От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2018 04 Alexa

 

Ще започна днешното – надявам се кратко – размишление с един колкото смешен, толкова и поучителен инцидент. Преди няколко седмици по световните медии набързо прелетя едно мимолетно съобщение, предназначено и да обясни, и да уталожи, безпокойствата на много хора, които малко преди това се бяха сблъскали с необяснимото поведение на домашния си асистент, Алекса (на фирмата „Амазон“). Работата е там, че Алекса… им се надсмивала (или поне така си мислели хората, изправени пред внезапния, смях, блъвнал откъм интелигентната тонколона някъде във всекидневната, спалнята, кабинета – или може би тоалетната. Абе, където са решили да я поставят, накратко).

Представете си значи – пред вас стои там някаква си машинария – а машинариите, то се знае, са по-тъпи от нас, това си е така по определение, нали? – и изведнъж започва да ви се хили насреща като някакво невъзпитано, невъзможно хлапе (на което, на всичкото отгоре, не можете да откъснете ушите). Как да не се почувства човек озадачен, обиден или – за читателите на Артър Кларк и „Една Одисея в космоса…“ – може би дори застрашен? Ами ако на това чудо утре му хрумне да повика бърза помощ, пожарната или не знам кого там още[1]? На какво прилича това, ама моля ви се?

Ами прилича на бъдеще, ако питате мен. Нищо повече и нищо по-малко. Едно бъдеще, чиито смехории и страхове все повече ще бъдат определяни от присъствието на изкуствен интелект в животите ни. Алекса се смеела на хората, а те побеснявали, защото не можели да разберат какво се случва. Междувременно всичко това е намерило просто и логично обяснение, което премахва мистерията, но не и безпокойството, свързано с целия инцидент. Оказва се, че командата Alexa, laugh (Алекса, смей се!) е прекалено лесна за недоразбиране, в резултат на което машинката започвала (послушно) да се смее ако, примерно, сте казали на сестра си (Алекса), нещо напълно различно[2]. Слава богу, на немски не е толкова лесно да се накара машинката да се захили, така че самият аз не съм го преживявал. Но странно-фантастичните моменти, в които Алекса редовно се обажда по средата на някой филм, защото се намира точно до телевизора, където току-що някой е казал думичка, която тя е разбрала като собственото си име, са ми добре познати, разбира се.

Ах, да, междувременно командата за смях е променена, така че вече не е лесно да бъде пусната в ход и на английски (за да се накара Алекса да се смее човек вече трябва директно да я попита „Алекса, ти можеш ли да се смееш?“, на което тя отговаря, „Разбира се, че мога да се смея, ха, ха, ха“. Току-що го проверих, функционира и на немски, и на английски).

Но аз, разбира се, ви разказвам всичко това не само защото се опитвам да ви накарам да се поусмихнете. Работата е там, че за мен този кратичък инцидент не е нищо по-малко от един вид поучение, че дори и предупреждение, ако щете. Предупреждение най-вече да не вземаме чак толкова на сериозно самите себе си и да започваме да се отнасяме по-сериозно към интелигентността на машините, които ни заобикалят. Много скоро всички ние няма да бъдем в състояние да разбираме защо те вършат това или онова, и ще бъдем принудени или да го приемаме на доверие, или да се изолираме от технологическия напредък, което според мен едва ли може да бъде добра идея. Самият аз, бидейки средностатистичен човек, опитващ се да живее в крак с времето си, вече съм заобиколен от поне няколко подобни технологии, без които животът ми би бил значително по-труден. Алекса управлява почти целия ми дигитален арсенал от развлечения и информация – като се започне с дневната сводка на новините (при която се чувствам като някой шеф на КГБ, ей Богу!), като се премине през необятния океан от музика, информация и радиа, които мога да избирам с, кажи-речи, едно покашляне, и се стигне до автоматизацията на дома, защото Алекса може да управлява немалка част от домашната ми техника. В момента тя само включва и изключва светлината когато ѝ кажа, но по принцип може да управлява и телевизора, прахосмукачката-робот или дори електрическия чайник в кухнята – и това са само част от възможните употреби. Амазон, разбира се, подготвя много други, за които в момента най-вероятно просто не мога и да мисля.


Small Ad GF 1

Да, именно – машините идват! Срещу това не може, нито пък трябва да се прави нещо особено, колкото и да се страхуваме или идиотски възхищаваме от неща, които в момента ни изглеждат далечни и нереални. Четем за самоходни коли, които „убиват хора“. Четем за тонколони, които ни се надсмиват. Четем за роботи от всякакви видове, които вече чукат на вратата. И това ни изправя пред определени необходимости, първата от които, повтарям, е да престанем да се възприемаме като господари и центрове на планетата или, ако щете, вселената. Идват други, създадени от нас, но с неизбежност по-интелигентни от нас същества, с които, искаме или не, много скоро ще трябва да споделяме животите си. Господ да ни е на помощ, разбира се, но нека най-първо да затегнем потурки и се опитаме да се подготвим възможно най-добре за това неизбежно бъдеще. Лозето, както всички знаем, се нуждае от мотика, а не от молитва.

 

Берлин, 1 април 2018 :) :) :)

 

[1] Тази функционалност все още не е налична. Засега Алекса може да звъни единствено на хора, които имат точно същата интелигентна тонколона вкъщи – и освен това са се съгласили да бъдат в контакт с вас. Но телефонното разширение на технологията вече е обявено и много скоро всеки от нас ще има вкъщи интелигентен телефон, който може да взема решения (почти) независимо от нас. Мдаа, бъдеще, какво да го правиш?

[2] Тук само един кратък списък на английските думи, които звучат подобно на „смея се/смей се“ (lough, лаф) и евентуално биха могли да бъдат разбрани погрешно от Алекса: baffe, blaff, braff, caffe, calf, chaff, draff, fraph, gaf, gaff, gaffe, graef, graefe, graeff, graf, graff, graph, haff, half, kaffe, laff, mb aff, naff, paff, pfaff, raf, raff, rhaphe, scaff, schaff, schlaf, schlaff, sclaff, shaff, skaff, spaff, staff, staph, straf, straff, taff, taffe, traff, wpafb, yaffe.

 

Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал седем книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011),  есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Книгите му могат  да се намерят в безплатни електронни издания тук на сайта.

Pin It

Прочетете още...