Когато отида до Варна, разбирам мъката на югославяните, изгубили номинално родината си. Както тяхната държава вече не съществува, така я няма и улицата, на която съм родена и израсла. В първия момент – тъпо, във втория – не чак толкова.
Автор: Жанина Драгостинова
Преди няколко години в. „Стандарт“ ни честити празника с цветна притурка – карта на Санстефанска България. С какво послание са искали да ме зарадват?
Виж, читателю, колкави патриоти сме, купувай ни! Не забрявай, българино, че сме били велики! Или: Всичко туй е било наше, наше си е и пак ще си бъде наше! Амин.
Автор: Велко Милоев
Част от обширно изследване на най-новата история на помашкия етнос у нас и в съседните области и страни: „Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония“.
Автор: Хюсеин Мехмед
„Празни вагони: Унищожение и спасение не българските евреи през Втората световна война“ е документален филм, който прониква отвън традиционните комфортни зони и осветява някои неприятни факти, свързани с българските действия по време на войната.
Автори: Ед Гафни, Габриел Хиршман
Реших да възприема следния подход: да навляза в проблемите за мита в историята по собствен опит, който може да е спорадичен и със сигурност наивен, но има това преимущество да си е мой, изпитан лично, а освен това позволява да вплета български примери.
Автор: Румен Даскалов
Днес – както показва и случаят с Батак от 2007 г. – онзи тип гражданска идентичност, в която гражданството е свързано с принадлежността към нацията, е в криза. Държавата става все по-неспособна да удържа своя монопол върху националните места на памет, както и монопола си върху производството на обективно историческо знание, в това число и върху учебниците, т.е. „официалния дискурс в педагогическа форма“.
Автор: Лиляна Деянова
Ако имаме устойчивото усещане, че обществото, в което живеем се намира в дълбока и дългосрочна криза, време е да потърсим причините за тази криза на по-голяма дълбочина от тази, която ни предоставят дежурните интерпретации на проблема – тежко наследство, арогантни (екс)комунисти, народ споделящ робска психика, колониален великоруски интервенционизъм в българските работи.
Автор: Огнян Минчев
Спортът в българските медии е омагьосана гора, гъсто населена с най-чудновати същества. Те са повече от приказните герои в която и да е митология и също като тях са безсмъртни. При това няма нужда да си умрял, за да си безсмъртен.
Автор: Росен Янков
Антисемитизмът днес на пръв поглед изглежда лесна тема, в която разпределението на ролите на добри и лоши е предопределено. Това още повече важи за България, където се е настанила уютната и галеща представа за уникално „спасение“ на еврейската общност през годините на Втората световна война.
Автор: Румен Аврамов
Само ако напуснем тази спирала на безнадеждността, ако се отървем от всички насложени комплекси, от колективните магии на страха и омразата ще напуснем това метафизично робство, тази провинция на духа, от която нашите възрожденски деди с целия си възторг не можаха да ни отърват.
Автор: Атанас Кръстев
Идеята за двойното робство, подсказваща паралели по отношение на суровостта и продължителността между духовното „гръцко робство“ и политическото и икономическо „турско робство“, се издига още от Паисий Хилендарски…
Автор: Раймонд Детрез
Полемиките преди и след 1989 г. относно съдбата на българските евреи по време на Втората световна война.
Автор: Щефан Трьобст
Българският „Титаник“ се свлича в бездната, защото ежедневното и все по-ожесточено саботиране на усещането за нормалност, вкус и смисъл е тъкмо самообричане на безкрайно пропадане. И господарите на сеира го знаят много добре.
Автор: Любослава Русева
Целта на тази статия е да се представят малко известни факти, свързани с мястото и ролята на ромите в изграждането на България и българското общество като цяло.
Автор: Христо Кючуков
Това е една много болезнена тема: генералната мерзост на българския живот и свързаните с тази мерзост общонационални пороци, примерно предателството – не като предателство, а като интимно убеждение, като дълбоко вътрешна програма за защита, като идея, че всичко е позволено, щом светът е такъв.
Автор: Владимир Свинтила
Българската общност има един архаичен характер, и то архаичен в много отношения, както с реминисценции от античността, така и от славянската община, чрез гилдиите от Византия, вследствие на което се образува една общност с егалитарен характер.
Автор: Владимир Свинтила
Беше февруари 1985, когато една сутрин не можах да стигна до селото. Навсякъде имаше войници с автомати и кучета, танкове, градът беше обсаден. Беше страшно… като на война.
