Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Когато отида до Варна, разбирам мъката на югославяните, изгубили номинално родината си. Както тяхната държава вече не съществува, така я няма и улицата, на която съм родена и израсла. В първия момент – тъпо, във втория – не чак толкова.

Автор: Жанина Драгостинова

Преди няколко години в. „Стандарт“ ни честити празника с цветна притурка – карта на Санстефанска България. С какво послание са искали да ме зарадват?
Виж, читателю, колкави патриоти сме, купувай ни! Не забрявай, българино, че сме били велики! Или: Всичко туй е било наше, наше си е и пак ще си бъде наше! Амин.

Автор: Велко Милоев

Част от обширно изследване на най-новата история на помашкия етнос у нас и в съседните области и страни: „Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония“.

Автор: Хюсеин Мехмед

„Празни вагони: Унищожение и спасение не българските евреи през Втората световна война“ е документален филм, който прониква отвън традиционните комфортни зони и осветява някои неприятни факти, свързани с българските действия по време на войната.

Автори: Ед Гафни, Габриел Хиршман

Реших да възприема следния подход: да навляза в проблемите за мита в историята по собствен опит, който може да е спорадичен и със сигурност наивен, но има това преимущество да си е мой, изпитан лично, а освен това позволява да вплета български примери.

Автор: Румен Даскалов

Днес – както показва и случаят с Батак от 2007 г. – онзи тип гражданска идентичност, в която гражданството е свързано с принадлеж­ността към нацията, е в криза. Държавата става все по-неспособна да удържа своя монопол върху националните места на памет, както и моно­пола си върху производството на обективно историческо знание, в това число и върху учебниците, т.е. „официалния дискурс в педагогическа форма“.

Автор: Лиляна Деянова

Ако имаме устойчивото усещане, че обществото, в което живеем се намира в дълбока и дългосрочна криза, време е да потърсим причините за тази криза на по-голяма дълбочина от тази, която ни предоставят дежурните интерпретации на проблема – тежко наследство, арогантни (екс)комунисти, народ споделящ робска психика, колониален великоруски интервенционизъм в българските работи.

Автор: Огнян Минчев

Спортът в българските медии е омагьосана гора, гъсто населена с най-чудновати същества. Те са повече от приказните герои в която и да е ми­тология и също като тях са безсмъртни. При това няма нужда да си умрял, за да си безсмъртен.

Автор: Росен Янков

Антисемитизмът днес на пръв поглед изглежда лесна тема, в която разпределението на ролите на добри и лоши е предопределено. Това още повече важи за България, където се е настанила уютната и галеща представа за уникално „спасение“ на еврейската общ­ност през годините на Втората световна война.

Автор: Румен Аврамов

Само ако напуснем тази спирала на безнадеждността, ако се отървем от всички насложени комплекси, от колективните магии на страха и омразата ще напуснем това метафизично робство, тази провинция на духа, от която нашите възрожденски деди с целия си възторг не можаха да ни отърват.

Автор: Атанас Кръстев

Идеята за двойното робство, подсказваща паралели по отношение на суровостта и продължителността между духовното „гръцко робство“ и политическото и икономическо „турско робство“, се издига още от Паисий Хилендарски…

Автор: Раймонд Детрез

Полемиките преди и след 1989 г. относно съдбата на българските евреи по време на Втората световна война.

Автор: Щефан Трьобст

Българският „Титаник“ се свлича в бездната, защото ежедневното и все по-ожесточено саботиране на усещането за нормалност, вкус и смисъл е тъкмо самообричане на безкрайно пропадане. И господарите на сеира го знаят много добре.

Автор: Любослава Русева

Целта на тази статия е да се представят малко известни факти, свързани с мястото и ролята на ромите в изграждането на България и българското общество като цяло.

Автор: Христо Кючуков

Това е една много болезнена тема: генералната мерзост на българския живот и свързаните с тази мерзост общонационални пороци, примерно предателството – не като предателство, а като интимно убеждение, като дълбоко вътрешна програма за защита, като идея, че всичко е позволено, щом светът е такъв.

Автор: Владимир Свинтила

Българската общност има един архаичен характер, и то архаичен в много отношения, както с реминисценции от античността, така и от славянската община, чрез гилдиите от Византия, вследствие на което се образува една общност с егалитарен характер.

Автор: Владимир Свинтила

Беше февруари 1985, когато една сутрин не можах да стигна до селото. Навсякъде имаше войници с автомати и кучета, танкове, градът беше обсаден. Беше страшно… като на война.

