След като на 6 януари бунтовници щурмуваха американския Капитолий, някои от най-мощните институции в САЩ се впуснаха в действие, за да накажат лидерите на неуспешния бунт. Но те не бяха тези, които бихте очаквали. Фейсбук и Туитър спряха акаунтите на президента Доналд Тръмп заради публикации, възхваляващи бунтовниците. Амазон, Епъл и Гугъл на практика изгониха Parler – алтернативата на Туитър, която поддръжниците на Тръмп използваха, за да насърчат и координират нападението, като блокираха достъпа ѝ до услугите за уеб хостинг и магазините за приложения. Основните приложения за финансови услуги, като PayPal и Stripe, спряха да обработват плащания за кампанията на Тръмп и за сметки, които са финансирали пътните разходи до Вашингтон на поддръжниците на Тръмп.
Бързината на реакциите на тези технологични компании рязко контрастира със слабата реакция на управляващите институции на Съединените щати. Конгресът все още не е порицал Тръмп за ролята му в щурма на Капитолия. Усилията му да създаде двупартийна комисия в стил 11 септември се провалиха на фона на съпротивата на републиканците. Правоприлагащите органи успяха да арестуват някои отделни бунтовници – но в много случаи само чрез проследяване на следите, които те са оставили в социалните медии за участието си във фиаското.
От близо 400 години насам държавите са основните действащи лица в световните дела. Това започва да се променя, тъй като шепа големи технологични компании им съперничат за геополитическо влияние. Последиците от бунта на 6 януари са последното доказателство, че Амазон, Епъл, Фейсбук, Гугъл и Туитър вече не са просто големи компании; те са поели контрола върху аспекти на обществото, икономиката и националната сигурност, които дълго време бяха изключителна собственост на държавата. Същото се отнася и за китайските технологични компании, като Алибаба, БайтДанс и Тенсент. Недържавните участници все повече оформят геополитиката, като водеща роля имат технологичните компании. И въпреки че Европа също би искала да участва в тази игра, нейните компании нямат размера или геополитическото влияние, за да се конкурират с американските и китайските си колеги.
Повечето от анализите на американско-китайската технологична конкуренция обаче са застинали в етатистката парадигма. Тя представя технологичните компании като пехотинци в конфликт между враждебни държави. Но технологичните компании не са просто инструменти в ръцете на правителствата. Нито едно от действията им непосредствено след бунта в Капитолия например не е било извършено по нареждане на правителството или на правоприлагащите органи. Това бяха частни решения, взети от компании със стопанска цел, които упражняваха власт над кода, сървърите и регулациите под техен контрол. Тези компании все повече оформят глобалната среда, в която работят правителствата. Те оказват огромно влияние върху технологиите и услугите, които ще бъдат двигател на следващата индустриална революция, определят начина, по който държавите проектират икономическата и военната си мощ, оформят бъдещето на труда и предефинират социалните договори.
Време е да започнем да мислим за най-големите технологични компании като за държави. Тези компании упражняват форма на суверенитет върху бързо разширяваща се сфера, която се простира извън обсега на регулаторните органи: цифровото пространство. Те внасят ресурси в геополитическата конкуренция, но се сблъскват с ограничения на правомощията си да действат. Те поддържат външни отношения и отговарят пред избиратели, включително акционери, служители, потребители и рекламодатели.
Политолозите разчитат на широк набор от термини за класифициране на правителствата: има „демокрации“, „автокрации“ и „хибридни режими“, които съчетават елементи и от двете. Но те не разполагат с такива инструменти за разбиране на големите технологични компании. Време е да започнат да ги разработват, тъй като не всички такива компании работят по един и същи начин. Въпреки че технологичните компании, подобно на държавите, не се поддават на изчистени класификации, има три широки сили, които определят техните геополитически позиции и светогледи: глобализъм, национализъм и техно-утопизъм.
Тези категории осветляват избора, пред който са изправени най-големите технологични фирми, докато работят за оформяне на глобалните дела. Дали ще живеем в свят, в който интернет е все по-фрагментиран и технологичните компании служат на интересите и целите на държавите, в които се намират, или големите технологии решително ще изземат контрола върху цифровото пространство от правителствата, освобождавайки се от националните граници и превръщайки се в истинска глобална сила? Или пък епохата на държавно господство може най-накрая да приключи, заменена от технологичен елит, който поема отговорността да предлага обществените блага, които някога са били предоставяни от правителствата? Анализаторите, политиците и обществеността би било добре да разберат конкурентните перспективи, които определят как тези нови геополитически актьори упражняват своята власт, защото взаимодействието между тях ще определи икономическия, социалния и политическия живот на XXI век.
Големите технологични компании ви наблюдават
За да разберем как ще се развие борбата за геополитическо влияние между технологичните компании и правителствата, е важно да разберем естеството на властта на тези компании. Инструментите, с които те разполагат, са уникални в глобалните дела, поради което правителствата изпитват такива трудности да ги обуздаят. Въпреки че не за първи път частни корпорации играят важна роля в геополитиката – вземете предвид например Източноиндийската компания и Големия петрол – по-ранните гиганти никога не са могли да се сравнят с повсеместното глобално присъствие на днешните технологични фирми. Едно е да имаш власт в задимените стаи на политическите брокери, друго е да влияеш пряко върху препитанието, взаимоотношенията, сигурността и дори мисловните модели на милиарди хора по света.
