Републиканският кандидат за президент Джеб Буш слиза от кола на „Убер“, след като е ползвал услугите на фирмата.
Фотография: Justin Sullivan/Getty Images
До не много отдавна единствените хора, които търсеха „ангажименти“, бяха музикантите. Останалите от нас, щом само надживеехме училищните мечти за рок-слава, намирахме „реална“ работа, която ни носеше фиксирана заплата всеки месец, позволяваше ни да вземаме платена отпуска и оформяше базата, върху която планирахме някакво стабилно бъдеще.
Но днес все повече и повече от нас избират да живеят, като работят на „ангажименти“, вместо на пълно работно време. За оптимистите това обещава едно бъдеще на самостоятелни предприемачи и неограничено новаторство. За песимистите това ще доведе до антиутопично бъдеще на лишени от защита работници, борещи се помежду си за привилегията да получат следващата работа на парче.
В САЩ „ангажиментната икономика“ (gig economy) днес е толкова видима, че самата фраза и въпрос вече навлизат в ранните дебати около президентската кампания. По-рано този месец, когато един от водещите кандидати, Джеб Буш, направи своето добре представено в медиите пътуване с кола на „Убер“, за да сигнализира солидарност с фирмата, друг кандидат, Хилари Клинтън, беше по-предпазлива в подкрепата си. В реч, представяща икономическите ѝ планове, тя каза: „тази икономика на поискване, или така наречена ангажиментна икономика, създава вълнуващи възможности и насърчава новаторството. Но заедно с това тя повдига и сериозни въпроси за защита на работното място и как точно ще изглежда една добра работа в бъдещето“.
Днешната ангажиментна икономика, възможна чрез дигиталните технологии, беше предшествана от сайтове като ELance и Upwork, където програмисти и дизайнери могат да намерят работа, като се състезават за краткосрочни поръчки. Но ангажиментната икономика не означава просто създаване на нови канали за работа на самостоятелни предприемачи. Тя освобождава най-различни напълно нови икономически енергии. Повече от един милион производители продават украшения, облекло и принадлежности чрез сайта за онлайн-пазаруване Etsy. Платформите за краткосрочно наемане на стаи и жилища Airbnb, Love Home Swap и onefinestay, взети заедно, имат вече някъде около един милион „хотелиери“.
Тази експлозия на дребно предприемачество може да накара човек да се чуди дали не се завръщаме към икономиката на 18 век, описана от Адам Смит в Богатството на народите. Икономиката, описвана от Смит, е истинска пазарна икономика на индивиди, вършещи търговия едни с други.
През следващите две столетия обаче появата на масовото производство и разпространение доведоха до създаването на модерни корпорации. Предприемачите от времето на Смит отстъпиха място на заплатените служители от 20 век.
Една много по-различна революция от наше време – дигиталната революция – е отчасти отговорна за начеващото завръщане към обмена от типа човек-на-човек (peer-to-peer). Повечето от новите на-поръчка услуги изискват наличието на население, снабдено с компютри или GPS-смартфони. Важно е също, че социалният капитал, който сме дигитализирали по места като Фейсбук и Линкедин, прави по-лесно доверието към този полу-анонимен човек.
Но предполага ли всичко това преминаване към един вид пазарна икономика „по учебник“? Да, фирми като Uber, Airbnb, Etsy и TaskRabbit са много по-различни от Apple, BP или Sainsbury’s, тъй като всъщност вие не наемате жилище от Airbnb, не се возите в кола, притежание на Uber или купувате продукт, произведен от Etsy. Платформата просто ви свързва с човек, който предлага място, шофьор на кола или продавач, който действа от виртуално магазинче.
Но тези платформи в никакъв случай не са просто служители на „невидимата ръка“ на Смит. Ръката, която те поставят в процеса на улесняване на обмена е доста видима. Uber, а не отделните шофьори, определя цените. Airbnb организира семинари за наемодателите си, така че да предлагат на посетителите по-добра услуга. Etsy помага за създаването на усещане за общност на продавачите. Всички те предоставят системи за обратна информация, в която мнението на потребителите се изслушва най-внимателно. Същото, което би трябвало да прави всяка организация, опитваща се да създаде марково име.
Така че ние може би сме изобретили нова институционална форма – платформата човек-на-човек, която е дигитално осъществяван хибрид между организирането на икономическата дейност чрез пазара и вътре в организацията. И понеже тези платформи създават всички елементи на качествената фирмена услуга (доверие, марка, експертно знание) при поискване, то и необходимостта от специализация преди да станете квалифициран, също е намалена. Всеки човек с добро желание и малко талант може да стане временен хотелиер чрез Airbnb или майстор-занаятчия и продавач чрез Etsy. Всеки сравнително компетентен шофьор може да се превърне в доставчик на комерсиален транспорт, като се включи в системата на Uber или BlaBlaCar.
А освен това работещите в тази сфера не са длъжни да работят на пълно работно време. Можете да вземете децата си от училище, след което да превключите на вълна „шофьор за Uber“. В ангажиментната икономика границите между личното и професионалното стават все по-размити.
Със сигурност има нещо много освобождаващо в това сам да си бъдете шеф. При подходяща умонагласа можете да постигнете по-добър баланс между работа и личен живот. Но има нещо освобождаващо и в получаването на постоянен фиш за заплата, фиксирано работно време и заплащани от фирмата осигуровки. По-трудно е да планирате живота си дългосрочно, когато не знаете колко пари ще печелите следващата година.
От друга страна, започването на нов бизнес почти винаги досега е било въпрос на „или – или“, тоест свързано със значителна готовност за поемане на рискове. Има си своите предимства и това да бъдеш в състояние да топнеш палци в предприемаческите води, като експериментираш с няколко странични дейности. Може би снижаването на бариерите срещу предприемачеството ще насърчи изобретателността в цялата икономика.
Икономистът Томас Пикети ни казва, че основният двигател на постоянното икономическо неравенство от последните две столетия е била концентрацията на създаващ богатство „капитал“ в ръцете на малцина. Това изглежда по-малко вероятно ако икономиката се задвижва от милиони микро-предприемачи, които притежават собствените си бизнеси, вместо от малък брой гигантски корпорации.
Но това най-ново поколение от специализирани платформи пробужда страхове и от повишено социално неравенство. Днес ние имаме програми, чрез които специалисти ще паркират колата ви (Luxe), ще купят и доставят продуктите ви (Instacart), ще доставят питиетата ви (Drizly). Съществува реален риск, че можем да развием обществата си в посока, чиято реалност изглежда като обслужване на привилегированите малцина от непривилегированото мнозинство.
В много страни ключовите части от мрежата за социално осигуряване са свързани с предусловия като пълна заетост в някоя компания или на правителствена работа. И макар че по-широките социоикономически последствия от ангажиментната икономика са все още неясни, то изглежда ясно, че трябва да преосмислим начините, по които осигуряваме социална сигурност, като я откъснем от неща като пълната заетост и я направим по-тясно свързана и по-достъпна за независимо работещите хора.