Автор: проф. дпн Христо Кючуков

И аз като повечето тукашни българи съм от бежанско семейство, по бащина линия родата ми е от Драмско, а по майчина – от Серско. Но съм се родил тук в България, в Неврокоп [дн. Гоце Делчев]. Като дойде Девети септември, имаше много уплашени хора, най-вече защото се чуваше, че ще вземат земята...

Автор: Анонимен

Има една дълбоко вкоренена идея в българското съзнание, идеята, че всички сме равни. Това е плод не на Просвещението, на естественото право. Това е равенство не пред законите, а просто фактическото равенство между един индивид и друг…

Автор: Владимир Свинтила

Запаметяването (или забравянето) на определени места, събития, действащи лица от историята е сигурен индикатор за тенденциите в развитието на обществото – както за източниците на самочувствието му, така и за дефицитите в това самочувствие.

Автори: Евгения Иванова, Евелина Келбечева

Идеята за кръглата маса Българският комунизъм – две десетилетия по-късно беше провокирана от усещането, че отношението към комунистическото минало навлиза в нова фаза.

Автор: Румен Аврамов

В случай че идеята за държавно финансиране на частните училища се осъществи, ще напиша „Бедните да го духат!” на голям плакат, ще го забия пред Народното събрание, а после на бегом ще изтичам да изтегля банков кредит, за да изпратя децата си да учат далеч оттук. Далеч, колкото се може по-далеч.

Автор: Любослава Русева

„Колебливата“ идентичност на помаците е била досега обект на множество интерпретации: като се започне с фалшификациите и спекулациите с корен във възраждането – за насилствения и масов характер на „помохамеданчването“ – и се завърши с новосъздадените „теории“ за техния арабски, турски, тракийски, прабългарски произход.

Автор: Евгения Иванова

Какво всъщност празнува България на 3 март? Подписаният на тази дата Санстефански договор де факто сменя едно владичество с друго. България спешно се нуждае от нов национален празник, казва пред ДВ проф. Пламен Цветков.

Автори: Георги Папакочев, Н. Цеков

Някои неща се променят. Други – по-трудно. Нека чуем автора: „Животът на англичанина е тежък. Защо обаче не се оплаква, никой не може да разбере.“

Автор: Юлиан Попов

Обвинението им беше: „метеж“, така пишеха, а аз дори не знам какво е това „метеж“…

Автор: Мехмед Амид Хамид

Неда е на 25 години. Има висше образование по някаква измислена специалност и откакто е завършила, не може да си намери работа. От близо година се е отказала и да търси.

Автор: Любослава Русева

Виновниците в България се търсят винаги, по правило и задължително ИЗВЪН личността, която се възмущава. Независимо от мащаба на повода, погледите са към най-високото място: министър, зам-министър, някакъв „отговорен другар.“…

Автор: Златко Ангелов

Разговор в предаването на Георги Коритаров по темите, около които се върти „Реквием за никого“, погледнат откъм България... Един от най-интелигентните, които ми се е случвало да водя по българската телевизия. Без съмнение, единствено поради липса на по-голям опит...

Автори: Героги Коритаров, Златко Енев

Най-известни, защото не се поддават на асимилация, са четирите села: Корница, Рибново, Лъжница и Брезница…

Автор: Зейнеп Ибрахимова

Още в годините преди Втората световна война започва и паралелното формиране на новия македонизъм – югомакедонизъм, намиращ се и в осно­вите на македонската национална идентичност днес. Той възниква като про­изводен от коминтерновския македонизъм, но не би могъл да се разглежда като идентичен с него.

Автор: Михаил Груев

Чалгата е капитализъм в действие, но не е краят на културата, размишлява етномузикологът Анджела Родел

Автори: Анджела Родел, Анита Димитрова

Американската антроположка Кристен Годси – една от малкото специалистки по България, предполагам – предпочита да формулира резултатите от изследванията си отчасти под формата на разкази, изпълнени със завладяваща автентичност…

Автор: Кристен Годси

Покойният президент на Туркменистан Сапармурад Ниязов, самопровъзгласил се за Туркменбаши, т.е. за Баща на туркмените, беше обявил извън закона всички инфекциозни заболявания, в този число холерата и СПИН-а. Под възбрана попадна и самото им споменаване, а престъпилите заповедите му изтърпяваха разнообразни наказания, сред които 36-километров маратон из пустинята Каракум.

Автор: Любослава Русева

Студия на известния историк Михаил Груев, в която се обобщават резултатите от работата на екип от български учени, работещи по темата за паметта в Пиринска Македония, свързана с годините на комунистическия режим и репресиите, упражнявани срещу населението там.

Автор: Михаил Груев и колеги

Прочетете още...