят тази метаморфоза на себе си и другите. Дори приятелите и семействата им не са разбирали напълно какво точно се случва. „Разбира се, ужасно приятно е човек да се почувства подкрепен и доказан по този начин, да ви се каже ясно и открито, че имате право“, ми казва Шивон. „Но това не връща времето назад, нито пък ни дава нов шанс. Дори и да спечелим в Брюксел или да спечелим делото [във Великобритания], по някакъв начин ние си оставаме победени. Все още сме бити от Гугъл.“
[1] Stand-up comedy е специален комедиен жанр, практикуван най-вече в англоезичния свят, при който актьорът, водещ спектакъла, разказва непрестанна поредица от всевъзможни вицове, смешки, свободни асоциации и прочие, в продължение на часове, обикновено прав/а пред микрофон (откъдето и названието – букв. „изправена комедия“). Бел. пр.
[2] Тоест места, където се повтарят единствено „факти“ и „истини“, които самите ние поддържаме – и по този начин ни се отнема самата възможност за изработване на самостоятелно, критично мислене, върху която се изгражда цялата идея за демокрация. Бел. пр.
[3] По името на Луис Брандайс – американски юрист, известен с борбата си срещу американските монополисти от първата половина на 20 век. Бел. пр.