От края на 70-те и началото на 80-те години на XX в. насетне все по-упорито започна да се налага модернистката парадигма в изследванията на нациите и национализмите. Съгласно нейните основни представители нациите се явяват модерни явления, рожба на епохата след Френската революция. Тепърва след тези събития и в рамките на съответните национални движения и национални държави, чрез усилията на различни институции като печата, образованието, армията и др. селяните, живели в рамките на своята локална общност, лишени от определено национално съзнание, започват да мислят себе си като част от дадена нация.
Автор: Стефан Дечев
В следващите редове ще се опитам да очертая мястото на темата за депортацията в българската историография, като, въпреки риска от повторения, ще спазвам хронологичния, а не проблемния принцип. Така по-ясно проличава колко отрано тази тема си пробива път в книжнината, но и същевременно колко лъкатушен е пътят на усилието да се изнесе цялата истина.
Автор: Надя Данова
Най-недостойното в държавната и в част от публичната позиция към събитията от 1943 г. е фикс идеята да се снеме всякаква отговорност. Дори тогава, когато е неоспорим факт, че българската държава организира, осъществява и финансира акцията от край до край – от „вдигането“ на евреите от домовете им до предаването им на германците в Скопие, на македонската граница, в Лом и Виена. България не е инициатор на идеята за изселване на евреите с цел унищожаване им. Вероятно без външния импулс тя не би задвижила подобна операция. Когато обаче политиката е възприета, българското правителство я привежда частично в изпълнение с разбиране и убеденост, усърдно, добросъвестно и последователно.
Автори: Копринка Червенкова, Христо Буцев, Румен Аврамов
Покрай предишното оцветяване на паметника на Съветската армия бурно и настоятелно апелирах той да бъде демонтиран и разкаран от центъра на столицата ни, защото исторически и морално мястото му не е там. Обаче промених мнението си!
Автор: Цветозар Цаков
Съдбата на евреите в контролираните от България територии през Втората световна война не е преставала да привлича вниманието на историци и на широки кръгове в страната и извън нея. Отразявал политическите промени, конюнктурни обстоятелства или развитието на самото историческо познание, този интерес неизменно се е изправял пред трудността – професионална и чисто човешка – да бъдат осмислени във взаимната им обвързаност двата тясно преплетени разказа за оцеляването на едни и трагичната участ на други. И ако първият от тях е широко и позитивно експониран, като през годините се спори само за положителните роли, то този за депортирането от българските власти на 11 343 евреи от Беломорието, Македония и Пирот в нацистките лагери не успява да излезе от острастения дебат за вина и (не)отговорност, от частичното осветляване или от витиеватите интерпретации.
Автор: Румен Аврамов
Паметите се намират в конфликт едни с други защото славната роля в миналото – ролята на героя или, в други контексти, на жертвата – предоставят ценен символичен капитал в настоящето, такъв, който придава престиж, легитимност и, в края на краищата, повече власт на онези, които могат да предявят успешни претенции към него. Но паметта не е просто място, на което се сблъскват воли, всяка от тях търсеща предимство пред останалите. Освен това паметта е отворена за установяване на истината.
Автор: Цветан Тодоров
Промените в имената на българите мюсюлмани привидно следват трийсетгодишен цикъл: 1912 – 1942 – 1972. Всъщност – това са пиковите години, периодичните обостряния – „възпаленията“ на един хроничен процес в българския организъм, който – най-общо – може да се нарече „непонасяне на чуждото тяло“.
Автор: Евгения Иванова
За атмосферата и дебатите (доколкото ги има) около двутомника „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот, март 1943 г.“ на проф. Надя Данова и Румен Аврамов. Интервю с Александър Везенков.
Автори: Марта Методиева, Александър Везенков
Още преди идването на комунистическия режим, съсредоточеното в Западните и Средни Родопи, както и в Тетевенския край, мюсюлманско население с български майчин език е обект на повече или по-малко насилствени асимилационни политики.
Автор: Чавдар Маринов
Рухването на комунистическите режими в Съветския съюз и в Източна Европа беше последвано от изостряне на национални антагонизми и от войни като тази в бивша Югославия. Същевременно редица световни политолози обясняваха, че по силата на своята интернационалистическа идеология комунизмът бил „замразил“ националистическите каузи, които логично експлодирали след 1989 година. Подобна интерпретация, макар и с друг патос, беше развита и от български историци, които подчертаваха „национално-нихилистичната“ и „предателска същност“ на четиридесет и пет годишното комунистическо управление в страната си.
Автор: Чавдар Маринов
Пиша това есе на собствен риск. Не преувеличавам опасността от изразяването на нещата, които ще последват по-долу: в края на краищата това издание се чете само от няколко хиляди души, повечето от тях застаряващи, лишени от глас и възможност за някакви по-особени действия хора, сред едно все по-застаряващо и някак все по-изморяващо се общество (без да отричам мощния импулс на последната вълна от протести, задвижвани основно от по-млади хора, какво облекчение!)
Автор: Златко Енев
Докато обществените условия, социалните и икономически отношения и зависимости функционират на настоящото равнище, в България истински медии не може да има. Плурализмът, журналистическите правила и етика са невъзможен проект. Това е ситуация на безизходица, която произлиза от цялостната култура и социална среда.
Автор: Тодор П. Тодоров
Партии на малцинствата са присъствали през последните 20 години в управлението на повечето страни в региона и в една или друга степен са били представяни в парламентите им. Въпреки това ще е прибързано да се твърди, че въпросът за политическото участие на малцинствата във всичките му измерения и на всички нива е решен, напротив – продължават да са налице редица специфични и редица общи предизвикателства пред него.
Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар
Един процес (срещу протест?), който преминава тихомълком пред очите на всички ни, докато в същото време собственият протест ни изпълва със задоволство…
Автори: Алекс Алексиев, Хайри Шерифов
Та, Пеевски – системно необичаният и затова – обичащ да мрази, съм аз – пред телевизора, на плажа, по площадите, в гетото, на нивата с тютюна, в колцентъра, в автосервиза и в съдебната зала, безработният и онзи с Бентли-то и детето в Лондон.
Автор: Румен Петров
Трета, заключителна част от обширното изследване на професор Мария Тодорова. За пръв път на български език.
Автор: Мария Тодорова
Днес от България пристига особено безсмислена вест: млад олигарх със съмнително минало, една фигура, която в България за мнозина е символ за срастването на продажни политици със сенчестия свят и с възникналия от социалистическите кадесарски дебри бизнес, бе избран съвършено неочаквано от Народното събрание в София за шеф на мощната тайна служба ДАНС.
Автор: Милен Радев
Докъде са стигнали у нас дебатите около наследството на комунизма – и какво бихме могли да очакваме от тях...
Автор: Златко Енев
С разкриващите се напоследък архиви става възможно да се хвърли поглед към западните радиостанции, излъчващи на български език по времето на социализма, и тяхното битие в полезрението на властта.
Автор: Мария Дееничина
Един от мотивите за написването на тази книга бе да разбера и обясня раздвоението на тези духовни водачи, които са шпионирали в Църквата. Те убедено са проповядвали Божието слово (помня мощните проповеди на някои от тези водачи), молили са се заедно с другите и са ги окуражавали, помагали са, създавали са доверие и са направлявали църковното общество. После са сядали на масата в „скришната стаичка“ и са започвали да пишат своите донесения – кой с кого се е срещал и какво е казал, имена, адреси, отчет за получените секретни задачи, даже и препоръки за действие срещу СВОИТЕ.
Автор: Ангел Пилев
Докато носталгията по времето на социализма в собствения смисъл на думата ще изчезне с нашето собствено поколение, без дори да се полагат специални усилия, пред нас отсега стоят въпросите за тенденциозното писане на историята на режима, за отричането или поне омаловажаването на някои от престъпленията му, за политически мотивираното му разкрасяване.
Автор: Александър Везенков
Антисемитската политика на българската законодателна и изпълнителна власт, независимо от причините, които са я наложили и степента, в която тя е прилагана, представлява мрачен период в живота на българското общество и принася в жертва 11 343 евреи от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини…
Автор: Борислав Дичев
Този материал е малка част от настоящия ми проект за посмъртната съдба на Васил Левски, основният национален герой на България. В него се вглеждам по-отблизо в периода между 1878 г. и 20-те години на ХХ век, когато според мен окончателно завършва превръщането на Левски в част от литературния канон.
Автор: Мария Тодорова
Госпожо Председател:
Пишем ви, за да изразим сериозната си загриженост по повод някои последни развития, които показват, че българското правителство и българския парламент се опитаха наскоро да изкривят истината относно историята на Холокоста в България.
На 10 март тази година в София бе поставена и тържествено открита паметна плоча във връзка със 70-годишнината от „спасяването на българските евреи“, но и в „памет на жертвите на Холокоста“, доколкото България отбелязва този ден не на 27 януари, както е в повечето страни, зачитащи това събитие. С почуда установих, че този мемориален знак е застанал на мястото и отпратил на склад по-стария, тържествено поставен...
Автор: Стилиян Йотов
Миналата година по същото време се питах с какво новопроизведените баташки мъченици ще обединят все по-разпадащото се българско общество...
Автор: Евгения Иванова
На Балканите няма почти никаква приемственост na политическите елити, или поне на елитите, които са участвали в османския политически процес. Местните балкански християни са били интегрирани в бюрокрацията само на най-ниско ниво, ако изобщо...
Автор: Мария Тодорова
Има два главни и напълно различни подхода към проблема за Османската империя на Балканите от една страна, и проблема за османското наследство, от друга. С една дума, как да се дефинира османското? И какво имаме пред вид под наследство?
Автор: Мария Тодорова
Бих искал да почна с едно разграничение между носталгията по времето на социализма и опитите за нормализиране на комунистическия режим…
Автор: Александър Везенков
Канонизирането се подготвя от (поне) пет години – от времето на 130-годишнината от Априлското въстание, когато за първи път идеята официално и настоятелно започна да циркулира в общественото пространство.
Автор: Eвгения Иванова
Българското революционно движение се развива през 60-те години на ХIХ, като разчита на радикални националистически елементи сред емигрантите първо главно в Сърбия, а след това все повече в Румъния...
Автор: Александър Везенков
Създаването на днешната българска държава в бившите османски провинции е резултат от чужда военна намеса – Руско-турската война от 1877-1878 г. Все пак то е предхождано от едно национално движение, известно в днешната историография като „Българско възраждане“…
Автор: Александър Везенков
Опитът да се замени понятието „турско робство“ срещна такъв обществен отпор през 1990-те, който (по аналогия с борбата за свобода през XIX век) сега може да се определи най-точно като „борба за робство“…
Автор: Албена Хранова
Този текст представлява опит за идентифициране на българска травматична памет, евентуално пораждаща български негативистичен, компенсиращ, не-налагащ ценности – дефанзивен национализъм, готов на всичко, включително на жестокост.
Автор: Eвгения Иванова
Спасяването на българските евреи, дори и да е частично (тъй като тракийските и македонски евреи са депортирани), е без съмнение заслужаващо хвалебствия действие. Въпросът е, кой има заслугата за него?
Автор: Цветан Тодоров