Най-големите технологични фирми днес имат две важни предимства, които им позволяват да си извоюват независимо геополитическо влияние. Първо, те не действат и не упражняват власт единствено във физическото пространство. Те са създали ново измерение в геополитиката – цифрово пространство, върху което упражняват основно влияние. Хората все по-често живеят на тази огромна територия, която правителствата не контролират и не могат да контролират напълно.
Последствията от този факт се отразяват на почти всички аспекти на гражданския, икономическия и личния живот. В много демократични държави днес способността на политиците да печелят последователи във Фейсбук и Туитър им осигурява пари и политическа подкрепа, необходими за спечелване на поста. Ето защо действията на технологичните компании за изключване на Тръмп от дигитцифровитеалните платформи след бунта на Капитолийския хълм бяха толкова силни. За новото поколение предприемачи пазарът и услугите за уеб хостинг на Амазон, магазинът за приложения на Епъл, инструментите за таргетиране на реклами на Фейсбук и търсачката на Гугъл станаха незаменими за стартирането на успешен бизнес. Големите технологии дори трансформират човешките взаимоотношения. В личния си живот хората все повече се свързват помежду си чрез алгоритми.
Технологичните компании не просто упражняват форма на суверенитет върху начина, по който гражданите се държат в цифровите платформи; те също така оформят поведението и взаимодействията. Малките червени известия на Фейсбук доставят допаминови удари в мозъка ви, алгоритмите за изкуствен интелект (ИИ) на Гугъл допълват изреченията, докато пишете, а методите на Амазон за избор на продукти, които се появяват в горната част на екрана за търсене, влияят върху това какво купувате. По тези начини технологичните фирми направляват начина, по който хората прекарват времето си, професионалните и социалните възможности, които преследват, и в крайна сметка това, което мислят. Тази власт ще нараства, тъй като социалните, икономическите и политическите институции продължават да се преместват от физическия свят в цифровото пространство.
Вторият начин, по който тези технологични компании се различават от своите внушителни предшественици, е, че те все повече предоставят пълен спектър както от цифрови, така и от реални продукти, които са необходими за управлението на съвременното общество. Въпреки че частните компании отдавна играят роля в осигуряването на основни нужди – от медицина до енергия, днешната бързо дигитализираща се икономика зависи от по-сложен набор от стоки, услуги и информационни потоци. Понастоящем само четири компании – Алибаба, Амазон, Гугъл и Майкрософт – задоволяват по-голямата част от световното търсене на облачни услуги – основната компютърна инфраструктура, която поддържаше работата на хората и обучението на децата по време на пандемията COVID-19. Бъдещата конкурентоспособност на традиционните индустрии ще зависи от това колко ефективно ще се възползват от новите възможности, създадени от мрежите 5G, изкуствения интелект и масовото разгръщане на т. нар. „интернет на нещата“ [ползването на материални, а не само цифрови услуги, чрез интернет]. Интернет компаниите и доставчиците на финансови услуги вече зависят в голяма степен от инфраструктурата, предоставяна от тези лидери в облака. Скоро това ще се отнася и за все повече автомобили, монтажни линии и градове.
Освен че притежава водещата търсачка в света и най-популярната операционна система за смартфони, компанията майка на Гугъл, Алфабет, се занимава със здравеопазване, разработване на лекарства и автономни превозни средства. Разширената мрежа за електронна търговия и логистика на Амазон снабдява милиони хора с основни потребителски стоки. В Китай Алибаба и Тенсент доминират в платежните системи, социалните медии, видео стрийминга, електронната търговия и логистиката. Освен това те инвестират в проекти, важни за китайското правителство, като например Дигиталния път на коприната, който има за цел да достави на нововъзникващите пазари подводни кабели, телекомуникационни мрежи, облачни възможности и приложения, необходими за управлението на цифровото общество.
Технологичните фирми от частния сектор осигуряват и националната сигурност – роля, която традиционно е запазена за правителствата и наетите от тях изпълнители на отбранителни услуги. Когато миналата година руски хакери проникнаха в американски правителствени агенции и частни компании, Майкрософт, а не Агенцията за национална сигурност или киберкомандването на САЩ, първи откриха и прекъснаха нарушителите. Разбира се, частните компании отдавна подкрепят целите на националната сигурност. Преди най-големите банки да се превърнат в „твърде големи, за да фалират“, тази фраза беше приложена към американската отбранителна компания Lockheed Corporation (сега Lockheed Martin) по време на Студената война. Но Lockheed просто произвеждаше изтребители и ракети за правителството на САЩ. Тя не управляваше военновъздушните сили и не охраняваше небето. Най-големите технологични компании изграждат гръбнака на дигиталния свят и едновременно с това го охраняват.