Автор: проф. дпн Христо Кючуков
И аз като повечето тукашни българи съм от бежанско семейство, по бащина линия родата ми е от Драмско, а по майчина – от Серско. Но съм се родил тук в България, в Неврокоп [дн. Гоце Делчев]. Като дойде Девети септември, имаше много уплашени хора, най-вече защото се чуваше, че ще вземат земята...
Автор: Анонимен
Има една дълбоко вкоренена идея в българското съзнание, идеята, че всички сме равни. Това е плод не на Просвещението, на естественото право. Това е равенство не пред законите, а просто фактическото равенство между един индивид и друг…
Автор: Владимир Свинтила
Запаметяването (или забравянето) на определени места, събития, действащи лица от историята е сигурен индикатор за тенденциите в развитието на обществото – както за източниците на самочувствието му, така и за дефицитите в това самочувствие.
Автори: Евгения Иванова, Евелина Келбечева
Идеята за кръглата маса Българският комунизъм – две десетилетия по-късно беше провокирана от усещането, че отношението към комунистическото минало навлиза в нова фаза.
Автор: Румен Аврамов
В случай че идеята за държавно финансиране на частните училища се осъществи, ще напиша „Бедните да го духат!” на голям плакат, ще го забия пред Народното събрание, а после на бегом ще изтичам да изтегля банков кредит, за да изпратя децата си да учат далеч оттук. Далеч, колкото се може по-далеч.
Автор: Любослава Русева
„Колебливата“ идентичност на помаците е била досега обект на множество интерпретации: като се започне с фалшификациите и спекулациите с корен във възраждането – за насилствения и масов характер на „помохамеданчването“ – и се завърши с новосъздадените „теории“ за техния арабски, турски, тракийски, прабългарски произход.
Автор: Евгения Иванова
Какво всъщност празнува България на 3 март? Подписаният на тази дата Санстефански договор де факто сменя едно владичество с друго. България спешно се нуждае от нов национален празник, казва пред ДВ проф. Пламен Цветков.
Автори: Георги Папакочев, Н. Цеков
Някои неща се променят. Други – по-трудно. Нека чуем автора: „Животът на англичанина е тежък. Защо обаче не се оплаква, никой не може да разбере.“
Автор: Юлиан Попов
Обвинението им беше: „метеж“, така пишеха, а аз дори не знам какво е това „метеж“…
Автор: Мехмед Амид Хамид
Неда е на 25 години. Има висше образование по някаква измислена специалност и откакто е завършила, не може да си намери работа. От близо година се е отказала и да търси.
Автор: Любослава Русева
Виновниците в България се търсят винаги, по правило и задължително ИЗВЪН личността, която се възмущава. Независимо от мащаба на повода, погледите са към най-високото място: министър, зам-министър, някакъв „отговорен другар.“…
Автор: Златко Ангелов
Разговор в предаването на Георги Коритаров по темите, около които се върти „Реквием за никого“, погледнат откъм България... Един от най-интелигентните, които ми се е случвало да водя по българската телевизия. Без съмнение, единствено поради липса на по-голям опит...
Автори: Героги Коритаров, Златко Енев
Най-известни, защото не се поддават на асимилация, са четирите села: Корница, Рибново, Лъжница и Брезница…
Автор: Зейнеп Ибрахимова
Още в годините преди Втората световна война започва и паралелното формиране на новия македонизъм – югомакедонизъм, намиращ се и в основите на македонската национална идентичност днес. Той възниква като производен от коминтерновския македонизъм, но не би могъл да се разглежда като идентичен с него.
Автор: Михаил Груев
Чалгата е капитализъм в действие, но не е краят на културата, размишлява етномузикологът Анджела Родел
Автори: Анджела Родел, Анита Димитрова
Американската антроположка Кристен Годси – една от малкото специалистки по България, предполагам – предпочита да формулира резултатите от изследванията си отчасти под формата на разкази, изпълнени със завладяваща автентичност…
Автор: Кристен Годси
Покойният президент на Туркменистан Сапармурад Ниязов, самопровъзгласил се за Туркменбаши, т.е. за Баща на туркмените, беше обявил извън закона всички инфекциозни заболявания, в този число холерата и СПИН-а. Под възбрана попадна и самото им споменаване, а престъпилите заповедите му изтърпяваха разнообразни наказания, сред които 36-километров маратон из пустинята Каракум.
Автор: Любослава Русева
Студия на известния историк Михаил Груев, в която се обобщават резултатите от работата на екип от български учени, работещи по темата за паметта в Пиринска Македония, свързана с годините на комунистическия режим и репресиите, упражнявани срещу населението там.
Автор: Михаил Груев и колеги