Затъмнението на националната държава от страна на големите технологии не е неизбежно. Правителствата предприемат стъпки за укротяване на непокорната цифрова сфера: независимо дали става дума за неотдавнашните действия на Китай, насочени срещу Алибаба и Ant Group, в хода на които правителството провали това, което щеше да бъде едно от най-големите първични публични предлагания в света; опитите на ЕС да регулира личните данни, изкуствения интелект и големите технологични компании, които той определя като цифрови „пазачи“; многобройните антитръстови законопроекти, внесени в САЩ; Камарата на представителите на САЩ или продължаващия натиск на Индия върху чуждестранни компании за социални медии – технологичната индустрия е изправена пред политически и регулаторен отпор на множество фронтове.
Освен това технологичните фирми не могат да се отделят от физическото пространство, където остават под милостта на държавите. Кодът на виртуалните светове, които тези компании са създали, се намира в центрове за данни, разположени на територии, контролирани от правителства. Компаниите са подчинени на националните закони. Те могат да бъдат глобявани или подлагани на други санкции, уебсайтовете им могат да бъдат блокирани, а ръководителите им могат да бъдат арестувани, ако нарушат правилата.
Но тъй като технологиите стават все по-сложни, държавите и регулаторните органи са все по-ограничени от остарели закони и ограничен капацитет. Цифровото пространство непрекъснато се разраства. Фейсбук вече наброява почти три милиарда активни потребители месечно. Гугъл съобщава, че всеки ден в YouTube, нейната платформа за видео стрийминг, се потребяват над един милиард часа видео. През 2020 г. са създадени и съхранени над 64 милиарда терабайта цифрова информация, което е достатъчно да запълни около 500 милиарда смартфона. В следващата си фаза тази „сфера на данните“ ще обедини в обща мрежа автомобили, фабрики и цели градове, свързани с интернет сензори, които ще обменят данни. С разрастването на тази сфера способността за контрол над нея ще се изплъзва все повече извън обсега на държавите. И тъй като технологичните компании предоставят важни цифрови и реални стоки и услуги, държавите, които не могат да осигурят тези неща, рискуват да си нанесат доста значителни щети, ако драконовските им мерки накарат компаниите да спрат дейността си.
Правителствата отдавна разполагат със сложни системи за наблюдение на цифровото пространство: Китай създаде т.нар. „Велика защитна стена“, за да контролира информацията, която гражданите му могат да ползват, а шпионските агенции на САЩ създадоха системата за наблюдение „Ешелон“, за да следят глобалните комуникации. Но тези системи не могат да следят всичко. Глобите за премахване на незаконно съдържание са неудобство за бизнеса, а не екзистенциална заплаха. А правителствата осъзнават, че могат да саботират собствената си легитимност, ако отидат твърде далеч. Потенциалът за реакция от страна на населението е една от причините, поради които дори руският президент Владимир Путин едва ли някога ще стигне толкова далеч, колкото Пекин, ограничавайки достъпа на гражданите до глобалния интернет.
Това не означава, че големите технологични компании са масово харесвани. Още преди пандемията проучванията на общественото мнение в САЩ показаха, че някогашният най-почитан сектор в страната губи популярност сред американците. Според проучване на Галъп от февруари 2021 г. мнозинството от американците подкрепят по-строги регулации за големите технологични компании. Според годишния Барометър на доверието, публикуван от Edelman, консултантска компания в областта на връзките с обществеността, глобалното доверие в тези компании – особено във фирмите за социални медии – също е било силно засегнато по време на пандемията.
Но дори и ако бъдем строги към големите технологични компании, това е едно от малкото неща, по които и демократите, и републиканците са съгласни. И фактът, че все още не е имало сериозни репресии, е показателен. В Съединените щати комбинацията от нефункциониране на Конгреса и мощното лобиране на Силициевата долина вероятно ще продължи да възпрепятства въвеждането на нови широкообхватни разпоредби, които биха могли да представляват сериозна заплаха за цифровите гиганти. Различно е положението в Европа, където липсата на местни конгломерати в областта на облачните услуги, търсенето и социалните медии улеснява приемането на амбициозно законодателство. Със сигурност е другояче и в Китай, където неотдавнашната серия от регулаторни мерки доведе до срив на акциите на технологичните гиганти в страната.
Както в Брюксел, така и в Пекин политиците се опитват да насочат силата на най-големите технологични компании в преследване на национални приоритети. Но тъй като облакът, изкуственият интелект и други нововъзникващи технологии ще станат още по-важни за препитанието на хората и за способността на държавите да посрещат основните нужди на своите граждани, далеч не е сигурно, че политиците ще успеят.
Държавата отвръща на удара
Най-важният въпрос в геополитиката днес може би е: Дали държавите, които разбиват или притискат най-големите си технологични фирми, също ще успеят да се възползват от възможностите на следващата фаза на цифровата революция, или усилията им ще се обърнат срещу тях? ЕС, който е разтревожен, че не е създал цифрови гиганти по начина, по който го направиха САЩ и Китай, изглежда има намерение да провери това. Той е в челните редици на демократичните общества, които настояват за по-голям суверенитет върху цифровото пространство. През 2018 г. ЕС прие мащабен закон за защита на данните, който ограничава предаването на лични данни извън 27-членния блок и заплашва с високи глоби компаниите, които не успяват да защитят чувствителната информация на гражданите на ЕС.
Новият регулаторен пакет, който напредва в Брюксел, ще даде на Европейската комисия нови правомощия да налага глоби на интернет платформи за незаконно съдържание, да контролира високорискови приложения за изкуствен интелект и евентуално да разбива технологични компании, които бюрократите на ЕС смятат за твърде мощни. ЕС и някои влиятелни държави членки, като Франция, също призовават за индустриални политики, насочени към технологиите – включително милиарди евро държавно финансиране – за насърчаване на нови подходи за обединяване на данни и компютърни ресурси. Целта е да се разработят алтернативи на най-големите облачни платформи, които, за разлика от сегашните варианти, са основани на „европейски ценности“.
Това е огромна авантюра. Европа, която действа от позицията на слабост, залага, че може да удържи технологичните гиганти и да отприщи нова вълна от европейски иновации. Ако вместо това се окаже, че само най-големите технологични платформи могат да съберат капитала, таланта и инфраструктурата, необходими за разработването и управлението на цифровите системи, на които разчитат компаниите, Европа само ще ускори геополитическия си упадък. Изходът зависи от това дали шепа мащабни облачни платформи, с всички съпътстващи икономически възможности и предизвикателства, могат да продължат да бъдат двигател на иновациите, или група компании, работещи под по-голям държавен контрол, все още могат да създават авангардна цифрова инфраструктура, която да е конкурентоспособна в световен мащаб.
Създаването и поддържането на цифрово пространство в голям мащаб е скъпо. През 2019 г. Алфабет, Амазон, Епъл, Фейсбук и Майкрософт вложиха общо 109 млрд. долара в научноизследователска и развойна дейност. Това е приблизително равно на общите публични и частни разходи за научноизследователска и развойна дейност в Германия за същия период и повече от два пъти повече от сумата, похарчена през същата година от правителството и частния сектор на Обединеното кралство, взети заедно. Ако европейските държави искат по-голям контрол върху технологичния сектор, ще трябва да инвестират много повече пари. Но дори и правителствата да са готови сами да финансират тези цифрови възможности, парите са само част от картината. Те вероятно ще се борят да съберат инженерните и други таланти, необходими за проектирането, поддръжката, експлоатацията и развитието на сложната облачна инфраструктура, приложенията за изкуствен интелект и други системи, които осигуряват работата на тези технологии в голям мащаб.
Постигането и поддържането на глобално лидерство в области като изчислителните облаци или полупроводниците изисква огромни и устойчиви инвестиции на финансов и човешки капитал. То изисква и тесни взаимоотношения с клиенти и други партньори в сложни глобални вериги за доставки. Днешните модерни заводи за полупроводници могат да струват над 15 милиарда долара поединично и изискват легиони от висококвалифицирани инженери, които да ги създадат и управляват. Водещите световни доставчици на облачни услуги могат да инвестират милиарди долари в научноизследователска и развойна дейност всяка година, тъй като непрекъснато усъвършенстват продуктите си в отговор на нуждите на клиентите и насочват печалбите си обратно към научноизследователска дейност. Правителствата – и дори групи от малки фирми, които работят заедно – трудно биха събрали ресурсите, необходими за предоставянето на тези технологии в мащаба, необходим за захранване на световната икономика. Дори и в Китай, където правителството не се страхува да размахва заплашителен пръст, Китайската комунистическа партия (ККП) разчита на най-големите технологични компании в частния сектор на страната да свършат тежката работа, тъй като се стреми да изгради богато и цифрово напреднало общество.
През следващото десетилетие ще се провери какво ще се случи, когато политиките на цифровото и физическото пространство се сближат. Правителствата и технологичните компании са готови да се конкурират за влияние върху двата свята – оттук и необходимостта от по-добра рамка за разбиране на целите на компаниите и на това как тяхната власт взаимодейства с тази на правителствата в двете области.
Борбата в технологичния сектор
Ориентацията на технологичните компании е не по-малко разнообразна от тази на държавите, с които те се конкурират. В рамките на една и съща компания често съжителстват тенденции на глобализъм, национализъм и техно-утопизъм. Кой от възгледите ще надделее, ще има важни последици за глобалната политика и общество.
На първо място са глобалистите – фирмите, които са изградили своите империи, работейки в истински международен мащаб. Тези компании, сред които Епъл, Фейсбук и Гугъл, създават и населяват дигиталното пространство, което позволява на тяхното бизнес присъствие и потоци от приходи да се откъснат от физическата територия. Всяка една от тях стана мощна, като се спря на определена идея, която ѝ позволи да доминира в икономически ценна ниша, а след това пренесе бизнеса си в световен мащаб.
Компании като Алибаба, БайтДанс и Тенсент се появиха на върха на огромния вътрешен пазар на Китай, преди да се насочат към глобален растеж. Но идеята беше една и съща: да открият филиали във възможно най-много държави, да спазват местните правила и разпоредби, ако е необходимо, и да се конкурират ожесточено. Разбира се, те се възползваха и от политическата и финансовата подкрепа на Пекин, но все пак подходът към глобалната експанзия, насочен към печалба, е движеща сила за иновациите в тези фирми.
Има и национални шампиони, които са по-склонни да се придържат към приоритетите на своите правителства. Тези фирми си партнират с правителствата в различни важни области, включително облака, изкуствения интелект и киберсигурността. Те си осигуряват огромни приходи, като продават продуктите си на правителствата, и използват експертния си опит, за да помагат за насочването на действията на същите тези правителства. Фирмите, които най-много се доближават до модела на националния шампион, са в Китай, където те отдавна са подложени на натиск да подкрепят националните цели. Huawei и SMIC са основните национални шампиони на Китай в областта на 5G и полупроводниците. През 2017 г. китайският президент Си Дзинпин назначи Алибаба и Тенсент, заедно с търсачката Baidu и компанията за гласово разпознаване iFlytek, в „националния екип по изкуствен интелект“ на Китай, като предостави на всяка от тях водеща роля в изграждането на части от бъдещето на Китай, задвижвано от изкуствен интелект.
Повече от всяка друга страна Китай използва своите технологични гиганти по време на пандемията, като се опира до голяма степен на цифрови услуги – включително видеоконференции и телемедицина – и дори ги използва за налагане на забрани и други ограничения за пътуване, когато пандемията се разшири. Освен това китайските технологични фирми се включиха в управлението на повторното отваряне на вратите чрез предоставяне на цифрови здравни паспорти и в „дипломацията на маските“, като изпратиха крайно необходими медицински консумативи на нуждаещите се страни, за да засилят меката сила на Китай.
Днес дори исторически глобалистките американски компании усещат притегателната сила на модела на националния шампион. Нарастващата роля на Майкрософт в охраната на цифровото пространство от името на Съединените щати и съюзническите демокрации и насочването към дезинформацията, разпространявана от държавни субекти (особено Китай и Русия) и международни престъпни синдикати, я води в тази посока. Освен това Амазон и Майкрософт се конкурират за предоставяне на инфраструктура за изчисления в облак на правителството на САЩ. Новият главен изпълнителен директор на Амазон, Анди Джаси, който преди това ръководеше облачния бизнес на компанията, беше член на Комисията за национална сигурност по изкуствен интелект – водеща консултативна група, която по-рано тази година публикува важен доклад, оказващ силно влияние върху развитието на националната стратегия на САЩ за изкуствен интелект.
Силите на глобализма и национализма понякога се сблъскват с трети лагер: техноутопистите. Някои от най-мощните технологични фирми в света се ръководят от харизматични визионери, които виждат в технологиите не само глобална бизнес възможност, но и потенциално революционна сила в човешките дела. За разлика от другите две групи, този лагер се фокусира повече върху личностите и амбициите на технологичните изпълнителни директори, отколкото върху дейността на самите компании. Докато глобалистите искат държавата да ги остави на мира и да поддържа благоприятни условия за глобална търговия, а националните шампиони виждат възможност да забогатеят от държавата, техноутопистите гледат към бъдещето, в което парадигмата на националната държава, доминираща геополитиката от XVII в. насам, е заменена от нещо съвсем различно.
Най-разпознаваемият пример за това е Елон Мъск, главен изпълнителен директор на Тесла и SpaceX, с неговата открита амбиция да революционизира транспорта, да свърже компютрите с човешките мозъци и да превърне човечеството в „многопланетен вид“, като колонизира Марс. Да, заедно с това той предоставя космически подемни мощности на правителството на САЩ, но е съсредоточен главно върху доминирането в близката космическа орбита и създаването на бъдеще, в което технологичните компании помагат на обществата да се развиват отвъд концепцията за национални държави. Марк Зукърбърг, главен изпълнителен директор на Фейсбук, има подобни тенденции, макар да е станал по-отворен към държавното регулиране на онлайн съдържанието. Diem, цифрова валута, подкрепена от Фейсбук, трябваше да бъде драстично намалена, след като финансовите регулатори почти навсякъде изразиха загриженост. Благодарение на господството на щатския долар правителствата запазват много по-силна хватка върху финансите, отколкото върху други области в цифровото пространство.
Това може да не е вярно за дълго, ако Виталик Бутерин и предприемачите, които изграждат приложенията си върху базата на неговата екосистема Етереум, постигнат своето. Етериум, вторият по популярност блокчейн в света след Биткойн, бързо се превръща в основната инфраструктура, захранваща ново поколение децентрализирани интернет приложения. Тя може да представлява дори по-голямо предизвикателство за правителствената власт от Дием. Дизайнът на Етериум включва интелигентни договори, които позволяват на страните по дадена транзакция да вграждат условията за правене на бизнес в труден за промяна компютърен код. Предприемачите се възползваха от технологията и заобикалящата я шумотевица, за да създадат нови бизнеси, включително пазари за залагания, финансови деривати и платежни системи, които е почти невъзможно да бъдат променени или премахнати, след като веднъж са стартирали. Въпреки че голяма част от тези иновации до момента са във финансовата сфера, някои привърженици смятат, че блокчейн технологията и децентрализираните приложения ще бъдат ключът към отключване на следващия голям скок за мрежата: метавселената – място, където добавената и виртуалната реалност, мрежите за данни от следващо поколение и децентрализираните системи за финансиране и плащане допринасят за един по-реалистичен и поглъщащ цифров свят, в който хората могат да общуват, работят и търгуват с цифрови стоки.
Китай все още има своите глобалисти и национални шампиони, макар и с по-статичен уклон от тези в САЩ. Но той вече няма свои собствени техно-утописти. Някога ККП превъзнасяше Джак Ма, съосновател на Алибаба и най-изтъкнат предприемач в страната, който направи революция в начина, по който хората купуват и продават стоки, и се опита да създаде нова версия на Световната търговска организация, за да улесни електронната търговия и да насърчи пряката световна търговия. Но партията го ограничи, след като през октомври 2020 г. той произнесе реч, в която разкритикува финансовите си регулатори за това, че задушават иновациите. Сега Пекин държи Ма и Алибаба на много по-къса каишка – поучителна история за всички бъдещи техно-утописти в Китай, които биха могли да се опитат да предизвикат държавата.
Въпреки това Китай зависи от цифровата инфраструктура, осигурена от такива като Ма, за да повиши производителността и стандарта на живот – и по този начин да осигури дългосрочното оцеляване на ККП. Авторитаризмът на Китай му позволява да бъде по-силен в регулирането на цифровото пространство и компаниите, които го изграждат и поддържат, но в крайна сметка Пекин е изправен пред същите компромиси като Вашингтон и Брюксел. Ако затегне прекалено много хватката си, рискува да навреди на самата страна, като задуши иновациите.
Нашето цифрово бъдеще
Докато технологичните компании и правителствата преговарят за контрол над цифровото пространство, американските и китайските технологични гиганти ще действат в една от трите геополитически среди: такава, в която държавата властва, възнаграждавайки националните шампиони; такава, в която корпорациите изземват от държавата контрола над цифровото пространство, давайки възможност на глобалистите; или такава, в която държавата изчезва, издигайки техно-утопистите.
При първия сценарий националните шампиони печелят, а държавата остава доминиращ доставчик на сигурност, регулация и обществени блага. Системните сътресения, като пандемията COVID-19, и дългосрочните заплахи, като изменението на климата, в съчетание с обществения отпор срещу властта на технологичните фирми, утвърждават държавната власт като единствената сила, която може да разреши глобалните предизвикателства. Двупартийният натиск за регулиране в САЩ възнаграждава „патриотичните“ компании, които използват ресурсите си в подкрепа на националните цели. Правителството се надява, че новото поколение технологични услуги за образование, здравеопазване и други компоненти на обществения договор ще повишат легитимността му в очите на избирателите от средната класа. Пекин и други авторитарни правителства удвояват усилията си за отглеждане на собствени национални шампиони, като настояват усилено за самодостатъчност, докато се конкурират за влияние на важни световни пазари, като Бразилия, Индия и Югоизточна Азия. Частният технологичен сектор на Китай става все по-малко независим и неговите технологични компании вече не излизат на международните фондови борси.
За съюзниците и партньорите на САЩ е много по-трудно да балансират връзките си с Вашингтон и Пекин. Европа е големият губещ тук, тъй като не разполага с технологични компании с финансов капацитет или технологични средства, които да се противопоставят на тези на двете големи сили. Тъй като стремежът на ЕС към цифров суверенитет се бави, а студената война между САЩ и Китай превръща националната сигурност в технологичното пространство в доминиращ приоритет, технологичният сектор в Европа няма друг избор, освен да следва дневния ред на Вашингтон.
Тъй като Съединените щати и Китай се разделят, компаниите, които могат да се превърнат в национални шампиони, са възнаградени. И Вашингтон, и Пекин насочват ресурси към технологичните фирми, за да ги приведат в съответствие с националните си цели. В същото време все по-фрагментираният характер на интернет прави работата в истински глобален мащаб все по-трудна: когато данните, софтуерът или модерната полупроводникова технология не могат да се движат през границите поради правни и политически бариери или когато компютрите или телефоните, произведени от американски и китайски компании, не могат да говорят помежду си, това увеличава разходите и регулаторните рискове за компаниите.
За Амазон и Майкрософт може да не е трудно да се адаптират към този нов ред, тъй като те вече реагират на нарастващия натиск да подкрепят императивите на националната сигурност. Двете компании вече се конкурират за предоставяне на облачни услуги на правителството на САЩ и разузнавателните служби. Но Епъл и Гугъл може да се окажат по-неудобни за работа с правителството на САЩ; първата от тях се противопостави на правителствените искания за разбиване на криптирани смартфони, а втората се оттегли от проект с Пентагона за разпознаване на изображения. На Фейсбук може да му е най-трудно да се ориентира в пейзажа, който благоприятства националните шампиони, ако се смята, че предоставя платформа за чуждестранна дезинформация, без да предлага и полезни активи за правителството, като например изчисления в облак или военни приложения за изкуствен интелект.
Това би бил един по-нестабилен в геополитическо отношение свят, с по-голям риск от стратегическо и технологично раздвоение. Тайван би представлявал сериозен проблем, тъй като американските и китайските компании продължават да разчитат на Taiwan Semiconductor Manufacturing Company като основен доставчик на авангардни чипове. Вашингтон вече предприе действия за откъсване на водещи китайски технологични фирми от Тайван и TSMC, което подхранва впечатленията в Пекин, че Тайван се вкарва все повече в орбитата на САЩ. Въпреки че е малко вероятно Китай да реши да нахлуе в Тайван само заради полупроводниците – потенциалът за военен конфликт със САЩ, който да ескалира извън Тайван, би бил твърде голям, а щетите за международния авторитет на Китай и бизнес средата – твърде сериозни, той остава потенциално силен риск.
Светът на националните шампиони ще възпрепятства и международното сътрудничество, необходимо за справяне с глобални кризи – независимо дали става въпрос за пандемия, по-смъртоносна от COVID-19, или за вълна от глобална миграция, предизвикана от изменението на климата. Би било парадоксално, ако технологичният национализъм затрудни правителствата да се справят с тези проблеми, като се има предвид ролята на подобни кризи за укрепване на позицията на държавата като доставчик от последна инстанция.
При втория сценарий държавата се задържа, но в отслабено състояние – проправяйки път за възход на глобалистите. Неспособни да вървят в крак с технологичните иновации, регулаторните органи приемат, че правителствата ще споделят суверенитета над цифровото пространство с технологичните компании. Големите технологични компании отхвърлят ограниченията, които биха могли да стеснят операциите им в чужбина, с аргумента, че загубата на пазарни възможности ще навреди на иновациите и в крайна сметка на способността на правителствата да създават работни места и да посрещат глобалните предизвикателства. Вместо да приемат технологична студена война, компаниите оказват натиск върху правителствата да се споразумеят за набор от общи правила, които да запазят глобалния пазар на хардуер, софтуер и данни.
Епъл и Гугъл вероятно ще спечелят най-много от този резултат. Вместо да бъдат принудени да избират между интернет, доминиран от САЩ и Китай, Епъл биха могли да продължат да предлагат своя собствена уникална технологична екосистема, обслужваща елита както в Сан Франциско, така и в Шанхай. Моделът на Гугъл за приходи, основан на рекламата, ще процъфтява, тъй като хората както в демократичните, така и в авторитарните държави ще консумират продукти и услуги, които превръщат в стока всяка част от личните данни.
Триумфът на глобализма би помогнал и на Алибаба, която е домакин на най-големите уебсайтове за електронна търговия в света. БайтДанс, чието приложение за споделяне на видеоклипове TikTok му помогна да достигне оценка от 140 млрд. долара, ще може свободно да предлага вирусни видеоклипове на глобалната аудитория, което ще увеличи алгоритмите му с изкуствен интелект и глобалните му приходи. Тенсент също е глобалист, но си сътрудничи много по-дълбоко с китайския апарат за вътрешна сигурност, отколкото Алибаба. За нея ще бъде по-лесно да се ориентира към модела на национален шампион, тъй като идеологическата конкуренция между Вашингтон и Пекин се засилва.
Глобалистите се нуждаят от стабилност, за да успеят през следващото десетилетие. Най-големият им страх е, че Съединените щати и Китай ще продължат да се разединяват, което ще ги принуди да изберат страна в икономическата война, която ще издигне бариери пред опитите им да глобализират бизнеса си. Състоянието им би се подобрило, ако Вашингтон и Пекин решат, че свръхрегулирането рискува да подкопае иновациите, които движат икономиките им. В случая на Вашингтон това означава да се оттегли от индустриалната политика, целяща да убеди компаниите, че могат да процъфтяват като национални шампиони; за Пекин това означава да запази независимостта и автономността на частния сектор.
Един свят, в който глобалистите властват, ще даде на Европа шанс да се утвърди като интелигентен бюрократичен играч, способен да разработи правилата, които позволяват на технологичните компании и правителствата да споделят суверенитета в цифровото пространство. Вашингтон и Пекин все още ще бъдат двете доминиращи световни сили, но неуспехът на индустриалната политика на първата и стремежът на втората да издигне националните шампиони ще отслаби хватката на двете сили върху геополитиката, ще увеличи търсенето на глобално управление и ще създаде повече възможности за определяне на глобални правила. Това е свят с малко по-слаби американско и китайско правителства, но такъв, който предлага на двете страни най-добрия шанс да си сътрудничат по отношение на неотложните глобални предизвикателства.
В последния сценарий често прогнозираната ерозия на държавата най-накрая се сбъдва. Техноутопистите се възползват от широко разпространеното разочарование от правителствата, които не са успели да създадат просперитет и стабилност, като привличат гражданите в цифровата икономика, която отслабва посредническата роля на държавата. Доверието в долара като световна резервна валута ерозира – или се срива. Криптовалутите се оказват прекалено силни, за да бъдат контролирани от регулаторите, и придобиват широко признание, подкопавайки влиянието на правителствата върху финансовия свят. Разпадането на централизираната власт прави света значително по-малко способен да се справя с транснационалните предизвикателства. За технологичните визионери с огромни амбиции и съизмерими ресурси въпросът за патриотизма става спорен. Мъск играе все по-голяма роля в определянето на начина, по който се изследва космоса. Фейсбук замества публичния площад, гражданското общество и мрежата за социална сигурност, създавайки валута, базирана на блокчейн, която придобива широка употреба.
Последиците от един свят, в който техно-утопистите командват, са най-трудни за разгадаване, отчасти защото хората са свикнали да мислят за държавата като за основен участник в решаването на проблемите. Правителствата няма да се предадат без бой. И ерозията на авторитета на американското правителство не би дала свобода на действие на техноутопистите; китайската държава също би трябвало да претърпи срив на вътрешното доверие. Колкото по-малко правителства стоят на пътя им, толкова повече техно-утопистите ще могат да определят развитието на новия световен ред – за добро и за зло.
Прекрасен нов цифров свят
Преди едно поколение основополагащата предпоставка за интернет беше, че той ще ускори глобализацията, която трансформира икономиката и политиката през 90-те години на миналия век. Мнозина се надяваха, че цифровата епоха може да насърчи неограничения поток от информация, отслабвайки хватката на авторитарните управници, които смятаха, че могат да избягат от така наречения край на историята. Днес картината е различна: концентрацията на власт в ръцете на няколко много големи технологични фирми и конкуриращите се намеси на силовите блокове, ориентирани към САЩ, Китай и ЕС, доведоха до много по-фрагментиран цифров пейзаж.
Последиците за бъдещия световен ред ще бъдат не по-малко дълбоки. В момента най-големите технологични фирми в света преценяват как най-добре да се позиционират, докато Вашингтон и Пекин се подготвят за продължителна конкуренция. Съединените щати смятат, че основният им геополитически императив е да предотвратят изместването си от техноавторитарния си съперник. Най-важният приоритет на Китай е да се увери, че може да стъпи на краката си в икономическо и технологично отношение, преди коалицията от напреднали индустриални демокрации да потисне по-нататъшното му разширяване. Засега големите технологии ще действат предпазливо, за да се уверят, че няма да задълбочат още повече несигурността на правителството, че ще загуби властта си.
Но тъй като конкуренцията между САЩ и Китай става все по-силна, тези фирми ще упражняват влиянието си по-активно. Ако успеят да се утвърдят като „незаменими компании“ – подобно на начина, по който Съединените щати смятат себе си за „незаменима нация“ – националните шампиони ще настояват за по-големи държавни субсидии и преференциално третиране спрямо своите съперници. Освен това те ще настояват за по-голямо отделяне, твърдейки, че жизненоважната им работа се нуждае от максимална защита от хакерски атаки от страна на противника.
Глобалистите ще твърдят, че правителствата няма да могат да поддържат икономическа и технологична конкурентоспособност в дългосрочен план, ако се затворят в себе си и възприемат блокаден манталитет. Американските глобалисти ще отбележат, че големите азиатски и европейски компании далеч не напускат Китай, а засилват присъствието си там – и че Вашингтон ще навреди единствено на себе си, като принуди американските компании да напуснат най-големия потребителски пазар в света. За да предотвратят обвинението на правителството, че поставят печалбите си над националната сигурност, те ще твърдят, че по-дълбоките нива на отделяне ще попречат на американско-китайското сътрудничество по спешни транснационални предизвикателства, като смъртоносните пандемии и изменението на климата. Китайските глобалисти ще твърдят, че способността на ККП да поддържа стабилен растеж – а следователно и вътрешна легитимност – ще зависи от това дали Китай ще успее да се утвърди като център на световните иновации.
А техноутопистите? Те с удоволствие ще работят тихо, изчаквайки времето си. Докато националните шампиони и глобалистите се надпреварват кой да формира правителствената политика, техно-утопистите ще използват традиционни компании и децентрализирани проекти, като например Етереум, за да изследват нови граници в цифровото пространство, като например метавселената, или нови подходи за предоставяне на основни услуги. Те ще поддържат тон на разбирателство, когато правителството на САЩ ги изкарва пред Конгреса от време на време, както обикновено, за да разобличат егото и властта си, като предприемат минимални стъпки за успокояване на политиците, но разгръщат агресивни лобистки кампании, за да подкопаят всички усилия на Вашингтон да ги вкара в релси.
Това не означава, че обществата се насочват към бъдеще, в което се наблюдава крах на националната държава, край на правителствата и разпадане на границите. Няма причина да смятаме, че тези прогнози са по-вероятни днес, отколкото през 90-те години на миналия век. Но вече не е приемливо да се говори за големите технологични компании като за пешки, които техните правителствени господари могат да движат по геополитическата шахматна дъска. Те все повече се превръщат в самостоятелни геополитически актьори. И тъй като американско-китайската конкуренция играе все по-доминираща роля в световните дела, те ще имат все по-голямо влияние върху начина, по който се държат Вашингтон и Пекин. Само ако актуализираме разбирането си за тяхната геополитическа мощ, можем да разберем по-добре този прекрасен нов цифров свят.
